Македония затвори границата си с Гърция за мигранти

Няколко хиляди мигранти останаха блокирани в Атина и в северната част на Гърция, след като съседната й Македония внезапно затегна в понеделник граничния контрол и отказа да пропуска хора от страни, различни от Сирия и Ирак, съобщиха информационните агенции.

По стъпките на Сърбия
Македония обяви в неделя, че ще последва примера на други европейски страни и ще позволи през страната да минават само сирийци и иракчани. Ден по-късно говорителката на македонското вътрешно министерство Деяна Неделкович уточни, че ходът на Скопие е верижна реакция на действията на Сърбия, която миналия петък затвори границите си за афганистанци. По времето, когато Македония въведе новите мерки, в страната са се намирали 617 афганистанци, опитващи се да преминат на север към Сърбия, заяви говорителката, цитирана от WallStreet Journal. Тя допълни, че решението на Македония не е част от споразумение между балканските страни да отсяват афганистанци.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Гърция обаче смята, че решението на Македония е част от координирана политика на балканските страни. Решението за това е взето по време на среща в Загреб миналата седмица между високопоставени представители на Австрия, Македония, Словения, Сърбия и Хърватия. Гръцкият министър по въпросите на миграцията Янис Музалас коментира във вторник, че Атина лобира пред Скопие за отмяна на ограниченията.

Заради тях над 2000 мигранти останаха блокирани в понеделник в импровизиран лагер в гръцкото градче Идомени, до едноименния граничен пункт с Македония, твърди WallStreet Journal. Според източници на Guardian общо 10 хил. души от различни страни, пътуващи от Атина или източните гръцки острови към гръцко-македонската граница, са останали блокирани в Гърция.

Затегнат контрол
За утежненото положение допринася и фактът, че македонските гранични власти са затегнали контрола и за онези мигранти, които пускат в страната си, казват източници от гръцката полиция, цитирани от британския вестник. Според гръцката страна Македония пропуска само онези сирийци и иракчани, които имат валидни международни паспорти или лични карти, както и служебни бележки от гръцките власти, удостоверяващи, че хората са регистрирани в Гърция като търсещи убежище.



Заради усложнената ситуация гръцките власти представиха официално оплакване пред посланика на Австрия в Атина. Гърция смята, че срещата по инициатива на Австрия със страните на Западните Балкани, на която Гърция не е била поканена, е "едностранен ход, който в никакъв случай не е приятелски спрямо нашата страна", посочва още Guardian.

Министър Музалас беше още по-категоричен пред местната телевизия Skai. "Това е рана за Европа и ще натовари страната с нещо, което не заслужаваме. Въпросът можеше да бъде третиран след общи консултации, а не като се обърнат страните една срещу друга." Според Музалас, който е сред съоснователите на международната организация "Лекари без граници", при тази политика страната му може да бъде оставена както от европейските си партньори, така и от балканските си съседи, да се справя сама с около 70 хил. мигранти. Министърът не уточнява на какво базира изчислението си. Хуманитарната организация на ООН смята, че от началото на годината 94 хил. мигранти са влезли в Гърция по море през Турция.

Според властите в Атина след срещата миналата седмица в Загреб, в резултат на която Австрия наложи квота от 80 молби за бежански статут дневно, а Сърбия и Македония също ограничиха пропускателния си режим, Северна Гърция се е превърнала в своеобразна чакалня за мигранти по пътя им към сърцето на Европа.

Председателят на Европейския парламент Мартин Шулц споделя това мнение. В понеделник той предупреди за риска Гърция да се превърне в "паркинг" за блокирани мигранти. Според него това ще се случи, ако схемата за разселване на търсещи убежище от Гърция и Италия към останалите страни членки не заработи веднага. Въпреки че пилотната фаза на проекта предвижда разселването на 120 хил. души, до момента 200 души от временни лагери в двете страни са разселени на други места, припомня Guardian. Най-силна съпротива срещу тази система декларират страните от Вишеградската четворка - Полша, Словакия, Чехия и Унгария.

Този текст е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Цялата отговорност за съдържанието на този текст се носи от фондация “Капитал” и “Икономедиа” и при никакви обстоятелства не може да се приема, че той отразява официалното становище на ФМ на ЕИП и Оператора на Програмата за подкрепа на НПО в България.