С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
4 26 фев 2016, 16:52, 11827 прочитания

Надежда Нейнски: Не може да има турско "нахлуване", ако България има адекватна политика

Посланикът на България в Турция пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

Сблъсъкът между София и Анкара

Групата за разваляне на отношенията

Отношенията между България и Турция

Защо се скараха България и Турция

Конфликтът между двете държави носи само вреди, но засега напрежението остава сериозно

Какво иска България от Турция

"Капитал" попита външни министри в предишни кабинети и анализатори защо се влошават отношенията и каква трябва да бъде политиката на София към Анкара

А какво мислят българските турци

В Кърджалийско все още трудно се ориентират в разцеплението в ДПС

На какво се дължи влошаването на отношенията между България и Турция?

Влошаване на отношенията няма. По-скоро има уточняване на позиции вследствие на конкретни събития. Нещо, което смятам за особено здравословно в отношенията между две страни. Още повече когато са съседи и партньори. Лош атестат за диалога и добросъседството между две държави е, ако зависят от проблемите в една партия.


Какво означава забраната депутатът Делян Пеевски и почетният председател на ДПС Ахмед Доган да влизат в Турция? За какво е знак тя и какъв ще бъде ефектът върху двустранните отношения?

Дали има подобна забрана аз не знам. Няма дипломатическа практика, която да задължава едната страна да информира другата за подобни решения.

Двама турски консули - в Пловдив и в Бургас - бяха помолени да напуснат България, като вторият беше обявен за персона нон грата. В отговор Анкара изгони дипломат от българското консулство в Истанбул. Говори се, че и други хора от ДПС имат забрани за влизане в Турция. Защо се стигна до този неприятен цикъл от забрани и прогонвания?



Не коментирам

Как може да бъде свалено напрежението в двустранните отношения, което се появи в много неподходящ момент предвид бежанската криза?

Вярвам в добрите перспективи на нашите отношения и знам, че те минават през уважение на суверенитета и ненамеса във вътрешните отношения, принципи, отстоявани още от бащата на турската нация Кемал Ататюрк. Самата аз се придържам към тези принципи, бидейки посланик на Република България в Република Турция.

Какво показва фактът, че един български политик се обръща за закрила към турското посолство?

Показва, че има повече доверие в турската държава, отколкото в българската. Или най-меко казано, че има подозрение спрямо способността на българските институции да гарантират неговата безопасност. Това е тежко обвинение към държавата и трябва да бъдат разследвани обстоятелствата около случая със свалянето на охраната. Действията на Лютви Местан са действия на уплашен човек и само той може да каже от какво се страхува. Ако не го направи, остават други сериозни подозрения.

Каква е ролята на ДПС в българско-турските отношения и променена ли е тя сега?

За съжаление през годините с много малки изключения междудържавните отношения в голяма степен се влияеха от ролята на ДПС във властта. Спецификата на тази партия и постепенното налагане на внушението, че е незаобиколим фактор в политическия живот в България я превърнаха в примамлив терен за геополитически игри. От една страна, Турция, която под предлог, че се грижи за турците, живеещи в съседни на нейната територия райони, има интерес да поддържа и разширява своето влияние на Балканите. От друга страна, Русия, която подклажда тезата за турско влияние през ДПС с цел да събужда рефлекса у българина към православните "братя освободители", като единствените, които могат да го защитят от "опасността" от мюсюлманска Турция.

Членството на България в НАТО заедно с Турция обаче поставя тази теза в нов контекст и повдига нови въпроси: Достатъчни ли са натовските гаранции за защита на суверенитета и независимостта на България? Може ли Турция от "поробител" в миналото да се превърне в приятел и партньор в настоящето? Най-добрият начин да проверим отговорите на тези въпроси е през теста на междудържавните отношения. Самата аз приех предложението да стана посланик на България в Турция с амбицията да съдействам за връщане на държавата в отношенията помежду ни. Отношенията между партиите трябва да бъдат оставени на самите партии. Разбира се, това ще е тест и за турското ръководство, което ще се убеди, че най-сериозните гаранции за приятелство и доверие се получават именно по този начин. Обратното би означавало намеса във вътрешните работи и би било в разрез с партньорските ни отношения.

Какво всъщност иска Турция, кои са основните принципи и цели на политиката на Анкара по отношение на България?

Основните принципи и цели бяха заявени по време на посещението на турския премиер Ахмед Давутоглу в София. Освен сътрудничество по линия на кризата с бежанците, борбата с нелегалния трафик на хора важен дял заема също и полицейското и митническото сътрудничество. Заявена бе и амбицията за удвояване на стокообмена помежду ни. Като цяло износът от България се състои от стоки с предимно суровинен характер и малка добавена стойност. Въпреки това от години стокообменът ни е с положително търговско салдо. Не така стои въпросът с инвестициите. В България са сертифицирани шест проекта с участието на турски инвеститори на обща стойност 815 млн. лева срещу една-единствена инвестиция в Турция.

Причините за този дисбаланс са в сравнително ограничените възможности на българските компании, обемът на турската икономика, наличието на протекционизъм и сложните бюрократични процедури. Ключово важно място заема сътрудничеството в сферата на енергетиката, където подкрепата за изграждането на интерконекторна връзка е важна стъпка в посока интереса на България за диверсификация на енергийните източници.

Има ли действително опити за "нахлуване" на Турция в България и намеса във вътрешните работи? И ако има, по какви линии протича то? Защо например дейността на турската правителствена агенция TIKA предизвиква притеснения?

Не може да има "нахлуване" на когото и било, ако българската държава има адекватна политика и си защитава интересите. Още повече че и НАТО, и ЕС ни предоставят ефективни инструменти за защита. Така че ако има съмнения за "нахлуване", то трябва първо да се огледаме за адекватността на властите в България, а после за тези в Турция. Турция като всяка голяма държава си преследва своите интереси.

Колкото до TIKA, това е неправителствена организация, която развива дейност на териториите на бившата Османска империя в Европа, Азия и Африка. Тя се занимава с проекти в сферата на здравеопазването, културата и религията. Като страна - членка на ЕС, намирам за неуместно България да получава помощи за развитие от Турция. Вместо това българската държава трябва да се стреми към изравняване на жизнения стандарт на отделните региони в България, в това число и смесените, като създава добри условия за живот и образование. Смятам, че българската политика трябва да се прави в България, а турската в Турция.

Как се възприемат в Турция антитурските изявления на български политици като Валери Симеонов и Волен Сидеров?

Силно критично. Турската страна е обезпокоена от антитурската кампания на националистическите партии в България. От друга страна, национализмът не е български патент и за съжаление в сегашната тревожна ситуация покълва навсякъде. Умерените гласове нямат шанс в критични ситуации. В самата Турция една от основните партии е националистическа.

Въпросът е дали тези настроения влияят на официалната политика и отговорът очевидно е не. И отново твърдя, че колкото по-коректни и партньорски са междудържавните ни отношения, толкова по-тясно ще е полето за национализма.

Какво очаква Турция от България по кризата с бежанците и какво - България от Турция?

България очаква от Турция в голяма степен онова, което очаква ЕС, а именно ефективен контрол на границите, недопускане на нелегални имигранти, борба с каналджиите. Важна стъпка в това отношение ще бъде и прилагането на неотдавна подписаното тристранно споразумение за полицейски и митнически контрол между България, Гърция и Турция. Изграждането на съвместния контролен център ще повиши ефективността в борбата с трафика. България очаква също изработването и на ефективни механизми за прилагането на Споразумението за реадмисия между ЕС и Турция.

От своя страна Турция очаква в лицето на България да има един добронамерен глас в ЕС по време на дебатите по политиката за бежанците както по отношение на отпусканите за Турция средства, така също по отношение хода на преговорите между Турция и ЕС и на очакваната в края на 2016 г. либерализация на визовия режим за Турция.

Как се отразява на България руско-турската икономическа война?

България търпи загуби вследствие на ембаргото към Русия. Преки икономически ползи от напрежението между Турция и Русия засега е трудно да се видят. Същевременно, при положение че дебатите по сигурността, енергийната независимост и икономическите перспективи са част от геополитическия контекст, защитата на нашия национален интерес е част от големия геополитически дебат. Именно през него можем да го защитим най-успешно. Ето защо голямото изпитание за българската дипломация е да отговори на новите предизвикателства. Искаме или не искаме, ние сме част от геополитическия дебат най-малкото защото сме членки на ЕС и НАТО.
 
Профил

Надежда Нейнски (известна преди като Надежда Михайлова, по фамилията на първия си съпруг) започва политическата си кариера след 1989 г. и се превръща в едно от най-познатите лица на СДС. Министър на външните работи в кабинета на Иван Костов (1997 - 2001 г.), председател на СДС (от 2002 г. до 2005 г.), депутат в 37-ото, 38-ото, 39-ото и 40-ото народно събрание. В периода 1999 - 2006 г. е вицепрезидент на Европейската народна партия (ЕНП). През 2009 г. е избрана за евродепутат от "Синята коалиция". Посланик на България в Турция от ноември 2015 г.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Преструктурирането на дълговете в банковия сектор в Турция се забавя Преструктурирането на дълговете в банковия сектор в Турция се забавя

Частният сектор и държавата не могат да достигнат до консенсус

21 юли 2019, 1141 прочитания

Опитите на ЕС да ускори своята сателитна навигационна система претърпяха удар Опитите на ЕС да ускори своята сателитна навигационна система претърпяха удар

Европа иска да не изостава от геополитическите си конкуренти САЩ, Китай и Русия

21 юли 2019, 1306 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
За един пробит Шенген

Колко ще струва краят на безвизовото пространство

Държавата с най-отворените данни в света

Как България неволно настигна скандинавските страни по публичност на доходите

Кой взима летище София

Изненадващо обединението между фонда Meridiam и Strabag беше обявено за концесионер. Победителят предложи най-ниската инвестиционна оферта

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

До Луната и напред

Светът отбелязва 50-годишнината от стъпването на човека на Луната с още по-амбициозни космически програми

Бързи, смели, бременни

За остарелите представи и новите проучвания, които доказват ползите от физическата активност и по време на беременността