Ние предупреждаваме за проблема с чуждестранните бойци от няколко години. Тогава за пръв път писахме, че това е сериозен казус, защото един ден тези хора ще се върнат от Сирия вкъщи или ще пътуват до други места и ще бъдат като метастаза, която ще засегне още повече хора и места. Това са 30 хиляди души с мрежи от приятели, роднини, които лесно могат да се укрият и да намерят подкрепа на много различни места. Това, което наблюдаваме днес, е точно този феномен.

Как трябва да се отнасят властите в Европа към европейските граждани, които се връщат от бойните полета в Сирия и Ирак?

- Мотото е реинтеграция. Имаме нужда от таргетирани програми към тези, които се връщат, за да се уверим, че няма да се върнат към насилието. Не бива да подценяваме натиска, на който са подложени, когато се завърнат, да се присъединят пак към тези групи, които са ги привлекли да заминат. От гледна точка на сигурността и прилагането на законите, трябва да сме нащрек при завръщането на тези хора и да гарантираме, че те ще се включат обратно в обществото - ще си намерят работа, нова среда, нови приятели, които да ги върнат в правилния път. Това е доста работа, давам си сметка, но е важно да бъде свършена.

Белгия беше критикувана тъкмо заради това, че не е поставила под наблюдение един от атентаторите от Брюксел след завръщането му от Сирия.

- Аз не искам да влизам в хора на тези, които критикуват Белгия. Трябва да сме внимателни, не знаем с точност какво са направили, какво са пропуснали и какво не. Не забравяйте, че Брюксел е градът с най-голяма концентрация на ВИП хора, минаващи през центъра на града всяка седмица. Меркел, Оланд, Камерън - всички европейски лидери се срещат там почти всяка седмица, [властите] пазят тази част на града много ефективно, досега не се е случвал никакъв инцидент и те заслужават нашето уважение за това. Пропуснали са този път, да. Това е провал, но нека не се присъединяваме към хора на критикуващите твърде много.

Това, което трябва да се направи, обаче е да се изгради здрава връзка с местните общности. Ушите и очите ни да са вътре в общността, но на основата на взаимно доверие. Трябва да сме достатъчно свързани с общностите, за да сме сигурни, че ако някой забележи нещо подозрително или необичайно или знае, че се прави подготовка, този някой знае как да достигне до представител на реда, на когото има доверие и знае, че информацията, която подава, ще бъде използвана внимателно. За да се изгради подобна връзка, са нужни много време и инвестиции. Но ние знаем от изследвания, че зад 80% от предотвратените атаки стоят граждани, които са подали сигнали до властите. Ако гражданите нямат доверие в институциите и нямат никаква връзка с тях, това не се случва и тогава започват проблемите.

Това, което описвате, е холандският модел на превенция и противодействие на радикализацията. Как успяхте да го изградите и колко време отне?

- Това е нещо, което започна след убийството на Тео Ван Гог през 2004 (холандски режисьор, правил филм за насилието над жените в ислямските общества и убит от холандец от марокански произход - бел. ред.). Тогава осъзнахме, че ние трябва да знаем каква е температурата в тези общности, как реагират, как се чувстват, какви истории се случват там. Ако искахме да знаем това, за да можем да реагираме адекватно, ни трябваха хора на терен, с които хората могат да изпият чаша кафе и да разговарят. Оттогава работим по този начин и той вече е добре установен.

Бихте ли казали, че Холандия е по-сигурно общество сега?

- Това е опасен въпрос, защото винаги може да се случи нещо утре. Мисля, че тази система работи и е много важна, но човек винаги трябва да бъде бдителен и да бъде подготвен за най-лошото. Нещо може да мине незабелязано, да се появи външен фактор. Самотните вълци например са най-трудни за улавяне, защото те не работят в комуникация с други. Но Холандия е по-сигурна в този смисъл, че много повече процеси и инциденти могат да бъдат предотвратени.

Как работи на практика тази система? Хората, които работят с общностите, полицаи ли са или са служители на социалните служби?

- Ние го наричаме общностна полицейска работа. Това са служители на полицията, чиято специална задача е да бъдат част от общностите. Те обикалят квартала по цял ден с колелото, лесно достъпни са и си говорят с хората. Първата стъпка е да опознаеш местните хора. Доверието не се случва веднага, то идва с времето, с предвидимостта, прозрачността, честността. Всички тези елементи трябва да са част от работата. Не трябва да има разминаване между думите и действията.

Помага ли, ако тези полицаи са от самата общност - имат същата култура, религия?

Ако говорят същия език, това помага, да. Но от друга страна, е важно и присъствието на холандци. Общностите не искат да имат усещането, че са третирани по различен от всички останали начин. Хората искат да се чувстват като уважавани и приети членове на холандското общество. И ние им го доказваме, като не се отнасяме с тях по-различно от всички останали групи в обществото.

Напоследък се разпространява тезата, че мултикултурализмът и толерантността към европейските малцинства са създали плодородна почва за екстремизма. Какво мислите за това твърдение?

Трябва да се предпазим от това да създадем среда, в която има "ние" и "те". Когато създадем такова разграничение, политиките на идентичността се превръщат в част от уравнението и влизаме в опасна зона. Разбира се, че всички гласове в обществото трябва да бъдат чути и трябва да бъдем открити за страховете и тревогите си, но трябва много да внимаваме от езика, в който "ние" сме различни от "тях". Има хора от самите мигрантски общности, които също са изплашени, които имат същите страхове като всички останали. Ако създаваме такова разделение, ефектът е, че се създаде напрежение между различните общности, те ще се самоизолират от обществото, ще спрат да общуват с институциите и това може да има опасни последици.

А мислите ли, че радикализацията на европейци с мигрантски произход е следствие и на конкретни европейски политики или на начина, по който са построени европейските общества?

- У голяма част от малцинствените общности има едно усещане за изключеност. Това е факт и се експлоатира. Търсенето на идентичност винаги е част от израстването на втората и третата вълна поколения с мигрантски произход - ти не принадлежиш съвсем към културата на твоите родители, но и не се чувстваш приет в държавата, в която живееш. Ти си някъде по средата и ако у теб надделее представата, че не си приет в това общество, ставаш уязвим към вербуване. Тези, които привличат младите хора, ги убеждават, че не са сами, че са част от колективното "ние" на изключените, защото са мюсюлмани. Всички тези елементи играят роля. Дали това е грешка на правителствата, да, може би. Но аз не съм привърженик на това да се обвиняват правителства или който и да било. Нека да се опитаме да разберем как работи това и после да разработим подходящи политики.

Смятате ли, че има нужда от специални антитерористични мерки, свързани с миграционния поток към Европа?

Да се следят границите е важно, да се проверява кой влиза също е важно. Контролът на външните граници трябва да се има мисли като част от мерките по сигурността. Досега той е бил с фокус върху миграцията, не върху сигурността, но сега мисля, че е важно да се вкарат и мерки на сигурността като част от управлението на границите.