13-ата петилетка на Китай
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

13-ата петилетка на Китай

Целта на новия план е до 2020 г. да преведе Китай през капана на средния доход и да я нареди сред развитите страни.

13-ата петилетка на Китай

Пекин планира как да не падне в капана на средните доходи. От това зависи дали светът ще изгуби важен двигател на растеж

7817 прочитания

Целта на новия план е до 2020 г. да преведе Китай през капана на средния доход и да я нареди сред развитите страни.

© Reuters


Преди седмица с гласовете на 2778 депутати, или 97.27% от делегатите в Общокитайското събрание на народните представители, бе приет икономическият план на страната за 2016 - 2020 г. А какво са правили останалите 2.73%, вероятно е първият въпрос у всеки, запознат с марионетните парламенти в комунистическите режими.

Това можеше да остане единственият въпрос в предизвестената новина за целите на 13-ата петилетка на Китай, защото планът се възлага, изработва и прилага от изпълнителното бюро на партията без участието на парламента. Основните му параметри бяха представени още през 2015 г., а насоките му са очаквани от инвеститори и централни банкери по света.

Въпреки това Западът иска да знае как Китай, откъдето днес идва една трета от индустриалното производство в света, ще вземе завоя от износна страна към икономика на силното вътрешно потребление. Изпълнителното бюро на партията, чийто председател Си Цзинпин е и президент на страната, иска пък да увери сънародниците си, че страната няма да попадне в капана на средните доходи, както почти всички развиващи се държави в последните 60 години.

Ключът и към двете е колко бързо ще расте икономиката на страната и кое ще я стимулира. А какъв е залогът формулира преди дни британският финансов министър Джордж Озбърн - забавянето на китайския растеж е една от съставките в "коктейла от рискове" пред глобалното възстановяване.

От количество към качество

"Ако трябва да ползваме класическата формулировка на Адам Смит, икономическият растеж зависи от подобряване на производителността", казва пред "Капитал" доктор Янфей Ли, икономист в Economic Research Institute for ASEAN and East Asia. "Преведено от езика на XVIII в. към нашите реалности, това означава или технологични иновации, или индустриални подобрения, т.е. да заменим количеството с качество."

За Китай това означава например да спре кредитирането за проекти, създали множеството "призрачни градове" в страната или свързаните с тях рудо- и стоманодобивна индустрии, особено в северната част на страната. Планът прави крачка в тази посока. При представянето му премиерът Ли Къцян се зарече да затвори държавните "предприятия зомбита", които произвеждат единствено дълг. Това според него ще дойде с цената на 1.8 млн. уволнени работници. За да се погрижи за тяхното преместване, преквалифициране и устройване, държавата ще създаде фонд от 100 млрд. юана (15.3 млрд. долара).

"Това е правилна, но далеч недостатъчна стъпка. Необходима е освен това дългосрочна демографска стратегия, която да тласне все по-замогващото се, но и намаляващо население на страната към частни бизнес инициативи и повече консумация", допълва Янфей Ли.

Нарастването на потреблението, за което говори той и което ще бъде основната цел на Пекин през следващите пет години, не трябва да буди никакво притеснение, твърдят в наскоро публикуваната The One Hour China Book дългогодишните инвеститори, консултанти и преподаватели в Пекинския университет Джефри Таусън и Джонатан Войзъл.

Вярно е, че ако измерваме потреблението в Китай спрямо БВП на страната, то намалява прогресивно от 51% в 1984 г. през 43% към 1995 г. до 34% за 2013 г. Същевременно потреблението в Япония и САЩ например е 61% и 68% от БВП на съответната страна. Само че икономиката на Китай е нараснала над два пъти в периода 2000 - 2010 г. Така на практика китайското потребление е скочило от 650 млрд. долара годишно до почти 1.4 трлн. долара. Ако президентът Си изпълни целите си за удвояване на БВП за десетилетието до 2020 г., може да се очаква сходен ръст на консумацията.

Следователно по-точен измерител за вътрешното потребление са доходите на домакинствата. Според статистиката общият доход на китайските домакинства е около пет трлн. долара. Като се вземе предвид, че голяма част от реалните приходи не се декларират, това трябва да се приеме като долна граница. Ако към този индикатор прибавим прогнозите за нарастване на потреблението – от жилища и образование до забавления - с по-бърз ритъм от растежа на икономиката, "е ясно, че китайските консуматори ще продължават да изненадват света и през 2016 г.", заключават авторите.

"Тази стабилна основа трябва да е достатъчна за планирания ежегоден растеж на икономиката между 6.5% и 7%", убеден е доктор Янфей Ли. Това отговаря поне ориентировъчно на въпроса колко ще расте китайският БВП в следващата петилетка.

"Дали тези числа са достоверни, зависи дали слушаме премиера Ли отпреди няколко години или пред депутатите сега", посочва пред "Капитал" професор Майкъл Петис, преподавател по икономика в Пекинския университет. Той намеква за добило популярност интервю на Ли отпреди няколко години за Bloomberg. В него китайският премиер казва, че когато получава редовните данни от Националния статистически институт, той предпочита да вярва единствено на показателите за превозени товари с влакове, натоварени контейнери на пристанищата и консумирани барели петрол. Западните медии нарекоха това индекс на Ли за реалния растеж. Днес премиерът е убеден и иска да убеди света, че икономиката на страната му ще расте с най-малко 6.5% годишно.

За да постигне това, Китай отслаби паричната си политика, като например наскоро намали изискванията за парични провизии към банките, позволявайки им така да отпускат повече кредити. В същото време страната продължава да реформира и отваря капиталовите си пазари, като една от стъпките бе да разреши на гражданите си да инвестират до 50 000 долара на човек в чужбина.

Трилемата на Ли

Тези две мерки, а не забавеният растеж на икономиката трябва да притесняват както Запада, така и политиците в Пекин, смята доскорошният председател на управителния борд на Федералния резерв на САЩ Бен Бърнанке. "Икономика, която расте с по-бавни темпове и където паричните облекчения са основният макроикономически отговор, не е икономика, която предоставя висока доходност на вложителите си", пише Бърнанке в коментар за Brookings. Затова според него все повече китайци предпочитат да обърнат юановите си позиции в чужда валута и да търсят по-висока доходност навън.

Отливът на капитал пък натиска курса на юана надолу. Резултатът е, че доходите няма да растат с желания от Ли темп, а Западът ще продължава да подозира Пекин, че държи юана евтин, за да стимулира износа. Китай, чиято валута наскоро влезе в кошницата с резервни валути на МВФ, не желае нито едното, нито другото.

За да избегне това, трябва да разреши класическата трилема в международната икономика, посочва Бърнанке. Тя се състои в това, че дадена страна не може да има едновременно следните три неща: фиксиран валутен курс, независима валутна политика и свободни притоци на чужди капитали. Най-разумно решение на трилемата според американския икономист е Китай да започне таргетирана фискална политика. Това може да бъде инвестирането в мрежа за социална сигурност.

Днес например липсата на стабилна здравноосигурителна и пенсионна система е сред основните стимули за китайците да спестяват, знаейки, че могат да разчитат единствено на собствените си пари, сочи проучване на McKinsey Global Institute. Ако държавата направи стъпка в тази посока, това ще укрепи потребителското доверие и ще засили консумацията, казва докладът на консултантската агенция.

Пекин със сигурност го знае и вероятно е направил стъпка и в тази посока, защото новият план предвижда увеличаване на бюджетния дефицит от 2.3% през миналата година на 3% през 2016 г. Допълнителните разходи ще бъдат в посока на опазване на природата, зелена енергия, здравеопазване, социални политики и други.

"Така, не само производството, но консумацията и външната търговия на Китай няма да намалеят, а просто ще се променят", посочва докладът на McKinsey. Като се има предвид, че до края на 2016 г. предстои пълното приложение на споразумението за свободна търговия с Австралия, както и дълго отлаганото признаване от ЕС на страната за пазарна икономика, това предоставя нови възможности пред света за търговия с Китай, заключава McKinsey.

"Макар и вече да е клиширано, не бива да забравяме, че китайската дума за криза означава също и възможност", посочва Янфей Ли. "Но не важи ли това и за класическата европейска цивилизация, където старогръцката дума за криза означава също и трезва преценка", заключава той.

Преди седмица с гласовете на 2778 депутати, или 97.27% от делегатите в Общокитайското събрание на народните представители, бе приет икономическият план на страната за 2016 - 2020 г. А какво са правили останалите 2.73%, вероятно е първият въпрос у всеки, запознат с марионетните парламенти в комунистическите режими.

Това можеше да остане единственият въпрос в предизвестената новина за целите на 13-ата петилетка на Китай, защото планът се възлага, изработва и прилага от изпълнителното бюро на партията без участието на парламента. Основните му параметри бяха представени още през 2015 г., а насоките му са очаквани от инвеститори и централни банкери по света.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

9 коментара
  • 1
    velian avatar :-|
    volarok

    Ако вътрешното потребление беше много хубаво и полезно нещо за икономиката, бай Тодор щеше навремето да го стимулира у нас. Китайската икономика е обечена, ако мине на режим, от който развитите страни се мъчат да излязат вече 30 години, а именно двукратен превес на услугите над производството.
    Остава китайците да кажат откъде ще финансират вътрешното си потребление. Юанът ли ще се отвързва или нещо друго?

  • 2
    alien_s avatar :-|
    Jessika

    "...премиерът Ли Къцян се зарече да затвори държавните "предприятия зомбита", които произвеждат единствено дълг. Това според него ще дойде с цената на 1.8 млн. уволнени работници. "

    В Китай хората за нищо ги имат - това са 1.8 млн. семейства!

  • 3
    slan777 avatar :-|
    slan777

    Китай е диктатура с капиталистически елементи. Все едно да почна да обсъждам Съветският съюз, какво би направила по-добре, за да се задържи на власт. Не е в мой интерес, значи няма няма да го правя. Тогава още по-късно щеше България да получи свободата си от Комунизма, този омразен комунизъм ...

  • 4
    yos2014 avatar :-P
    yos2014

    До коментар [#1] от "volarok":

    Казваш, щом бай Тошо не го е направил, значи няма смисъл.
    Няма как да не се съглася с теб. Бай Тошо е корифей, истинско светило в икономиката. Жалко, че не живял по времето на Адам Смит, та да го постави на място!

  • 5
    velian avatar :-|
    volarok

    До коментар [#4] от "yos2014":
    "Казваш, щом бай Тошо не го е направил, значи няма смисъл. "

    Няма смисъл, да, особено при страна, като Китай. Нима според теб е по-добре от икономика на производството и износа да се мине към икономика на услугите и потреблението? И кое ще подхранва този модел? Печатането на юани, износ на революция или кръстосването от китайски самолетоносачи на световните морета?

  • 6
    ivo21 avatar :-?
    Иво

    "За Китай това означава например да спре кредитирането за проекти, създали множеството "призрачни градове" в страната или свързаните с тях рудо- и стоманодобивна индустрии, особено в северната част на страната. Планът прави крачка в тази посока. При представянето му премиерът Ли Къцян се зарече да затвори държавните "предприятия зомбита", които произвеждат единствено дълг. Това според него ще дойде с цената на 1.8 млн. уволнени работници. За да се погрижи за тяхното преместване, преквалифициране и устройване, държавата ще създаде фонд от 100 млрд. юана (15.3 млрд. долара)."

    Този план вече се реализира на практика... ето едно видео за това:

    http://video.aljazeera.com/channels/eng/videos/china-shifting-away-heavy-polluting-industries/4679187010001

  • 7
    ivo21 avatar :-?
    Иво

    "Днес например липсата на стабилна здравноосигурителна и пенсионна система е сред основните стимули за китайците да спестяват, знаейки, че могат да разчитат единствено на собствените си пари, сочи проучване на McKinsey Global Institute. Ако държавата направи стъпка в тази посока, това ще укрепи потребителското доверие и ще засили консумацията, казва докладът на консултантската агенция."

    Всеки който познава китайците знае, че те са пестеливи хора (или поне голяма част от тях) и имат парични резерви за "черни дни" или за покупката на апартамент или имот за децата им. Ясно е, че правителството иска китайците да почнат да почнат да харчат тези свои спестявани, като по този начин да стимулират потреблението в страната, но за да стане това ще е доста трудно ми се струва....

  • 8
    ivo21 avatar :-?
    Иво

    До коментар [#5] от "volarok":

    Прочете ли какъв процент от БВП на ЕС се пада на потреблението и услугите!? 61%.... ЕС изнася ли революции по света, кръстосва ли със своите самолетоносачи!? Мисля, че не..... така, че няма лошо и Китай този % на потреблението и услугите да се вдигне. В момента процента е някъде към 40% и всяка година се качва... то това е една и от основните цели на правителството и народното събрание. А, и производствения сектор ще си остане важен, както е важен и за ЕС и САЩ.

  • 9
    velian avatar :-|
    volarok

    До коментар [#8] от "Иво":
    "така, че няма лошо и Китай този % на потреблението и услугите да се вдигне."

    Лошо няма, стига да могат да си го позволят, без да надуват балоните, от които започна кризата през 2007/2008 г. Та пак да попитам - по какъв начин китайците ще стимулират вътрешното си потребление? Има два нчина - чрез заплати и потребителско кредитиране. Заплатите ги изключваме, както става ясно от статията, остава кредитирането. А именно то поражда балоните...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK