С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
1 25 мар 2016, 16:07, 4074 прочитания

Цената на атентатите

Въпреки хаоса и насилието атаките в Париж и Брюксел не засегнаха сериозно европейската икономика. Въпросът е ще има ли още

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Пазарите падат! Инвеститорите в паника! Тези заглавия, придружени обикновено със снимка на човек в риза, облегнал се на бюро и вперил поглед в някакъв индекс или монитор, често се срещат след шокови събития или новини. Терористичните актове, изглежда, все повече не са такива.

Атаките в Брюксел повлияха значително върху капиталовия пазар в Европа в деня, когато се случиха. Индексите във Франкфурт, Лондон, Париж и естествено Брюксел спаднаха с около и над процент. Инвеститорите потърсиха убежище при златото, японската йена и както винаги, германските облигации. Но само ден по-късно индексите започнаха да наваксват спада, а пазарите видимо се успокоиха. Това не е уникално. След атаките в Париж, доста по-големи като обем и ефект, пазарите също започнаха да набират скорост и почти забравиха за случая бързо след това. Изглежда, че тероризмът в европейските градове предизвиква хаос, объркване и паника, но предимно социална и политическа, а не финансова.


Разликите между големи и малки

Донякъде това се дължи на липсата на изненада. Европа е уязвима за тероризъм и е очевидно, че с все по-големия хаос в Близкия изток на европейска територия ще пренасят все повече опасности. Париж и Брюксел бяха шокови събития, като всеки друг подобен кошмар, но не и напълно непредсказуеми. "Атаките показаха, че "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ) има възможност да удари в Европа, че в Брюксел има много радикализирани ислямисти, че оръжията и бомбите е лесно да бъдат набавени, че белгийската система за антитероризъм не е особено силна. Нищо от това не е особено ново", констатира икономистът Джон Нюджи от британския изследователски център Chatham House.

Друга причина може да е къде се случват тези терористични актове. Изследване на МВФ посочва, че атентатите в големи, развити икономики имат по-малко икономическо отражение. Атаките в САЩ от 11 септември 2001 г. например причиняват загуби за около 80 млрд. долара (без да се счита цената за войните, водени след това). Звучи огромно като число, но сравнено с БВП на САЩ от над 10.5 трлн. долара към онзи момент, не е толкова значимо. За сравнение, терористични атаки срещу два кораба - американски и френски - от бреговете на Йемен в началото на миналото десетилетие, буквално разбиват огромна част от йеменската икономика, защото вдигат баснословно цените за застраховки за кораби, минаващи оттам, и това променя маршрутите. Франция пострада туристически след атаките на 13 ноември миналата година. Но, изглежда, само много повече подобни трагедии биха отказали съществено количество туристи, така че френската икономика да бъде засегната. И дори тогава това би било временно.



Същото не може да бъде казано за България например. Страната ни страда туристически дори без подобни катастрофални събития, само заради руските санкции. Подобен удар и нещата, които той би разкрил за готовността на службите, биха били много по-фатални за българския туризъм.

Изследователи посочват също така, че големите икономики имат и повече средства, за да се справят с технологичните и човешки изисквания, от които зависят антитерористичните мерки. Страни като САЩ, Франция и Великобритания, а вероятно и Белгия, имат достатъчно възможности да вложат много повече усилия и ресурси в опазването на стабилността и сигурността в страната, отколкото, да речем, Либия.

В същото проучване на МВФ обаче се цитират две изследвания, които съдържат противоречиви данни. Първото, на Blomberg, Hess, and Orphanides (2004) не открива почти никакви икономически ефекти от транснационални терористични атаки срещу 177 нации за периода 1968 - 2000 г. Второто, на Bandyopadhyay, Sandler, and Younas (2014) анализира 78 случая за периода 1984 - 2008 г. и открива, че сравнително малък ръст в тероризма намалява външните инвестиции значително.

Накъде след Брюксел?


Това дава два възможни отговора на единия от двата големи въпроса за Европа сега: дали тези атентати могат да създадат настроения, в които да потънат добрите икономически очаквания. Европейската икономика върви към някакъв минимален ръст, а в деня на атаките в Брюксел излязоха данните за активността в еврозоната. Тя е завършила първото тримесечие с ръст, вероятно заради стимулите на ЕЦБ. Индексът на мениджърските поръчки се е повишил.

Брюкселските бомби може и да не променят това драстично. Но проблемът може да се окажат не самите атаки, а комбинацията от фактори. Например предстоящият референдум за британското членство, продължаващата криза с бежанците, затварянето на все повече части от Шенген. Пред Irish Examiner Атанасиос Вамвакидис от стратегическото звено на Bank of America Merrill Lynch твърди, че всяко нещо, което дава аргументи на британците да гласуват против ЕС - като например бежанци и тероризъм - ще увеличи риска. Всяко ново затваряне на граници вътре в Шенген пък удължава чакането на стоки на границата, разходите за компаниите и подкопава доверието в единния пазар. Белгия е седмата държава в ЕС, която иска отмяна на част от шенгеското споразумение за известно време. Де факто почти цяла Северна Европа вече е поискала такова плюс Франция.

Към това трябва да бъде добавен и рискът от увеличаване на правителствените разходи. След парижките атаки в ЕС се заговори отговорно за увеличаване на разходите за отбрана и сигурност. Франция получи разрешение да харчи повече за това, а един български министър неофициално призна, че ако поискаме от ЕК да ни позволи да правим повече разходи за тези две области, това не би било никакъв проблем. Това винаги е рисково предвид склонността тези средства да се разпиляват не по предназначение. Вземете например изказването на Цветан Цветанов от днес, че се обмисля допълнително финансиране за службите, след фалшивата заплаха за "Плиска" тази седмица.

Що се отнася до България конкретно, извън естествено рисковете за хората, най-големи са рисковете именно за туризма. Всяка несигурност влияе сериозно на този сектор, както разбрахме от конфликтите наоколо - Украйна - Русия, Русия - Турция, атентатите в Египет и т.н. За икономика, така зависима от туризма като българската, подобна опасност не бива да се пренебрегва.

И това води до втория голям въпрос, който има потенциала да разреши дилемите на първия. Ще има ли още след Париж и Брюксел? Ако се окаже, че отговорът е да и тероризмът се превръща в постоянна заплаха за Европа, тогава и рисковете за икономиката й ще се увеличат значително.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Стара мрежа и малко инвестиции - основните причини за токовия срив в Аржентина Стара мрежа и малко инвестиции - основните причини за токовия срив в Аржентина

Аварията е без прецедент и се случи малко преди президентските избори на 27 октомври

17 юни 2019, 219 прочитания

Повторните избори за кмет на Истанбул може да определят бъдещето на Турция Повторните избори за кмет на Истанбул може да определят бъдещето на Турция

Ердоган се разграничава от кандидата си Йълдъръм, за да се застрахова от евентуална нова загуба

17 юни 2019, 563 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Става ли Полша неудобен партньор за ЕС и САЩ

Ако се съди по последната драма с опитите за подчиняване на Конституционния съд, отговорът все повече клони към "да"

Резултатите от изборите: Какво показват данните

Статистическият анализ на "Капитал" показва контурите на скритото влияние по места

На върха на рекламната стълбица. Отново

guts&brainsDDB стана агенция на годината за шести път в творческия рекламен конкурс ФАРА

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Sweet Dreams (Are Made Of This)

Ани Ленъкс изненада почитателите си с изложба-автопортрет

Пътят към голотата

Изложба с актова фотография на Георги Ст. Георгиев от началото на ХХ век