С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
4 8 мар 2016, 8:46, 5935 прочитания

Поредният удар на Ердоган срещу медиите

Превземането на в. "Заман" е вододел, след който е ясно, че в Турция критичните гласове ще бъдат задушавани с всякакви средства

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Полицията атакува сградата без предупреждениe през нощта. Имаше над 100 полицаи, някои от работещите във вестника бяха ранени и всички ние бяхме изкарани навън до 2.30 ч. през нощта. След това се опитахме да влезем в редакцията. На нас редакторите ни беше позволено и бяхме поканени да се запознаем със синдиците. След като отказах и им заявих, че са незаконно назначени, те ме заплашиха с полицията и ме уволниха официално. Час по-късно ни изгониха от сградата, пред която имаше мирна демонстрация на хора, които ни симпатизираха. Те бяха атакувани от полицията със сълзотворен газ и гумени куршуми". Така Бюлент Кенеш, вече бивш редактор и колумнист на турския всекидневник "Заман", описва пред "Капитал" събитията от бурната нощ на 4-ти срещу 5-ти март.

С болка Кенеш споделя, че след влизането си във вестника синдиците започват да изтриват архива на "Заман", събиран вече над 30 години. "Това е вандализъм, сравним с този на монголските завоеватели", категоричен е журналистът.


Бюлент Кенеш е убеден, че правителството работи за унищожаване на изданието по същата схема, приложена към медиите от групата "Коза Ипек" - синдици превземат вестника, сменят редакторската му политика, хората спират да го купуват и той затваря. "Читателите не искат да си купуват новото издание на всекидневника ни. Тиражът ни беше 650 хил. бройки на ден и съм убеден, че ще намалее със стотици хиляди само до няколко седмици", казва Кенеш.

Показната среднощна атака срещу един от най-тиражните вестници от полиция, въоръжена с гумени палки и сълзотворен газ, е поредното доказателство, че президентът Реджеп Тайип Ердоган не подбира средства за пречупване на критичните гласове в медиите. И никой не вярва на твърденията на правителството, че няма нищо общо с решението на съда за назначаване на служебен синдик в "Заман", както и на обясненията на премиера Ахмет Давутоглу, че конфискуването на вестника е "правна процедура", която "не е политически мотивирана".

Нищо ново под турското слънце



Всъщност ударът срещу "Заман" не е бил съвсем неочакван за журналистите. "Това не е нещо ново за нас. Още преди президентския вот през 2014 г. и парламентарните избори миналата година се появиха слухове, че се готви удар срещу нашето издание, срещу в. "Хюриет" и срещу други опозиционни медии", разказва Кенеш. И добавя, че след случая от преди няколко дни с нахлуването на синдици в централата на телевизията от групата на "Коза Ипек" - "Бугюн", журналистите от "Заман" са останали да спят по работните си места, страхувайки се, че ако се приберат по домовете си, няма да бъдат допуснати обратно в редакцията.

Правителствената атака не е само срещу медии, които се придържат към либерално-демократичен дискурс и опозиционна редакционна политика. По думите на Кенеш само в рамките на миналата седмица държавата е спряла про-кюрдска телевизия, но и националистически камалистки канал. "Ердоган просто не иска да има различни гласове, няма толерантност към алтернативите, които не съвпадат с пропагандните му послания," твърди журналистът.

След влизането си в "Заман" синдиците искат от колумнистите и редакторите на вестника да се подпишат под нови статии с проправителствен уклон. Когато те отказват, синдиците просто преписват заглавията и позициите на близкия до управлението всекидневник "Сабах".

Един нов "Заман"

Така буквално за два дни "Заман" смени редакционната си политика от критична към президента Реджеп Тайип Ердоган с проправителствена. Междувременно съдът все още не дава никакви мотиви за назначаването на синдиците и отстраняването с полиция на главния редактор и ръководството. А пред сградата продължава да има издигнати барикади и да стоят полицейски постове, които проверяват всеки влизащ и излизащ в редакцията на "Заман".

"Преживяваме най-мрачните и безнадеждни дни за свободата на пресата, която е ключов елемент от демокрацията и върховенството на закона", гласи изявлението на вестника. "Гласът на интелектуалци, предприемачи, светски знаменитости, организации на гражданското общество, медии и журналисти се заглушава със заплахи и изнудване. Навлязохме във фазата на натиск над онези, които винаги са оставали независими в публикациите си."

"Колегите ни от турското издание очакват всеки момент да започнат масовите уволнения на журналисти. Те продължават да ходят на работа, но в редакцията няма интернет. Прекъсната е вътрешната мрежа, с която са свързани компютрите на работещите в изданието. Те разчитат единствено на личните си мобилни телефони, за да свършат нещо", разказва пред "Капитал" зам.-главният редактор на "Заман - България" Тайфур Хюсеинов. Той обяснява, че на журналистите им е забранено да използват в текстовете си думи и словосъчетания като "корупция" и "злоупотреба с власт". Новият "Заман" с подменена редакционна политика се изготвя извън редакцията на истинското издание. "Поляризацията в обществото е голяма, Ердоган именно това целеше, защото от подобна ситуация той печели най-много", коментира Хюсеинов.

Страх и ненавист в Истанбул

"Ситуацията за журналистите в страната е изключително сложна. Мнозина трябваше да напуснат Турция, за да пишат за вестници и сайтове извън страната. Други са преследвани от властите - някои от тях са заплашвани от доживотни присъди, както редакторите Джан Дюндар и Ердем Гюл (от опозиционния в. "Джумхюриет" - бел. ред.), други са заплашвани от глоби или по-леки присъди. Резултатът обаче е еднозначен - мнозина се отказват", пише Нейт Шенкан, директор на проекта "Променящи се нации" на Freedom House и специалист по Турция и Евразия.

И други турски журналисти, с които "Капитал" разговаря, описват ситуацията в страната като непоносима. "Да се прави свободна журналистика в Турция е вече невъзможно. Изложен си на риск", казва журналист от водеща телевизия. Атаката срещу "Заман" е просто кулминацията на системния и засилващ се натиск срещу медиите.

В Турция вече е почти всекидневие журналисти да бъдат арестувани. "Пращат ги в затвора, следят ги тайните служби и службите за сигурност, преследват ги наказателно като престъпници за това, че критикуват правителството", отбелязва Уилям Хорсли, директор на Центъра за свобода на медиите към Университета в Шефилд и бивш международен кореспондент на британската BBC. Хорсли, който беше България в края на миналата година за медийна конференция, обръща внимание, че последните избори в Турция също изобилстват от примери за нарушаване на свободата на словото. "Държавните тв канали бяха силно манипулирани от управляващата партия и по време на предизборната кампания някои бяха затворени. Над 100 хил. сайта в Турция бяха блокирани и имаше много съобщения за физически нападения над журналисти. Всичко това доведе до един климат на автоцензура", коментира Хорсли.

Ловците на вещици от Анкара

"Заман" е свързван с духовника Фетхулах Гюлен, живеещ в самоизгнание в САЩ и някогашен съюзник на Ердоган, с когото е в остър конфликт от близо три години насам. Президентът го обвинява, че е създал в държавата паралелни структури, влияе чрез свои хора на правораздавателната система и полицията и формира общественото мнение чрез медиите си.

Нахлуването в "Заман" идва дни, след като по искане на главния прокурор на Анкара беше преустановена дейността на една от големите турски медийни групи - "Коза Ипек холдинг". Новината тогава бе разпространена от "Заман". Вестник "Хюриет" също писа преди дни, че са затворени телевизиите "Каналтюрк" и "Бугюн", вестниците "Бугюн" и "Миллиет", както и радио "Каналтюрк". С тази стъпка приключва продължилата вече няколко месеца сага, в която правителството, полицията и съдебната власт притискаха една от големите опозиционни медийни групи в страната.

Недостатъчен натиск от Европа

Нейт Шенкан от Freedom House коментира за "Капитал", че "затварянето и узурпирането на толкова големи и сериозни медийни групи пресича линията на търпимостта". Шенкан обръща внимание, че сме свидетели на един и същ подход при обвиненията срещу редактори и журналисти от критичните медии. "Те биват подложени предварително на публични атаки, които да очернят името им и да го свържат с движението "Гюлен", а оттам нататък следва "виновност за съучастие", казва Шенкан.

Според анализатора от Freedom House ЕС не прави достатъчно, за да повлияе на случващото се в Турция и да защити свободата на словото. "ЕС пренебрегва и заобикаля своите изконни принципи, за да постигне краткосрочната цел да се ограничи бежанския поток към континента. Това е катастрофално отношение към целия процес по присъединяването на държави към ЕС. Оставя се проблем, които е външен и носи в себе си геополитически аспект, да дирижира преговори, базирани на принципи и продължаващи десетлиетия," смята Шенкан.

След превземането на "Заман" сред печатните медии в Турция остава един по-значим критичен вестник - опозиционният "Джумхюриет". Главният му редактор Джан Дюндар и редакторът на столичното бюро Ердем Гюл бяха задържани през ноември по обвинения за шпионаж. Конституционният съд постанови те да бъдат освободени, но Ердоган веднага заяви, че няма "нито да признае, нито да уважи" решението на съда. На двамата журналисти е забранено да напускат страната и ги очаква процес с обвинения за тероризъм.

Но това не е смъртната присъда за свободата на словото в Турция. Бурните обществени реакции след всяко изстъпление на държавата показават непреклонното отношение на сериозна част от турските граждани към действията на правителството. Също важи и за отношението на журналистическото съсловие. "Журналистите ни няма да се откажат", категоричен е Бюлент Кенеш. И добавя: "Това не е краят, те може да окупират сградата ни, но не могат да подчинят духът ни. Борбата за свобода тепърва започва."

Този текст е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Цялата отговорност за съдържанието на този текст се носи от фондация “Капитал” и “Икономедиа” и при никакви обстоятелства не може да се приема, че той отразява официалното становище на ФМ на ЕИП и Оператора на Програмата за подкрепа на НПО в България.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Борисов в Брюксел: Зелената сделка е неизбежна, Гърция и Кипър да се оправят с Турция 4 Борисов в Брюксел: Зелената сделка е неизбежна, Гърция и Кипър да се оправят с Турция

Според премиера въглищните централи имат хоризонт от 15-25 г. и е най-добре да се заместят с газови мощности

13 дек 2019, 1693 прочитания

Сделката между Китай и САЩ може и да е близо, но може и да не е 1 Сделката между Китай и САЩ може и да е близо, но може и да не е

Медиите в САЩ очакваха новина в четвъртък, но тя отново се отлага – въпросът е за колко време

13 дек 2019, 672 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
ЕС и Турция: още няма сделка за бежанците

Анкара иска допълнителни 3 млрд. евро и започване на преговори за присъединяване

Още от Капитал
Бъдещето на Google

Alphabet отваря нова страница след напускането на Сергей Брин и Лари Пейдж

Новите владетели на "Булсатком"

Водещият тв доставчик има нова акционерна структура, в която присъства един от големите инвестиционни фондове - BlackRock

"Светкавична война" увеличи отново парите за партиите

Увеличението на държавната субсидия ще разхлаби финансовата примка за опозицията

Походът на електробусите

През 2020 г. се очаква доставката на близо 300 превозни средства на ток за градския транспорт в големите градове

Не без сестра ми

Режисьорката Светла Цоцоркова за втория си пълнометражен филм "Сестра", който трупа награди преди българската премиера

Яра Бубнова: Връзката между изкуството и обществото е скъсана

Директорът на "Национална галерия" за проблемите пред музея и възможните решения

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10