С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
1 27 фев 2016, 14:59, 5584 прочитания

Всичко може да се предоговаря

Или поне това е посланието, което изпраща британската сделка за ЕС. Така "Европа на две скорости" става все по-реална

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Може ли членството в ЕС да е меню, от което да избираш? Досега, с малки изключения, страните в съюза трябваше да спазват целия набор от регулации. Сега обаче споразумението между Лондон и Брюксел променя правилата и Великобритания остава в ЕС с допустимия минимум задължения.

Около договорката има много въпросителни и едва ли някой би искал в момента да е на мястото на премиера Дейвид Камерън, който е атакуван както от чужди, така и от свои. Ще успее ли той да убеди обществото, че е сключил успешна сделка за Великобритания? Как ще управлява с едно разделено правителство, след като някои от най-близките му политически партньори обявиха, че ще агитират за излизане от ЕС? Превърна ли се британският премиер предсрочно в политически труп? Каква ще е икономическата цена на Brexit?


Още по-важно е какво означава споразумението за самия ЕС и какво говори фактът, че е готов на такива отстъпки пред една държава. Концепцията за "Европа на две скорости" не е нова въпреки възраженията на искащите по-голяма интеграция. Но сега спекулациите са, че това разделение ще стане неизбежно, особено предвид договореното от Великобритания изключение от изискването за "все по-задълбочен съюз". Британската сделка поставя прецедент и някои страни членки могат да решат да последват примера и да предоговорят статута си в ЕС. Тази реалност далеч не е толкова хипотетична и вече дори се заговори за Czexit (Чехия) и Frexit (Франция).

Меню по избор

В нощта на миналия петък Камерън договори с Брюксел това, което нарече специален статут на Обединеното кралство в ЕС. Ден по-късно той насрочи референдума за членството в съюза за 23 юни и призова обществото да подкрепи оставането в един реформиран ЕС. Постигнатото споразумение, което ще влезе в сила, ако британците гласуват срещу Brexit, включва промени, позволяващи орязване на социалните плащания за имигранти, защита за британските финансови услуги и улесняване на блокирането на нежелани европейски регулации.



Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер определи сделката като "справедлива". Председателят на Европейския съвет Доналд Туск пък увери, че пакетът от реформи е законово обвързващ и не може да бъде отменен от европейските съдии. Но в опита си да не допусне Brexit, който ще доведе до хаос и загуби за всички, Европа върви към режим на две скорости. Така опитите да се избегне нелицеприятен развод може да доведат до травматично оставане заедно, тъй като това, което британското споразумение всъщност направи, е да пренапише правилата за отношенията между страна членка и Брюксел, пише Politico. Европейският парламент не крие, че целта му е да ограничи влиянието на сделката единствено до Великобритания. В крайна сметка обаче излиза, че всичко може да се предоговаря, като по този начин се създава политическият еквивалент на отворен брак.

Не са малко тези, които смятат, че "Европа на две скорости" представлява единственият път напред. И всъщност вече е факт предвид разделението между еврозоната и останалите. Само че почти всички страни извън еврото са задължени да работят за постигане на членство във валутния блок. Така режимът на две скорости съществува само да известна степен. Сега обаче държави като Унгария и Полша биха могли също да поискат изключение от присъединяването към еврото или от други аспекти на ЕС. Същевременно и други изявиха желание да използват орязването на социалните плащания. Германският канцлер Ангела Меркел обяви, че правителството й ще разгледа варианта за таван на детските надбавки, а двама австрийски министри поискаха корекция на семейните надбавки за деца, живеещи в чужбина. Чешкият премиер Бохуслав Соботка пък предупреди за възможен Czexit, а френският крайнодесен "Национален фронт" обеща Frexit, ако дойде на власт. Така вратите се отварят пред това евроскептици и популисти да изнудват ЕС.

В момента Европа и без това е разтърсвана от бежанска криза и икономически главоболия и ще й е много трудно да следва целта за "все по-задълбочен съюз". Нищо, че с изказванията си Меркел показва, че германско-френският дебат защо, кога и как да протича последващата интеграция продължава да е на дневен ред. Двете страни обаче се разминават по много теми, свързани с бъдещето на Европа. И не се очаква напредък по интеграционните процеси, докато не минат изборите във Франция и Германия.

Не всички смятат, че ситуацията е толкова тревожна. "Все още ще има ядро. Останалите ще могат да не участват в определени аспекти и няма да имат толкова голямо влияние, но не мисля, че ще е толкова драматично. Това е разумно и е единственият начин, по който може да проработи", казва пред Politico Торстен Бенер, директор на базирания в Берлин Институт по глобална обществена политика.

Но според Павел Свидлики от лондонския аналитичен център Open Europe самата концепция за "Европа на две скорости" е сгрешена. "Британската сделка не трябва да бъде разглеждана в този контекст, тъй като "Европа на две скорости" предполага, че накрая всички ще се озоват на едно и също място, но с различна скорост. А споразумението много ясно подчертава, че Великобритания не иска да взема участие във "все по-задълбочения съюз", не желае да се присъединява към еврото и към Шенген и има области, в които желае да си възвърне правомощията. Това, което искаме да видим и към което сделката прави крачка напред, е "Европа на множеството форми" с различни нива на интеграция. Смятам, че някои страни също ще искат да приложат този модел", обяснява Свидлики пред "Капитал".

За проф. Иън Бег от London School of Economics (LSE) ние вече живеем в "Европа на две скорости". "Нека погледнем България, която не е част от Шенген и еврото и движението й към тях е бавно. Една страна обаче изглежда, че дава заден ход, и това е Великобритания", посочва Бег пред "Капитал". Той се съмнява, че сега ще последва предоговаряне на отношенията с ЕС в такава голяма степен, какъвто бе случаят с Обединеното кралство. "Винаги има искания за малки промени в някои аспекти. Но не мисля, че в останалата част от Европа ще има апетит към започване на преговори с другите страни, защото в това отношение Великобритания е специален случай", твърди анализаторът от LSE.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Италия намали очакванията за растеж за 2019 и 2020 г. 1 Италия намали очакванията за растеж за 2019 и 2020 г.

Правителството прогнозира 0.1% ръст на БВП тази година и 0.4% догодина

19 сеп 2019, 384 прочитания

Федералният резерв е разделен за бъдещите си действия 1 Федералният резерв е разделен за бъдещите си действия

Централната банка на САЩ се опитва да не вреди на икономиката, Джером Пауъл посочи на Тръмп проблемите от протекционистичната му политика

19 сеп 2019, 569 прочитания

24 часа 7 дни
Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Месут Йълмаз: Дрънкането на оръжия застрашава всички постижения между България и Турция

Бившият премиер на Турция пред "Капитал"

Португалският инвеститор в българско стъкло

До пет години новият собственик на фабриките за бутилки и буркани в Пловдив и София - BA Glass, планира да вложи 400 млн. лв.

ПИК-ът на отровената среда

Очернянето на годеницата на кандидат-кмет на София от кафявия сайт "ПИК" за първи път породи консенсус сред политици, журналисти и PR-и за това какво НЕ е журналистиката

"Шпионският" скандал: 17 мига от есента

Разследването срещу лидера на Движение "Русофили" Николай Малинов изглежда повече като за предизборна вътрешнополитическа употреба, отколкото като реален шпионски скандал с Москва

Училище в облака

Стратегията на 90-о СОУ привлича все повече ученици от съседни райони и училища с иновативните си методи

Софийската Индиана Джоунс

Какво остана под паважите: за Магдалина Станчева (1924–2014) и археологията на София през социализма

Разходка в Прага

Бира, трева и музеи. Из града, който "те сграбчва за реверите и не те пуска да си отидеш"