ЕС одобри строителството на газопровода от Турция до Италия
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

ЕС одобри строителството на газопровода от Турция до Италия

Одобрението на споразумението за ТАР е важна крачка по пътя за реализиране на проекта "Южен газов коридор", ключов за енергийната сигурност на ЕС и откриващ за Европа нови източници на газ, заяви Марош Шефчович, зам.-председател на ЕК

ЕС одобри строителството на газопровода от Турция до Италия

Проектът ще осигури алтернативни доставки и за България

Петър Карабоев
3443 прочитания

Одобрението на споразумението за ТАР е важна крачка по пътя за реализиране на проекта "Южен газов коридор", ключов за енергийната сигурност на ЕС и откриващ за Европа нови източници на газ, заяви Марош Шефчович, зам.-председател на ЕК

© ЦВЕТЕЛИНА БЕЛУТОВА


Суровината ще идва от находището "Шах Дениз 2" в азербайджанския шелф на Каспийско море, чиято експлоатация се очаква да започне след 2020 г.

Проектът за газопровод, свързващ през гръцка и албанска територия транзитната мрежа на Турция с тази на Италия, отговаря на изискванията на ЕС и може да започне изграждането му. Това съобщи Европейската комисия (ЕК) в края на миналата седмица. Надеждите са, че Трансадриатическият газопровод (Trans Adriatic Pipeline или ТАР) ще донесе на Гърция 2.3 млрд. евро инвестиции и от 2020 г. ще доставя в Европа всяка година до 10 млрд. куб.м синьо гориво от Азербайджан. Това е обем, който може да задоволява около 17-18% от нуждите на Италия от природен газ. Общите инвестиции на участниците са планирани да достигнат 5.6 млрд. евро за период от 5 години.

Инвеститорите

В съобщението се посочва, че ЕК признава споразумението между Атина и компанията Trans Adriatic Pipeline AG за съответстващо на европейското законодателство и условията за държавна помощ. "Проектът ще подобри сигурността и разнообразието на енергийните доставки в ЕС, без да води до деформации на конкуренцията на единния пазар."

Финансирането на строителството на ТАР ще идва изключително от частни инвеститори, а предвиденият от предварителните договорености особен данъчен режим е в рамките на допустимото.

"Днешното одобрение на споразумението за ТАР е важна крачка по пътя за реализиране на проекта "Южен газов коридор", ключов за енергийната сигурност на ЕС и откриващ за Европа нови източници на газ", заяви Марош Шефчович, зам.-председател на еврокомисията, отговарящ за енергийната политика на съюза.

Регистрираната в Швейцария компания Trans Adriatic Pipeline AG ще изгражда газопровода. В нея акционери са британската BP (20%), азербайджанската ГНКАР (20%), италианската Snam (20%), белгийската Fluxys (19%), испанската Enagas (16%) и швейцарската Axpo (5%). Преди време поради различни причини от проекта се оттеглиха норвежката Statoil, френската Total и германската E.On.

Българската връзка

ТАР трябва да е продължение на Южнокавказкия и Трансанадолския (ТANAP) газопровод, формиращи част от Южния газов коридор. По него в Южна Европа трябва да достигне газ от находището "Шах Дениз 2" в азербайджанския шелф на Каспийско море. Трасето минава през Грузия, Турция, Гърция и Албания, като се очаква да има разклонения освен за България за Македония, Хърватия и Босна и Херцеговина.

България ще се включи с интерконекторна връзка с Гърция към по-големия проект. През декември най-накрая беше подписано окончателното инвестиционно решение за изграждането на газовата връзка ICGB между България и Гърция. Проектът е един от приоритетните за разнообразяването на доставките на природен газ за България и е сред ключовите за финансиране от ЕК. В него участват "Български енергиен холдинг", гръцката DEPA и италианската Edison. Идеята е изграждането на газовата връзка да започне през октомври 2016 г. и да влезе в търговска експлоатация в средата на 2018 г. Сигурни количества газ за тръбата обаче ще има чак след 2020 г., когато находището "Шах Дениз 2" влезе в експлоатация. Дотогава възможностите са доставка на втечнен газ от двата гръцки терминала - бъдещия край Александруполис или от съществуващия в Ревитуса.

Към 2015 г. капиталовите разходи на проекта се оценяват на 220 млн. евро, а годишните оперативни разходи по време на експлоатацията - на приблизително 4.5 млн. евро годишно. Досега Европейската комисия е отпуснала 45 млн. евро за неговото финансиране.

Конкуренция на "Газпром"

Италия е не само крайна дестинация за TAP, но и пазар, за който "Газпром" вероятно ще води ожесточена битка. През миналата година само Германия и Турция са купили повече газ от Русия. Италианците са получили 24.42 млрд. куб.м. Другите два големи пазара по пътя на ТANAP и ТАР са Турция (27 млрд. куб.м руски газ за 2015 г.) и Гърция (почти 2 млрд. куб.м).

"В понеделник бях на срещата в Баку на министрите от Южния газов коридор, където всички участващи държави и консорциуми потвърдиха решимостта си да завършат този ключов инфраструктурен проект навреме", каза още Марош Шефчович в официалното изявление на ЕК.

В текста се посочва още, че 25 години след началото на комерсиалната експлоатация на ТАР компанията, която го използва, ще има право на специален данъчен режим в Гърция. Това според правилата на ЕС е вид държавна помощ, тъй като останалите компании нямат достъп до този специален данъчен режим.

Но ЕК смята, че такава помощ е допустима заради общи интереси, включително разнообразяване на доставките и трасетата за пренос - от Каспийско море и потенциално от Близкия изток, както и увеличаване конкуренцията на европейския газов пазар заради новите обеми и трасета. Понеже ТАР ще се изгражда изцяло от частни инвестиции, от Брюксел смятат, че за започването му са нужни значителни инвестиции, а възвръщането им ще стане само от таксите за пренос, плащани от клиентите на газопровода, ако няма държавна помощ от Гърция, целият проект изобщо няма да се реализира.

Суровината ще идва от находището "Шах Дениз 2" в азербайджанския шелф на Каспийско море, чиято експлоатация се очаква да започне след 2020 г.

Проектът за газопровод, свързващ през гръцка и албанска територия транзитната мрежа на Турция с тази на Италия, отговаря на изискванията на ЕС и може да започне изграждането му. Това съобщи Европейската комисия (ЕК) в края на миналата седмица. Надеждите са, че Трансадриатическият газопровод (Trans Adriatic Pipeline или ТАР) ще донесе на Гърция 2.3 млрд. евро инвестиции и от 2020 г. ще доставя в Европа всяка година до 10 млрд. куб.м синьо гориво от Азербайджан. Това е обем, който може да задоволява около 17-18% от нуждите на Италия от природен газ. Общите инвестиции на участниците са планирани да достигнат 5.6 млрд. евро за период от 5 години.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Чакайте, ама и Турция чака на Шах Дениз-2 да я отърве от Газпром! Шефчович да не бърка Шах Дениз и Южен Пирс?

    Ако говорим сериозно, Азербайджан с нищо не вдъхва такава сигурност. Страната е типична азиатско-ислямска сатрапия, феодализирана от клана Алиев. Основоположникът му - Гейдар Алиев, бе дълги години първи секретар на местната КПСС и след разпада на СССР си присвои държавата. След смъртта му президент става сина му, а зет му - министър на газа.

    Шах Дениз-2 има планиран обем за доставки към 2020 г, когато ще влезе в експлоатация, от около 10 млрд куб. м. годишно. Толкова е и обявения капацитет на тръбата, т.е. 100% от добитото количество ще отива по този газопровод. Но нещо сметките не излизат.
    Колко газ трябва да отклони за свои нужди Турция, която през 2015 г е купила от Газпром 27 млрд. куб.м., за да има за Гърция 2 млрд, за България - 1 млрд. , някакви количества за Албания, Хърватска, Босна и Херцеговина, а и да остане достатъчно и за Италия?
    Какъв е интересът на Турция, например, да участва в това сложно упражнение, след като и цялото количество азерски газ и то след 5 г. ще задоволи едва 1/3 от нуждите й и няма да я отърве от Газпром?

    А, Марош?

  • 2
    fio41315648 avatar :-|
    fio41315648

    До коментар [#1] от " D-r D ": Колега, по вашата логика излиза, че комшийте нямат файда да строят каквото и да било, ако не получават 27млрд. м3. Замислете се може би започват полекичка, оттук малко, оттам малко, постепенно и нежно, с вазелин. Както знаем те ги разбират нежните работи.

  • 3
    antipa avatar :-P
    D-r D

    До коментар [#2] от "fio41315648":

    Огромен интерес имат да версифицират доставките на газ, проблемът е, че нямат никакъв избор. Катар е много далече...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK