Защо за страните извън еврозоната е добре да влязат в банковия съюз

Защо за страните извън еврозоната е добре да влязат в банковия съюз

Това е начин за по-добро управление на финансовата стабилност на държавите

3838 прочитания

© Alex Domanski


Насред фурора покрай Brexit наблюдателите пропускат ползите, които би могъл да донесе банковият съюз на Великобритания и останалите държави извън еврозоната.

По време на финансовата криза, европейските лидери се договориха да създадат банков съюз, който да скъса връзката между провалени банки и държавите. Макар на него обикновено да се гледа като на инициатива на еврозоната, присъединяването към банковия съюз може да осигури рамка за управление на финансовата стабилност за Великобритания и другите страни, които не използват еврото.

В момента Лондон е не само международен финансов център, но и врата към Европа за големите американски и швейцарски инвестиционни банки. Те използват своя британски банков лиценз като паспорт за операциите си в целия ЕС.

Brexit би направил това невъзможно. Вече има спекулации, че международни банки може да преместят европейските си централи от Лондон в Дъблин, Франкфурт или дори Амстердам.

Всички големи европейски банки имат операции в Лондон, включително Deutsche Bank, BNP Paribas и ING. В скорошно изследване открихме доказателства за силни трансгранични банкови искове, включително за Великобритания.

Въпросът е как да се управлява финансовата стабилност на фона на тези взаимовръзки. Извън банковия съюз страните, които не използват еврото, са финансовият буфер от последна инстанция за своите собствени банки и са отговорни за спасяването им по време на криза.

За Швеция такъв е случаят с Nordea bank, която има големи операции в банковия съюз, във Финландия и в прибалтийските страни. Швеция ще трябва сама да финансира евентуално спасяване. По подобен начин, британското правителство е отговорно за гарантиране на стабилността на финансовата система на Великобритания.

Глобалната финансова криза показа, че ролята на спасител от последна инстанция може да бъде скъпа за правителствата. Но те могат да управляват финансовата стабилност заедно в рамките на банковия съюз вместо индивидуално.

Тогава националните власти ще споделят надзорната отговорност с Европейската централна банка. Отговорността за съдбата на банките ще бъде поверена на новия Съвет по преструктурирането (Single Resolution board). Важен елемент е, че Фондът за преструктуриране (Single Resolution Fund) ще улесни споделянето на тежестта при банкова криза.

Не е нужно една страна да влиза в еврозоната, за да се присъедини към банковия съюз. Докато за държавите, които използват еврото, банковият съюз е задължителен, останалите имат избор дали да се включат. Влизането има смисъл заради управляването на финансовата стабилност, тъй като означава интегриран подход към надзора, предотвратяване на "ограждането" (проблеми от дружества на финансовата група под друга юрисдикция) и съответно по-висока цена на финансирането. Освен това ще се улесни преструктурирането на банките и ще се избегне риска от координиран провал.

Тъй като идеята за банков съюз е сравнително нова, повечето от страните извън еврото възприеха подхода "да изчакаме и да видим", което е разумно.

Но политическите фактори са тези, които определят дали една държава да се присъедини. Страните от Централна и Източна Европа, както и Дания, са подписали междуправителственото споразумение за Фонда за преструктуриране. Това оставя вратата отворена за възможно участие в банковия съюз на по-късен етап.

За разлика от тях, Швеция и Великобритания са решително против членство в банковия съюз по политически причини, тъй като желаят да запазят пълен суверенитет на банковите си системи.

Напълно разбираме политическата реалност. Но значителните банкови връзки между Лондон и ЕС предполагат, че засилването на сътрудничеството между Банк ъф Инглънд и ЕЦБ би позволило по-ефективно управление на финансовата стабилност. Резултатът от Brexit ще бъде точно обратният - подкопаване на финансовата стабилност.

* Пиа Хюети е асоцииран изследовател към базирания в Брюксел мозъчен тръст Bruegel. Дирк Шьонмакер е старши изследовател в Bruegel. Текстът е предоставен на "Капитал" от Bruegel.

Насред фурора покрай Brexit наблюдателите пропускат ползите, които би могъл да донесе банковият съюз на Великобритания и останалите държави извън еврозоната.

По време на финансовата криза, европейските лидери се договориха да създадат банков съюз, който да скъса връзката между провалени банки и държавите. Макар на него обикновено да се гледа като на инициатива на еврозоната, присъединяването към банковия съюз може да осигури рамка за управление на финансовата стабилност за Великобритания и другите страни, които не използват еврото.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Разходка в Космоса, моля!

Разходка в Космоса, моля!