Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
1 25 мар 2016, 16:07, 3376 прочитания

Цената на атентатите

Въпреки хаоса и насилието атаките в Париж и Брюксел не засегнаха сериозно европейската икономика. Въпросът е ще има ли още

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Филип Гунев: Всяка мярка в закона за тероризма има логично обяснение

Зам.-министърът на вътрешните работи пред "Капитал"

22 юли 2016

Франция удължава извънредното положение след атаката в Ница

Най-малко 84 са загиналите във френския град след като 15-метров камион се вряза сред множество от хора

15 юли 2016

Половината европейци смятат, че бежанският поток увеличава риска от тероризъм

Изследване на Pew Reseach Center в десет страни показва ефектите от възхода на анти-имигрантската политическа риторика в Европа

13 юли 2016

Европа може да се справи

Различните кризи показват, че ЕС трябва да говори в един глас

15 апр 2016

Турция облекчава банковите задължения на туристическия сектор

Терорът и геополиката ще допринесат за двуцифрен отлив на туристи през тази година

7 апр 2016

80% от терористичните атентати са предотвратени по сигнали на граждани

Експертът по противодействие на тероризма Петър Кноопе пред "Капитал"

1 апр 2016

Джихадистите и Белгия

Защо е прибързано и повърхностно Белгия да бъде наричана провалена държава с наивно общество

1 апр 2016

Заради проблемите на Турция Гърция очаква повече туристи

Прогнозите са през тази година страната да бъде посетена от рекордните 25 млн. гости

31 мар 2016

МВФ: Политиките на централните банки обезсмислят ефекта от евтиния петрол

Политиката на ниски лихвени проценти може да се окаже, че е потискала икономическата активност, вместо да я подкрепи

27 мар 2016

На "Плиска" не е спокойно

Мнимата "заплаха" за атентат край хотел "Плиска" и антитерористичното учение в София показаха неумението на държавата да комуникира с хората в условията на криза

25 мар 2016

Как терорът ще промени Европа

След взривовете в Брюксел е ясно, че опасността от атентати вече е всекидневие и никой не може да се успокоява, че не е цел

25 мар 2016

Терористичните мрежи в Европа се оказват по-големи от очакваното

Не е изключено да съществува мрежа с още десетки екстремисти

24 мар 2016

Брюкселските атентатори са свързани с атаките в Париж

Турция твърди, че е депортирала нападателя от летището и е предупредила, че е радикализиран

24 мар 2016

Атаките в Брюксел: Какво знаем досега

Най-малко 28 души загинаха, а други 85 бяха ранени при три бомбени нападения в белгийската столица

22 мар 2016
Пазарите падат! Инвеститорите в паника! Тези заглавия, придружени обикновено със снимка на човек в риза, облегнал се на бюро и вперил поглед в някакъв индекс или монитор, често се срещат след шокови събития или новини. Терористичните актове, изглежда, все повече не са такива.

Атаките в Брюксел повлияха значително върху капиталовия пазар в Европа в деня, когато се случиха. Индексите във Франкфурт, Лондон, Париж и естествено Брюксел спаднаха с около и над процент. Инвеститорите потърсиха убежище при златото, японската йена и както винаги, германските облигации. Но само ден по-късно индексите започнаха да наваксват спада, а пазарите видимо се успокоиха. Това не е уникално. След атаките в Париж, доста по-големи като обем и ефект, пазарите също започнаха да набират скорост и почти забравиха за случая бързо след това. Изглежда, че тероризмът в европейските градове предизвиква хаос, объркване и паника, но предимно социална и политическа, а не финансова.

Разликите между големи и малки

Донякъде това се дължи на липсата на изненада. Европа е уязвима за тероризъм и е очевидно, че с все по-големия хаос в Близкия изток на европейска територия ще пренасят все повече опасности. Париж и Брюксел бяха шокови събития, като всеки друг подобен кошмар, но не и напълно непредсказуеми. "Атаките показаха, че "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ) има възможност да удари в Европа, че в Брюксел има много радикализирани ислямисти, че оръжията и бомбите е лесно да бъдат набавени, че белгийската система за антитероризъм не е особено силна. Нищо от това не е особено ново", констатира икономистът Джон Нюджи от британския изследователски център Chatham House.

Друга причина може да е къде се случват тези терористични актове. Изследване на МВФ посочва, че атентатите в големи, развити икономики имат по-малко икономическо отражение. Атаките в САЩ от 11 септември 2001 г. например причиняват загуби за около 80 млрд. долара (без да се счита цената за войните, водени след това). Звучи огромно като число, но сравнено с БВП на САЩ от над 10.5 трлн. долара към онзи момент, не е толкова значимо. За сравнение, терористични атаки срещу два кораба - американски и френски - от бреговете на Йемен в началото на миналото десетилетие, буквално разбиват огромна част от йеменската икономика, защото вдигат баснословно цените за застраховки за кораби, минаващи оттам, и това променя маршрутите. Франция пострада туристически след атаките на 13 ноември миналата година. Но, изглежда, само много повече подобни трагедии биха отказали съществено количество туристи, така че френската икономика да бъде засегната. И дори тогава това би било временно.



Същото не може да бъде казано за България например. Страната ни страда туристически дори без подобни катастрофални събития, само заради руските санкции. Подобен удар и нещата, които той би разкрил за готовността на службите, биха били много по-фатални за българския туризъм.

Изследователи посочват също така, че големите икономики имат и повече средства, за да се справят с технологичните и човешки изисквания, от които зависят антитерористичните мерки. Страни като САЩ, Франция и Великобритания, а вероятно и Белгия, имат достатъчно възможности да вложат много повече усилия и ресурси в опазването на стабилността и сигурността в страната, отколкото, да речем, Либия.

В същото проучване на МВФ обаче се цитират две изследвания, които съдържат противоречиви данни. Първото, на Blomberg, Hess, and Orphanides (2004) не открива почти никакви икономически ефекти от транснационални терористични атаки срещу 177 нации за периода 1968 - 2000 г. Второто, на Bandyopadhyay, Sandler, and Younas (2014) анализира 78 случая за периода 1984 - 2008 г. и открива, че сравнително малък ръст в тероризма намалява външните инвестиции значително.

Накъде след Брюксел?


Това дава два възможни отговора на единия от двата големи въпроса за Европа сега: дали тези атентати могат да създадат настроения, в които да потънат добрите икономически очаквания. Европейската икономика върви към някакъв минимален ръст, а в деня на атаките в Брюксел излязоха данните за активността в еврозоната. Тя е завършила първото тримесечие с ръст, вероятно заради стимулите на ЕЦБ. Индексът на мениджърските поръчки се е повишил.

Брюкселските бомби може и да не променят това драстично. Но проблемът може да се окажат не самите атаки, а комбинацията от фактори. Например предстоящият референдум за британското членство, продължаващата криза с бежанците, затварянето на все повече части от Шенген. Пред Irish Examiner Атанасиос Вамвакидис от стратегическото звено на Bank of America Merrill Lynch твърди, че всяко нещо, което дава аргументи на британците да гласуват против ЕС - като например бежанци и тероризъм - ще увеличи риска. Всяко ново затваряне на граници вътре в Шенген пък удължава чакането на стоки на границата, разходите за компаниите и подкопава доверието в единния пазар. Белгия е седмата държава в ЕС, която иска отмяна на част от шенгеското споразумение за известно време. Де факто почти цяла Северна Европа вече е поискала такова плюс Франция.

Към това трябва да бъде добавен и рискът от увеличаване на правителствените разходи. След парижките атаки в ЕС се заговори отговорно за увеличаване на разходите за отбрана и сигурност. Франция получи разрешение да харчи повече за това, а един български министър неофициално призна, че ако поискаме от ЕК да ни позволи да правим повече разходи за тези две области, това не би било никакъв проблем. Това винаги е рисково предвид склонността тези средства да се разпиляват не по предназначение. Вземете например изказването на Цветан Цветанов от днес, че се обмисля допълнително финансиране за службите, след фалшивата заплаха за "Плиска" тази седмица.

Що се отнася до България конкретно, извън естествено рисковете за хората, най-големи са рисковете именно за туризма. Всяка несигурност влияе сериозно на този сектор, както разбрахме от конфликтите наоколо - Украйна - Русия, Русия - Турция, атентатите в Египет и т.н. За икономика, така зависима от туризма като българската, подобна опасност не бива да се пренебрегва.

И това води до втория голям въпрос, който има потенциала да разреши дилемите на първия. Ще има ли още след Париж и Брюксел? Ако се окаже, че отговорът е да и тероризмът се превръща в постоянна заплаха за Европа, тогава и рисковете за икономиката й ще се увеличат значително.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

30 януари 2018г.
София Хотел Балкан

capital.bg/ governmentevent

Дванадесета годишна среща на бизнеса с правителството



Акценти в програмата:
Загубата на човешки капитал през последните години - колко голям е проблемът, какви са ефектите за икономиката и какви държавни политики могат да го решат
Какво може да направи правителството за задържане и развитие на човешкия капитал
Докога ще расте европейската икономика и кои политики могат да повлияят на българския пазар на труда
Ще постигне ли България устойчив ръст, докато губи човешки капитал
Как българската икономика да стане атрактивна за работещите в чужбина


Прочетете и това

Русия изненадващо отново е в рецесия 1 Русия изненадващо отново е в рецесия

От юли насам икономиката е в техническа рецесия, смятат в JPMorgan Chase

16 яну 2018, 532 прочитания

Кармену Вела: Пластмасовият отпадък всъщност е ценен ресурс Кармену Вела: Пластмасовият отпадък всъщност е ценен ресурс

Kомисарят по околната среда, морските въпроси и риболова пред "Капитал"

16 яну 2018, 575 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Става ли Полша неудобен партньор за ЕС и САЩ

Ако се съди по последната драма с опитите за подчиняване на Конституционния съд, отговорът все повече клони към "да"

Новият гигантски мол на Пловдив

Южноафриканският фонд NEPI Rockcastle купи 36 дка терен на Сточна гара в града, на който ще строи търговски център

Витоша: Затворената планина

Ако Столична община наистина иска да защити интересите на гражданите, пътят е лесен

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Музика за очите

Мадрид представя Дебора Файнголд, пред чийто обектив са заставали някои от най-големите имена в поп културата през последните няколко десетилетия

Човешка "Въртележка"

Театърът на живота в новия филм на Уди Алън

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 2

Капитал

Брой 2 // 13.01.2018 Прочетете
Капитал PRO, Заемите за корпоративния сектор ще стават още по-евтини

Емисия

DAILY @7AM // 17.01.2018 Прочетете