За един пробит Шенген
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

За един пробит Шенген

За един пробит Шенген

Колко ще струва краят на безвизовото пространство

8970 прочитания

© reuters


Онези българи, които помнят как пътувахме в шенгенското пространство допреди десетина години, едва ли ще забравят чувството за унижение по опашките за визи в посолства и по граници.

Другите, които не го познават, едва ли искат да го научат. Сходен опит имат португалци и испанци от Франция, словаци и унгарци от Австрия, поляци от Германия.

Така например унгарският премиер Виктор Орбан, който иначе рядко хвали ЕС, каза наскоро, че "за унгарците Шенген е свобода". Факт е, че шенгенското споразумение има неоспорима политическа стойност. Тя обаче е трудно измерима с количествени критерии. Затова, когато европейски политици приготвиха епитафии за Шенген, икономисти и анализатори си зададоха въпроса каква ще е икономическата цена, ако 26-те страни в Шенген, или поне 22-те еврочленки на зоната, затворят границите си за свободно движение на хора и стоки.

Въпрос за един милион

"Ако имаше общоевропейско издание на "Стани богат", това спокойно можеше да бъде въпросът за един милион евро", отбелязва пред "Капитал" анализаторът от френския Institut Jacques Delors Давид Риналди.

Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер даде своя отговор преди две седмици. На пресконференция в Брюксел той посочи, че затварянето на Шенген ще означава за бизнеса в ЕС по 3 млрд. евро годишно изгубен оборот. На въпрос от залата говорител на ЕК уточни, че Юнкер е взел това число от различни източници, най-вече от научни изследвания.

Малко преди него председателят на федерацията на германските износители BGA използва същата величина, но само за логистичния бизнес в страната си. Пред германския в. Tagesspiegel Антон Бьорнер посочи, че 70% от външната търговия на Германия са в рамките на ЕС, като по-голямата част е с партньорите от еврозоната. В случай на затваряне на границите "това ще коства само на транспортните компании 3 милиарда евро годишно", посочи Бьорнер.

Той базира оценката си на опи­та по германско-австрийската граница, където отскоро се завърнаха граничният контрол и опашките от тирове. За превозвачите увеличаването на времето за преминаване средно с час означава съответно заплащане на шофьора и общи допълнителни разходи.

Тук дори не се взема предвид загубата на време например за бързоразвалящи се стоки. Ако към сметката на превозвачите се добавят индиректни разходи, като например нуждата от допълнителни складове из континента, цената само за Германия може да стигне 10 млрд. евро годишно, пресмята Асоциацията на германските търговско-индустриални камари (DIHK).

Германската фондация Bertelsmann създава два математически модела, които проектират "оптимистичен" и "песимистичен" сценарий за първите десет години "след Шенген". В първия случай загубата през този период само за Германия ще бъде 77 млрд. евро, или 0.04% от германския БВП за това време. Кумулативният ефект за целия ЕС ще се равнява на 470.5 млрд. евро. В песимистичния вариант връщането на граничния контрол ще коства само на Германия 0.08% от нейния БВП за периода, или 234.8 млрд. евро. За цялото шенгенско пространство щетите ще се равняват на 1.43 трлн. евро. И в двата варианта подобен ход ще оскъпи вноса в Европа с 3%, като "в крайна сметка хората ще платят тази цена", предупреждава в представянето на проучването председателят на изпълнителния борд на Bertelsmann Аарт де Геус.

В сметките се включи и френската държавна агенция за икономическо планиране France Stratégie, която преди десетина дни обяви в доклад, че краят на Шенген ще коства на страните от безвизовото пространство 110 млрд. евро в идните десет години и ще свие икономиката им с общо 0.8%. "По-трудно е обаче да се изчислят допълнителните ефекти като загубата на мобилност на трудещи се, преките инвестиции и отлива на капитали", допълва институтът.

Клати се, но не потъва

"Независимо дали приемаме числата на Юнкер, Франция или Германия, прогнозата донякъде прилича на девиза на Париж - клати се, но не потъва. Краят на Шенген определено ще разклати икономиката в ЕС, но тя няма да потъне", обоб­щава Риналди.

Той посочва, че дори и най-песимистичният сценарий, предвиждащ свиване на БВП на страните от Шенген с 1.43 трлн. евро за десет години, означава 0.12% по-малка икономика. "Това със сигурност не е величина, която сама по себе си ще пренапише правилата за бизнеса в Европа, който само миналата година е възлизал на 2.8 трлн. евро", казва Риналди. По подобен начин, въпреки че днес внушителните 1.7 млн. европейци пътуват всеки ден от своята родина до държавата, в която работят, това се равнява на едва 0.93% от работната ръка в ЕС, допълва изследователят.

"Наистина за стотици хиляди хора - от тези в Северна Италия или Източна Франция, които пътуват до Швейцария, жителите на Братислава, превърнала се в хотел за служители на международни институции във Виена, или висококвалифираните кадри от Малмьо, които работят в Копенхаген, това ще е проблем. Но отново - той няма да промени тенденциите на трудовия пазар в ЕС", смята Риналди.

При това положение остава въпросът дали, както предупреди Юнкер, евентуален край на Шенген ще означава и край на единната европейска валута. Икономисти не виждат такава заплаха.

"Няма физическа или икономическа връзка между Шенген и еврото", казва директорът на брюкселския Centre for European Policy Studies Даниел Грос, цитиран от EUObserver. Според Грос еврозоната изглежда достатъчно стабилна с банковия съюз, който е в процес на изграждане.

Жолт Дарваш от брюкселския икономически институт Bruegel посочва и още един довод срещу предупрежденията на Юнкер, че "ако духът на Шенген ни остави... се обезсмисля единната валута".

"Няма връзка между еврото и това колко чакате, за да пресечете границата", пише унгарският икономист в блога на Bruegel. "Въпреки политическите заплахи за край на безвизовото пространство до момента не се повдига въпросът за въвеждане на митнически тарифи или други такси, които биха повлияли на еврото."

И какво сега

"Следователно трябва да се прави разлика между политика и икономика, дори и в случая с Шенген", обобщава Риналди, който е съгласен, че еврото едва ли е застрашено. Така вероятно мислят и хора като неговия сънародник и бивш президент на Франция Никола Саркози, който не крие амбициите си да се върне в Елисейския дворец. Той например обяви наскоро, че Шенген е мъртъв. Дали в духа на френската традиция следва да се добави "Да живее мини-Шенген"?

"Ако питате правителството в Холандия, това е идеалният вариант", казва Риналди. От началото на мигрантската криза в Европа страната лобира за свиване на зоната без граници до едва пет държави. В този мини-Шенген се предполага да бъдат само Австрия, Белгия, Германия, Люксембург и Холандия. Въпреки че терминът не се използва официално от холандското правителство, вътрешният министър на Германия Томас де Мезиер разкри, че холандският му колега е повдигал темата няколко пъти, но Берлин не е особено ентусиазиран поддръжник.

Много от европейските партньори не смятат, че план, който изключва Франция, е сериозен. Други пък мислят, че идеята се лансира като своеобразен политически шантаж срещу Италия и Гърция, за да принудят двете страни да затегнат политиката си по прием и регистрация на мигранти.

"В крайна сметка изчисленията за евентуалната цена от края на Шенген зависят и от редица трудно прогнозируеми фактори", продължава Риналди. Много е важно например какво ще последва, ако и когато граничните проверки, които временно върнаха седем от 22-те еврочленки в Шенген, станат постоянни.

"Дали например ще се засили граничният контрол на моста между Малмьо и Копенхаген, който сега се минава за по-малко от половин час, или проверките ще останат формалност", пита Риналди. Друг въпрос е колко бързо бизнесът би се настроил към връщането на митническите формалности при търговия в общността. Това касае особено силно германския износ. "Вероятно страни като Великобритания, която и сега изнася в трети страни, ще може да се приспособят по-бързо и ще получат краткосрочно предимство", смята анализаторът.

Ключовият въпрос обаче остава в баналната връзка между политика и икономика, която Даниел Грос обобщава с думите, че евентуално "срутване на Шенген може да е знак за липса на политическа воля" на страните от ЕС да останат партньори. За Риналди въпросът е преди всичко до същината на европейската идея за свободата на движение. И пита почти риторично: "Вие като българин бихте ли се отказали от нея?"

Онези българи, които помнят как пътувахме в шенгенското пространство допреди десетина години, едва ли ще забравят чувството за унижение по опашките за визи в посолства и по граници.

Другите, които не го познават, едва ли искат да го научат. Сходен опит имат португалци и испанци от Франция, словаци и унгарци от Австрия, поляци от Германия.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    knb avatar :-|
    knb

    И защо най-после нещата не се нарекат с инстинсиките им имена и не се потърси политическа отговорност от тези политици (и те са съвсем малко), които предизвикаха целия този хаос, който не съществуваше? Колко от тези, предизвикали хаоса ще платят?

    Докато продължават да са на власт и да налагат безсмислените си доктрини, които се стараят да прилагат независимо от обстоятелствата и действителността ще е така. И не само за Шенген, основното не е Шенген, основното е цялата тази бъркотия от безсмислени, неадекватни и несъобразени с националните условия закони, които налагат. Огромни глоба за бъркане по боклука и спане на плажа -- големите национални проблеми, нерешаеми без евродиректива. Да разграничаваме емигранти и бежанци. Да мерим щастието на кокошките с кв.метър и кривината на краставичките. Да увеличим митата и данъците -- като че ли няма пазар да го реши. Да не може да се реши въпроса за чистачките на летището без европейски фонд! Да толерираме перверзиите и пр. и пр. безмислици, тотално неадекватни, ненавременни и без никакъв смисъл за повечето страни, чийто парламенти работят чудейки се как да се адаптират към документи, които вече нямат смисъл.


    Това, за 99% от хората не е Европа, в която искаха да бъдат. Трябва да се спре безумието на една шепа хора, които превръщат Европа от местото, където всеки мечтаеше да бъде, в Европа на перверзията -- демографска и икономическа на първо място. Най-добре е да се върне правото на вето. Защото тази система на ЕО оттърва само на една членка и тя съвсем не е Европа.

  • 2
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    Държава без граници е все едно - къща без ограда.. че и без врати даже.

    А отварянето на границите и обединяването на толкова много различни по стандарт на живот държави е безумие. Отнася се и за ЕС и за глобализацията като цяло.

    Все едно да вържеш 50-100 коренно различни токови източника и 50-100 коренно реазлични консуматора директно .. без да се съобразиш с възможностите им. Който е учил електротехника - мисля ще се сети какъв ще е резултата.

    Същото се получава и сега.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.