Разковничето на бежанската криза
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Разковничето на бежанската криза

Разковничето на бежанската криза

Дали споразумението между ЕС и Турция ще проработи ще се реши в Гърция, където десетки хиляди бежанци остават хванати в капан

15967 прочитания

© Reuters


Поройни дъждове, мъгла, локви между подгизнали палатки, купчини боклуци и детски играчки в калта, пране, висящо по оградата от бодлива тел. Така изглежда тези дни гръцко-македонската граница край селцето Идомени.

След като преди седмици Австрия реши да наложи лимит за приема на бежанци, балканските страни по пътя им от Гърция към Централна и Северна Европа също драстично ограничиха преминаването през територията си. А от няколко дни съвсем затвориха границите. Човешкият поток от Турция към гръцките острови в Егейско море обаче не секва. Около две хиляди души пристигат всеки ден и продължават към Македония с надежда, че все пак ще успеят да преминат оттатък. Но не. Към 15 хил. се бяха струпали в импровизирания палатков лагер край Идомени през седмицата. По данни на UNHCR две трети от тях са жени и деца. Според правителството броят на бежанците в цяла Гърция достига 42 хил. души.

"Опитваме се да информираме бежанците в Идомени и да ги убедим да се преместят в специалните приюти, които сме приготвили за тях – с топла вода и храна", обяснява пред "Капитал" Йоргос Кирицис, говорител на гръцкото правителство за бежанската криза. Това е нов пост, който Атина се видя принудена да създаде преди няколко дни заради безпрецедентния наплив. "Буквално току-що ми дадоха офис и телефон", казва Кирицис.

Усилията дават някакъв резултат и населението на палатковия лагер на границата с Македония започва да се свива. В края на седмицата броят му спадна на 12 хил., съобщиха гръцките власти. Предимно семейства с деца са започнали доброволно да го напускат. Листовки на дари и пущу – два от най-разпространените езици в Афганистан, части от Пакистан и в момента край Идомени - обясняват, че македонската граница остава затворена за неопределено време и всеки, който желае, може да бъде настанен в правителствен приют на друго място.

Най-близо се намират лагерите "Нова Кавала" и "Диавата" край Солун. В тях все още има свободни места, казват от миграционните служби. Засега. За кратко време гръцкото правителство е изградило убежища за 30 хил. бежанци. До 20 март ще има места за още 10 хил. души. ООН също трябваше да помогне с подслон за още 20 хил. души, но работата се бавела заради бюрократични спънки, казват от Атина. "Не бива да забравяте, че става въпрос за извънредна ситуация и това не са луксозни жилища", предупреждава Кирицис за онова, което Гърция гради в момента. Някои от приютите са нови, на други места се разширяват съществуващите съоръжения. Най-често това са палаткови лагери или сглобяеми къщички. Топла вода в тях има само в определени часове на деня. "За съжаление не можем да си позволим да подгряваме вода целодневно", признава говорителят.

Много бежанци и малко пари

Не само времето е предизвикателство за гръцките власти при непрекъснатия приток на мигранти. Нужни са и средства за изграждането на приюти, за храна, транспорт и преводачи. "От началото на годината досега за бежанската криза сме похарчили 280 млн. eвро от собствения си бюджет", посочва Кирицис. От обещаната от ЕС помощ за извънредното положение досега били получени едва 20 млн.

Атина очаква до края на март в страната да се струпат около 100 хил. бежанци. Миграционният министър Янис Музалас, съосновател на международната организация "Лекари на света", неотдавна обяви, че новопристигащите ще бъдат разпределяни колкото се може по-равномерно из цяла Гърция. "Нямаме план или списък със задачи за изпълнение, защото ситуацията е безпрецедентна и това важи за всяка друга държава в Европа", признава Кирицис. Няма и официални пускови срокове за извънредните квартири – непрекъснато се строи, а новопристигналите веднага се разпределят в завършените обекти.

Близко спасение няма

Ситуацията се влошава с всеки изминал ден. Притокът на нови мигранти не само не намалява, но дори се е увеличил след срещата на ЕС и Турция за бежанската криза на 7 март. "Според нас това е така, защото много хора си казват: Трябва на всяка цена бързо да се доберем до Северна Европа, преди да се споразумеят да връщат бежанци в Турция", споделя правителственият говорител.

Дори на 17 март, когато е срещата на върха на ЕС, да има финална договорка с Турция, това няма да донесе бързо облекчение за Гърция и Европа. От 2002 г. насам Атина и без това има двустранна спогодба с Анкара за връщане на мигранти, която на практика не функционира. Един от проблемите е, че Турция има срок от 75 дни, в които може приеме обратно отхвърлени от Атина кандидати за убежище. Според новия план, тя веднага трябва да поеме обратно всички, които не пожелаят да кандидатстват за убежище в Гърция. Това, поне на теория, значително би ускорило процеса по връщането.

На практика обаче има няколко сериозни пречки. Турция трябва да бъде обявена за сигурна трета страна. Броят на бежанците, които и в бъдеще ще искат убежище в Гърция, пък трябва да се движи в рамките на административния капацитет на страната. "Знам от гръцките бежански служби, че при нормален режим на работа досега можеха да обработват най-много до 1500 молби на месец, а това е по-малко от числото на хората, които в момента ежедневно пристигат в Гърция", казва пред "Капитал" Гералд Кнаус, председател на Европейската инициатива за стабилност (ESI). По данни на гръцкото правителство само в четвъртък 2400 нови бежанци са пристигнали на гръцките острови в Егейско море.

Изобщо в Гърция е разковничето за това дали новият план – ако и когато бъде одобрен от ЕС и Турция - на практика ще заработи, смята Кнаус. От една страна, Атина ще трябва да спечели доверието на турските власти, че се разглеждат индивидуалните молби на убежище според своите и международните правни изисквания. "По този въпрос също вече е имало дискусии – как да се включат турски цивилни служители в процеса на обработка на документи в Гърция, за да могат да го наблюдават още от най-ранния му етап", обяснява Кнаус.

Друга важна тема е как останалите страни - членки на ЕС, могат практически да подкрепят работата на гръцки чиновници - като се включат във вземането на интервюта от бежанци на гръцките острови например. "Основният проект на Европейската комисия в близко бъдеще е създаването на система на единна европейска гранична защита. Много по-наложително е обаче вместо това да се помисли за правните рамки, в които служители на имиграционни служби от други европейски страни могат да работят наравно с гръцките си колеги", казва председателят на ESI. Само така ще стане възможно бързото връщане на мигранти в Турция. То от своя страна би превърнало опасното за живота и скъпо пътуване (около 1500 евро на човек) в надуваеми лодки в Егейско море в безсмислено начинание.

Междувременно проблемите около вече пристигналите на гръцка територия бежанци остава. Те продължават да са актуални и за страни като Австрия, Германия и Швеция, които са крайни дестинации на много от тях. С нищо не помага и това, че гръцко-македонската граница при Идомени е затворена, предупреждава Кнаус. "Тези хора вече няма да могат да продължат пътя си толкова бързо, колкото преди. Но не очаквайте те да кажат: Ами, добре тогава, оставаме си тук, в Гърция. Гръцката граница може за кратко да бъде затворена при Идомени и на някои други места, но в по-голямата си част при Македония, Албания, а дори и България тя е напълно проходима", посочва председателят на ESI. И ако един маршрут е затворен, друг може да бъде отворен.

Поройни дъждове, мъгла, локви между подгизнали палатки, купчини боклуци и детски играчки в калта, пране, висящо по оградата от бодлива тел. Така изглежда тези дни гръцко-македонската граница край селцето Идомени.

След като преди седмици Австрия реши да наложи лимит за приема на бежанци, балканските страни по пътя им от Гърция към Централна и Северна Европа също драстично ограничиха преминаването през територията си. А от няколко дни съвсем затвориха границите. Човешкият поток от Турция към гръцките острови в Егейско море обаче не секва. Около две хиляди души пристигат всеки ден и продължават към Македония с надежда, че все пак ще успеят да преминат оттатък. Но не. Към 15 хил. се бяха струпали в импровизирания палатков лагер край Идомени през седмицата. По данни на UNHCR две трети от тях са жени и деца. Според правителството броят на бежанците в цяла Гърция достига 42 хил. души.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Това е по-скоро пътепис, а не анализ. Генезисът на миграционната криза е Турция и гова трябва да се казва непрекъсното! Няма как в една полицейска държава без съдействието на властите по 2000 души дневно да се качват на десантни лодки и да отплуват основно от Дидим! За една седмица Турция залива Европа с населението на едно Харманли, на Берковица, на Чирпан! Едва 350 хил от 2,8 млн бежанци в Турция са в лагери. Останалите свободно пребивават и се придвижват. Изнудването на ЕС за милиарди евро не е за тези в лагерите, а за закъсващата турска икономика. Затова и Давутоглу отказа да даде разчети за какво ще се харчат парите. Това, че Турция ще приема обратно мигранти е лъжа. Тя ще ги снабдява с фалшиви документи и ще ги пуска наново. Какво ще ги прави Турция? Тя на своя страна трябва да се договори с правителствата на 14-те държави, които генерират най-много мигранти, за да им ги връща. Такива разговори обаче не се водят! В резултат на войната, която правителството води срещу турските кюрди в страната има 300 000 кюрди-бежанци. Подозрението е, че Ердоган провежда етническо прочистване в кюрдските провинции и ще избута тези хора в миграционната вълна към Европа. ЕС, ако иска да оцелее, трябва да капсулира Турция и да й дава не пари, а щедра хуманитарна помощ: храни. лекарства палатки. Миграционната криза показа неспособността на ЕС да се спаси. Това е краят му. А сега помислете кой има полза от фрагментирането му.

  • 2
    xyha avatar :-|
    xyha

    Отношението на ЕС към Ердоган трябва да е същото, като към Асад.

  • 3
    zun59432773 avatar :-|
    zun59432773

    Muppet show! Не е ясно обаче, дали европейските лидери са глупави или се правят на такива. Как точно смятат, че турската дьржава ще контролира границите си, ако тя не може да контролира 1/3 от територията си ефективно? И ако не може да контролира границите си как ще управлява милионната вьлна от мигранти само през 2016? Изнудват за пари, които и ние плащаме, после ще се носят по течението и ще искат още.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK