Как терорът ще промени Европа
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Как терорът ще промени Европа

Войната вече е по улиците на Европа

Как терорът ще промени Европа

След взривовете в Брюксел е ясно, че опасността от атентати вече е всекидневие и никой не може да се успокоява, че не е цел

Светломира Гюрова
8728 прочитания

Войната вече е по улиците на Европа

© Reuters


"Вие трябва да имате късмет през цялото време. Ние трябва да изкараме късмет само веднъж." Репликата е от изявление на Ирландската републиканска армия (ИРА) след проваления опит за убийство на британския премиер Маргарет Тачър през 1984 г. Късметът е бил на страната на терористите, взривили сутринта на 22 март две бомби на брюкселското летище "Завентем" и още една час по-късно на метро станция "Малбек". Но по-важна от него е способността на групировки като "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ) да се учат от грешките си и със смразяваща ефективност да се възползват от пропуските на европейските служби за сигурност.

Дошли само четири месеца след кошмара в Париж на 13 ноември и организирани от същата джихадистка мрежа, причинила смъртта на 130 души във френската столица, атентатите в Брюксел едва ли ще бъдат последните в Европа. Те показват, че ИДИЛ е способна да организира редовно сложни, координирани и многоцелеви атаки. След Брюксел е ясно, че в Европа заплахата от тероризъм вече е всекидневие и никой не може да се успокоява, че не е цел.

Както при всеки голям атентат и сега последваха извънредни заседания и заваляха призиви за засилване на сътрудничеството между разузнавателните агенции, за обмен на информация и за единна база данни, за създаване на европейски еквиваленти на ФБР и ЦРУ. Президентът на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер обяви редом с френския премиер Манюел Валс, че Европа има нужда от "съюз за сигурност" (без да е много ясно какво точно означава това).

Няма гаранции дали този път трескавата реторика ще се канализира в конкретни антитерористични стъпки. Но е сигурно, че атмосферата на страх и подозрителност ще прелее върху ключови теми от дневния ред на ЕС. Няколко примера - тя ще направи по-трудно възстdновяването на отворените граници в рамките на Шенген; ще застраши изпълнението на сделката между ЕС и Турция за контролиране на бежанския поток; ще засили кампанията за излизане на Великобритания от ЕС и може да повлияе на резултатите от референдума през юни.

Столицата на джихада

"Това, от което се страхувахме, се случи"q заяви белгийският премиер Шарл Мишел. Думите му са признание, че макар и шокиращи, атентатите, отнели живота на най-малко 31 души и ранили близо 300, не са изненадващи. Особено предвид дългата история на джихадизма в Белгия и смущаващите пропуски на специалните й служби, осветени покрай връзките между атаките в Париж и Брюксел.

Ударът идва само четири дни след като в белгийската столица бе задържан Салах Абдеслам, най-търсеният заподозрян терорист в Европа, считан за логистичния мозък на ИДИЛ зад атаките в Париж. Съвпадението най-вероятно не е случайно - предположението е, че арестът му е бил спусъкът, задействал подготвян от друга терористична клетка план. Втората версия е, че самият Абдеслам е трябвало да участва в атаките и те са били изтеглени напред във времето от притеснение, че залавянето му може да ги провали.

Фактът, че толкова издирван човек е успявал в продължение на четири месеца да се укрива в Брюксел, само засилва притесненията, че в сърцето на Европа зее сериозна пробойна в сигурността, която застрашава целия континент. Белгия има славата на най-богатата провалена държава в света - тревожен микс от дълбоко вкоренени терористични мрежи, правителство, раздирано от политическите, административни и езикови деления между френско-, флмандско- и немски говорещите, и несмогващи специални служби в състояние на хроничен хаос.

По признанията на вътрешния министър Ян Ямбон сложната структура на управлението в Белгия прави обмена на информация между полицията и разузнавателните звена доста труден. Това вероятно обяснява и защо никой не е обърнал нужното внимание на сведенията от Турция за Ибрахим Бакрауи, един от атентаторите самоубийци на летище "Завентем". Анкара твърди, че миналото лято е депортирала Бакрауи по подозрения, че е ислямски боец, отправил се към Сирия. И още тогава е предупредила за него както властите в родната му Белгия, така и тези в Холандия, където е бил екстрадиран. Но както заяви през седмицата в тв интервю белгийският министър на правосъдието Коен Генс, по онова време е било преценено, че Бакрауи е "обикновен престъпник". По някаква причина едва в последните седмици властите са се разтревожили от връзките с ИДИЛ на Ибрахим и неговия брат Халид, самовзривил се на метростанция "Малбек". Но вече е било твърде късно.

"Белгийците са дори по-неподготвени от французите. Още от 50-те години на миналия век те се чувстват имунизирани срещу ислямската заплаха, отчасти защото за разлика от Франция не участват в големи военни операции в чужбина", казва пред в. Financial Times Ерик Денесе от френския Център за разузнавателни изследвания. Доскоро белгийската разузнавателна агенция разполагаше с едва 600 служители. В съседна Холандия имат три пъти повече, макар страната да не е много по-голяма, да не може да се мери с Белгия по брой изпратени чуждестранни бойци в Сирия и Ирак (17 на 1 млн. население, докато Белгия е шампион в ЕС с 40) и да няма на територията си инкубатор за джихадисти като прословутия брюкселския квартал "Моленбек". Непосредствено след Париж правителството одобри увеличаване на бюджета на разузнаването с 400 млн. евро. Средствата са предимно за ново оборудване и назначаване на хора, но резултатите ще усетят след месеци или дори години.

Новата нормалност

Je suis sick of this shit (писна ми от тази гадост) беше едно от меметата, обиколили социалните мрежи в часовете след взривовете. Само че, както отбелязва Даниел Баймън от Brookings в анализ за в. New York Times, атаките в Брюксел са просто поредните в серията от "терористични изстъпления на един континент, който започва да вижда ужасяващото насилие като новата нормалност". И едва ли ще бъдат последните. Два дни след Брюксел френските власти съобщиха, че в Париж е бил предотвратен атентат "в напреднал етап" на подготовка.

Европа е фронт на войната на ИДИЛ. Над 5000 европейци са заминали да се сражават в Сирия и Ирак, а завърналите се набират местни попълнения, формират мрежи от свързани екстремистки клетки и цикълът на насилие става самозахранващ се. "Това е по-голямо, отколкото се бояхме първоначално", казва директорът на Европол Роб Уейнрайт в интервю пред британската ВВС през седмицата. Той очертава новата стратегия на ИДИЛ - "да ни атакуват по по-агресивен начин, да използват екипи от добре обучени и добре планиращи терористи за осъществяване на синхронизирани атаки, целящи многобройни жертви".

На война като на война

Пред лицето на тази заплаха най-критичният проблем за европейските спецслужби е неспособността за споделяне на информация. За терористите границите в Европа са отворени, но за разузнаването - не. "В Европа няма централна база данни, където да се съхраняват имената на всички чуждестранни бойци, на лицата, представляващи заплаха за обществената сигурност, както и на потенциални терористи", казва в интервю за в. Bild експертът по тероризъм от лондонския King's College Петер Нойман. "Европейските служби за сигурност не обменят данни помежду си, защото си нямат доверие", констатира Нойман. И дори не използват например обща система за транслитериране на арабски имена.

Същото признава в интервю пред британската ВВС еврокомисарят по миграцията и вътрешната сигурност Димитрис Аврамопулос: "Има недостиг на доверие между страните членки. "Дълбоката държава" продължава да оказва съпротива и трябва да променим тези нагласи. Зная, че не е лесно да започне да се мисли по по-европейски начин, но това е задължително." След атаките в Париж френското правителство предложи пакет от мерки, които да бъдат приложени на европейско ниво. Само че те още не са приети. Една от тях е създаването на единен регистър за данните на пасажери на полети. Тя обаче остава блокирана в Европейския парламент, където се водят спорове по дилемата сигурност срещу граждански свободи.

Ужасът в Брюксел вече дава политически ефекти по други линии. Полският премиер Беата Шидло побърза да заяви, че заради атентатите страната й не може да приема бежанци и няма да участва в схемата за разселването им в рамките на ЕС. Нищо, че вече е поела ангажимент за това. А също и че атентаторите от Париж и Брюксел не са пристигнали сега в Европа, а са родени и отраснали в нея. Но предупрежденията на шефа на германското вътрешно разузнаване Ханс-Георг Маасен, че ИДИЛ се възползва от мигрантската вълна и нейни бойци се промъкват в Европа, дегизирани като бежанци, няма как да не предизвикват опасения. И в климата на страх популистите в Полша и другаде ще продължават да слагат знак на равенство между бежанци и терористи.

Отказите от участие в схема за разселване може да подкопаят и сделката с Турция, на която се възлагат надежди да ограничи мигрантския поток. При сключването й на 18 март германският канцлер Ангела Меркел призна, че споразумението с Анкара е изправено пред множество сериозни предизвикателства. Тогава едва ли е причислявала към тях мащабен терористичен атентат, след който ще й бъде по-трудно да убеди останалите страни в ЕС да приемат част от намиращите се в Турция 2.7 млн. сирийски бежанци и да вдигнат визите за турски граждани.

След Брюксел ще бъде по-сложно и Шенген да бъде върнат към живот. Европейската комисия настоява до края на 2016 г. всички граници в рамките на шенгенската зона да бъдат отново отворени, но страхът от тероризъм може да попречи.

Политически отзвук от Брюксел има и във Великобритания, където евроскептиците размахаха атентата като аргумент за излизане от ЕС. Лидерът на Партията за независимост на Обединеното кралство (UKIP) Найджъл Фараж претопли довода, че свободното движение на хора в ЕС "позволява и свободно движение на калашници". Колумнистът на в. Telegraph Алисън Пиърсън предизвика силни реакции, след като написа в Twitter: "Брюксел, фактическата столица на ЕС, е и джихадистката столица на Европа. И онези, които са "за" оставане, смеят да твърдят, че сме по-сигурни в ЕС."

На аргумента, че членството в ЕС означава екстремисти от "Моленбек" безпрепятствено да могат да проливат кръв по британските улици, отсреща отговарят, че тероризмът може да бъде преборен само с повече сътрудничество на европейско ниво. На фона на последните проучвания, които показват минимална разлика между привържениците и противниците на оставането в ЕС, не е сигурно дали атентатите ще наклонят везните към излизане на референдума на 23 юни. Но ако успеят, терористите ще са постигнали целта си да сеят паника и разделение.

"Вие трябва да имате късмет през цялото време. Ние трябва да изкараме късмет само веднъж." Репликата е от изявление на Ирландската републиканска армия (ИРА) след проваления опит за убийство на британския премиер Маргарет Тачър през 1984 г. Късметът е бил на страната на терористите, взривили сутринта на 22 март две бомби на брюкселското летище "Завентем" и още една час по-късно на метро станция "Малбек". Но по-важна от него е способността на групировки като "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ) да се учат от грешките си и със смразяваща ефективност да се възползват от пропуските на европейските служби за сигурност.

Дошли само четири месеца след кошмара в Париж на 13 ноември и организирани от същата джихадистка мрежа, причинила смъртта на 130 души във френската столица, атентатите в Брюксел едва ли ще бъдат последните в Европа. Те показват, че ИДИЛ е способна да организира редовно сложни, координирани и многоцелеви атаки. След Брюксел е ясно, че в Европа заплахата от тероризъм вече е всекидневие и никой не може да се успокоява, че не е цел.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

20 коментара
  • 1
    rainbou1 avatar :-|
    rainbou1

    " Тя обаче остава блокирана в Европейския парламент, където се водят спорове по дилемата сигурност срещу граждански свободи.
    "
    ооох мили мои.

  • 2
    antipa avatar :-?
    D-r D

    Защо нито един български журналист не споменава и не коментира факта, че от години белгийските хипертолерантни правителства са поверили грижата за удовлетворяване религиозните потребности на гражданите си мюсюлмани на ... саудитски фондации?

    Мюсюлманските духовници в България се обучават по междудържавен договор от времето на Костов в... Турция на издръжка на турското провителство...

    Виждате ли връзка?

  • 3
    glog avatar :-|
    glog

    Защо прехвленият ЕС не може да се справи с насочената срещу него агресия?

    По много причини. Първо,защото няма как да бъде направено нещо свястно в това отношение в една държава, която е съюз от полусуверенни държави и в която една завеяна Меркел вече комай че повече от година прави всичко възможно това, което подхранва ислямския тероризъм в Европа, да продължи, а още продължава да е политически лидер на най-голямата и най-богата държава в Съюза, която заедно с Франция на практика управлява този Съюз.

    Второ, защото в сегашния си вид и по своята управленческа структура ЕС е органически неспособен да решава подобни задачи. Именно защото е полусуверенен съюз на полусуверенни държави. А за да бъде дееспособен, ЕС трябва да бъде пълноценна държава като САЩ, например, в която отделните щати (държави) не притежават никаква външнополитическа власт и имат местни органи за вътрешна сигурност, които имат ограничени функции по поддържането на реда в отделната държава и не носят отговорност за вътрешната политическа сигурност на Съюза като цяло (която ще се носи от органите по вътрешната политическа сигурност на Съюза като цяло). Или трябва да бъде, както е било по идеята на де Гол и както реално е било в средновековната Ханза, съюз от напълно суверенни държави, свързани помежду си с търговско-икономически и, може би, с военен съюз помежду си.

    При сегащната си структура и управленческите си особености наддържавните управленчески структури на Съюза притежават основната част от суверенитета на съюзените държави, тъй като директивите на европарламента са над законите на отделните държави и всъщност са нещо като задължителни за всички закони. Приблизително така са нещата и в съдебната област, където върховният суверенитет принадлежи на някакъв общоевропейски съд. Но притежавайки върховни общосъюзни законодателна и съдебна институции, ЕС не притежава никакви адекватно овластени и дееспособни общодържавни институции на изпълнителната власт, доколкото, примерно казано, Юнкер няма никакви права пряко да разпорежда на Орбан как той да управлява Унгария. А нали точно изпълнителната власт пряко отговаря за реалните действие на държавата по цялата територия на Съюза, които би трябвало да осигуряват единството на вътрешната и на външната сигурност на цялата територия на Съюза? И нали ако тези органи не са на централно управление съгласуването на общите действия на отделните териториални подразделения изисква вреве, което би ги направило толкова безпомощни, колкото са и сега?

    Но тръгването по пътя на САЩ, създаването на единна Европейска държава, би се сблъскало с един феномен, който хич не е за пренебрегване: Различните народи и националности, притежаващи различен език и култура и все още рязко различаващи се помежду си. Националното чувство, което в продължение на векове се е вкоренило в тях и което на ниво НАРОД не е така лесно да бъде преодоляно. Проблем, който в САЩ не е съществувал, защото там макар и от различни нации, хората са били емигранти/имигранти, хора, изтръгнати от своя национален корен. И проблем, който за една-две години няма как да бъде решен.

  • 4
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#3] от "glog":

    Поздравление за анализа. Замисленият от Шуман съюз като търговска лига за въглища и стомана беше изроден до хермафродитно държавно образувание, което - очаквано - не е нито пазарен съюз на равноправни субекти, нито има функциите на държавата - единна външна политика, отбрана и сигурност. И разбира се - НАЦИЯТА.

    Смятам, че трябва упорито и непрестанно да се повтаря и обяснява, че сегашната преселническа вълна, заляла ЕС няма пряа ко и непосредствено отношение към терористичната активност в последните месеци.
    Избуялият тероризъм е плод на отсъстващата политика на отделните страни по отношение на мюсюлманските им малцинства и тяхната естествена радикализация на фона на ниския им социален статус в богатите общества.
    Самоубийците-терористи не са пресни преселници от афганските чукари , а трето поколение белгийски/френски/холандски граждани, които онези общества не са успели или не са искали да социализират.

    Богата Европа отгледа своите убийци. В този си вид ЕС е обречен и не само заради това. Евроцентробежните сили вече се усещат и най-чувствителни рецептори да усещат заплахата са младите демокрации от Централна и Източна Европа.
    Като че отново спасението е в националната държава.

  • 5
    iskamdaseizrazia avatar :-|
    iskamdaseizrazia

    Ще промени отношението на хората към гнусната толерастия и ще потърси отговорност от активистите й, които докараха Европа до това положение заедно с малоумната политика на САЩ в Близкия изток.

  • red.mary

    "атентаторите от Париж и Брюксел не са пристигнали сега в Европа, а са родени и отраснали в нея. "

    Ами именно, какво не разбирате? Второ и трето поколение мюсюлмански мигранти не са интегрирани, не споделят европейски ценности, а искат да ги унищожат. На какво основание смятате, че тези мюсюлмани, които сега идват като бежанци няма да са същите? Че няма да се изолират в квартали като МОленбек, че няма да си покриват жените и дъщерите, че ще споделят ценностите на Европа, а няма да пренесат шериата и джихада? И след 20 години да сме в още по-голяма безизходица. Ей, тая епилирана и неадекватна Европа някарая ще реализира подчинението по Уелбек.

  • 7
    glog avatar :-|
    glog

    До коментар [#4] от "D-r D": ≪Смятам, че трябва упорито и непрестанно да се повтаря и обяснява, че сегашната преселническа вълна, заляла ЕС няма пряа ко и непосредствено отношение към терористичната активност в последните месеци.≫

    Всъщност самата нашественическа вълна сега има за държавите, които засяга, основно финансово-икономически и социални, а не терористични последствия. Терористичната заплаха от нея ще дойде след години, когато ще бъде трудно да бъде отблъсната. И на практика тя е предизвикана от същите причини, които предизвикват проявата и на ислямския тероризъм изобщо: Този, организиран пряко от ИДИЛ, както и този, организиран на местна почва в Европа.

    Тези причини са по-дълбоки, но са видими за хората, които не се поддават лесно на масовия идеологически, основно политически натиск на медиите, на религиите и на политическите елити. Както и на техните платени идеологически ужграждански НПО-та. Основно това са стартираният от неолибералните доктрини процес на бързо разширяване и задълбочаване на пропастта между бедни и богати държави и социални групи, тъй като никаква пропаганда не е в състояние да преодолее ненавистта, пораждана от прекалено големите разлики между свръхбедните и свръхбогатите. Втората е политиката на САЩ към използване на въоръжавани и финансирани от нея революционно настроени по някакви други причини хора от други държави като средство да се бори със своите противници, които не искат САЩ да утвърдят своето еднолично световно господство във военната, политическата и икономическата области. Защото след като бъдат въоръжени и обучени, тези въоръжени и готови на нетрадиционна война групи естествено се обръщат и срещу тези, които са ги създали.

    Третата е, че след като СССР се разпадна, а Горбачов и Елцин се превърнаха в послушни васали на Вашингтон, САЩ ускориха действията си за достигане на своите хегемонистични цели, без да вземат предвид, че народите, върху които те искат да установят пълното си властово влияние, мога и да се обяват срещу тях.

    Четвъртата основна причина е лицимерието, презрението и неоправдано високото самочувствие, което елитите и до голяма степен народите на богатите държави от така наречения ПОЛИТИЧЕСКИ ЗАПАД изпитват към другите, особенно към бедните народи и държави. Да, те говорят за правата и свободата, за ценности и за още какви ли не неща, но го казват по задължение и не така, както двама равнопоставени другари си казват нещо един на друг, а както един учител в училище за психически увредени деца се обръща към своите питомци, дори ако ги обича. А това вместо признание, поражда презрение и омраза. Защото бедните народи и държави не са психически, а са само материално увредени. И които при това знаят, че тяхната материална увреденост до някаква степен е следствие и от политиката на тези, които така се отнасят към тях.

    Това неадекватно поведение на богатите държави и социални групи към бедните има още едно прекалено вредно последствие: Заселването на имигрантите в обособени териториално центрове, които се оставят от управляващите да се превърнат в гета, а заедно с това и в анклави на ислямския тероризъм. Политически кретенизъм, за който няма и не може да има оправдание. Защото при такова заселване при такива условия срещу исканите интеграционни процеси се изправят сплотени четири контрапричини: Народностната (етническата), религиозната, социалната и материалната различност.

    Така че виновниците за сегашния и за бъдещия евентуален ислямски тероризъм в Европа са основно в политическите, идеологическите и социалните интитуции на ЕС и на САЩ. Което не значи, че това оправдава самите терористи и тези, които ги организират и въоръжават. Защото без тях няма да има кой да осъществи този терер. То означава само, че до кога Европа няма да може да се справя с ислямския тероризъм, зависи основно от тези, които са основни виновници за неговото възникване и масовизиране. От политическите, идеологическите и социалните интитуции на ЕС и на САЩ.
    À à è ѝ ò – „”

  • 8
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#7] от "glog":

    Във финалното изречение вие допускате и възможност Европа да се справи с ислямския тероризъм при определени условия.

    Аз съм скептичен в това отношение.
    Пропастта между богати и бедни в западния свят, за която и вие говорите, става все по-голяма и представителите на мюсюлманските малцинства в случая категорично и почти на 100% са в групата на бедните.
    Икономическата философия на Маркс от ерата на класическия капитализъм предвижда революционизиране на пролетариата. Този постулат успешно може да се пренесе в днешния западен свят, като в ролята на угнетените и оскърбените пролетарии ще влязат необразованите, неквалифицираните, несоциализираните мюсюлмански популации, натикани в гета и зомбирани от салафитски фондации.

    Западните благоденстващи общества нямат нито капацитета, нито желанието да се захванат с къртовския труд по решаването на проблема с другия/различния, още повече, че резултатът далеч не обещава да е сигурен. Каймакът на обществото просто ще се пресели в Швейцария, САЩ или на други сигурни места, а останалите ще заживеят в домове-крепости.

    Мой колега, великолепен коремен хирург, в лятото на 1990 г. емигрира в ЮАР. На следващото лято през ваканцията се видяхме в София и той с гордост показваше снимки на джипа му (със стойка за пушка и пушка на задното стъкло), на къщата му, оградена с двуметров зид, върху който имаше два реда телени спирали, на обичните му добермани из двора...
    Опасно било, навсякъде вилнеели негърски банди...

    Това е бъдещето на западното общество. Просто бандите ще са съставени от други...
    Израелският модел за справяне с палестинската заплаха чрез сплотяване и милитаризиране на еврейското общество е абсолютно неприложим в западноевропейския контекст.

    И последно - рецепторите за опасност, които са много живи в новите демокрации имат шанс да ги спасят, ако намерят сили да се откъснат от завличащите ги към колективното дъно обречени стари демокрации.
    Орбан, Качински, Земан открито заявяват евроскептицизъм. Това е първата крачка.



  • 9
    ded avatar :-|
    ded

    До коментар [#8] от "D-r D":

    Удоволствие е да ви чете човек. Предоставяте алтернативен прочит на редица наболели въпроси. Лошото е, че колкото повече го правя, толкова по – голям песимист ставам.

  • 10
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#9] от "ded":

    Допада ви, защото мислим сходно.
    Алтернативен прочит? Не, по скоро изваждане на повърхността на логиката на процесите и движещите според мен сили, за да обяснят фактите, дето ги е чувал всеки.
    Не понасям, когато опитват да ме лъжат в очите - без значение дали са журналисти (като онази мома в статията за Полша) или пациенти...

    В Еклесиаст е казано много ясно: който трупа знания, трупа печал.
    Ние света няма да променим. Не е излишно, обаче, да го познаваме, за да се пазим, като привличаме съмишленици.




Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK