С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
3 13 мар 2016, 9:33, 15684 прочитания

Разковничето на бежанската криза

Дали споразумението между ЕС и Турция ще проработи ще се реши в Гърция, където десетки хиляди бежанци остават хванати в капан

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Близко спасение няма

Ситуацията се влошава с всеки изминал ден. Притокът на нови мигранти не само не намалява, но дори се е увеличил след срещата на ЕС и Турция за бежанската криза на 7 март. "Според нас това е така, защото много хора си казват: Трябва на всяка цена бързо да се доберем до Северна Европа, преди да се споразумеят да връщат бежанци в Турция", споделя правителственият говорител.

Дори на 17 март, когато е срещата на върха на ЕС, да има финална договорка с Турция, това няма да донесе бързо облекчение за Гърция и Европа. От 2002 г. насам Атина и без това има двустранна спогодба с Анкара за връщане на мигранти, която на практика не функционира. Един от проблемите е, че Турция има срок от 75 дни, в които може приеме обратно отхвърлени от Атина кандидати за убежище. Според новия план, тя веднага трябва да поеме обратно всички, които не пожелаят да кандидатстват за убежище в Гърция. Това, поне на теория, значително би ускорило процеса по връщането.


На практика обаче има няколко сериозни пречки. Турция трябва да бъде обявена за сигурна трета страна. Броят на бежанците, които и в бъдеще ще искат убежище в Гърция, пък трябва да се движи в рамките на административния капацитет на страната. "Знам от гръцките бежански служби, че при нормален режим на работа досега можеха да обработват най-много до 1500 молби на месец, а това е по-малко от числото на хората, които в момента ежедневно пристигат в Гърция", казва пред "Капитал" Гералд Кнаус, председател на Европейската инициатива за стабилност (ESI). По данни на гръцкото правителство само в четвъртък 2400 нови бежанци са пристигнали на гръцките острови в Егейско море.

Изобщо в Гърция е разковничето за това дали новият план – ако и когато бъде одобрен от ЕС и Турция - на практика ще заработи, смята Кнаус. От една страна, Атина ще трябва да спечели доверието на турските власти, че се разглеждат индивидуалните молби на убежище според своите и международните правни изисквания. "По този въпрос също вече е имало дискусии – как да се включат турски цивилни служители в процеса на обработка на документи в Гърция, за да могат да го наблюдават още от най-ранния му етап", обяснява Кнаус.

Друга важна тема е как останалите страни - членки на ЕС, могат практически да подкрепят работата на гръцки чиновници - като се включат във вземането на интервюта от бежанци на гръцките острови например. "Основният проект на Европейската комисия в близко бъдеще е създаването на система на единна европейска гранична защита. Много по-наложително е обаче вместо това да се помисли за правните рамки, в които служители на имиграционни служби от други европейски страни могат да работят наравно с гръцките си колеги", казва председателят на ESI. Само така ще стане възможно бързото връщане на мигранти в Турция. То от своя страна би превърнало опасното за живота и скъпо пътуване (около 1500 евро на човек) в надуваеми лодки в Егейско море в безсмислено начинание.



Междувременно проблемите около вече пристигналите на гръцка територия бежанци остава. Те продължават да са актуални и за страни като Австрия, Германия и Швеция, които са крайни дестинации на много от тях. С нищо не помага и това, че гръцко-македонската граница при Идомени е затворена, предупреждава Кнаус. "Тези хора вече няма да могат да продължат пътя си толкова бързо, колкото преди. Но не очаквайте те да кажат: Ами, добре тогава, оставаме си тук, в Гърция. Гръцката граница може за кратко да бъде затворена при Идомени и на някои други места, но в по-голямата си част при Македония, Албания, а дори и България тя е напълно проходима", посочва председателят на ESI. И ако един маршрут е затворен, друг може да бъде отворен.

Този текст е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Цялата отговорност за съдържанието на този текст се носи от фондация “Капитал” и “Икономедиа” и при никакви обстоятелства не може да се приема, че той отразява официалното становище на ФМ на ЕИП и Оператора на Програмата за подкрепа на НПО в България.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Срещата в Берлин подкрепи примирието в Либия 2 Срещата в Берлин подкрепи примирието в Либия

Постигнато е съгласие да се потвърди съществуващото оръжейно ембарго на ООН спрямо страната

20 яну 2020, 630 прочитания

Германия ще извади въглищата от употреба най-късно до 2038 г. 2 Германия ще извади въглищата от употреба най-късно до 2038 г.

Производителите в сектора ще получат компенсации в общ размер на 40 млрд. евро

20 яну 2020, 1110 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Дори и малкото е много

Временното примирие в Сирия изненадващо се задържа. Следващото предизвикателство е предстоящите мирни преговори да не се провалят отново

Още от Капитал
Два милиарда евро бонус за енергийния преход

България ще получи субсидия от ЕС, за да се справи с последиците от закриването на въглищните централи

Каратисти в текстилна фабрика

"Албена" продаде бившия завод за памучни прежди "България 29". Купувачът "РС Билд" ползва за целта 9.5 млн. евро кредит от ЦКБ

Първи борсов тест за 2020

Интересът към предложените 14% от акциите на "Телелинк" в края на януари, ще е показателен за апетита на инвеститорите

Критична година за медиите

Предстои промяна на собствеността на eдна от двете най-гледани телевизии - bTV, промяна на медийния закон и избор на нов генерален директор за общественото радио

Зеленият път

Как неизползваните жп линии в София може да се превърнат във велоалеи и пешеходни зони

20 въпроса: арх. Анета Василева

Част от платформата за архитектурна критика и публицистика WhАТА

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10