Сделка с шейтана
ЕС няма друг избор да ограничи бежанския поток освен партньорство с Турция. Проблемът е, че двете страни си обещават неща, които трудно могат да изпълнят
Най-доброто, което може да се каже за сделката на ЕС с Турция, е, че без нея щеше да бъде по-лошо. При всички оправдани критики и основателни резерви, тя е може би изглежда като последния шанс на ЕС да овладее кризата с бежанците, която заплашва да го разтърси изоснови.
Всъщност дори още няма сделка - амбициозният план, който се роди след продължили до среднощ разговори между европейските лидери и турския премиер Ахмед Давутоглу в понеделник трябва да бъде одобрен на срещата на върха на ЕС на 17-18 март. Впечатлението е, че той е договорен между германския канцлер Ангела Меркел и Давутоглу и сложен на масата пред останалите лидери на страните членки в последния момент.
Ако и когато бъде приет и започне да действа - което съвсем не е гарантирано предвид политическите, правни и морални мини, с които е осеян - той ще включва три основни елемента. Турция ще приема обратно всички нелегални мигранти, отправящи се с лодки от нейна територия към гръцките брегове. За всеки върнат сириец Европа ще поема друг сириец от Турция. Целта на схемата "един вътре, един вън" е Турция да бъде облекчена от товара на 2.7 млн. сирийци, потърсили спасение от войната в съседната страна, а на бежанците да бъде осигурен законен и безопасен начин за влизане в Европа. В замяна Брюксел обещава на Анкара цял куп неща - пари, падане на визите и размразяване на преговорите за членство в ЕС.
Договарянето с Анкара е колкото неохотно, толкова и неизбежно. Както отбелязва колумнистът на в. Financial Times Гидиън Рахман, рядко се е случвало Европа да се нуждае толкова отчаяно от Турция. И рядко Турция е изглеждала като толкова непривлекателен партньор. Въпросът е не дали ЕС трябваше да се споразумее с Анкара, без която няма как да регулира бежанския поток, а дали двете страни не са поели ангажименти, които не е сигурно дали могат да изпълнят.
Да не говорим за това
Превземането с полиция и сълзотворен газ на редакцията на в. "Заман", един от малкото останали турски опозиционни вестници, два дни преди срещата в Брюксел само напомни с кого си има работа Европа. В последните години при управлението на президента Реджеп Тайип Ердоган Турция върви назад и надолу, все по-далече от европейските стандарти за демокрация. И султанът край Босфора чудесно знае, че може да си го позволи, защото в момента е незаменим и както често повтаря с удоволствие, Европа има повече нужда от него, отколкото той от нея.
"ЕС пренебрегва и заобикаля своите изконни принципи, за да постигне краткосрочната цел да се ограничи бежанският поток към континента. Това е катастрофално отношение към целия процес по присъединяването на държави към ЕС. Оставя се проблем, които е външен и носи в себе си геополитически аспект, да дирижира преговори, базирани на принципи и продължаващи десетилетия", казва пред "Капитал" Нейт Шенкан, директор на проекта "Променящи се нации" на Freedom House и специалист по Турция и Евразия.
При цялата й конфузност сделката с Турция почива на простичка и правилна логика - всеки мигрант, пристигащ на гръцките острови (България иска това да важи и за влизащите на българска територия), ще бъде връщан. Съчетано със схемата за приемане на бежанци от лагерите в Турция в ЕС, това би трябвало да намали стимула мигрантите да предават парите и съдбата си в ръцете на трафиканти.
Срещу ролята си на бариера за потока към Европа Анкара се спазари за щедра отплата - ускоряване на изплащането на обещаните през ноември 3 млрд. евро и още толкова за подобряване на условията в бежанските лагери в Турция през следващите три години; отваряне на пет нови преговорни глави; и изтегляне на визовата либерализация за юни вместо за края на октомври, както се обсъждаше досега.
"Това, което Турция поиска, отдавна поне на теория вече й беше предложено от ЕС. Преговорите продължават вече години. За Турция либерализацията на визите винаги е била свързана с това тя да приема обратно на бежанци от Гърция, нещо, което абсолютно всеки в Брюксел знае. Безвизовият режим вече беше записан в плана за действие от ноември миналата година. Това, което турците направиха сега, е един добър ход за Европа. Те предложиха да не се чака с безвизовите пътувания до лятото, защото ЕС в момента има нужда от помощ за бежанците", казва пред "Капитал" Гералд Кнаус, председател на Европейската инициатива за стабилност (ESI). Дори и така, над амбициозната сделка са надвиснали куп въпросителни.
Дали искаме и можем
Те започват с нейната законност - правозащитни организации и Върховният комисариат на ООН за бежанците (UNHCR) алармираха, че масовото депортиране на търсещи убежище към Турция нарушава международното право. ЕС ще се опита да парира това безпокойство, като убеди Гърция да обяви Турция за "сигурна трета страна".
"Въпросът, по който може да се дебатира, е кога една страна е сигурна трета страна. Най-общо, решаващото тук е, ако някой бъде изпратен в тази държава, той да не попадне там в опасност. Днес Турция е страната в света с най-голям брой бежанци на територията си. Със сигурност съществуват проблеми с прилагането на турското законодателство, закрилящо бежанците, но това са по-скоро практически проблеми, именно защото става дума за толкова много бежанци. Турция просто има нужда от помощ. Но идеята, че Турция е по-опасна страна за бежанци от Гърция или се отнася към тях по-лошо, отколкото страни - членки на ЕС, като Унгария и България, например - това просто не звучи убедително", смята Гералд Кнаус.
Ако все пак сделката бъде атакувана пред европейските съдилища и няма шанс да оцелее в сегашния си вид, може да се наложи връщане към първоначалната схема, договорена с Анкара от президента на Европейския съвет Доналд Туск - пристигащите да бъдат пресявани в "горещите точки" в Гърция и Италия, и само онези, които не отговарят на критериите за бежанци, да бъдат връщани в Турция.
Не е ясно и дали ЕС ще може да изпълни своята част от бежанската схема - приемането на сирийци директно от Турция, което е политически експлозивна тема в много европейски страни. Създаването на "коалиция от желаещи" държави, които да се включат в разселването, засега не върви особено успешно, а ако отново се тръгне към въвеждане на задължителни квотиq унгарският премиер Виктор Орбан вече обяви, че ще наложи вето.
И това не е всичко. "Либерализацията на визовия режим се поставя сериозно под въпрос по две линии - дали Турция ще изпълни ефективно поставените 72 условия и дали Европейският съвет ще успее да формира квалифицирано мнозинство, за да гласува за падане на визите"q казва пред "Капитал" Марк Пиерини, бивш посланик на ЕС в Турция и анализатор в Carnegie Europe. Той посочва и още един потенциален проблем - "връзката с процеса на присъединяване на Турция има малък шанс да получи особен импулс в ЕС".
Както обобщава Гералд Кнаус: "Почти никой в Европа не желае да се довери на Турция. Недоверието на Анкара към ЕС е също поне толкова голямо. Затова имаме нужда от спогодба, която се основава не на доверие, а на конкретни задължения, чието изпълнение по всяко време може да се провери. Тоест, ако Гърция каже, че иска на ден да връща 400-500 души, веднага ще се види дали Турция прибира толкова души обратно. Предимството на този план е, че не се основава на обещания, които подлежат на различна интерпретация от договорните страни." Само че вероятността той да не проработи е голяма. А провалът може да доведе до разрив между Европа и Турция, който няма да се ограничи само с цунами от бежанци.
По темата работи и Мартин Димитров
