С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
6 25 мар 2016, 23:09, 7225 прочитания

Поет, лечител, масов убиец, военнопрестъпник

Дни след терора в Брюксел, присъдата на Радован Караджич ни напомня, че екстремизмът до неотдавна беше част от ежедневието на Европа

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
В четвъртък, 24 март, Международния наказателен съд за бивша Югославия осъди Радован Караджич на 40 години затвор за неговата роля в геноцида над жителите на босненския град Сребреница, както и за военни престъпления и престъпления срещу човечеството. Процесът срещу бившият президент на Република Сръбска и върховен главнокомандващ на босненските въоръжени сили завърши на изключително спорна дата - 17-годишнината от началото на бомбандировките на НАТО срещу Сърбия, в отговор на опита за етническо прочистване в Косово. Разбира се, това нямаше как да не разгневи надигащото се крайно дясно, анти-ЕС крило в Сърбия, което издига в култ командира-четник. Но и други останаха разочаровани от присъдата - семействата на жертвите от Сребреница и Сараево. За тях 40-годишната присъда (която може да намалее до 19 г. заради излежаното време и добро поведение на обвиняемия) се струва крайно недостатъчна спрямо сериозността на престъпленията.

Всичко това се случва само два дни, след като Европа отново бе разтърсена от терора на новото поколение екстремисти, а коментатори и политици в България побързаха да погребат "ерата на мултикултурализма" (по думите на външния министър Даниел Митов) и да отъждествят всички бежанци и мигранти с терористи (премиерът Бойко Борисов). Но само преди 20 г. едни от най-големите масови убийци в света не бяха араби, а сърби и хървати. Не носеха бради и черни маски, а военни униформи. И извършваха чудовищните си престъпления много по-близо до нас, отколкото ИДИЛ, в името не на "Халифат" а на "Велика Сърбия". Един от тези хора, който е издирван по-дълго от самия Осама бин Ладен, е Радован Караджич. Неговата объркана и противоречива история ще продължи да всява смут, а присъдата и съдбата му - разделение, както в Сърбия, така и в Босна и Европа.


Масовият убиец - политик

Преди да стане един от най-търсените военнопрестъпници в човешката история, Радован Караджич е един изключително обикновен човек. Злото е не по-малко банално и в този случай - почти нищо в първата половина от живота на Караджич не предрича, че той ще прочиства етнически република Сръбска. Завършва психиатрия в Сараево през 1960 и специализира в невротични болести в Дания и дори в Колумбийския университет. След това работи в белградска болница до 1984 г., когато е арестуван за измама, защото си купува къща с пари от земеделски фонд. След като излежава кратка присъда, той започва своята политическа кариера и през 1989 г. участва в създаването на Сръбската демократична партия в Босна и Херцеговина - политическото тяло, което ще поведе борбата за политическата независимост на република Сръбска. След това той става президент на непризнатата държава почти до края на съществуването ѝ през 1995 г., когато армията ѝ е разгромена от хърватите при операция "Буря".

През тези три години и половина във Босна умират над 100 хил. души., а около 2,6 млн. други стават бежанци или вътрешно разселени хора в най-голямата бежанска криза в Европа преди тази, която преживяваме в момента. Според присъдата на Хагския трибунал, Караджич е имал водеща роля в създаването на паралелните държавни и военни структури, които са опитали да прочистят територията на отцепилата се република от мюсюлмани и хървати. Това всъщност е и най-значимата част от присъдата на Караджич, защото той е един от малкото живи извършители на подобно престъпление срещу човечеството, който е ефективно осъден от международен трибунал. Бившият националистически лидер беше обявен за виновен и по обвиненията за военни престъпления по време на обсадата на Сараево, продължила три години, във вземане за заложници на членове на мироопазващите сили на ООН, депортация, убийства и тероризиране на босненското мюсюлманско население по време на конфликта след разпадането на Югославия.



Единственото обвинение, по което той бе оневинен заради липса на достатъчно доказателства, бе че е организирал геноцида в седем други босненски общини - Братунац, Ключ, Приадор, Сански мост, Власеница и Зворник.

Поетът в странство

Но бруталността на военните престъпленията, в които той активно участва в периода 1992-1995 г., е само повърхността на парадоксалната история на този човек. Истински странната история е тази за неговото бягство и залавяне. През 1995 г. миротворческият контингент на НАТО пристига в страната след подписването на Дейтънското споразумение през 1995 г. и Трибуналът в Хага изисква екстрадирането на Караджич. Уплашени от евентуалната реакция на неговите привърженици (които до ден днешен остават много на брой), войниците на НАТО дори не се опитват да извършат операция по залавянето. Така в продължение на две години бившият президент живее необезпокояван в алпийското село Пале, докато през 1997 г. не изчезва от радара... и така до 2008 г. По късно ще стане ясно, че той се е крил при сподвижници до Коледа на 1999 г., когато тайно преминава река Дрина и започва да живее в Сърбия.

Въпреки че все още не е ясно къде и как точно се е крил Караджич в този период, две неща правят силно впечатление. Първо, тогава огромен брой от най-елитните подразделения за специални операции на страните-членки на НАТО - включително американските "Делта форс' и британските САС - се опитват да надушат следите му. Информация за Караджич се спуска директно от ЦРУ и МИ-6, но безрезултатно. В книгата на Джулиън Боргър "Следата на касапина" се описва как войниците отиват при съпругата на Караджич - Лиляна - в опит да я сплашат, че са по следите му, за да я проследят, когато отиде да го предупреди. Безуспешно. В една от най-невероятните случки американски командос се облича в костюм на горила, за да блокира пътя на колата на Караджич и да опита да вкара охраната на Караджич в ступор, докато останалата част от екипа ги обезоръжи. За жалост и този план се проваля, защото конвоят на Караджич изобщо не се появява.

Вторият аспект от този етап от преследването е, че беглецът се вживява в ролята на поет и писател. През тези години са издадени колекция от поеми, а книгата му "Чудните хроники на нощта" се продава на международния панаир на книгата в Белград.

Лечителят от блок "Юри Гагарин"

Следите за Караджич изстиват до 2005 г., когато в Белград се появява духовният лечител Драган Дабич. Висок мъж, с гъста бяла брада и дълга коса, той живее непознат за никой от съседите си в блок "Юрий Гагарин". Всъщност това е Караджич, който тества новата си дегизировка и се опитва да разнообрази работното си портфолио, като добави към него умението да използва медальон, за да усеща лошата енергия на болните пациенти. През последните години Дабич-Караджич е живял в едно от предградията на сръбската столица напълно непознат за съседите си и е практикувал хомеопатия и алтернативна медицина. Дори започва общ проект с известен местен сексолог, с който се опитват да предложат лечение за мъжка импотентност. Децата му викат "Дядо Коледа", а той самият е все по-смел в публичните си изяви. Публикува редовна колонка в здравен журнал, става дистрибутор на американски витамини и свири патриотични мелодии в местния бар "Luda kuca", под собствения си портрет, който виси на стената.

И живее необезпокояван до 2008 г., когато брат му го издава, като без да иска използва стара SIM-карта, с която сръбските служби свързват Караджич. В продължение на няколко месеца той е следен, а когато идва (политически) удобния момент, той бива заловен от полицията и малко по-късно екстрадиран. Процесът срещу него продължи пет години, бяха взети показанията на 585 свидетели, а Караджич се защитаваше сам през цялото време. На съдиите им отне още 18 месеца да решат финалната му присъда.

Караджич не е нито единственият, нито последният човек, изправен пред Трибунала, който е сформиран преди 24 години. Ратко Младич и Горан Хаджич са други дълго укривали се военнопрестъпници от конфликта в разпадащата се Югославия, които в момента очакват присъдите си. Младич е "дясната ръка" на Караджич и заедно с него е обвинен за геноцида в Сребреница, където близо 8000 мюсюлмани – мъже и момчета, са избити и погребани в масови гробове през 1995 г., както и за предвождането на операцията по обсадата на столицата на Босна и Херцеговина – Сараево, в която са убити над 10 000 души. Хаджич е президент на Република Сръбска-Крайна и е обвинен за клането в болницата на Вуковар. От 161 души, обвинени от Международния наказателен съд от създаването му през 1993 г., Хаджич бе последният издирван.

Присъдите на Хагския трибунал не се харесват на всички. Много сърби приемат присъдите за "справедливостта на победителя". Босненци и хървати пък смятат, че те не са пропорционални на извършените зверства. Но ако Европа и Балканите могат да научат един урок от тази вече почти затворена глава от скорошната им история, той е, че никоя общност не е имунизирана към болестта на ксенофобията и омразата. Трябва само да отвориш вратата. Или да позволиш някой да я отвори.

Този текст е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Цялата отговорност за съдържанието на този текст се носи от фондация “Капитал” и “Икономедиа” и при никакви обстоятелства не може да се приема, че той отразява официалното становище на ФМ на ЕИП и Оператора на Програмата за подкрепа на НПО в България.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Във въздуха се надушва промяна Във въздуха се надушва промяна

Съдът на ЕС постанови стриктни изисквания за измерването на въздушните замърсители, които променят местните законови рамки

23 авг 2019, 584 прочитания

Надвиснала ли е световна рецесия Надвиснала ли е световна рецесия

Глобалните инвеститори са в състояние на паника и готови да инвестират в дългове с отрицателна доходност

23 авг 2019, 719 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
САЩ и Русия се договориха за ускоряване на сирийските преговори

Двете страни искат изготвяне на чернова на нова сирийска конституция до август

Арх. Борислав Игнатов: Всеки лев от данъците трябва да добавя качество на живота

Кандидатът за кмет на София на "Демократична България" пред "Капитал"

Лаборатория на края на света

Българската база на Антарктида ще има нова сграда

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Кино: "Момчета за пример"

Лошият вкус като гег и "възпитание" за живота

Should I Stay or Should I Go

Групата Hayes & Y за уроците, на които Великобритания ги научи