Мисия минимум изпълнена
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Мисия минимум изпълнена

Путин си тръгва в подходящия момент – когато в Сирия има примирие

Мисия минимум изпълнена

Постигна ли Путин целите си в Сирия и какво означава руското изтегляне за шансовете за разрешаване на конфликта

Марина Станева
6937 прочитания

Путин си тръгва в подходящия момент – когато в Сирия има примирие

© Reuters


Темата накратко

- Тълкуванията за изненадващото излизане на руските сили от Сирия варират от признание за провал до триумф на Кремъл.

- С тази маневра Путин постигна поне две цели. Първо, изпълни главната си неофициална мисия - укрепването на Асад (официалната беше борбата с терористите) и сега сирийският президент отива на мирните преговори със самочувствието да поставя условия. Второ, вкара САЩ в някакъв вид сътрудничество в опит за съживяване на биполярния американско-руски модел.

- Това е и стъпка към влизането на конфликта в стадия на дипломацията.

Очаквано влезе миналия септември, изненадващо излезе в средата на март. Със своите маневри в Сирия президентът Владимир Путин отново остави всички да се чудят какво всъщност цели. И затвърди схващането, че е политик, който умее да крие картите си и да извърта нещата така, че следващият му ход да е невъзможен за прогнозиране. "В Сирия Путин бе достатъчно мъдър да направи това, което каза, че ще направи – да напусне преди пролетта. Той постигна своя политическо-военен успех. А Сирия е кървава бъркотия", обобщи в Twitter Франсоа Есбур, председател на International Institute for Strategic Studies в Париж.

Както и при други руски действия, изтеглянето от Сирия предизвиква повече въпроси, отколкото отговори - дали финансите за кампанията секнаха заради санкциите и срива на цената на петрола, дали това е само тактически ход от една по-голяма игра, дали в крайна сметка Москва няма да се завърне и дали все пак няма да останат руски сили в Сирия, след като никой не може да каже какво е вкарано и какво е изтеглено.

Мненията за последните събития са в двата полюса. Някои смятат, че руската интервенция е приключила безславно като тази в Афганистан, че Путин спешно си тръгва, преди да е затънал още повече в сирийското блато, и че всичко това е доказателство за пълната липса на дългосрочна стратегия. Докато други твърдят, че руският президент всъщност е постигнал каквото иска. "Ако целта на тази интервенция е била да създаде нов военен баланс, засилвайки позициите на президента Башар ал Асад, след което да се постигне политическо споразумение, тогава може да се каже, че това има известен успех. Но трябва да се види как ще протекат преговорите. В чисто военен аспект руските действия бяха част от координирана офанзива със сирийското правителство и Иран и спечелиха някакви, макар и не обширни териториални придобивки. Руснаците обаче постигнаха една важна цел и тя е да поемат инициативата, тоест те да бъдат актьорите, които правят така, че нещата да се случват във военно и политическо отношение, без да имат някакви значителни загуби", казва пред "Капитал" Дейвид Бътър от британския институт Chatham House. Според него друга област, в която Русия бележи успех, е да наложи до известна степен своята гледна точка над САЩ и да постигне някакъв вид сътрудничество с американците.

Като цяло сирийската авантюра на Путин може да се обобщи така: руските удари подсилиха позициите на Асад преди мирните преговори; Москва се превърна във фактор в Близкия изток, с който Западът трябва да преговаря и без който мир в Сирия е невъзможен; над кампанията на Русия тегнат обвиненията за цивилни жертви, засилване на имигрантския поток и удари по по-умерените бунтовници вместо по джихадистите; възникналият дълбок конфликт с Турция може да има непредвидими последици; сирийската интервенция поне временно отвлече вниманието от проблемите вътре в Русия; ситуацията върви към създаване на поредния "замразен конфликт".

Победител или победен

В понеделник Путин нареди изтегляне на по-голямата част от руските сили в Сирия, въпреки че от министерството на отбраната уточниха, че въздушните удари по някои цели ще продължат, а известен брой военен персонал и системите за въздушна отбрана ще останат. Руският президент заяви, че кампанията в голяма степен е постигнала целите си и сега е време фокусът да се насочи върху мирния процес. В момента в Сирия действа временно спиране на огъня, договорено с подкрепата на Вашингтон и Москва, което не включва джихадистките групи "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ) и "Джабхат ан Нусра". От началото на седмицата започнаха и мирните преговори в Женева. "Това е мъдро и умерено решение. За кратко време достигнахме ако не прелом, то поне създаване на условия за политическо урегулиране", казва пред "Капитал" Владимир Ахмедов, научен сътрудник от Института за Близкия изток към РАН.

Американският държавен секретар Джон Кери коментира, че руското решение "може да е най-добрата възможност" за край на конфликта, и обяви, че ще посети Москва следващата седмица, за да обсъди Сирия. Специалният пратеник на ООН за Сирия Стафан де Мистура, който е посредник в женевските преговори, също приветства изтеглянето и изрази надежди, че то ще се отрази положително на мирните разговори. Но още преди преговорите Дамаск изключи всякакво обсъждане на темата за нови президентски избори, а на третия ден в Женева отказа да се включи в директни срещи с опозицията.

"Мисия минимум завършена – мирният процес започна. Но до мисия максимум – прекратяване на руската изолация, предстои дълъг път", писа в. "Ведомости". Много руски медии приветстваха края на кампанията като резултатен, показвайки хора, които посрещат руските сили с цветя и развети знамена. Посланието, което изпращат, е ясно – Путин спечели войната и донесе мир в една страна, разкъсвана от кървав конфликт. Що се отнася до вътрешния дневен ред, шест месеца преди парламентарните избори руският президент използва възможността да представи сирийската авантюра като голям успех без сериозни загуби. "Москва има дълбока афганистанска травма, така че страхът, че ще бъде завлечена във война, която не може да спечели, съществува. Обявяването на изтеглянето прави така, че рискът да изглежда напълно изчезнал", коментира пред в. Financial Times Екатерина Сокирианская, експерт по Русия от International Crisis Group. Според Александър Баунов от Carnegie Moscow Center Путин е избрал правилното време да си тръгне – по време на примирие. "Когато напуснеш във време на мир, напускаш победоносно. Когато напускаш във време на война, напускаш победен. Русия напусна по време на мир, подготвен с нейно участие. Ако примирието се окаже по-дългосрочно, тогава Москва може да обяви победа. Ако се разпадне, тогава тя няма повече отговорност за това. И може да каже: Видяхте ли, докато бяхме там, беше мир, но когато си тръгнахме, войната избухна", твърди Баунов в свой анализ.

Руското изтегляне на пръв поглед изглежда съвсем навременно - политическото ръководство не желае да засилва военната операция, притеснявайки се от паралели със съветското присъствие в Афганистан. В сегашната икономическа ситуация това би било дори по-тежко и Русия не е готова за дългосрочно присъствие, а още по-малко за наземна операция, отбелязват военни експерти. Но според политическия анализатор Владимир Фролов мисията на Путин е незавършена, тъй като може и да е укрепила Асад, но не е произвела решителна победа за режима. "Москва помогна на сирийския президент да доведе войната до застой и завлече враждуващите страни до масата за преговори. Но тази ситуация е обратима и позициите на Асад не са подсигурени. Разбира се, Русия може бързо да нахлуе отново, ако частичното примирие се разпадне, тъй като държи значителни мощности в две големи бази. Но това ще бъде унизително и скъпо", пише Фролов в анализ за Moscow Times. По думите му Путин е постигнал повече успех с втората си цел – да прекрати руската дипломатическа изолация заради Украйна. "Стратегическата цел на сирийската кампания – да съживи биполярния формат на руско-американското сътрудничество и съперничество за влияние, което съществуваше по време на студената война, почти бе постигната. Но и тази мисия остана незавършена и Сирия не донесе напълно биполярен свят за Русия", смята Фролов.

Съюзници, но с различни интереси

Асад отхвърли спекулациите за появили се търкания с Москва и посочи, че изтеглянето е договорено и от двете страни. Руският ход обаче може да бъде възприет и като демонстрация към сирийския президент, че той трябва сам да решава проблемите си. Особено като се има предвид, че напоследък неговата позиция се разминава с тази на Кремъл по отношение на разрешаването на конфликта. В руските политически кръгове изказванията на Асад за "война до победен край" се приемат с раздразнение. "Сигурен съм 100%, че сирийският президент би искал Москва да продължава да вади кестените от огъня вместо него. Но интересите на Русия не са същите като тези на Асад", отбелязва политическият наблюдател на вестник МК Михаил Ростовский. Подобно мнение изказва пред "Капитал" и често пребиваващ в Сирия бивш руски дипломат: "Ние фактически спасихме режима с надеждата за преговорен процес, а неговите представители искат да премахнат основата на този процес."

Руските политически коментатори в един глас говорят, че излизането на основните сили от Сирия не означава, че присъствието на Москва там се прекратява напълно. Русия запазва свои авиационни части в базата "Хмеймим", а също и пункт за снабдяване на кораби в Латакия, който й принадлежи още от съветски времена. Както отбелязва в разговор с "Капитал" Фьодор Лукянов, главен редактор на сп. "Россия в глобальной политике" и ръководител на влиятелния Съвет по външна и отбранителна политика, изтеглянето на Русия от Сирия ще прилича на изтеглянето на САЩ от Афганистан, където части от базите останаха под контрола на американците. "Това е споразумение - договор със САЩ за пътя към дипломатическо решение, в което Москва оставя за себе си ролята на преговарящ", твърди Лукянов. Самият Путин заяви през декември, че на Русия не й е нужно постоянно базиране в Сирия. В случай на необходимост войски и техника могат лесно да бъдат прехвърлени на сирийска територия. При това, независимо че западните наблюдатели считат действията на Русия за изненада, по думите на експерта по Близкия изток от Gulf State Analytics Теодор Карасик те са били съгласувани с Вашингтон. "Това изглежда като съглашение със САЩ в голямата сирийска игра и преход към стадия на дипломацията", казва той пред "Капитал".

Между скромните очаквания и провала

Същевременно в Женева започнаха т.нар. непреки мирни разговори, при които Де Мистура ще бъде посредник между Дамаск и опозицията и ще помирява противоположните им позиции за това как да се прекрати конфликтът. Бъдещето на Асад остава основна конфликтна точка, като опозиционните сили искат той да слезе от власт преди началото на преходния период, а сирийското правителство изключва всякаква смяна на властта и нарича темата за президентския пост червена линия. "Ролята на Русия в Женева е толкова важна, ако не и повече в известен смисъл от тази на САЩ. И превръщането на Русия в равностоен партньор на американците в голямата регионална игра е постижение. Всички обаче са с предпазливи очаквания за преговорите, тъй като е трудно да се види как двете страни ще постигнат следващата цел, която е преходна администрация", казва Бътър.

Според проф. Джошуа Ландис от Университета в Оклахома Путин е консолидирал контрола на Дамаск над някои територии, опозицията е в пълен хаос и балансът на силите се е обърнал, но самият руски президент не очаква мирните преговори да доведат до нещо. "Скачайки в сирийската авантюра, Путин се надяваше да спечели повече партньори. Той искаше САЩ да приемат правителството на Асад като партньор пред опасността от джихадистите и да възприемат консолидирането на Сирия и отърваването от бунтовната дейност като единствената опция. Това обаче не стана, защото американците не искат да работят с Асад. Опозицията, която е много фрагментирана, също иска сирийският президент да си тръгне преди преходното правителство. Докато Асад казва, че няма начин. Така че Русия смята, че мирните преговори са безнадеждни", твърди Ландис пред "Капитал".

Същевременно все повече започва да се промъква идеята за федерализация на Сирия и според дипломати, цитирани от Reuters, тази идея се обсъжда от "основни сили, близки до мирните преговори", като начин да се запази единството на страната чрез даване на широка автономия на регионалните власти. Сирийските кюрди, които не са поканени да участват в женевските преговори, изпревариха събитията и в сряда обявиха установяването на федерална система в областите, които контролират в северните части на страната. Според плана тя ще включва представители на всички етнически групи, живеещи на тази територия. Но идеята бе веднага отхвърлена от правителството в Дамаск и от Турция, които подчертаха нуждата от запазване на целостта на Сирия. Но ако въпреки дипломатическите усилия войната продължава, този вариант ще започне да придобива все по-реални измерения.

По темата работи и Александр Братерский, Москва

Темата накратко

- Тълкуванията за изненадващото излизане на руските сили от Сирия варират от признание за провал до триумф на Кремъл.

- С тази маневра Путин постигна поне две цели. Първо, изпълни главната си неофициална мисия - укрепването на Асад (официалната беше борбата с терористите) и сега сирийският президент отива на мирните преговори със самочувствието да поставя условия. Второ, вкара САЩ в някакъв вид сътрудничество в опит за съживяване на биполярния американско-руски модел.

- Това е и стъпка към влизането на конфликта в стадия на дипломацията.

Очаквано влезе миналия септември, изненадващо излезе в средата на март. Със своите маневри в Сирия президентът Владимир Путин отново остави всички да се чудят какво всъщност цели. И затвърди схващането, че е политик, който умее да крие картите си и да извърта нещата така, че следващият му ход да е невъзможен за прогнозиране. "В Сирия Путин бе достатъчно мъдър да направи това, което каза, че ще направи – да напусне преди пролетта. Той постигна своя политическо-военен успех. А Сирия е кървава бъркотия", обобщи в Twitter Франсоа Есбур, председател на International Institute for Strategic Studies в Париж.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

17 коментара
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Преди да се чудим дали пък нафтата на руските самолети не е свършила, та затова си ги прибраха, да подредим фактите, които не се нуждаят от тълкуване:
    1. С руската намеса във войната в Сирия на 30 септември говорителят на военното министерство обяви, че мисията ще продължи 3-4 месеца.
    2. Москва никога не е декларирала, че изпраща войски в Сирия, за да се бори с ИД. Това обявяваха участниците в коалицията от 70 държави, водена от САЩ. Русия мотивира своето участие с подкрепа на легитимното сирийско правителство. ИД бяха цел на руските удари заради военното им противопоставяне на сирийската армия.
    3. Русия изтегля от Сирия единствено около 40 от разположените там около 50 самолета и 2000 войници от спецназа. Флотът в Средиземно море, десетина самолета и още толкова хеликоптера в базата Хмеймим, системите за ПРО, радиоелектронното и разузнаването на терен, както и съветниците, охраната, логистиката си остават на място. Дори изпращат самолетоносач. Русия не се е изтеглила от Сирия.

    В резултатите от руската намеса имаме следната реалност:
    1. Ал Асад е на власт.
    2. Турция е дескридитирана, заради почти официалната си подкрепа за ИД.
    3. Кюрдите в Сирия са на крачка от автономия.
    4. Иран и СА не са въвлечени във военен конфликт помежду си, което щеше да е факт при успех на сценария за сирийска пролет. Вместо едва 5000 "доброволци" от Корпуса на стражите на ислямската революция, Техеран щеше да изпрати в подкрепа на ал Асад и шиитското малцинство доста по-внушителни сили. Турция и СА - също...

    Сега това не се случи. Дори само това да е - пак е полза, защото светът си спести една глобална война


  • 2
    xyha avatar :-|
    xyha

    До коментар [#1] от "D-r D":

    Ще добавя еспорта на оръжия . Демонстрирайки в реални бойни действия оръжията си , Русия изпреварва УСА по износ на оръжия.
    За 4 месеца реклама по всички медии , цената си заслужава.

    http://www.businessinsider.com/arms-sales-by-the-us-and-russia-2014-8

    Ако някой ви каже ,че не става въпрос за пари значи ви лъже :-)

  • 3
    hirschfeld avatar :-|
    hirschfeld

    Ако ще сравнявате Афганистан със Сиия по отношение на руското участие, да започнем със загубите. В Афганистан има над 100'000 убити руски военни, докато в Сирия - 4. По отношение на бойната техника - в Сирия има свален един 30 годишен самолет. За ползите (за руснаците) - Асад владее практически цялата крайбрежна част, а т.нар. опозиция, а иначе казано други едни терористи, но "наши кучи синове" - владеят главно пустинни райони и малка част от Алепо. На практика Асад контролира около 3/4 от ценната част в Сирия. Най-важната полза за Русия е пълното дискредитиране на Турция, зараждането на кюрдски автономии, което е прелюдия към разпада на Турция. Като второстепеннна полза - създаден е шиитски пояс от Персия до Средиземно море и никакъв каз няма да мине на север.

  • 4
    cuam4o avatar :-P
    Ангел

    До коментар [#2] от "xyha":

    Е поне виж датата на тая статия.. от 2014-та година е. Тоест преди навлизането на Русия в Сирия, тоест тези продажби нямат нищо общо с демонстрация

  • 5
    cuam4o avatar :-|
    Ангел

    Предния коментар замина преди да допиша, та така продажбите, които цитираш са от преди Сирия.

  • 6
    citoyen avatar :-|
    citoyen

    Абсолютно ясно е, че изтеглянето беше изчислено много добре. За плюсовете и минусите от операцията може да спори до прегракване.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK