С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
17 18 мар 2016, 18:06, 6749 прочитания

Мисия минимум изпълнена

Постигна ли Путин целите си в Сирия и какво означава руското изтегляне за шансовете за разрешаване на конфликта

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко

- Тълкуванията за изненадващото излизане на руските сили от Сирия варират от признание за провал до триумф на Кремъл.
- С тази маневра Путин постигна поне две цели. Първо, изпълни главната си неофициална мисия - укрепването на Асад (официалната беше борбата с терористите) и сега сирийският президент отива на мирните преговори със самочувствието да поставя условия. Второ, вкара САЩ в някакъв вид сътрудничество в опит за съживяване на биполярния американско-руски модел.
- Това е и стъпка към влизането на конфликта в стадия на дипломацията.

Очаквано влезе миналия септември, изненадващо излезе в средата на март. Със своите маневри в Сирия президентът Владимир Путин отново остави всички да се чудят какво всъщност цели. И затвърди схващането, че е политик, който умее да крие картите си и да извърта нещата така, че следващият му ход да е невъзможен за прогнозиране. "В Сирия Путин бе достатъчно мъдър да направи това, което каза, че ще направи – да напусне преди пролетта. Той постигна своя политическо-военен успех. А Сирия е кървава бъркотия", обобщи в Twitter Франсоа Есбур, председател на International Institute for Strategic Studies в Париж.

Както и при други руски действия, изтеглянето от Сирия предизвиква повече въпроси, отколкото отговори - дали финансите за кампанията секнаха заради санкциите и срива на цената на петрола, дали това е само тактически ход от една по-голяма игра, дали в крайна сметка Москва няма да се завърне и дали все пак няма да останат руски сили в Сирия, след като никой не може да каже какво е вкарано и какво е изтеглено.


Мненията за последните събития са в двата полюса. Някои смятат, че руската интервенция е приключила безславно като тази в Афганистан, че Путин спешно си тръгва, преди да е затънал още повече в сирийското блато, и че всичко това е доказателство за пълната липса на дългосрочна стратегия. Докато други твърдят, че руският президент всъщност е постигнал каквото иска. "Ако целта на тази интервенция е била да създаде нов военен баланс, засилвайки позициите на президента Башар ал Асад, след което да се постигне политическо споразумение, тогава може да се каже, че това има известен успех. Но трябва да се види как ще протекат преговорите. В чисто военен аспект руските действия бяха част от координирана офанзива със сирийското правителство и Иран и спечелиха някакви, макар и не обширни териториални придобивки. Руснаците обаче постигнаха една важна цел и тя е да поемат инициативата, тоест те да бъдат актьорите, които правят така, че нещата да се случват във военно и политическо отношение, без да имат някакви значителни загуби", казва пред "Капитал" Дейвид Бътър от британския институт Chatham House. Според него друга област, в която Русия бележи успех, е да наложи до известна степен своята гледна точка над САЩ и да постигне някакъв вид сътрудничество с американците.

Като цяло сирийската авантюра на Путин може да се обобщи така: руските удари подсилиха позициите на Асад преди мирните преговори; Москва се превърна във фактор в Близкия изток, с който Западът трябва да преговаря и без който мир в Сирия е невъзможен; над кампанията на Русия тегнат обвиненията за цивилни жертви, засилване на имигрантския поток и удари по по-умерените бунтовници вместо по джихадистите; възникналият дълбок конфликт с Турция може да има непредвидими последици; сирийската интервенция поне временно отвлече вниманието от проблемите вътре в Русия; ситуацията върви към създаване на поредния "замразен конфликт".

Победител или победен



В понеделник Путин нареди изтегляне на по-голямата част от руските сили в Сирия, въпреки че от министерството на отбраната уточниха, че въздушните удари по някои цели ще продължат, а известен брой военен персонал и системите за въздушна отбрана ще останат. Руският президент заяви, че кампанията в голяма степен е постигнала целите си и сега е време фокусът да се насочи върху мирния процес. В момента в Сирия действа временно спиране на огъня, договорено с подкрепата на Вашингтон и Москва, което не включва джихадистките групи "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ) и "Джабхат ан Нусра". От началото на седмицата започнаха и мирните преговори в Женева. "Това е мъдро и умерено решение. За кратко време достигнахме ако не прелом, то поне създаване на условия за политическо урегулиране", казва пред "Капитал" Владимир Ахмедов, научен сътрудник от Института за Близкия изток към РАН.

Американският държавен секретар Джон Кери коментира, че руското решение "може да е най-добрата възможност" за край на конфликта, и обяви, че ще посети Москва следващата седмица, за да обсъди Сирия. Специалният пратеник на ООН за Сирия Стафан де Мистура, който е посредник в женевските преговори, също приветства изтеглянето и изрази надежди, че то ще се отрази положително на мирните разговори. Но още преди преговорите Дамаск изключи всякакво обсъждане на темата за нови президентски избори, а на третия ден в Женева отказа да се включи в директни срещи с опозицията.

"Мисия минимум завършена – мирният процес започна. Но до мисия максимум – прекратяване на руската изолация, предстои дълъг път", писа в. "Ведомости". Много руски медии приветстваха края на кампанията като резултатен, показвайки хора, които посрещат руските сили с цветя и развети знамена. Посланието, което изпращат, е ясно – Путин спечели войната и донесе мир в една страна, разкъсвана от кървав конфликт. Що се отнася до вътрешния дневен ред, шест месеца преди парламентарните избори руският президент използва възможността да представи сирийската авантюра като голям успех без сериозни загуби. "Москва има дълбока афганистанска травма, така че страхът, че ще бъде завлечена във война, която не може да спечели, съществува. Обявяването на изтеглянето прави така, че рискът да изглежда напълно изчезнал", коментира пред в. Financial Times Екатерина Сокирианская, експерт по Русия от International Crisis Group. Според Александър Баунов от Carnegie Moscow Center Путин е избрал правилното време да си тръгне – по време на примирие. "Когато напуснеш във време на мир, напускаш победоносно. Когато напускаш във време на война, напускаш победен. Русия напусна по време на мир, подготвен с нейно участие. Ако примирието се окаже по-дългосрочно, тогава Москва може да обяви победа. Ако се разпадне, тогава тя няма повече отговорност за това. И може да каже: Видяхте ли, докато бяхме там, беше мир, но когато си тръгнахме, войната избухна", твърди Баунов в свой анализ.

Руското изтегляне на пръв поглед изглежда съвсем навременно - политическото ръководство не желае да засилва военната операция, притеснявайки се от паралели със съветското присъствие в Афганистан. В сегашната икономическа ситуация това би било дори по-тежко и Русия не е готова за дългосрочно присъствие, а още по-малко за наземна операция, отбелязват военни експерти. Но според политическия анализатор Владимир Фролов мисията на Путин е незавършена, тъй като може и да е укрепила Асад, но не е произвела решителна победа за режима. "Москва помогна на сирийския президент да доведе войната до застой и завлече враждуващите страни до масата за преговори. Но тази ситуация е обратима и позициите на Асад не са подсигурени. Разбира се, Русия може бързо да нахлуе отново, ако частичното примирие се разпадне, тъй като държи значителни мощности в две големи бази. Но това ще бъде унизително и скъпо", пише Фролов в анализ за Moscow Times. По думите му Путин е постигнал повече успех с втората си цел – да прекрати руската дипломатическа изолация заради Украйна. "Стратегическата цел на сирийската кампания – да съживи биполярния формат на руско-американското сътрудничество и съперничество за влияние, което съществуваше по време на студената война, почти бе постигната. Но и тази мисия остана незавършена и Сирия не донесе напълно биполярен свят за Русия", смята Фролов.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Китай въвежда трети кръг изключения от мита за американски внос Китай въвежда трети кръг изключения от мита за американски внос

Това става на базата на "първата фаза" от търговската сделка със САЩ, влязла в сила на 14 февруари

19 фев 2020, 731 прочитания

ЕК представи новата си стратегия за данните и изкуствения интелект ЕК представи новата си стратегия за данните и изкуствения интелект

Европа ще вкара нови стандарти в модерните технологии, но отново рискува свръхрегулация

19 фев 2020, 926 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
13-ата петилетка на Китай

Пекин планира как да не падне в капана на средните доходи. От това зависи дали светът ще изгуби важен двигател на растеж

Още от Капитал
Драмата с ТЕЦ "Марица-изток 2" - дълга, скъпа и опасна

Каквито и действия да се предприемат, те ще бъдат закъснели, ще струват скъпо и може да доведат до нови проблеми в сектора

Пазарът на жилища в София: Силен сезон, с първи епизоди на спадове

Ръст на сделките и застой в средните цени през 2019 г. Купувачите са млади, търсят нови сгради, сделките стават по-бавно и доминират двустайните апартаменти

Малайзийски полет към село Щръклево

Община Русе даде предварително съгласие да продаде летището си на дружество с малайзийско участие. Проектът на компанията е за 57 млн. лв.

Спаси ме от коронавируса

По-важно е маските да бъдат носени от болните, а не от здравите хора, защото така се ограничава предаването на инфекцията

Книга: Макс Блехер - "Случки в близката нереалност"

Десетилетия след написването им, сюрреалистичните истории на румънския писател намират нова публика

Кино: "Ирландецът"

Елегия за човека между доброто и злото

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10