Атаките в Брюксел ще се отразят на политиките от бежанците до Шенген
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Атаките в Брюксел ще се отразят на политиките от бежанците до Шенген

Атаките в Брюксел ще се отразят на политиките от бежанците до Шенген

Въпросът е дали 28-те членки на ЕС ще отговорят на заплахата като съюзници с обща цел

Марина Станева
5592 прочитания

© Reuters


Атентатите в Брюксел удариха в сърцето на Европа и разтърсиха политическите й основи. И едно нещо е пределно ясно – втората мащабна терористична атака на континента след тази в Париж ще се отрази на политиките от бежанците през сигурността до Brexit и Шенген, пише Politico.

Целта и на това нападение беше да напомни на европейците за тяхната уязвимост. И в тази област терористите успяха. Изглежда, че страховете ще се увеличават и това ще е благодатна почва за популистите, а бежанците ще почувстват ефекта. Европейските граници започнаха да се затварят за тях след парижките атаки през ноември и сега вероятно ще се запечатат още повече. "Тези атентати бяха насочени не само към Белгия, но и към нашата свобода, свободата ни на движение, мобилността ни и към всеки, който е част от ЕС", каза германският вътрешен министър Томас де Мезиер.

Национални червени линии

Въпросът сега е дали 28-те членки на ЕС ще отговорят на заплахата като съюзници с обща цел, или ще се оттеглят зад националните си червени линии. Отговорът ще определи бъдещето на съюза и дали изобщо има такова. Факт е, че ако европейските държави не работят заедно и не инвестират повече в сигурността и разузнавателните служби, те ще бъдат все по-уязвими от атаки като тези в Брюксел и Париж. Същевременно шенгенската зона никога няма да изглежда по същия начин. По-рано този месец европейските лидери представиха план за възстановяване на отворените граници до края на годината. Но брюкселските нападения вероятно ще разбият тези намерения и дори за най-либералните европейски политици ще бъде трудно да се противопоставят на призивите за по-стриктен контрол.

Няма добро време за една терористична атака, но брюкселските атентати не можеше да дойдат в по-неблагоприятен момент за ЕС. Съюзът се опитва да овладее бежанската криза, да предотврати колапса на своята мрежа от отворени граници и да убеди Великобритания да не напуска. В същото време някои членки се борят с високата безработица и продължителната икономическа стагнация, които допълнително подкопават доверието в европейските институции.

За европейците ще е трудно да надмогнат страха, който се е просмукал в политическите дебати в ЕС. Франция например реагира на ноемврийските атаки, като наложи граничен контрол и показа, че няма голямо желание да приема сирийски бежанци. Подобно на случилото се в Париж брюкселските атаки представляват благодатна почва за антиимигрантски настроените популисти. "Тези ужасяващи терористични актове показват, че шенгенското свободно придвижване и хлабавият граничен контрол са заплаха за сигурността ни", заяви говорител на Партията за независимост на Обединеното кралство (UKIP).

Същевременно атаките в Брюксел разпалиха дебата за имиграцията в раздробената Европа, пише New York Times. В общественото съзнание имаше незабавна асоциация между нападенията на летището и в метрото и бежанската криза. Десни политици и обикновени граждани изказват притесненията си, че групи като "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ) промъкват радикализирани нови попълнения, включително европейски джихадисти, чрез потока от имигранти в неподготвената Европа. Така брюкселските атентати повдигнаха нови въпроси за европейската солидарност и сигурност.

"Сред европейските граждани се разпространява схващането, че европейските лидери не контролират терористичната заплаха на континента. Комбинирани, тези атаки ще увеличат ксенофобските и антиимигрантските настроения в ЕС, които вече нарастват на фона на продължаващата бежанска криза", смята Муджтаба Рахман от Eurasia Group. Според него десните партии из цяла Европа "ще продължават да свързват бежанците с тероризма и това ще окаже повече натиск върху правителствата и ще ограничи пространството им за действие, за да се справят с множеството европейски кризи".

Множество ефекти

Атаките ще окажат влияние и върху сделката между ЕС и Турция за облекчаване на имигранския поток. Тя и без това бе критикувана като опасност за сигурността на Европа и бе поставена под въпрос на базата на хуманитарни и законови притеснения. "В общественото мислене всичко се свързва – масовите сексуални посегателства в Кьолн и атаките в Брюксел. Въпреки че са различни, за евроскептичните маси те са едно и също нещо", казва Рем Кортевег от Center for European Reform.

Несигурността, свързана с имиграцията и тероризма, постави на изпитание ключови ценности на ЕС. И в този смисъл брюкселските атаки подчертаха уязвимостта на отвореното европейско общество. Те доведоха до въпроси за това дали службите за сигурност трябва да удвоят усилията си дори с риска за нарушаването на гражданските свободи, дали такива нападения са станали неизбежна част от това да живееш в едно отворено общество и дали и как може да им се противодейства.

Атентатите в Брюксел удариха в сърцето на Европа и разтърсиха политическите й основи. И едно нещо е пределно ясно – втората мащабна терористична атака на континента след тази в Париж ще се отрази на политиките от бежанците през сигурността до Brexit и Шенген, пише Politico.

Целта и на това нападение беше да напомни на европейците за тяхната уязвимост. И в тази област терористите успяха. Изглежда, че страховете ще се увеличават и това ще е благодатна почва за популистите, а бежанците ще почувстват ефекта. Европейските граници започнаха да се затварят за тях след парижките атаки през ноември и сега вероятно ще се запечатат още повече. "Тези атентати бяха насочени не само към Белгия, но и към нашата свобода, свободата ни на движение, мобилността ни и към всеки, който е част от ЕС", каза германският вътрешен министър Томас де Мезиер.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    oziris7 avatar :-|
    oziris

    Какво има да мислите? Затваряте всички външни граници. Армия помага да се регулира положението. Всички бежанци и роднините им на списък в Европол. Задължително да се знае адрес, смяна на телефон и т.н. Със закон се задължават религиозни служители да докладват за радикални елементи. Камери в джамиите и цифров анализ на записите. ако някой помага на атентатор - лишаване от гражданство заедно със затвор.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK