Сделка с шейтана

ЕС няма друг избор да ограничи бежанския поток освен партньорство с Турция. Проблемът е, че двете страни си обещават неща, които трудно могат да изпълнят

Най-доброто, което може да се каже за сделката на ЕС с Турция, е, че без нея щеше да бъде по-лошо. При всички оправдани критики и основателни резерви, тя е може би изглежда като последния шанс на ЕС да овладее кризата с бежанците, която заплашва да го разтърси изоснови.

Всъщност дори още няма сделка - амбициозният план, който се роди след продължили до среднощ разговори между европейските лидери и турския премиер Ахмед Давутоглу в понеделник трябва да бъде одобрен на срещата на върха на ЕС на 17-18 март. Впечатлението е, че той е договорен между германския канцлер Ангела Меркел и Давутоглу и сложен на масата пред останалите лидери на страните членки в последния момент.

Ако и когато бъде приет и започне да действа - което съвсем не е гарантирано предвид политическите, правни и морални мини, с които е осеян - той ще включва три основни елемента. Турция ще приема обратно всички нелегални мигранти, отправящи се с лодки от нейна територия към гръцките брегове. За всеки върнат сириец Европа ще поема друг сириец от Турция. Целта на схемата "един вътре, един вън" е Турция да бъде облекчена от товара на 2.7 млн. сирийци, потърсили спасение от войната в съседната страна, а на бежанците да бъде осигурен законен и безопасен начин за влизане в Европа. В замяна Брюксел обещава на Анкара цял куп неща - пари, падане на визите и размразяване на преговорите за членство в ЕС.

Договарянето с Анкара е колкото неохотно, толкова и неизбежно. Както отбелязва колумнистът на в. Financial Times Гидиън Рахман, рядко се е случвало Европа да се нуждае толкова отчаяно от Турция. И рядко Турция е изглеждала като толкова непривлекателен партньор. Въпросът е не дали ЕС трябваше да се споразумее с Анкара, без която няма как да регулира бежанския поток, а дали двете страни не са поели ангажименти, които не е сигурно дали могат да изпълнят.

Да не говорим за това

Превземането с полиция и сълзотворен газ на редакцията на в. "Заман", един от малкото останали турски опозиционни вестници, два дни преди срещата в Брюксел само напомни с кого си има работа Европа. В последните години при управлението на президента Реджеп Тайип Ердоган Турция върви назад и надолу, все по-далече от европейските стандарти за демокрация. И султанът край Босфора чудесно знае, че може да си го позволи, защото в момента е незаменим и както често повтаря с удоволствие, Европа има повече нужда от него, отколкото той от нея.

"ЕС пренебрегва и заобикаля своите изконни принципи, за да постигне краткосрочната цел да се ограничи бежанският поток към континента. Това е катастрофално отношение към целия процес по присъединяването на държави към ЕС. Оставя се проблем, които е външен и носи в себе си геополитически аспект, да дирижира преговори, базирани на принципи и продължаващи десетилетия", казва пред "Капитал" Нейт Шенкан, директор на проекта "Променящи се нации" на Freedom House и специалист по Турция и Евразия.

При цялата й конфузност сделката с Турция почива на простичка и правилна логика - всеки мигрант, пристигащ на гръцките острови (България иска това да важи и за влизащите на българска територия), ще бъде връщан. Съчетано със схемата за приемане на бежанци от лагерите в Турция в ЕС, това би трябвало да намали стимула мигрантите да предават парите и съдбата си в ръцете на трафиканти.

Срещу ролята си на бариера за потока към Европа Анкара се спазари за щедра отплата - ускоряване на изплащането на обещаните през ноември 3 млрд. евро и още толкова за подобряване на условията в бежанските лагери в Турция през следващите три години; отваряне на пет нови преговорни глави; и изтегляне на визовата либерализация за юни вместо за края на октомври, както се обсъждаше досега.

"Това, което Турция поиска, отдавна поне на теория вече й беше предложено от ЕС. Преговорите продължават вече години. За Турция либерализацията на визите винаги е била свързана с това тя да приема обратно на бежанци от Гърция, нещо, което абсолютно всеки в Брюксел знае. Безвизовият режим вече беше записан в плана за действие от ноември миналата година. Това, което турците направиха сега, е един добър ход за Европа. Те предложиха да не се чака с безвизовите пътувания до лятото, защото ЕС в момента има нужда от помощ за бежанците", казва пред "Капитал" Гералд Кнаус, председател на Европейската инициатива за стабилност (ESI). Дори и така, над амбициозната сделка са надвиснали куп въпросителни.

Дали искаме и можем

Те започват с нейната законност - правозащитни организации и Върховният комисариат на ООН за бежанците (UNHCR) алармираха, че масовото депортиране на търсещи убежище към Турция нарушава международното право. ЕС ще се опита да парира това безпокойство, като убеди Гърция да обяви Турция за "сигурна трета страна".

"Въпросът, по който може да се дебатира, е кога една страна е сигурна трета страна. Най-общо, решаващото тук е, ако някой бъде изпратен в тази държава, той да не попадне там в опасност. Днес Турция е страната в света с най-голям брой бежанци на територията си. Със сигурност съществуват проблеми с прилагането на турското законодателство, закрилящо бежанците, но това са по-скоро практически проблеми, именно защото става дума за толкова много бежанци. Турция просто има нужда от помощ. Но идеята, че Турция е по-опасна страна за бежанци от Гърция или се отнася към тях по-лошо, отколкото страни - членки на ЕС, като Унгария и България, например - това просто не звучи убедително", смята Гералд Кнаус.

Ако все пак сделката бъде атакувана пред европейските съдилища и няма шанс да оцелее в сегашния си вид, може да се наложи връщане към първоначалната схема, договорена с Анкара от президента на Европейския съвет Доналд Туск - пристигащите да бъдат пресявани в "горещите точки" в Гърция и Италия, и само онези, които не отговарят на критериите за бежанци, да бъдат връщани в Турция.

Не е ясно и дали ЕС ще може да изпълни своята част от бежанската схема - приемането на сирийци директно от Турция, което е политически експлозивна тема в много европейски страни. Създаването на "коалиция от желаещи" държави, които да се включат в разселването, засега не върви особено успешно, а ако отново се тръгне към въвеждане на задължителни квотиq унгарският премиер Виктор Орбан вече обяви, че ще наложи вето.

И това не е всичко. "Либерализацията на визовия режим се поставя сериозно под въпрос по две линии - дали Турция ще изпълни ефективно поставените 72 условия и дали Европейският съвет ще успее да формира квалифицирано мнозинство, за да гласува за падане на визите"q казва пред "Капитал" Марк Пиерини, бивш посланик на ЕС в Турция и анализатор в Carnegie Europe. Той посочва и още един потенциален проблем - "връзката с процеса на присъединяване на Турция има малък шанс да получи особен импулс в ЕС".

Както обобщава Гералд Кнаус: "Почти никой в Европа не желае да се довери на Турция. Недоверието на Анкара към ЕС е също поне толкова голямо. Затова имаме нужда от спогодба, която се основава не на доверие, а на конкретни задължения, чието изпълнение по всяко време може да се провери. Тоест, ако Гърция каже, че иска на ден да връща 400-500 души, веднага ще се види дали Турция прибира толкова души обратно. Предимството на този план е, че не се основава на обещания, които подлежат на различна интерпретация от договорните страни." Само че вероятността той да не проработи е голяма. А провалът може да доведе до разрив между Европа и Турция, който няма да се ограничи само с цунами от бежанци.

По темата работи и Мартин Димитров

Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


7 коментара
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    "... сделката на ЕС с Турция, е, че без нея щеше да бъде по-лошо..."

    Ако това са думи на Гюрова, то е отвратителна манипулация!

    Евро плутократите просто легнаха на Ердоган и отвориха нашето портмоне, за да купят празните му обещания.

    Защо никой от тях не попита защо Турция продължава да поддържа финансово и логистично Даеш в Сирия и така индиректно й дава възможност да прави показни терористични акции в Европа?

    Защо никой от тях не попита защо Турция воюва със собственото си население в югоизточните провинции?

    Защо никой от тях не попита защо Турция предизвика вътрешната емиграция на 300 000 кюрди от тези провинции?

    Защо никой от тях не попита защо Турция по никакъв начин не възпрепятства отплуването на лодките с преселници от Дидим, а по всичко личи, че ги организира?

    Всъщност защо Гюрова не пита това, а замазва несръчно?
    Просто защото Гюрова не чете турския нобелов лауреат Орхан Памук и понятие си няма от настроенията в турското общество.
    Гюрова слушка и залива публиката с политкоректни изводи, които - за пореден път - нямат нищо общо с истината. Напротив.

    Ако Икономедия реши да сложи рейтинг и на авторите си, Гюрова ще е на опашката. Гарантирам.






  • 2
    antipa avatar :-|
    D-r D

    А, и ако Гюрова беше почела повече по темата, щеше да знае, че преди да започне да приема върнати мигранти от Европа, Турция е поставила условие, че трябва преди това да е сключила споразумение с 14 държави, на които от свое страна да реадмисира (връща) техни граждани. Тези държави са: Сирия, Ирак, Афганистан, Либия, Судан, Мали, Мароко, Тунис и пр.
    Преговори с тези държави правителството на Турция НЕ Е ЗАПОЧНАЛО!

    Е, кога Турция, ще започне да приема мигранти от ЕС, Гюрова?

  • 3
    vaticana avatar :-P
    vaticana

    До коментар [#2] от "D-r D":

    Какъв Орхан Памук! Чукча не читател, чукча писател...

  • 4
    vaticana avatar :-|
    vaticana

    Попаднах на интересен анализ за Турция на Тереза Рафаел в Агенция "Блумбърг".

    Миналия петък най-тиражният турски вестник „Заман“, отпечата дръзко окончателно заглавие преди собствеността му да се промени. То гласеше: "Конституцията е прекратена." Два дни по-късно, след използването на водни оръдия и сълзотворен газ и след като по съдебно решение беше извършено превземането на вестника, тонът се промени. На първа страница имаше релаксирана снимка на турския президент Реджеп Тайип Ердоган по време на церемония по повод изграждането на нов мост над Босфора.
    Западът отчаяно се нуждае от изграждащи мостове с Турция, съюзник в НАТО, на чиито демократични институции в даден момент се гледаше като на модел в един регион, обхванат от насилие и сектантство. Но превземането на „Заман“ в петък прави трудно за приятелите на Турция на Запад да пренебрегнат неспазването на демократичните свободи от правителството.
    Това е голям проблем, защото Западът не може да си позволи да избута Турция встрани, дори и поради основателни причини. Ако Европа иска да изпълни сроковете за възстановяване на свободното пътуване между държавите от ЕС до края на годината, ще й бъде необходима помощта на Турция за справяне с наводнението от мигранти и бежанци от Сирия и други страни. Германският канцлер Ангела Меркел плаща горчива цена на общественото мнение за това, че настоява вратите на Германия да останат отворени за мигрантите. Също така тя се нуждае от Турция за сделка, която да вдъхне увереност в германските гласоподаватели, че тя не е загубила контрол.
    При наличието на 2,5 млн. бежанци, които трябва да храни, Турция иска финансова помощ и други стимули. ЕС е наясно, че по-голямата част от милионът мигранти, които влязоха миналата година, премина през Турция. Анкара може да отприщи приливна вълна на лица, търсещи убежище, ако избере такова решение, перспектива, която предизвиква сърдечна недостатъчност на лидерите на ЕС.
    Поради съвместния интерес на ЕС и Турция от сделка за мигрантите, конфликтът в Сирия и агресивността на Русия, има достатъчно причини европейските представители да се изкушат да замажат отвратителната политика на Турция. По време на срещата на върха в понеделник, имаща за цел разрешаване на мигрантската криза, проформа беше споменато превземането на „Заман“, но напрежението беше потиснато. ЕС е задължен да направи нещо повече, отколкото да се суети.
    Може да се започне със свободата на пресата. В своя Индекс за свободата на пресата в света за 2015 г. „Репортери без граници“ поставиха Турция на 149 място сред 180 държави. Повече от 30 журналисти, главно кюрди, са зад решетките. Туитър съобщи за получаването на 1 761 искания от турските власти, искащи социалната мрежа да премахне съдържание през втората половина на 2015 г. Туитър подаде съдебни възражения в турските съдилища за 66 на сто от получените турски заповеди, фокусирани главно върху искания за премахване на съдържание, което е критично към публични фигури или което е за предполагаема корупция. Тези възражения надделяха в едва 6 на сто от случаите.
    Все повече турските съдилища преследват тези, които са критикувани от Ердоган за стремеж към подкопаване на управлението му. През октомври 2015 г. съд в Анкара назначи синдици, които да поемат индустриалната група Коза-Ипек, собственик на вестниците „Бугун“ и „Милиет“, както и на два популярни телевизионни канала. През февруари всичките четири медийни компании на Коза-Ипек бяха закрити.
    Същият съд, който разпореди за действията срещу “Заман”, отказа освобождаването на двама журналисти, арестувани през декември. Двамата най-накрая бяха освободени от следствения арест на 26 февруари, но само едва след като турският Конституционен съд отсъди, че писанията им не представляват "военен шпионаж" или "подпомагане на терористична организация." Ердоган беше унищожителен в отношението си към това съдебно решение.
    Последните атаки не бяха ограничени само срещу медии. Часове преди затварянето на „Заман“, съд нареди задържането на трима акционери на индустриалната група Бойдак, които също бяха обвинени в осигуряването на финансов ресурс за предполагаема терористична групировка. Ердоган гледа на медийната група „Заман“ и на Бойдак като на свързани с живеещия в САЩ ислямовед Фетхуллах Гюлен, бивш сподвижник на Ердоган, обвинен от президента в създаването на „паралелна държава“, целяща свалянето му от власт.
    След терористичните атаки в Истанбул през януари Ердоган заяви на сънародниците си, че те трябва да изберат между правителството и терористите. Очернянето на политическите противници с етикета терористи е страница направо от наръчника на руския президент Владимир Путин.
    Лечението от Европа на Турция от разстояние предизвика у много турци циничния с право въпрос какво може да донесе това партньорство. Напредъкът към турската интеграция с Европа е в застой в продължение на десетилетие, и Турция поиска възобновяване на импулса като част от сделката за мигрантите. Европа има какво да предложи на Турция, но връзката е твърде важна и деликатна, за да бъде определяна от предизвикан от кризата бартер.
    Алтернативите са по-голям риск и по-голяма награда. Тя трябва да започне с една откровена оферта за рестартиране изпадналите в застой преговори за интеграция с ЕС с открита дискусия и обществена оценка на препятствията, които поставя на пътя потискането на демократичните свободи в Турция. Ердоган, който е раздразнителен като Путин, когато го критикуват, няма да хареса това, както и някои европейци. Европа трябва да продава ползата от по-тесни връзки, включително ускорено премахване на визите, направо на самите турци; надеждата може да бъде мощен катализатор за промяна. Подозирам, че и 4-те милиона турци, живеещи в Западна Европа, ще приветстват такова послание.
    Европа трябва да говори за своите ценности както заради самата себе си, така и заради Турция. В момент, когато демократичните институции са подкопани на собствения източен фланг на Европа, мълчанието може да е сигнал за опасен вид съгласие. /БГНЕС

  • 5
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#4] от "peevski":

    И аз намерих още нещо по темата:
    http://glasove.com/categories/novini/news/dzhefri-saks-sasht-predizvikaha-bezhanskata-kriza-s-pomoshtta-na-riyad-i-ankara

  • 6
    damianrm1 avatar :-P
    damianrm1

    Тоя ЕС мека гана бре, за какво е най-силния икономически, а и военно доста силен блок, че една Турция я изнудва. Всичката армия на границата+ флота на НАТО в морето и да ги видим тия имигранти как ще пробият. А Туция, като си прави войната в Сирия, да се оправя по мюсолмански с братятя си мюсолмани както в Корана се казва, а там е рязане на глави и това е!

  • 7
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    А къде е казано, че Европа е длъжна да приема бежанци? Затваряш границите и толкова. Нека Турците да се оправят сами, като са толкова важни.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход