Сделка с шейтана

Най-доброто, което може да се каже за сделката на ЕС с Турция, е, че без нея щеше да бъде по-лошо. При всички оправдани критики и основателни резерви, тя е може би изглежда като последния шанс на ЕС да овладее кризата с бежанците, която заплашва да го разтърси изоснови.

Всъщност дори още няма сделка - амбициозният план, който се роди след продължили до среднощ разговори между европейските лидери и турския премиер Ахмед Давутоглу в понеделник трябва да бъде одобрен на срещата на върха на ЕС на 17-18 март. Впечатлението е, че той е договорен между германския канцлер Ангела Меркел и Давутоглу и сложен на масата пред останалите лидери на страните членки в последния момент.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Ако и когато бъде приет и започне да действа - което съвсем не е гарантирано предвид политическите, правни и морални мини, с които е осеян - той ще включва три основни елемента. Турция ще приема обратно всички нелегални мигранти, отправящи се с лодки от нейна територия към гръцките брегове. За всеки върнат сириец Европа ще поема друг сириец от Турция. Целта на схемата "един вътре, един вън" е Турция да бъде облекчена от товара на 2.7 млн. сирийци, потърсили спасение от войната в съседната страна, а на бежанците да бъде осигурен законен и безопасен начин за влизане в Европа. В замяна Брюксел обещава на Анкара цял куп неща - пари, падане на визите и размразяване на преговорите за членство в ЕС.

Договарянето с Анкара е колкото неохотно, толкова и неизбежно. Както отбелязва колумнистът на в. Financial Times Гидиън Рахман, рядко се е случвало Европа да се нуждае толкова отчаяно от Турция. И рядко Турция е изглеждала като толкова непривлекателен партньор. Въпросът е не дали ЕС трябваше да се споразумее с Анкара, без която няма как да регулира бежанския поток, а дали двете страни не са поели ангажименти, които не е сигурно дали могат да изпълнят.

Да не говорим за това



Превземането с полиция и сълзотворен газ на редакцията на в. "Заман", един от малкото останали турски опозиционни вестници, два дни преди срещата в Брюксел само напомни с кого си има работа Европа. В последните години при управлението на президента Реджеп Тайип Ердоган Турция върви назад и надолу, все по-далече от европейските стандарти за демокрация. И султанът край Босфора чудесно знае, че може да си го позволи, защото в момента е незаменим и както често повтаря с удоволствие, Европа има повече нужда от него, отколкото той от нея.

"ЕС пренебрегва и заобикаля своите изконни принципи, за да постигне краткосрочната цел да се ограничи бежанският поток към континента. Това е катастрофално отношение към целия процес по присъединяването на държави към ЕС. Оставя се проблем, които е външен и носи в себе си геополитически аспект, да дирижира преговори, базирани на принципи и продължаващи десетилетия", казва пред "Капитал" Нейт Шенкан, директор на проекта "Променящи се нации" на Freedom House и специалист по Турция и Евразия.

При цялата й конфузност сделката с Турция почива на простичка и правилна логика - всеки мигрант, пристигащ на гръцките острови (България иска това да важи и за влизащите на българска територия), ще бъде връщан. Съчетано със схемата за приемане на бежанци от лагерите в Турция в ЕС, това би трябвало да намали стимула мигрантите да предават парите и съдбата си в ръцете на трафиканти.

Срещу ролята си на бариера за потока към Европа Анкара се спазари за щедра отплата - ускоряване на изплащането на обещаните през ноември 3 млрд. евро и още толкова за подобряване на условията в бежанските лагери в Турция през следващите три години; отваряне на пет нови преговорни глави; и изтегляне на визовата либерализация за юни вместо за края на октомври, както се обсъждаше досега.

"Това, което Турция поиска, отдавна поне на теория вече й беше предложено от ЕС. Преговорите продължават вече години. За Турция либерализацията на визите винаги е била свързана с това тя да приема обратно на бежанци от Гърция, нещо, което абсолютно всеки в Брюксел знае. Безвизовият режим вече беше записан в плана за действие от ноември миналата година. Това, което турците направиха сега, е един добър ход за Европа. Те предложиха да не се чака с безвизовите пътувания до лятото, защото ЕС в момента има нужда от помощ за бежанците", казва пред "Капитал" Гералд Кнаус, председател на Европейската инициатива за стабилност (ESI). Дори и така, над амбициозната сделка са надвиснали куп въпросителни.

• 1
• 2
• Следваща страница » "Дали искаме и можем"