За един пробит Шенген

Онези българи, които помнят как пътувахме в шенгенското пространство допреди десетина години, едва ли ще забравят чувството за унижение по опашките за визи в посолства и по граници.

Другите, които не го познават, едва ли искат да го научат. Сходен опит имат португалци и испанци от Франция, словаци и унгарци от Австрия, поляци от Германия.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Така например унгарският премиер Виктор Орбан, който иначе рядко хвали ЕС, каза наскоро, че "за унгарците Шенген е свобода". Факт е, че шенгенското споразумение има неоспорима политическа стойност. Тя обаче е трудно измерима с количествени критерии. Затова, когато европейски политици приготвиха епитафии за Шенген, икономисти и анализатори си зададоха въпроса каква ще е икономическата цена, ако 26-те страни в Шенген, или поне 22-те еврочленки на зоната, затворят границите си за свободно движение на хора и стоки.

Въпрос за един милион

"Ако имаше общоевропейско издание на "Стани богат", това спокойно можеше да бъде въпросът за един милион евро", отбелязва пред "Капитал" анализаторът от френския Institut Jacques Delors Давид Риналди.



Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер даде своя отговор преди две седмици. На пресконференция в Брюксел той посочи, че затварянето на Шенген ще означава за бизнеса в ЕС по 3 млрд. евро годишно изгубен оборот. На въпрос от залата говорител на ЕК уточни, че Юнкер е взел това число от различни източници, най-вече от научни изследвания.

Малко преди него председателят на федерацията на германските износители BGA използва същата величина, но само за логистичния бизнес в страната си. Пред германския в. Tagesspiegel Антон Бьорнер посочи, че 70% от външната търговия на Германия са в рамките на ЕС, като по-голямата част е с партньорите от еврозоната. В случай на затваряне на границите "това ще коства само на транспортните компании 3 милиарда евро годишно", посочи Бьорнер.

Той базира оценката си на опи­та по германско-австрийската граница, където отскоро се завърнаха граничният контрол и опашките от тирове. За превозвачите увеличаването на времето за преминаване средно с час означава съответно заплащане на шофьора и общи допълнителни разходи.

Тук дори не се взема предвид загубата на време например за бързоразвалящи се стоки. Ако към сметката на превозвачите се добавят индиректни разходи, като например нуждата от допълнителни складове из континента, цената само за Германия може да стигне 10 млрд. евро годишно, пресмята Асоциацията на германските търговско-индустриални камари (DIHK).

Германската фондация Bertelsmann създава два математически модела, които проектират "оптимистичен" и "песимистичен" сценарий за първите десет години "след Шенген". В първия случай загубата през този период само за Германия ще бъде 77 млрд. евро, или 0.04% от германския БВП за това време. Кумулативният ефект за целия ЕС ще се равнява на 470.5 млрд. евро. В песимистичния вариант връщането на граничния контрол ще коства само на Германия 0.08% от нейния БВП за периода, или 234.8 млрд. евро. За цялото шенгенско пространство щетите ще се равняват на 1.43 трлн. евро. И в двата варианта подобен ход ще оскъпи вноса в Европа с 3%, като "в крайна сметка хората ще платят тази цена", предупреждава в представянето на проучването председателят на изпълнителния борд на Bertelsmann Аарт де Геус.

В сметките се включи и френската държавна агенция за икономическо планиране France Stratégie, която преди десетина дни обяви в доклад, че краят на Шенген ще коства на страните от безвизовото пространство 110 млрд. евро в идните десет години и ще свие икономиката им с общо 0.8%. "По-трудно е обаче да се изчислят допълнителните ефекти като загубата на мобилност на трудещи се, преките инвестиции и отлива на капитали", допълва институтът.

• 1
• 2
• Следваща страница » "Клати се, но не потъва"