С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 25 мар 2016, 16:07, 4194 прочитания

Цената на атентатите

Въпреки хаоса и насилието атаките в Париж и Брюксел не засегнаха сериозно европейската икономика. Въпросът е ще има ли още

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Пазарите падат! Инвеститорите в паника! Тези заглавия, придружени обикновено със снимка на човек в риза, облегнал се на бюро и вперил поглед в някакъв индекс или монитор, често се срещат след шокови събития или новини. Терористичните актове, изглежда, все повече не са такива.

Атаките в Брюксел повлияха значително върху капиталовия пазар в Европа в деня, когато се случиха. Индексите във Франкфурт, Лондон, Париж и естествено Брюксел спаднаха с около и над процент. Инвеститорите потърсиха убежище при златото, японската йена и както винаги, германските облигации. Но само ден по-късно индексите започнаха да наваксват спада, а пазарите видимо се успокоиха. Това не е уникално. След атаките в Париж, доста по-големи като обем и ефект, пазарите също започнаха да набират скорост и почти забравиха за случая бързо след това. Изглежда, че тероризмът в европейските градове предизвиква хаос, объркване и паника, но предимно социална и политическа, а не финансова.


Разликите между големи и малки

Донякъде това се дължи на липсата на изненада. Европа е уязвима за тероризъм и е очевидно, че с все по-големия хаос в Близкия изток на европейска територия ще пренасят все повече опасности. Париж и Брюксел бяха шокови събития, като всеки друг подобен кошмар, но не и напълно непредсказуеми. "Атаките показаха, че "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ) има възможност да удари в Европа, че в Брюксел има много радикализирани ислямисти, че оръжията и бомбите е лесно да бъдат набавени, че белгийската система за антитероризъм не е особено силна. Нищо от това не е особено ново", констатира икономистът Джон Нюджи от британския изследователски център Chatham House.

Друга причина може да е къде се случват тези терористични актове. Изследване на МВФ посочва, че атентатите в големи, развити икономики имат по-малко икономическо отражение. Атаките в САЩ от 11 септември 2001 г. например причиняват загуби за около 80 млрд. долара (без да се счита цената за войните, водени след това). Звучи огромно като число, но сравнено с БВП на САЩ от над 10.5 трлн. долара към онзи момент, не е толкова значимо. За сравнение, терористични атаки срещу два кораба - американски и френски - от бреговете на Йемен в началото на миналото десетилетие, буквално разбиват огромна част от йеменската икономика, защото вдигат баснословно цените за застраховки за кораби, минаващи оттам, и това променя маршрутите. Франция пострада туристически след атаките на 13 ноември миналата година. Но, изглежда, само много повече подобни трагедии биха отказали съществено количество туристи, така че френската икономика да бъде засегната. И дори тогава това би било временно.



Същото не може да бъде казано за България например. Страната ни страда туристически дори без подобни катастрофални събития, само заради руските санкции. Подобен удар и нещата, които той би разкрил за готовността на службите, биха били много по-фатални за българския туризъм.

Изследователи посочват също така, че големите икономики имат и повече средства, за да се справят с технологичните и човешки изисквания, от които зависят антитерористичните мерки. Страни като САЩ, Франция и Великобритания, а вероятно и Белгия, имат достатъчно възможности да вложат много повече усилия и ресурси в опазването на стабилността и сигурността в страната, отколкото, да речем, Либия.

В същото проучване на МВФ обаче се цитират две изследвания, които съдържат противоречиви данни. Първото, на Blomberg, Hess, and Orphanides (2004) не открива почти никакви икономически ефекти от транснационални терористични атаки срещу 177 нации за периода 1968 - 2000 г. Второто, на Bandyopadhyay, Sandler, and Younas (2014) анализира 78 случая за периода 1984 - 2008 г. и открива, че сравнително малък ръст в тероризма намалява външните инвестиции значително.

Накъде след Брюксел?


Това дава два възможни отговора на единия от двата големи въпроса за Европа сега: дали тези атентати могат да създадат настроения, в които да потънат добрите икономически очаквания. Европейската икономика върви към някакъв минимален ръст, а в деня на атаките в Брюксел излязоха данните за активността в еврозоната. Тя е завършила първото тримесечие с ръст, вероятно заради стимулите на ЕЦБ. Индексът на мениджърските поръчки се е повишил.

Брюкселските бомби може и да не променят това драстично. Но проблемът може да се окажат не самите атаки, а комбинацията от фактори. Например предстоящият референдум за британското членство, продължаващата криза с бежанците, затварянето на все повече части от Шенген. Пред Irish Examiner Атанасиос Вамвакидис от стратегическото звено на Bank of America Merrill Lynch твърди, че всяко нещо, което дава аргументи на британците да гласуват против ЕС - като например бежанци и тероризъм - ще увеличи риска. Всяко ново затваряне на граници вътре в Шенген пък удължава чакането на стоки на границата, разходите за компаниите и подкопава доверието в единния пазар. Белгия е седмата държава в ЕС, която иска отмяна на част от шенгеското споразумение за известно време. Де факто почти цяла Северна Европа вече е поискала такова плюс Франция.

Към това трябва да бъде добавен и рискът от увеличаване на правителствените разходи. След парижките атаки в ЕС се заговори отговорно за увеличаване на разходите за отбрана и сигурност. Франция получи разрешение да харчи повече за това, а един български министър неофициално призна, че ако поискаме от ЕК да ни позволи да правим повече разходи за тези две области, това не би било никакъв проблем. Това винаги е рисково предвид склонността тези средства да се разпиляват не по предназначение. Вземете например изказването на Цветан Цветанов от днес, че се обмисля допълнително финансиране за службите, след фалшивата заплаха за "Плиска" тази седмица.

Що се отнася до България конкретно, извън естествено рисковете за хората, най-големи са рисковете именно за туризма. Всяка несигурност влияе сериозно на този сектор, както разбрахме от конфликтите наоколо - Украйна - Русия, Русия - Турция, атентатите в Египет и т.н. За икономика, така зависима от туризма като българската, подобна опасност не бива да се пренебрегва.

И това води до втория голям въпрос, който има потенциала да разреши дилемите на първия. Ще има ли още след Париж и Брюксел? Ако се окаже, че отговорът е да и тероризмът се превръща в постоянна заплаха за Европа, тогава и рисковете за икономиката й ще се увеличат значително.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Срещата в Берлин подкрепи примирието в Либия 2 Срещата в Берлин подкрепи примирието в Либия

Постигнато е съгласие да се потвърди съществуващото оръжейно ембарго на ООН спрямо страната

20 яну 2020, 806 прочитания

Германия ще извади въглищата от употреба най-късно до 2038 г. 2 Германия ще извади въглищата от употреба най-късно до 2038 г.

Производителите в сектора ще получат компенсации в общ размер на 40 млрд. евро

20 яну 2020, 1300 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Става ли Полша неудобен партньор за ЕС и САЩ

Ако се съди по последната драма с опитите за подчиняване на Конституционния съд, отговорът все повече клони към "да"

Още от Капитал
Каратисти в текстилна фабрика

"Албена" продаде бившия завод за памучни прежди "България 29". Купувачът "РС Билд" ползва за целта 9.5 млн. евро кредит от ЦКБ

Сделките на 2019: Малко, малки, местни

Само три са големите продажби - на БТК, bTV и "Нова тв". Типичната сделка е за хотел, а купувачите са все местни

Най-печелившите взаимни фондове за 2019 г.

Българските инвестиционни схеми реализираха много успешна година, а чуждите борси са основният източник на печалби

Либийската авантюра на Ердоган

Турският президент вдигна залозите в хибридната война за контрола над бившата северноафриканска джамахирия* на Муамар Кадафи

Кино: "Бомба със закъснител"

Сексизъм, мълчание и опълчване във Fox News

Всичко се връща, Руши също

Рушен Видинлиев за новите си роли и преоткритата страст към музиката

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10