Поет, лечител, масов убиец, военнопрестъпник
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Поет, лечител, масов убиец, военнопрестъпник

Радован Караджич очаква своята присъда. По време на делата срещу него той се защитава без помощта на адвокат.

Поет, лечител, масов убиец, военнопрестъпник

Дни след терора в Брюксел, присъдата на Радован Караджич ни напомня, че екстремизмът до неотдавна беше част от ежедневието на Европа

Мартин Димитров
7616 прочитания

Радован Караджич очаква своята присъда. По време на делата срещу него той се защитава без помощта на адвокат.

© Pool


В четвъртък, 24 март, Международния наказателен съд за бивша Югославия осъди Радован Караджич на 40 години затвор за неговата роля в геноцида над жителите на босненския град Сребреница, както и за военни престъпления и престъпления срещу човечеството. Процесът срещу бившият президент на Република Сръбска и върховен главнокомандващ на босненските въоръжени сили завърши на изключително спорна дата - 17-годишнината от началото на бомбандировките на НАТО срещу Сърбия, в отговор на опита за етническо прочистване в Косово. Разбира се, това нямаше как да не разгневи надигащото се крайно дясно, анти-ЕС крило в Сърбия, което издига в култ командира-четник. Но и други останаха разочаровани от присъдата - семействата на жертвите от Сребреница и Сараево. За тях 40-годишната присъда (която може да намалее до 19 г. заради излежаното време и добро поведение на обвиняемия) се струва крайно недостатъчна спрямо сериозността на престъпленията.

Всичко това се случва само два дни, след като Европа отново бе разтърсена от терора на новото поколение екстремисти, а коментатори и политици в България побързаха да погребат "ерата на мултикултурализма" (по думите на външния министър Даниел Митов) и да отъждествят всички бежанци и мигранти с терористи (премиерът Бойко Борисов). Но само преди 20 г. едни от най-големите масови убийци в света не бяха араби, а сърби и хървати. Не носеха бради и черни маски, а военни униформи. И извършваха чудовищните си престъпления много по-близо до нас, отколкото ИДИЛ, в името не на "Халифат" а на "Велика Сърбия". Един от тези хора, който е издирван по-дълго от самия Осама бин Ладен, е Радован Караджич. Неговата объркана и противоречива история ще продължи да всява смут, а присъдата и съдбата му - разделение, както в Сърбия, така и в Босна и Европа.

Масовият убиец - политик

Преди да стане един от най-търсените военнопрестъпници в човешката история, Радован Караджич е един изключително обикновен човек. Злото е не по-малко банално и в този случай - почти нищо в първата половина от живота на Караджич не предрича, че той ще прочиства етнически република Сръбска. Завършва психиатрия в Сараево през 1960 и специализира в невротични болести в Дания и дори в Колумбийския университет. След това работи в белградска болница до 1984 г., когато е арестуван за измама, защото си купува къща с пари от земеделски фонд. След като излежава кратка присъда, той започва своята политическа кариера и през 1989 г. участва в създаването на Сръбската демократична партия в Босна и Херцеговина - политическото тяло, което ще поведе борбата за политическата независимост на република Сръбска. След това той става президент на непризнатата държава почти до края на съществуването ѝ през 1995 г., когато армията ѝ е разгромена от хърватите при операция "Буря".

През тези три години и половина във Босна умират над 100 хил. души., а около 2,6 млн. други стават бежанци или вътрешно разселени хора в най-голямата бежанска криза в Европа преди тази, която преживяваме в момента. Според присъдата на Хагския трибунал, Караджич е имал водеща роля в създаването на паралелните държавни и военни структури, които са опитали да прочистят територията на отцепилата се република от мюсюлмани и хървати. Това всъщност е и най-значимата част от присъдата на Караджич, защото той е един от малкото живи извършители на подобно престъпление срещу човечеството, който е ефективно осъден от международен трибунал. Бившият националистически лидер беше обявен за виновен и по обвиненията за военни престъпления по време на обсадата на Сараево, продължила три години, във вземане за заложници на членове на мироопазващите сили на ООН, депортация, убийства и тероризиране на босненското мюсюлманско население по време на конфликта след разпадането на Югославия.

Единственото обвинение, по което той бе оневинен заради липса на достатъчно доказателства, бе че е организирал геноцида в седем други босненски общини - Братунац, Ключ, Приадор, Сански мост, Власеница и Зворник.

Поетът в странство

Но бруталността на военните престъпленията, в които той активно участва в периода 1992-1995 г., е само повърхността на парадоксалната история на този човек. Истински странната история е тази за неговото бягство и залавяне. През 1995 г. миротворческият контингент на НАТО пристига в страната след подписването на Дейтънското споразумение през 1995 г. и Трибуналът в Хага изисква екстрадирането на Караджич. Уплашени от евентуалната реакция на неговите привърженици (които до ден днешен остават много на брой), войниците на НАТО дори не се опитват да извършат операция по залавянето. Така в продължение на две години бившият президент живее необезпокояван в алпийското село Пале, докато през 1997 г. не изчезва от радара... и така до 2008 г. По късно ще стане ясно, че той се е крил при сподвижници до Коледа на 1999 г., когато тайно преминава река Дрина и започва да живее в Сърбия.

Въпреки че все още не е ясно къде и как точно се е крил Караджич в този период, две неща правят силно впечатление. Първо, тогава огромен брой от най-елитните подразделения за специални операции на страните-членки на НАТО - включително американските "Делта форс' и британските САС - се опитват да надушат следите му. Информация за Караджич се спуска директно от ЦРУ и МИ-6, но безрезултатно. В книгата на Джулиън Боргър "Следата на касапина" се описва как войниците отиват при съпругата на Караджич - Лиляна - в опит да я сплашат, че са по следите му, за да я проследят, когато отиде да го предупреди. Безуспешно. В една от най-невероятните случки американски командос се облича в костюм на горила, за да блокира пътя на колата на Караджич и да опита да вкара охраната на Караджич в ступор, докато останалата част от екипа ги обезоръжи. За жалост и този план се проваля, защото конвоят на Караджич изобщо не се появява.

Вторият аспект от този етап от преследването е, че беглецът се вживява в ролята на поет и писател. През тези години са издадени колекция от поеми, а книгата му "Чудните хроники на нощта" се продава на международния панаир на книгата в Белград.

Лечителят от блок "Юри Гагарин"

Следите за Караджич изстиват до 2005 г., когато в Белград се появява духовният лечител Драган Дабич. Висок мъж, с гъста бяла брада и дълга коса, той живее непознат за никой от съседите си в блок "Юрий Гагарин". Всъщност това е Караджич, който тества новата си дегизировка и се опитва да разнообрази работното си портфолио, като добави към него умението да използва медальон, за да усеща лошата енергия на болните пациенти. През последните години Дабич-Караджич е живял в едно от предградията на сръбската столица напълно непознат за съседите си и е практикувал хомеопатия и алтернативна медицина. Дори започва общ проект с известен местен сексолог, с който се опитват да предложат лечение за мъжка импотентност. Децата му викат "Дядо Коледа", а той самият е все по-смел в публичните си изяви. Публикува редовна колонка в здравен журнал, става дистрибутор на американски витамини и свири патриотични мелодии в местния бар "Luda kuca", под собствения си портрет, който виси на стената.

И живее необезпокояван до 2008 г., когато брат му го издава, като без да иска използва стара SIM-карта, с която сръбските служби свързват Караджич. В продължение на няколко месеца той е следен, а когато идва (политически) удобния момент, той бива заловен от полицията и малко по-късно екстрадиран. Процесът срещу него продължи пет години, бяха взети показанията на 585 свидетели, а Караджич се защитаваше сам през цялото време. На съдиите им отне още 18 месеца да решат финалната му присъда.

Караджич не е нито единственият, нито последният човек, изправен пред Трибунала, който е сформиран преди 24 години. Ратко Младич и Горан Хаджич са други дълго укривали се военнопрестъпници от конфликта в разпадащата се Югославия, които в момента очакват присъдите си. Младич е "дясната ръка" на Караджич и заедно с него е обвинен за геноцида в Сребреница, където близо 8000 мюсюлмани – мъже и момчета, са избити и погребани в масови гробове през 1995 г., както и за предвождането на операцията по обсадата на столицата на Босна и Херцеговина – Сараево, в която са убити над 10 000 души. Хаджич е президент на Република Сръбска-Крайна и е обвинен за клането в болницата на Вуковар. От 161 души, обвинени от Международния наказателен съд от създаването му през 1993 г., Хаджич бе последният издирван.

Присъдите на Хагския трибунал не се харесват на всички. Много сърби приемат присъдите за "справедливостта на победителя". Босненци и хървати пък смятат, че те не са пропорционални на извършените зверства. Но ако Европа и Балканите могат да научат един урок от тази вече почти затворена глава от скорошната им история, той е, че никоя общност не е имунизирана към болестта на ксенофобията и омразата. Трябва само да отвориш вратата. Или да позволиш някой да я отвори.

Оцелели босненци са изпънали плакат с имената на жертвите от кланетата в страната пред Трибунала в Хага
Фотограф: Michael Kooren
Поддръжници на сръбските ултранационалисти протестират с маска на Караджич
Фотограф: Marko Djurica

В четвъртък, 24 март, Международния наказателен съд за бивша Югославия осъди Радован Караджич на 40 години затвор за неговата роля в геноцида над жителите на босненския град Сребреница, както и за военни престъпления и престъпления срещу човечеството. Процесът срещу бившият президент на Република Сръбска и върховен главнокомандващ на босненските въоръжени сили завърши на изключително спорна дата - 17-годишнината от началото на бомбандировките на НАТО срещу Сърбия, в отговор на опита за етническо прочистване в Косово. Разбира се, това нямаше как да не разгневи надигащото се крайно дясно, анти-ЕС крило в Сърбия, което издига в култ командира-четник. Но и други останаха разочаровани от присъдата - семействата на жертвите от Сребреница и Сараево. За тях 40-годишната присъда (която може да намалее до 19 г. заради излежаното време и добро поведение на обвиняемия) се струва крайно недостатъчна спрямо сериозността на престъпленията.

Всичко това се случва само два дни, след като Европа отново бе разтърсена от терора на новото поколение екстремисти, а коментатори и политици в България побързаха да погребат "ерата на мултикултурализма" (по думите на външния министър Даниел Митов) и да отъждествят всички бежанци и мигранти с терористи (премиерът Бойко Борисов). Но само преди 20 г. едни от най-големите масови убийци в света не бяха араби, а сърби и хървати. Не носеха бради и черни маски, а военни униформи. И извършваха чудовищните си престъпления много по-близо до нас, отколкото ИДИЛ, в името не на "Халифат" а на "Велика Сърбия". Един от тези хора, който е издирван по-дълго от самия Осама бин Ладен, е Радован Караджич. Неговата объркана и противоречива история ще продължи да всява смут, а присъдата и съдбата му - разделение, както в Сърбия, така и в Босна и Европа.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • D-r D

    "...едни от най-големите масови убийци в света не бяха араби, а сърби и хървати..."

    Дебелоочието на автора е потресаващо!

    Не е ли чувал за представители на една друга нация, на чиято съвест са записани стотици милиони човешки живота, погубени в Хирошима и Нагазаки, в Корея, във Виетнам, в Хондурас, в Гватемала, в Чили, в Панама, в Гренада, в Югославия, в Ирак, в Либия, в Сирия...

    Разгромът и разчленяването на Югославия оказа колосално влияние върху цялата политика на XXI в.

    След войната в Югославия САЩ добиха увереност, че са открили универсалния метод за налагане на своите интереси:

    - в държава, която представлява интерес за интервенция се избира някаква общност: политическа опозиция, етническо или религиозно малцинство;
    - избират се лидери сред най-радикалните представители на тази общност, подготвят се бойни отряди;
    - провокира се конфликт с официалната власт, решително подкрепен с дипломатически натиск, пари и оръжие. Следва политически натиск с искане да се приемат всички условия на протестиращите;
    - постепенно исканията се радикализират, за да се изключи всякаква възможност за мирно решение на конфликта;
    - силова смяна на властта с преврат и/или война.

    Втората последица от югославската война бе легализацията на политическия ислямизъм в Европа, защото в основата си конфликтът в Косово беше етно-религиозен, което определи и участието на ислямисти в него на страната на Армията за освобождение на Косово (АОК).

    По данни на сръбското правителство през 1995 г. Осама бин Ладен е посетил Албания, за да сформира база за тилова и финансова подкрепа на Ал Кайда, както и нейни клетки в Косово и Метохията. По-късно именно Ал Кайда съставя гръбнака на АОК в косовската война.

    Косово помогна да се създаде устойчив канал за връзки и снабдяване между терористичните интернационали и европейските мюсюлмански общности, който функционира безпрепятствено две десетилетия.

    В сегашните терористични актове в Париж и Брюксел Европа бере плодовете на войната в Югославия, на независимо Косово и градящата се Велика Албания.

    Ръцете на Радован Караджич са кървави. Но също толкова кървави са и тези на Алия Изетбегович и другите анонимни мюсюлмански командири.

    Те защо не се в Хага, Димитров?

  • 2
    ivanivanovv avatar :-|
    ivanivanovv

    Самата Карла дел Понте обясни колко справедлив е хагския трибунал, как сърбите са съдени обвинително, а хърватите-усташи оправдателно. НИТО ЕДИН ХЪРВАТЕН НЕ Е ОСЪДЕН ЗА ЕТНИЧЕСКОТО ПРОЧИСТВАНЕ, ИЗБИВАНЕ И ПРОГОНВАНЕ НА 400000 СЪРБИ ОТ КНИНСКА КРАЙНА ЧЕ И НА СЪРБИ И МЮСЮЛМАНИ В БОСНА.

  • 3
    bluelagoon avatar :-|
    мики маус

    [quote#1:"D-r D"]Дебелоочието на автора е потресаващо!

    Не е ли чувал за представители на една друга нация, на чиято съвест са записани стотици милиони човешки живота, погубени в Хирошима и Нагазаки, в Корея, във Виетнам, в Хондурас, в Гватемала, в Чили, в Панама, в Гренада, в Югославия, в Ирак, в Либия, в Сирия... [/quote]

    Поздравления за коментара! Точно в десетката!
    Тук, обаче, подобни коментари не са на мода.

    Интересно защо статията не споменава нищо за холандския полковник, бившият командир на сините каски, пред чиито празни погледи става погрома в Сребреница. Същият, както и родината му Холандия, в момента са съден от роднините на жертвите за проявеното бездействие.

  • 4
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#3] от " мики маус ": Не са на мода ли? Просто не им си вписват в линията за проамериканско промиване на мозъци. А и аз не пиша,за да споря с ретранслаторите, а за да убедя мислещите различно, че не е страшно да изразяваш и отстояваш своето виждане. Благодаря за подкрепата.

  • 5
    nemakvonavi avatar :-|
    Nakom

    Някой дали ще си спомни за зверствата на балиите на Алия Изетбегович и хърватските усташи водени от Анте Готовина.Как изритаха половин милион сърби от етническите граници на Хърватска и ония голи и боси, бити и е*ани по пътищата се прибраха в Сърбия където легнаха на държавния бюджет.Или отцепването на Косово?.Или да се върнем още по-назад където хърватските и босненските есесовци избиха над 1 милион сърби по импровизирани концлагери.Или още по назад, където в името на кралство Югославия, сърбите клаха българи, македонци, албанци и изброените по-горе техни мъчители, с цел да ги накарат да признаят сръбското властво.
    Насилието винаги се заплаща.С насилие.

  • 6
    korc avatar :-|
    Корки

    Великосръбският шовинизъм е причинил много страдания на всички околни държави. Радован Караджич е един от многото самозбравили се и озверяли велокосърби.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK