Месут Йълмаз: Дрънкането на оръжия застрашава всички постижения между България и Турция

Защо се влошават отношенията между България и Турция?

Отношенията между модерните демокрации почиват на принципа на ненамеса във вътрешните работи и суверенитета на другата държава. Взаимното уважение също трябва да бъде в основата на плодотворно и приятелско българско-турско партньорство.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Какво е необходимо, за да се свали напрежението, фазата с изгонването на дипломати да приключи и двустранните отношения отново да се нормализират?

В рамката на консолидирането на Европа няма обосновано обяснение защо отношенията между две приятелски държави трябва да бъдат накърнени до такава степен. От личен опит мога да кажа, че е задължение на политическите актьори да разрешават такива проблеми между тях самите и зад затворени врати. Не е честно и не е професионално да се намесват и да се използват като инструменти гражданите, да се рискува една чисто политическа караница да достигне и да разстрои всекидневния живот на хората.

В България се създава впечатлението, че Турция се опитва да се намеси във вътрешните й работи. Как може да се разсее това впечатление?



Не бива да се прави грешката за българско-турските отношения да се съди предимно в светлината на сегашната ситуация. Турция и България имат дълга обща история, която е белязана от недоверие и недоразумения. В моя политически дневен ред подобряването на турските отношения с България беше водещ приоритет. Залозите и за двете страни са високи, особено по отношение на въпросите с малцинствата. С моя колега, г-н Иван Костов, изградихме традиция на редовни реципрочни визити. Убеден съм, че успяхме да разсеем българското подозрение към големия съсед и да възвърнем турското доверие в правилното отношение към българските граждани от турски етнос. Притеснително и опасно е, че скорошното ненужно дрънкане на оръжия, изглежда, поставя под риск всички тези постижения.

Каква е ролята на ДПС в отношенията между София и Анкара през годините и променена ли е сега предвид факта, че на ключови фигури от партията е забранено да влизат в Турция? И какъв е отзвукът от всичко това в Турция?

За българските читатели може да е интересно да научат, че за настоящите събития почти не се знае в Турция. Турските медии игнорират темата. Това отчасти се дължи на влиянието на държавата върху отразяването на новините и отчасти заради належащите предизвикателства, пред които е изправена Турция - от военната интервенция на югоизток до бежанската криза и терористичните заплахи. Българско-турският въпрос въпреки своята спешност е просто второстепенен. Но трябва да се подчертае, че ДПС и всичките му разклонения или произлезли от него партии са лошо съветвани, ако мислят, че една политическа ориентация, която е по-лоялна към Турция, отколкото към България, е жизнеспособна опция. Интересите на турското малцинство са най-добре обслужвани, като се действа в общия български интерес. Това, което ДПС и свързаните партии могат да направят, е да посредничат между българските и турските позиции и така да помогнат да се преодолее съществуващото напрежение.

Какво пречи на Турция и България да имат по-голяма съвместна търговия и по-значими взаимни инвестиции? Това просто липса на интерес ли е или има реални бариери?

Този въпрос е много специфичен и ще изисква по-скоро отговор на икономист. Задължение е на политиците и по-точно на правителствата да поставят основите за бъдещ изгоден икономически обмен, който да е еднакво от полза и за двете страни. Това изисква не само създаването на взаимна система на доверие и сближени икономически интереси, но е и жизненоважно да се въведе необходимият законов механизъм, който да гарантира предвидимост на законовите решения и процедури, сигурност на инвестициите и гарантиране на законова сигурност.

Каква е основата на турската политика към България? И какви са дългосрочните интереси и цели, които Турция иска да постигне по отношение на България?

Българските и турските интереси днес се препокриват вероятно в по-голяма степен от всякога. Например в турски интерес бе да подкрепи българското желание да стане партньор в НАТО. В момента управлението на продължаващия поток от бежанци е огромна отговорност и за двете страни. Освен това ние сме изправени пред все още не съвсем ясно оценимите последици от политиката на изолиране, която водят много от страните от ядрото на ЕС. Особено обезпокоително е, че те напредват в това да връщат назад считани за даденост постижения, като например равнопоставеното третиране на всички граждани на ЕС във всички страни, членки на ЕС. Според мен ЕС първи наруши фундаменталните си принципи, като предложи членство на Турция, без да спазва "четирите свободи", и трайно изключи турските граждани от свободата на движение и на заселване. Интересното е, че всички страни членки по това време се съгласиха с това, без да мислят, че подобно решение може един ден да се обърне срещу тях.

Без съмнение България може да бъде една от вратите на Турция към Европа, а Турция може да влезе в ролята на посредник между България и Близкия изток, както и Централна Азия. Бих искал също така да припомня на българските читатели, че не трябва да забравяме човешкия потенциал - разполагаме с общи граждани, които се чувстват у дома и в двете страни, които владеят български и турски език и затова са връзката, която обединява двете държави въпреки всякакво дребно политиканстване.
 

Профил Не е лесно да се изброят всички постове, които е заемал 68-годишният Месут Йълмаз в продължилата си над четири десетилетия политическа кариера. Той започва като една от изгряващите звезди в оглавяваната от Тургут Йозал дясноцентристка Отечествена партия. Първото му влизане в правителството е като министър на информацията (1983 г.), после е министър на културата и туризма (1986 г.-1987 г.) и министър на външните работи (1987-1990 г.). През 1991 г. оглавява Отечествената партия и същата година става премиер. Първият му премиерски мандат, както и вторият (1996 г.) продължават едва няколко месеца. Третият път се задържа на поста две години (1997-1999 г.), а след това до 2002 г. е вицепремиер.