Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
14 16 мар 2016, 9:19, 7597 прочитания

Ангела Меркел – последният европеец?

Какво означават изборите в три немски провинции за Германия, за ЕС и за България

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Изнасилени връзки

Как една детска лъжа може да се окаже повратна точка за отношенията Германия - Русия

10 юни 2016

Алтернативната Германия

След изборите Меркел е ранена, но не сразена. От разрешаването на бежанската криза зависи още колко ще успява да удържа ситуацията у дома и в Европа

18 мар 2016

Германците наказаха Меркел за бежанската й политика

Антиимигрантската "Алтернатива за Германия" постигна исторически резултати на изборите в три германски провинции

14 мар 2016

Политиката на Меркел за бежанците е подложена на първи тест у дома

Очакванията са антиимигрантската "Алтернатива за Германия" да се представи добре на изборите в три германски провинции

13 мар 2016

Сделка с шейтана

ЕС няма друг избор да ограничи бежанския поток освен партньорство с Турция. Проблемът е, че двете страни си обещават неща, които трудно могат да изпълнят

11 мар 2016

ЕС е разделен за затварянето на балканския маршрут

Брюксел иска Анкара да приема обратно хиляди имигранти, които не покриват изискванията за получаване на убежище в Европа

7 мар 2016

Тиктакането на бежанската криза

Ако Гърция бъде изоставена, България ще пострада. Страните от ЕС имат още съвсем малко време да се справят заедно с мигрантската вълна или да се провалят поотделно

2 мар 2016

Чехия и Словакия настояват за план Б за границите на ЕС

Расте натискът за изолиране на Гърция от шенгенското споразумение

26 яну 2016

Шенген, оправи се!

Ултиматумите за реформа на граничната и бежанската политика в ЕС не спират. Както и мигрантите

22 яну 2016

Кьолнизацията на Германия

Последващите шокове от кошмарната новогодишна нощ са по всички линии - настроения, тон, дебат, политики

15 яну 2016

Европа, каквато (не) я познаваме

2016 може да бъде годината, в която ЕС ще се разпадне. Причини не липсват - Великобритания, Франция и най-вече кризата с бежанците

24 дек 2015
Изборите на 13 март в три немски провинции - Баден-Вюртенберг, Райнланд-Пфалц и Саксония-Анхалт - донесоха повече изненади, отколкото очаквахме. И докато журналисти и анализатори бързат да затвърдят прогнозите си, че германците са наказали с вота си т. нар. бежанска политика на отворените врати на Ангела Меркел, внимателният прочит на резултатите показва точно обратното.

Изборният ден потвърди, че Меркел е канцлер на всички германци

Резултатите, както и проучванията на общественото мнение дни преди изборите, показват висока подкрепа за канцлера Меркел, както и за политиката ѝ на отворени граници. Канцлерът възвърна високия си рейтинг почти на нива от август миналата година, точно преди да изрече историческите думи "Ние можем да се справим". Едно от обясненията за възстановяването на подкрепата към Меркел е, че освен принципност и последователност в политиката на отворени врати, Меркел полага все повече усилия за намиране на общоевропейско решение на бежанската криза.

В тази ѝ позиция има много повече прагматизъм, отколкото прозира на пръв поглед. В държава с история като немската, канцлерът не може да си позволи да се уповава на национални аргументи при обосноваването на позицията си за справяне с кризата. Подобен подход само би засилил така или иначе възраждащите се от няколко години крайнодесни нагласи, онези, които вещаеха края на еврозоната и родиха партия като Алтернатива за Германия. Всеки друг, но не и канцлерът на Германия, може да си позволи да е европейският държавен глава, който 70 години след края на Втората световна война и 25 години след рухването на Берлинската стена ще сложи началото на края на европейския консенсус, търсейки национално решение за справяне с бежанската криза. Именно този е водещият аргумент в ценностната система на канцлера. Страхът от разбуждане на тлеещи етнически конфликти на Балканите покрай потоците бежанци, преминаващи по Западнобалканския маршрут и потенциални икономически загуби от неработещия Шенген са следващи по важност за нея.

Това е и причината за изборните резултати, с които избирателят наказа не Меркел, а традиционните партии, включително и партията на канцлера Християндемократически съюз (ХДС), която не стои еднозначно зад политиката й на намиране на общоевропейско решение за кризата. Показателен за това е фактът, че преизбраният в Баден-Вюртемберг министър-председател от партията на Зелените Винфрид Кречман е сред най-явните застъпници на политиката на Меркел. Подобно на южната провинция, избирателите в Райнланд-Пфалц също затвърдиха подкрепата си за кандидата, който заема позицията на канцлера. Преизбраната за министър-председател от партията на социалдемократите Малу Драйер с право обвини Юлия Кльокнер, загубилият кандидат от ХДС, че забива открито нож в гърба на канцлера по време на предизборната кампания. Саксония-Анхалт беше провинцията, в която партията на Меркел получи най-високи резултати, но същевременно даде 24,2% подкрепа за Алтернатива за Германия.



И германците не са имунизирани срещу популизъм

Алтернатива за Германия е класическа популистка партия, която привлече протестния вот както на леви, така и на десни избиратели в трите провинции. В Саксония-Анхалт избирателите й идват от партията на социалдемократите, както и на Левицата, в Баден-Вюртенберг както от избиратели на ХДС, така и от социалдемократи, а в Райнланд-Пфалц основно от редиците на Зелените. Партията се роди като реакция към дълговата криза през 2013 г. Като реакционна партия, тя започна да губи почва под краката си със стабилизирането на еврозоната през 2015 г. и както казва Александър Гауланд, водещ политик в редиците на Алтернатива за Германия, "бежанската криза е като дар от небето за нас". Очакванията са, че с влизането ѝ в парламентите на три провинции и при липсата на политики по основни въпроси, тя по естествен път ще се разобличи като партия без съдържание.

Това, разбира се, не означава, че тези протестни избиратели, които формират между 10 и 25 процента от германския електорат, не бива да бъдат взети сериозно под внимание. Но техните страхове няма да бъдат овладени със затваряне и на немската граница или с въвеждане на лимит на броя бежанци, на които да бъде дадено убежище в Германия.

Какво следва

За Германия

Вътрешнополитически Меркел има няколко тежки задачи. Първата е свързана с непосредственото формиране на правителства в провинциите, особено в Саксония-Анхалт, където партията ѝ е първа сила, но далеч няма мнозинството, нужно за да управлява. Второто предизвикателство е свързано с последствията от политиките на широката коалиция. Партньорството със социалдемократите, независимо, че са по-малкия коалиционен партньор, неизбежно води до изместване на позициите към центъра и освобождаване на място в политическия спектър в дясно.

Тази дупка започна да се запълва от парти и движения като Алтернатива за Германия и Пегида, пренебрегвайки завета на Франц Йозеф Щраус (дългогодишен министър-председател на Бавария от Христянсоциалния съюз - ХСС), че вдясно от ХСС не трябва да има демократично легитимирана партия. Партията на Меркел, както и останалите традиционни партии, тепърва ще търсят начини да се справят с този вакуум. Германия е била свидетел и друг път в най-новата си история на поява на партии с кратък живот, с които е успявала да се пребори, използвайки всички инструменти на демокрацията за справяне с конспирации и предразсъдъци. Интеграцията на етнически и религиозни малцинства в Германия не е ново явление. Това не означава обаче, че сегашната ситуация трябва да се пренебрегва, имайки предвид затворения манталитет в източната част на Германия, както и събитията от новогодишната нощ в Кьолн.

За ЕС

Външнополитическият натиск върху канцлера за намиране на общоевропейско решение за справяне с бежанската криза е също толкова голям. И ако вече е успяла да убеди мнозинството немски граждани, че европейското решение е единственото възможно, оттук нататък ѝ остава да убеди онези страни, които са извън тясната "коалиция на желаещите", състояща се засега от Германия, Холандия и Гърция. Между срещата на върха на ЕС и Турция през миналата седмица и срещата на върха на ЕС през тази седмица, много държави побързаха да ревизират първоначалната си позиция, която Председателят на Европейския съвет Доналд Туск нарече може би прибързано "първи признаци на консенсус".

За България


Освен държавите от Вишеградската четворка и Австрия, и България от известно време държи курс на затваряне на границата. Тази позиция не е принципно погрешна, стига споразумението за реадмисия между ЕС и Турция на принципа "един за един" да влезе в сила и така да се създаде легален канал на миграция. Със затварянето на нелегалния Западнобалкански маршрут и липсата на законен такъв, трафикантите ще започнат да търсят друг вариант. Алтернативните маршрути са три - от Гърция през Албания, обратно към италианския маршрут или от Турция по суша и през Черно море към България. Когато преди месеци премиерът Борисов поиска подкрепа за изграждането на т. нар. гореща точка в България, позицията му най-вероятно е била продиктувана от опасение за пренасочване на миграционния поток през България.

През 2013 г. страната ни първа изгради ограда на границата с Турция и тогава това мина без много шум. Така България не бе и сред критикуваните държави, които издигнаха огради през 2015 г. Същевременно, българските институции полагат усилия за справяне със ситуацията. Като нова държава членка, за която европейските правила имат понякога по-голямо значение и от националните, спазването на ангажиментите по Дъблинското споразумение бяха стриктно прилагани. От позицията на държава, спазваща Шенгенското споразумение, без дори да е част от него, Борисов изпрати писмо до председателя на ЕС Туск с настояване Съюза да предвиди защита на всички външни граници на ЕС с Турция, а не само шенгенските (границата между Турция и Гърция). По този начин Борисов иска да подсигури техническа и финансова подкрепа в случай, че миграционният маршрут наистина се пренасочи през България.

И ако реакцията на България може да мине за пренебрегнат урок по география, който лесно може да бъде отчетен в споразумението с Турция, то реакцията на други държави членки като Кипър, Централноевропейските държави или Австрия заплашват да провалят крехкия консенсус, от който както Меркел, така и целият ЕС отчаяно се нуждаят.

Луиза Славкова е програмен мениджър в ЕСВП и директор на фондация Софийска Платформа.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

30 януари 2018г.
София Хотел Балкан

capital.bg/ governmentevent

Дванадесета годишна среща на бизнеса с правителството



Акценти в програмата:
Загубата на човешки капитал през последните години - колко голям е проблемът, какви са ефектите за икономиката и какви държавни политики могат да го решат
Какво може да направи правителството за задържане и развитие на човешкия капитал
Докога ще расте европейската икономика и кои политики могат да повлияят на българския пазар на труда
Ще постигне ли България устойчив ръст, докато губи човешки капитал
Как българската икономика да стане атрактивна за работещите в чужбина


Прочетете и това

Захариева: ЕС да бъде по-активен в Близкия изток, но без резки движения 5 Захариева: ЕС да бъде по-активен в Близкия изток, но без резки движения

Българският министър на външните работи смята, че решението ЕС да е съпредседател на донорската конференция за Ирак е пример за новата европейската дипломация към региона

22 яну 2018, 493 прочитания

Германия ще се нуждае от нови 2.3 трлн. евро, за да постигне климатичните цели за 2050 г. Германия ще се нуждае от нови 2.3 трлн. евро, за да постигне климатичните цели за 2050 г.

Това се твърди в доклад, възложен от BDI – най-голямото сдружение на индустриалците в Германия, цитирано от Reuters и dpa

22 яну 2018, 721 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
E.ON и RWE съдят Германия за затварянето на ядрените централи

Компаниите обвиняват правителството, че няма да ги компенсира за атомните мощности

Бавни Държавни Железници

До началото на март 80 жп гари, или 1/3 от всички, трябва да продават билети в реално време. Системата обаче напредва изключително бавно

Полицай, милион, полицай, милион

Страхът да няма гафове по време на европредседателството накара премиера Бойко Борисов да даде извънредни 125 млн. лв. само за две седмици. Подобно решение може да предизвика вълна от искания за още пари и да наложи ревизия на бюджета

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Ново място: Ibeco

Ibeco е шоурум, посветен на кафето, чая и виното

Кино: Формата на душата

Реалността е красив и страшен сън във "Формата на водата" на Гийермо дел Торо

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 3

Капитал

Брой 3 // 20.01.2018 Прочетете
Капитал PRO, Онлайн продажбите в България са близо 580 млн. лв. през 2017 г.

Емисия

DAILY @7AM // 23.01.2018 Прочетете