Сирия в играта на Путин
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Сирия в играта на Путин

Световните сили договориха "прекратяване на военните действия" в Сирия, но реалността на терен е друга

Сирия в играта на Путин

Както в Украйна, Кремъл променя фактите на бойното поле, докато води преговори. В комбинация с бездействието на САЩ резултатът е кошмарен

Марина Станева
17616 прочитания

Световните сили договориха "прекратяване на военните действия" в Сирия, но реалността на терен е друга

© Reuters


Месецът е февруари, годината е 2015. Руският президент Владимир Путин подписва мирно споразумение в Минск, което цели да сложи край на сраженията между украинското правителство и подкрепяните от Москва бунтовници. Няколко дни след това проруските сепаратисти превземат стратегическия град Дебалцево в Донбас.

Година по-късно, отново е февруари. На 12-и в Мюнхен Русия и САЩ изготвят споразумение, прието от 17-те страни от групата за подкрепа на Сирия. То предвижда прекратяване на военните действия до седмица и незабавен достъп до хуманитарни доставки в издъхващите обкръжени градове. И докато със стигането на помощи до нуждаещите се има известно раздвижване, спирането на руските бомбардировки остава мираж, а пълната обсада на Алепо изглежда въпрос на време.

И вече е очевидно, че президентът Владимир Путин следва стратегията, която приложи в Украйна - докато външният му министър Сергей Лавров води дипломация за спиране на огъня и договаря бавно действащи политически споразумения, Русия и нейните проксита завземат позиции на бойното поле. Резултатът е, че така Москва ограничава опциите на всички останали играчи и диктува условията.

В момента Путин е този, който държи козовете, и всяко решение повече или по-малко зависи от него. Откакто Русия започна военновъздушната си кампания в Сирия през септември, това обърна хода на събитията в полза на режима в Дамаск. Подкрепяни от руските бомбардировки, силите на президента Башар ал Асад с помощта на ирански и ливански шиитски бойци са на път да обсадят някогашния най-голям град в Сирия. Офанзивата струпа нова вълна бежанци на турската граница. Турция и Саудитска Арабия, двете големи сунитски сили в региона, кипят срещу пасивността на САЩ и заплашват с директна военна интервенция в Сирия. Това ще означава нова опасна ескалация на конфликта и риск от пряк сблъсък между Русия и НАТО.

Това дали Москва ще продължи с ударите на сирийска територия ще предопредели дали мюнхенското споразумение ще остане само на хартия. Най-голямата пробойна в него е, че то по никакъв начин не задължава Русия да спре с бомбардировките по това, което тя определя като "терористични цели". Засега поне изглежда, че Путин знае какво иска и го получава. И той е този, от когото зависи дали е дошло време за дипломация, или всичко ще продължава да се решава на бойното поле.

От дефанзива към офанзива

Както САЩ подчертаха миналата седмица, предизвикателството в момента е дали всички засегнати страни ще спазят договорените ангажименти и ще ги приложат на практика. Реалността веднага обори надеждите. Офанзивата на сирийското правителство и на кюрдските сили срещу държани от бунтовниците области в Алепо продължава. В интервю за AFP Башар ал Асад заяви, че възнамерява да завземе обратно "цялата страна без никакво колебание", но намесата на регионалните сили в конфликта означава, че победата над групите, биещи се срещу него, "ще отнеме дълго време и ще има висока цена". Той изрази подкрепа за мирните преговори, но подчерта, че те не означават, че "ще спрем да се борим с тероризма". Самите бунтовници също посочиха, че ще продължават да се бият.

Според проф. Джошуа Ландис от университета в Оклахома изгледите за прекратяване на военните действия не са добри. "Намираме се насред важна кампания, която Асад и руснаците са решени да спечелят не само в Алепо, но и в по-широка перспектива. Сирийският президент е убеден, че може да отвоюва обратно страната и Москва е ангажирана с това", казва Ландис пред "Капитал".

Без спиране на огъня е трудно да се види как може да има подновяване на временно прекратените мирни преговори в Женева между режима в Дамаск и опозицията. А засега те са единствената надежда за намиране на политическо решение на една война, отнела живота на 470 000 души и довела до разселването на почти половината сирийско население.

Но самото споразумение оставя "вратички", посочва анализ на сп. Foreign Policy. То, разбира се, не се отнася за кампанията срещу джихадистките групи "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ) и "Джабхат ан Нусра", които обаче са противници на сирийското правителство. И това отвързва ръцете на Русия да продължи с въздушните удари, дори и ако настъпи прекратяване на огъня. Ключова слабост на мюнхенската договорка е, че не обяснява ясно кои сирийски въоръжени групи ще бъдат справедлива цел на руските атаки и кои ще бъдат включени в примирието. Ако Москва продължи да бомбардира всички тези, които нарича "терористи", това означава, че боевете на някои места в страната ще се усилят. "Предвид навика на Русия и на режима да целят бунтовнически групи, докато твърдят, че удрят ИДИЛ или "Джабхат ан Нусра", фактът, че споразумението позволява продължаване на атаките срещу тези две групи, може в крайна сметка да направи спирането на военните действия безсмислено", казва пред Foreign Policy Ноа Бонзи, експерт по Сирия от International Crisis Group.

"В мюнхенското споразумение няма нищо, което да спре руския бомбен килим. Преди години Русия "умиротвори" Чечения с този тип бомбардировки, сега се опитва да "умиротвори" Сирия със същото, както виждаме от атаките и срещу болници в последните дни", посочва пред "Капитал" Калед Якуб Оуей, анализатор от германската фондация "Наука и политика" (SWP). Според него стратегията на Асад и Путин е да спасят режима, като пречупят бунта, започнал като сунитско недоволство срещу алауитското малцинство (от което произхожда Асад) и подкрепящите го шиити. За целта те умишлено и насилствено променят демографския профил на Сирия. "Това вече се случва заради етническо прочистване, което режимът провежда в големи градове като Хомс. Това е град в сърцето на страната, който беше преобладаващо сунитски, а сега вече е вероятно предимно алауитски. Причината е, че сунитите там са тероризирани, бомбардирани, убивани, изнасилвани и прогонени да станат или вътрешни бежанци, или външни, избягали в Ливан и Йордания", казва анализаторът от SWP. И добавя, че "Асад, Русия и Иран искат тези хора, които започнаха бунта в Сирия, да бъдат унищожени. Така на сцената ще останат само режимът и ИДИЛ". И Асад ще се опита да се задържи, представяйки се като единствената алтернатива срещу джихадистите.

Още една прокси война

Същевременно в битката за влияние в сирийската война Москва се опитва да подсили връзките си с кюрдските милиции. Което я изправя пред директна конфронтация с Анкара, бомбардираща кюрдските сили YPG в Северна Сирия, защото ги смята за свързани със забранената Кюрдска работническа партия (ПКК), която се бие с турската държава. След прекратяване на примирието между Турция и ПКК миналата година те отново са във война с жертви и от двете страни (в четвъртък турският премиер Ахмет Давутоглу обяви, че последната смъртоносна атака в Анкара, отнела живота на 28 души, е извършена от YPG).

Въпреки войнствената реторика Турция е предпазлива. "Тя бомбардира кюрдите, но не и силите на Асад. Смята се, че причината за това е, че руски съветници се намират сред сирийските сили и ако Анкара удари по тях, може лесно да убие руснак. И както при свалянето на руския военен самолет неотдавна, това би провокирало много сериозна руска реакция, която турците не биха искали", посочва той. Но с ударите по YPG Турция отвори нов фронт във войната в Сирия и нейната нарастваща враждебност към сирийските кюрди, които са един от най-ефективните съюзници на САЩ в битката срещу ИДИЛ, всъщност пречи на засилването на кампанията срещу джихадистите. САЩ и ЕС призоваха Анкара да прекрати огъня. Давутоглу обаче посочи, че бомбардировките са спрели напредъка на кюрдите в Азаз и обеща "най-жестоката реакция", ако те опитат отново да настъпят към ключовия сирийски град.

От турското министерство на отбраната заявиха, че нямат планове за изпращането на войски в Сирия. Висш турски представител също потвърждава пред британската ВВС, че Анкара няма да действа едностранно, освен ако няма важни промени на терен, но посочва, че страната се опитва да убеди водената от САЩ коалиция срещу ИДИЛ да прати войски. Според Фабрис Баланч от Washington Institute For Near East Policy обаче американците не желаят да бъдат въвлечени още повече в сирийския конфликт и вместо това прокси войната ще продължи. "САЩ искат да задържат кюрдите до себе си. Но Вашингтон знае, че ако Анкара продължи с ударите, тогава кюрдите ще се насочат към Русия. Така че американците трябва да посредничат между Турция и кюрдите. Това обаче е трудно, тъй като САЩ са слаби в момента заради годината на избори", казва пред ВВС Баланч. По думите му турците вероятно ще изчакат до следващата година, когато новата американска администрация евентуално може да се намеси повече в Сирия и да стане по-агресивна към Русия. "Вероятно те си мечтаят за един нов Роналд Рейгън, който да каже: Америка се завърна", посочва Баланч.

Но откога Москва, а не Вашингтон, играе решаващата роля в някоя част на Близкия изток? Отсега, отсича анализ на Bloomberg. За американците, изглежда, в момента приоритет е борбата с ИДИЛ и не толкова подкрепата за онези бунтовнически групи, които смятат за умерени. Ландис обобщава ситуацията така: "Всичко това се случва, защото Сирия не е важна за САЩ. А е много по-важна за Русия." Резултатът е, че един вече кошмарен конфликт завива в още по-неприятна посока.

По темата работи и Светломира Гюрова

Автор: Капитал
Автор: Капитал

Месецът е февруари, годината е 2015. Руският президент Владимир Путин подписва мирно споразумение в Минск, което цели да сложи край на сраженията между украинското правителство и подкрепяните от Москва бунтовници. Няколко дни след това проруските сепаратисти превземат стратегическия град Дебалцево в Донбас.

Година по-късно, отново е февруари. На 12-и в Мюнхен Русия и САЩ изготвят споразумение, прието от 17-те страни от групата за подкрепа на Сирия. То предвижда прекратяване на военните действия до седмица и незабавен достъп до хуманитарни доставки в издъхващите обкръжени градове. И докато със стигането на помощи до нуждаещите се има известно раздвижване, спирането на руските бомбардировки остава мираж, а пълната обсада на Алепо изглежда въпрос на време.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

41 коментара
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    "...Но откога Москва, а не Вашингтон, играе решаващата роля в някоя част на Близкия изток? Отсега, отсича анализ на Bloomberg..."

    Свиквайте. Светът се променя, независимо дали на някого му допада.
    В този смисъл продължава да ме смущава придворния подход към темата в Икономедия. Да, да, знам кой поръчва музиката... Ама има граница...
    Няма как да се говори сериозно за войната в Сирия без да се отчитат интересите (и действията/бездействията) на Русия, Китай, Иран, Израел.
    Защо в претенциозния текст горе няма и намек за това?











  • 2
    wsxdre avatar :-|
    wsxdre

    ''Месецът е февруари, годината е 2015. Руският президент Владимир Путин подписва мирно споразумение в Минск, което цели да сложи край на сраженията между украинското правителство и подкрепяните от Москва бунтовници. Няколко дни след това проруските сепаратисти превземат стратегическия град Дебалцево в Донбас." ..
    ''Година по-късно, отново е февруари. На 12-и в Мюнхен Русия и САЩ изготвят споразумение, прието от 17-те страни от групата за подкрепа на Сирия. То предвижда прекратяване на военните действия до седмица''

    ..В подписаното споразумение в Минск също беше предвидено действията да бъдат прекратени до седмица!

  • 3
    xyha avatar :-P
    xyha

    Вятърът на промяната , духа този път от изток .

  • 5
    onufrii avatar :-|
    onufrii

    издъхващите обкръжени градове. ----
    Ебати зверо бил тоя Путин бе!!!
    Тоя ще дойде по голям катил от Бин Ладен, молла Омар и ал Багдади взети заедно.
    Щото тия докато мародерстваха в Ракка, Алепо и Мосул явно населението там ги е срещало с хляб и сол и затова не се налагаха никви хуманитарни доставки и ООН намеси.
    А трите милиона сирийци дето пъплят из Германия,явно са най обикновени туристи дошли да се снимат пред Кьолнската катедрала

    P.S.
    по-малко от 40 минуса реално ще ме обидят!

  • 6
    fio41315648 avatar :-|
    fio41315648

    Какъв е извода, с путин няма как да се договориш, той винаги се отмята.

  • 7
    spek avatar :-|
    spek

    "фактът, че споразумението позволява продължаване на атаките срещу тези две групи, може в крайна сметка да направи спирането на военните действия безсмислено", казва пред Foreign Policy Ноа Бонзи, експерт по Сирия от International Crisis Group."

    --Е, добре, алтернативата е халифатаджиите да не са посочени като легитимни цели за бомбардиране, и да се оставят да си правят халифата? Тогава за какво беше всичко това?

    "В мюнхенското споразумение няма нищо, което да спре руския бомбен килим. Преди години Русия "умиротвори" Чечения с този тип бомбардировки, сега се опитва да "умиротвори" Сирия със същото"

    --Какви са тези кавички? Да, Чечения беше умиротворена. Сега вместо да е малък Афганистан е малка сатрапия--и това е по-добрата алтернатива. За места от този род изборът не е 'авторитаризъм или европейска демокрация' а 'авторитаризъм или средновековие'.

    И насилственото изселване на сунитите е престъпление, но стратегически разбираемо--премахват се троянските кончета на Саудитите. Ако навремето САЩ бяха скръцнали със зъби на своите съюзници да спрат да финансират всякакви сунитски терор групировки, нямаше да се стигне до това.

    При мюмюнците мултикултурализъм не върви--нека си се разделят национално по секти--и едните да си сунитстват, другите са си шиитстват, а всякакви бъдещи Татовци да се правят на закрилници на всички секти на своя територия, стига да не пробват въоръжени преврати.

    БГ преживя през 20-ти век две балкански и две световни войни, два военни преврата и един комунистически, с последвала диктатура, и ние знаем че войната е кошмар и пожелаваме на Сирия и целия близък изток да вземат да се очовечат в най-скоро време.

  • 8
    riker avatar :-P
    Riker

    "Няколко дни след това проруските сепаратисти превземат стратегическия град Дебалцево в Донбас."

    Чиста манипулация от страна на Дневник/Капитал. По време на споразуменията, сепаратистите бяха ОБГРАДИЛИ/ОБСАДИЛИ града. Надявам се, че знаете какво означава това.

  • 9
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#8] от "Riker":

    В тенденциозно антируските си залитания по темата Сирия и елементарните пропагандни напъни с калпавите преводи оттук-оттам и цитирането на подходящи мнения на абсолютно неизвестни персони авторите в Капитал стават жалки. Явно продължават да смятат, че само в тяхната редакция има интернет...

    Упорито се замита под килима истината, че ако Русия не беше се намесила в Сирия, страната вече щеше да наподобява Либия: "всяко племе със знаме" по крилатия израз на висш американски дипломат, пикапи с картечници и някаква уж легитимна власт, колкото да подпише договорите за преотстъпване на добива на нефт за вечни времена на определени компании...
    Турция освен своите кюрди щеше да избива и сирийските, а ИД щяха да са от добрите...

    Темата Сирия е безкрайно дълбока и е унизително да четеш такива глупости. Там има разместване на геополитическите пластове, петролни интереси, планове за държавно инженерство тип Франкенщайн, класически религиозни вражди, исторически противопоставяния и икономически ползи, военни джуджета и параноични президенти, стари любови и нови интереси, световни колоси и прокси закачки.

    Вземете като пример само Израел, който години воюва в Ливан със сирийската подкрепа на Хизбулла.
    Защо Израел не се включи в американската коалиция, когато историческият му враг Хизбулла воюва в Сирия на страната на ал Асад?
    Защо израелската ПВО вкара в системата за разпознаване "свой-чужд" руските самолети като "свои"?
    Защо авторите в Икономедия не отварят тази тема?
    Отговорът е видим - защото не ги устройва. А истината е, че при посещението си в Москва веднага след руския демарш през септември Бенямин Нетаняху явно е получил достатъчни гаранции, че Русия ще въздържа Иран от агресивни действия срещу Израел. Нещо, което САЩ не можа да направи две десетилетия...

    За мен този начин на представяне на фактите -е обидно елементарна пропаганда от едно друго време, когато у село е имало една единствена радиоточка на площада и каквото каже тя, това е...

  • 10
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#8] от "Riker":

    Отрязало ми е финала на коментара:

    Защо Израел вкара в ПВО системата си за разпознаване "свой-чужд" руските самолети като "свои"?
    Защо Израел не реагира на договорите за доставка на най-съвременно руски оръжейни системи на Иран?
    Защо Икономедия не коментира темата? Защото истината не устройва политиката им на насочена дезинформация.

    Веднага след руския демарш в Сирия на посещение в Москва пристигна министър-председателят на Израел Беняман Нетаняху. Явно той е получил достатъчно сериозни уверения за ангажиментите на Москва да въздържа Иран от агресивни действия спрямо еврейската държава. Нещо, което САЩ не бяха в състояние да направят повече от 20 години.

    Неудобните истене се спестяват, нали?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK