С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
14 16 мар 2016, 9:19, 8270 прочитания

Ангела Меркел – последният европеец?

Какво означават изборите в три немски провинции за Германия, за ЕС и за България

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Изборите на 13 март в три немски провинции - Баден-Вюртенберг, Райнланд-Пфалц и Саксония-Анхалт - донесоха повече изненади, отколкото очаквахме. И докато журналисти и анализатори бързат да затвърдят прогнозите си, че германците са наказали с вота си т. нар. бежанска политика на отворените врати на Ангела Меркел, внимателният прочит на резултатите показва точно обратното.

Изборният ден потвърди, че Меркел е канцлер на всички германци


Резултатите, както и проучванията на общественото мнение дни преди изборите, показват висока подкрепа за канцлера Меркел, както и за политиката ѝ на отворени граници. Канцлерът възвърна високия си рейтинг почти на нива от август миналата година, точно преди да изрече историческите думи "Ние можем да се справим". Едно от обясненията за възстановяването на подкрепата към Меркел е, че освен принципност и последователност в политиката на отворени врати, Меркел полага все повече усилия за намиране на общоевропейско решение на бежанската криза.

В тази ѝ позиция има много повече прагматизъм, отколкото прозира на пръв поглед. В държава с история като немската, канцлерът не може да си позволи да се уповава на национални аргументи при обосноваването на позицията си за справяне с кризата. Подобен подход само би засилил така или иначе възраждащите се от няколко години крайнодесни нагласи, онези, които вещаеха края на еврозоната и родиха партия като Алтернатива за Германия. Всеки друг, но не и канцлерът на Германия, може да си позволи да е европейският държавен глава, който 70 години след края на Втората световна война и 25 години след рухването на Берлинската стена ще сложи началото на края на европейския консенсус, търсейки национално решение за справяне с бежанската криза. Именно този е водещият аргумент в ценностната система на канцлера. Страхът от разбуждане на тлеещи етнически конфликти на Балканите покрай потоците бежанци, преминаващи по Западнобалканския маршрут и потенциални икономически загуби от неработещия Шенген са следващи по важност за нея.

Това е и причината за изборните резултати, с които избирателят наказа не Меркел, а традиционните партии, включително и партията на канцлера Християндемократически съюз (ХДС), която не стои еднозначно зад политиката й на намиране на общоевропейско решение за кризата. Показателен за това е фактът, че преизбраният в Баден-Вюртемберг министър-председател от партията на Зелените Винфрид Кречман е сред най-явните застъпници на политиката на Меркел. Подобно на южната провинция, избирателите в Райнланд-Пфалц също затвърдиха подкрепата си за кандидата, който заема позицията на канцлера. Преизбраната за министър-председател от партията на социалдемократите Малу Драйер с право обвини Юлия Кльокнер, загубилият кандидат от ХДС, че забива открито нож в гърба на канцлера по време на предизборната кампания. Саксония-Анхалт беше провинцията, в която партията на Меркел получи най-високи резултати, но същевременно даде 24,2% подкрепа за Алтернатива за Германия.



И германците не са имунизирани срещу популизъм

Алтернатива за Германия е класическа популистка партия, която привлече протестния вот както на леви, така и на десни избиратели в трите провинции. В Саксония-Анхалт избирателите й идват от партията на социалдемократите, както и на Левицата, в Баден-Вюртенберг както от избиратели на ХДС, така и от социалдемократи, а в Райнланд-Пфалц основно от редиците на Зелените. Партията се роди като реакция към дълговата криза през 2013 г. Като реакционна партия, тя започна да губи почва под краката си със стабилизирането на еврозоната през 2015 г. и както казва Александър Гауланд, водещ политик в редиците на Алтернатива за Германия, "бежанската криза е като дар от небето за нас". Очакванията са, че с влизането ѝ в парламентите на три провинции и при липсата на политики по основни въпроси, тя по естествен път ще се разобличи като партия без съдържание.

Това, разбира се, не означава, че тези протестни избиратели, които формират между 10 и 25 процента от германския електорат, не бива да бъдат взети сериозно под внимание. Но техните страхове няма да бъдат овладени със затваряне и на немската граница или с въвеждане на лимит на броя бежанци, на които да бъде дадено убежище в Германия.

Какво следва

За Германия

Вътрешнополитически Меркел има няколко тежки задачи. Първата е свързана с непосредственото формиране на правителства в провинциите, особено в Саксония-Анхалт, където партията ѝ е първа сила, но далеч няма мнозинството, нужно за да управлява. Второто предизвикателство е свързано с последствията от политиките на широката коалиция. Партньорството със социалдемократите, независимо, че са по-малкия коалиционен партньор, неизбежно води до изместване на позициите към центъра и освобождаване на място в политическия спектър в дясно.

Тази дупка започна да се запълва от парти и движения като Алтернатива за Германия и Пегида, пренебрегвайки завета на Франц Йозеф Щраус (дългогодишен министър-председател на Бавария от Христянсоциалния съюз - ХСС), че вдясно от ХСС не трябва да има демократично легитимирана партия. Партията на Меркел, както и останалите традиционни партии, тепърва ще търсят начини да се справят с този вакуум. Германия е била свидетел и друг път в най-новата си история на поява на партии с кратък живот, с които е успявала да се пребори, използвайки всички инструменти на демокрацията за справяне с конспирации и предразсъдъци. Интеграцията на етнически и религиозни малцинства в Германия не е ново явление. Това не означава обаче, че сегашната ситуация трябва да се пренебрегва, имайки предвид затворения манталитет в източната част на Германия, както и събитията от новогодишната нощ в Кьолн.

За ЕС

Външнополитическият натиск върху канцлера за намиране на общоевропейско решение за справяне с бежанската криза е също толкова голям. И ако вече е успяла да убеди мнозинството немски граждани, че европейското решение е единственото възможно, оттук нататък ѝ остава да убеди онези страни, които са извън тясната "коалиция на желаещите", състояща се засега от Германия, Холандия и Гърция. Между срещата на върха на ЕС и Турция през миналата седмица и срещата на върха на ЕС през тази седмица, много държави побързаха да ревизират първоначалната си позиция, която Председателят на Европейския съвет Доналд Туск нарече може би прибързано "първи признаци на консенсус".

За България


Освен държавите от Вишеградската четворка и Австрия, и България от известно време държи курс на затваряне на границата. Тази позиция не е принципно погрешна, стига споразумението за реадмисия между ЕС и Турция на принципа "един за един" да влезе в сила и така да се създаде легален канал на миграция. Със затварянето на нелегалния Западнобалкански маршрут и липсата на законен такъв, трафикантите ще започнат да търсят друг вариант. Алтернативните маршрути са три - от Гърция през Албания, обратно към италианския маршрут или от Турция по суша и през Черно море към България. Когато преди месеци премиерът Борисов поиска подкрепа за изграждането на т. нар. гореща точка в България, позицията му най-вероятно е била продиктувана от опасение за пренасочване на миграционния поток през България.

През 2013 г. страната ни първа изгради ограда на границата с Турция и тогава това мина без много шум. Така България не бе и сред критикуваните държави, които издигнаха огради през 2015 г. Същевременно, българските институции полагат усилия за справяне със ситуацията. Като нова държава членка, за която европейските правила имат понякога по-голямо значение и от националните, спазването на ангажиментите по Дъблинското споразумение бяха стриктно прилагани. От позицията на държава, спазваща Шенгенското споразумение, без дори да е част от него, Борисов изпрати писмо до председателя на ЕС Туск с настояване Съюза да предвиди защита на всички външни граници на ЕС с Турция, а не само шенгенските (границата между Турция и Гърция). По този начин Борисов иска да подсигури техническа и финансова подкрепа в случай, че миграционният маршрут наистина се пренасочи през България.

И ако реакцията на България може да мине за пренебрегнат урок по география, който лесно може да бъде отчетен в споразумението с Турция, то реакцията на други държави членки като Кипър, Централноевропейските държави или Австрия заплашват да провалят крехкия консенсус, от който както Меркел, така и целият ЕС отчаяно се нуждаят.

Луиза Славкова е програмен мениджър в ЕСВП и директор на фондация Софийска Платформа.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Последният залп на Марио Драги Последният залп на Марио Драги

Европейската централна банка обяви нов пакет от стимули, който трябва да помогне поне донякъде на еврозоната

20 сеп 2019, 855 прочитания

Петролна игра на дронове 3 Петролна игра на дронове

Вашингтон и Рияд обвиниха Техеран за атаката срещу саудитската рафинерия. И с това опасността от конфронтация между САЩ и Иран заплашва да излезе извън контрол

20 сеп 2019, 795 прочитания

24 часа 7 дни

20 сеп 2019, 9979 прочитания

20 сеп 2019, 5033 прочитания

20 сеп 2019, 2730 прочитания

20 сеп 2019, 1893 прочитания

20 сеп 2019, 1870 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
E.ON и RWE съдят Германия за затварянето на ядрените централи

Компаниите обвиняват правителството, че няма да ги компенсира за атомните мощности

Споделеното падение на WeWork

За по-малко от 9 месеца основаното в Ню Йорк дружество се превърна от един от най-високооценените стартъпи в САЩ в компания със съмнително бъдеще в инвестиционните кръгове.

Печели ли се от имоти на борсата

Дружествата със специална инвестиционна цел са алтернатива на директната инвестиция, а и изискват по-малки суми

Тайният живот на "затворените" сметища

Градските депа за боклуци, които на документи са закрити, се ползват незаконно, което освен до пожари може да доведе до санкции от ЕС

Кой кара джипа

Скандалите от последните дни показаха, че Бойко Борисов често е само лице на истинската коалиция, която държи властта

Талантливият мистър Сант

Първа самостоятелна изложба за американския режисьор Гюс ван Сант

Рециклиране за напреднали

Ъпсайклингът е креативност, съчетана с грижа за природата