Балканският имигрантски маршрут на практика е затворен

Балканският маршрут за имигрантите на практика се оказа затворен, след като Македония, Словения, Хърватия и Сърбия обявиха, че затягат граничните рестрикции. По този начин хиляди бежанци остават в капан на гръцка територия при македонската граница, пише Reuters. Мерките на балканските страни се случват ден след приемането на рамково споразумение между ЕС и Турция за предприемане на действия за намаляване на бежанския поток към Европа. То трябва да бъде финализирано след среща на Съвета на Европа на 17-18 март. Действията ще окажат влияние и на България, въпреки че досега Гранична полиция не отчита засилен миграционен натиск по нашите граници. В сряда българският външен министър Даниел Митов обяви, че страната е напълно подготвена за всяка ситуация. "Следим потенциалните варианти и миграционни потоци, които може да тръгнат към България. Имаме договорености както с Турция, така и с нашите гръцки съседи за система за ранно предупреждение", уточни министър Митов, цитиран от агенция "Фокус".

Домино ефект

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

В сряда Македония напълно затвори границата си с Гърция за незаконни имигранти. Досега Скопие позволяваше на малък брой сирийци и иракчани да преминават, но сега прекратява тази практика, след като съседите й затегнаха пропускателния режим. "Напълно затворихме границата", посочва неназован полицейски представител. Според македонското вътрешно министерство във вторник от Гърция не е влязъл нито един имигрант в страната.

"Македония ще действа според решенията, взети от другите страни по балканския маршрут", заявява говорител на вътрешното министерство, визирайки Словения, Хърватия и Сърбия, които обявиха във вторник, че ще въведат нови рестрикции при пропускането на имигранти. Около 1000 остават в бежански лагер на македонска територия на границата със Сърбия, а 400 се намират в т.нар. ничия земя между Сърбия и Македония. Те отказват да се върнат в Македония, но не им е позволено и да влязат в Сърбия.

Словения обяви, че само имигранти, които планират да поискат убежище в страната, или такива с ясни хуманитарни нужди ще бъдат пускани на границата, пише ВВС. Сърбия от своя страна каза, че ще затвори границите си с Македония и България за онези, които нямат валидни документи.



Словения е използвана като транзитна страна от имигрантите, опитващи да стигнат до Германия и други северноевропейски държави. Но сега словенските власти обявиха, че балканският маршрут "ефективно се затваря". По думите им рестрикциите са част от по-мащабна инициатива, според която другите балкански страни, включително и Гърция в сътрудничество с Турция, ще връщат всички нередовни имигранти.

След като Словения обяви новите рестрикции, сръбското вътрешно министерство заяви, че ще действа по същия начин. То посочи, че е било уведомено, че словенците няма да приемат имигранти без валидни визи и паспорти. "Имайки предвид, че новият режим е въведен от членка на ЕС, Сърбия не може да си позволи да стане център за събиране на бежанци", се посочва в изявление на вътрешното министерство. В него пише, че Сърбия ще "хармонизира всички мерки с ЕС и ще ги прилага реципрочно по южната и източната си граница".

Според дъблинския регламент този, който иска убежище, трябва да подаде молба в първата страна от ЕС, в която е пристигнал. Сега обаче блокът обмисля да въведе централизирана система за обработване на молбите.

Поток, който не секва

Бъдещето на шенгенското пространство вече е под въпрос, след като осем членки, включително Австрия, Унгария и Словакия, затегнаха граничния контрол, оставяйки хиляди имигранти в капан в Гърция. Над 2000 души на ден, предимно от Сирия, Ирак и Афганистан, продължават да пристигат в Гърция от Турция. Около 14 хил. имигранти чакат на гръцко-македонската граница, след като Македония ограничи пропускателния режим. Европа е изправена пред най-голямата бежанска криза от Втората световна война насам, като миналата година над 1 млн. души са влезли незаконно в ЕС с лодки.

В понеделник ЕС и Турция договориха рамката на сделка за облекчаване на бежанската криза, която трябва да бъде финализирана в близките дни. ООН обаче заяви, че споразумението може да нарушава международното право, а според критици на управлението на турския президент Реджеп Тайип Ердоган то ще му помогне да консолидира властта си.

Този текст е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Цялата отговорност за съдържанието на този текст се носи от фондация “Капитал” и “Икономедиа” и при никакви обстоятелства не може да се приема, че той отразява официалното становище на ФМ на ЕИП и Оператора на Програмата за подкрепа на НПО в България.