Всичко може да се предоговаря
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Всичко може да се предоговаря

Споразумението на Камерън пренаписа правилата за отношенията между страна членка и Брюксел

Всичко може да се предоговаря

Или поне това е посланието, което изпраща британската сделка за ЕС. Така "Европа на две скорости" става все по-реална

Марина Станева
5750 прочитания

Споразумението на Камерън пренаписа правилата за отношенията между страна членка и Брюксел

© reuters


Може ли членството в ЕС да е меню, от което да избираш? Досега, с малки изключения, страните в съюза трябваше да спазват целия набор от регулации. Сега обаче споразумението между Лондон и Брюксел променя правилата и Великобритания остава в ЕС с допустимия минимум задължения.

Около договорката има много въпросителни и едва ли някой би искал в момента да е на мястото на премиера Дейвид Камерън, който е атакуван както от чужди, така и от свои. Ще успее ли той да убеди обществото, че е сключил успешна сделка за Великобритания? Как ще управлява с едно разделено правителство, след като някои от най-близките му политически партньори обявиха, че ще агитират за излизане от ЕС? Превърна ли се британският премиер предсрочно в политически труп? Каква ще е икономическата цена на Brexit?

Още по-важно е какво означава споразумението за самия ЕС и какво говори фактът, че е готов на такива отстъпки пред една държава. Концепцията за "Европа на две скорости" не е нова въпреки възраженията на искащите по-голяма интеграция. Но сега спекулациите са, че това разделение ще стане неизбежно, особено предвид договореното от Великобритания изключение от изискването за "все по-задълбочен съюз". Британската сделка поставя прецедент и някои страни членки могат да решат да последват примера и да предоговорят статута си в ЕС. Тази реалност далеч не е толкова хипотетична и вече дори се заговори за Czexit (Чехия) и Frexit (Франция).

Меню по избор

В нощта на миналия петък Камерън договори с Брюксел това, което нарече специален статут на Обединеното кралство в ЕС. Ден по-късно той насрочи референдума за членството в съюза за 23 юни и призова обществото да подкрепи оставането в един реформиран ЕС. Постигнатото споразумение, което ще влезе в сила, ако британците гласуват срещу Brexit, включва промени, позволяващи орязване на социалните плащания за имигранти, защита за британските финансови услуги и улесняване на блокирането на нежелани европейски регулации.

Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер определи сделката като "справедлива". Председателят на Европейския съвет Доналд Туск пък увери, че пакетът от реформи е законово обвързващ и не може да бъде отменен от европейските съдии. Но в опита си да не допусне Brexit, който ще доведе до хаос и загуби за всички, Европа върви към режим на две скорости. Така опитите да се избегне нелицеприятен развод може да доведат до травматично оставане заедно, тъй като това, което британското споразумение всъщност направи, е да пренапише правилата за отношенията между страна членка и Брюксел, пише Politico. Европейският парламент не крие, че целта му е да ограничи влиянието на сделката единствено до Великобритания. В крайна сметка обаче излиза, че всичко може да се предоговаря, като по този начин се създава политическият еквивалент на отворен брак.

Не са малко тези, които смятат, че "Европа на две скорости" представлява единственият път напред. И всъщност вече е факт предвид разделението между еврозоната и останалите. Само че почти всички страни извън еврото са задължени да работят за постигане на членство във валутния блок. Така режимът на две скорости съществува само да известна степен. Сега обаче държави като Унгария и Полша биха могли също да поискат изключение от присъединяването към еврото или от други аспекти на ЕС. Същевременно и други изявиха желание да използват орязването на социалните плащания. Германският канцлер Ангела Меркел обяви, че правителството й ще разгледа варианта за таван на детските надбавки, а двама австрийски министри поискаха корекция на семейните надбавки за деца, живеещи в чужбина. Чешкият премиер Бохуслав Соботка пък предупреди за възможен Czexit, а френският крайнодесен "Национален фронт" обеща Frexit, ако дойде на власт. Така вратите се отварят пред това евроскептици и популисти да изнудват ЕС.

В момента Европа и без това е разтърсвана от бежанска криза и икономически главоболия и ще й е много трудно да следва целта за "все по-задълбочен съюз". Нищо, че с изказванията си Меркел показва, че германско-френският дебат защо, кога и как да протича последващата интеграция продължава да е на дневен ред. Двете страни обаче се разминават по много теми, свързани с бъдещето на Европа. И не се очаква напредък по интеграционните процеси, докато не минат изборите във Франция и Германия.

Не всички смятат, че ситуацията е толкова тревожна. "Все още ще има ядро. Останалите ще могат да не участват в определени аспекти и няма да имат толкова голямо влияние, но не мисля, че ще е толкова драматично. Това е разумно и е единственият начин, по който може да проработи", казва пред Politico Торстен Бенер, директор на базирания в Берлин Институт по глобална обществена политика.

Но според Павел Свидлики от лондонския аналитичен център Open Europe самата концепция за "Европа на две скорости" е сгрешена. "Британската сделка не трябва да бъде разглеждана в този контекст, тъй като "Европа на две скорости" предполага, че накрая всички ще се озоват на едно и също място, но с различна скорост. А споразумението много ясно подчертава, че Великобритания не иска да взема участие във "все по-задълбочения съюз", не желае да се присъединява към еврото и към Шенген и има области, в които желае да си възвърне правомощията. Това, което искаме да видим и към което сделката прави крачка напред, е "Европа на множеството форми" с различни нива на интеграция. Смятам, че някои страни също ще искат да приложат този модел", обяснява Свидлики пред "Капитал".

За проф. Иън Бег от London School of Economics (LSE) ние вече живеем в "Европа на две скорости". "Нека погледнем България, която не е част от Шенген и еврото и движението й към тях е бавно. Една страна обаче изглежда, че дава заден ход, и това е Великобритания", посочва Бег пред "Капитал". Той се съмнява, че сега ще последва предоговаряне на отношенията с ЕС в такава голяма степен, какъвто бе случаят с Обединеното кралство. "Винаги има искания за малки промени в някои аспекти. Но не мисля, че в останалата част от Европа ще има апетит към започване на преговори с другите страни, защото в това отношение Великобритания е специален случай", твърди анализаторът от LSE.

Втори път за късмет

Същевременно в Обединеното кралство започнаха да циркулират версии за повторно предоговаряне на условията по британското членство в ЕС, тъй като постигнатата сега от Камерън сделка не е достатъчна. Смята се, че броят на консервативните депутати, които са против плана на премиера, е около 150 души. Министрите също се разделиха на такива, които ще подкрепят кампанията за оставането в ЕС, и такива, които ще лобират за напускане. Кметът на Лондон Борис Джонсън се очертава като една от най-влиятелните фигури в кампанията за Brexit, която, ако успее, би могла да събори Камерън от поста.

Пред в. Daily Telegraph обаче Джонсън заявява, че всъщност не иска наистина Великобритания да излезе от ЕС, а смята, че вотът за Brexit ще даде на страната преимуществото да получи по-добри условия за членството си. Камерън контрира, че няма да има второ предоговаряне и втори референдум. Туск също е категоричен: "Сделката ще влезе в сила, ако британците гласуват да останат. Ако гласуват да напуснат, тя престава да съществува. Преговорите с Великобритания бяха първият и последният тур." Посланието на Европейската комисия е в същия тон: оправи си вътрешните проблеми, Камерън, тъй като няма да има план Б в случай на гласуване за Brexit и няма да има по-добра сделка.

Опции за ново предоговаряне пред Великобритания може и да няма, но възможността други страни членки да последват британския пример е съвсем реална. Опасността е, че това още повече ще подкопае доверието в ЕС и неговата легитимност. Както пише в анализ на Carnegie Europe, някои европейски правителства смятат, че свободното движение на работна ръка, капитал и услуги е достатъчно. Но пропускат факта, че една интегрирана Европа би дала на ЕС политическата и икономическата сила, от която толкова много се нуждае.

Автор: Капитал
Преглед на оригинала
Автор: Капитал
Преглед на оригинала

Може ли членството в ЕС да е меню, от което да избираш? Досега, с малки изключения, страните в съюза трябваше да спазват целия набор от регулации. Сега обаче споразумението между Лондон и Брюксел променя правилата и Великобритания остава в ЕС с допустимия минимум задължения.

Около договорката има много въпросителни и едва ли някой би искал в момента да е на мястото на премиера Дейвид Камерън, който е атакуван както от чужди, така и от свои. Ще успее ли той да убеди обществото, че е сключил успешна сделка за Великобритания? Как ще управлява с едно разделено правителство, след като някои от най-близките му политически партньори обявиха, че ще агитират за излизане от ЕС? Превърна ли се британският премиер предсрочно в политически труп? Каква ще е икономическата цена на Brexit?


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    plamen_b avatar :-|
    plamen_b

    Разбира се, всичко може да се предоговаря, но само ако всички страни на съществуващите споразумения са съгласни. Не всичко от това, което бе разрешено на Великобритания която е влязла в ЕС преди да бъдат въведени еврото и Шенген се предлага на една бъдеща страна-членка на ЕС. Надали страни като Полша и България (които черпят от бюджета на ЕС повече отколкото внасят) ще бъдат в силна позиция да променят правилата както биха искали. Разбира се, всяка страна може да напусне съюза ако не и харесва. Въпросът е колко членството на тази страна е желано от останалите страни-членки и какви отстъпки биха направили за да я задържат.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK