Колинда Грабар-Китарович: Има опасност ЕС да имплодира
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Колинда Грабар-Китарович: Има опасност ЕС да имплодира

Колинда Грабар-Китарович: Има опасност ЕС да имплодира

Президентът на Хърватия пред "Капитал"

Светломира Гюрова
9287 прочитания

© Цветелина Белутова


ЕС е разтърсван от комбинация от кризи - бежанска вълна, тероризъм, рискът от Brexit, ситуацията в Гърция. Как го променят те и какви са рисковете за страни като България и Хърватия?

ЕС без съмнение се променя. Той вече е различен от това, което беше, когато България и Хърватия започнаха своята европейска и евроатлантическа интеграция. За съжаление заради множеството предизвикателства в момента и най-вече заради мигрантската криза виждаме ерозия на европейските ценности и особено на солидарността. И когато говоря за солидарност, аз вярвам, че тя е двупосочна. Имам предвид солидарност с онези, които са членове на ЕС по-дълго от нас и техните икономики са станали по-солидни междувременно срещу солидарност със страните, които до съвсем скоро бяха в преход и той още не е приключил в определени сфери от икономиките и администрациите им. Това, което не бих искала да виждам, е ЕС на няколко скорости, на няколко нива. Не искам да виждам ядро от стари страни членки и периферия от нови. Гледам на процеса на европейска интеграция не като на разширяване, а като на консолидация на Европа, на присъединяване на част от континента, която в продължение на десетилетия беше от грешната страна на Желязната завеса против своята воля. Този процес на интеграция трябва да продължи.

Влошаването не е единствено по отношение на ценностите и солидарността, но и при принципи и системи на ЕС - например Шенгенската система. В резултат на мигрантската криза се появиха стени и огради не само по външните граници на Европа, но и между Словения и Хърватия и Унгария и Хърватия. Надявам се, че тези огради ще изчезнат. Предпоставките за това са диалог и сътрудничество на регионално ниво, но също и намиране на решения в Брюксел за общите ни предизвикателства. Нужно е да бъдем много по-амбициозни и твърди, да водим, вместо само да следваме и по-активно да формираме европейските политики, не само да ги прилагаме.

Хърватия обмисля ли строеж на ограда, ако ситуацията продължава да бъде толкова хаотична?

Бихме искали да избегнем това на всяка цена. Не желаем да има огради, издигнати по границите с нашите съседи. Но това не зависи само от нас. Зависи от сътрудничеството със съседните страни, както и от изработването на общо решение в ЕС по мигрантската криза. Тя не е краткосрочен проблем, а е нещо, което ще продължава с години и дори десетилетия. Говорим за милиони и милиони хора по целия свят, които мигрират. Новите медии и социалните мрежи улесняват това придвижване. Трафикантите на хора също до известна степен задвижват мигрантските потоци.

Не искаме да издигаме огради, но това е комплексен въпрос. В миграцията се преплитат много елементи - хуманитарен, социален, икономически, национална сигурност. Ключът е контролът на външните граници и особено тази между Турция и Гърция. Важна е и границата между Гърция и Македония. За да помогнем на Македония, ние изпратихме хърватски полицаи и оборудване, за да помогнем за предотвратяване на нелегалните влизания и регулиране на мигрантската вълна.

Оптимист ли сте, че ще се стигне до общи европейски решения по бежанската криза?

В момента не съм особено оптимистично настроена. Досега виждаме основно взаимни обвинения, сочене с пръст, прехвърляне на проблема от единия двор в другия. Действаме само по ефектите на кризата, по разпределението на онези над 1.2 млн. души, които вече са в Европа. В Хърватия видяхме, че от близо 660 хил. души, които преминаха през нашата територия от лятото на миналата година, едва 150 поискаха убежище в страната. За мигрантите Хърватия не е крайна дестинация, а транзитна държава по пътя им към Западна Европа.

В допълнение към справянето с краткосрочните ефекти на кризата трябва да работим и по дългосрочните причини за нея - бедност, липса на образование, несигурност, радикализъм, тероризъм, война, климатични промени и т.н. Това изисква дългосрочни решения чрез изпълняване на целите за устойчиво развитие на ООН. Трябва да работим с други държави - със САЩ, с Русия, с тези, които са първи приемни страни за бежанците от Сирия и други места, където има война. Нужно е да използваме това, което се нарича "подходът на трите D" - diplomacy, defence, development aid (дипломация, отбрана, помощи за развитие). Само чрез цялостно решение, което е комбинация от тези инструменти, ще бъдем способни да се справим с мигрантската криза. Непосредственият приоритет е защитата на външните граници на Европа, но е нужно и създаване на условия за развитие в страните, от които мигрантите идват, и в тези, които първи ги приемат.

В момента Шенген се срива пред очите ни. Какво ще бъде бъдещето му и виждате ли Хърватия и България като част от шенгенската зона?

Надявам се, че ограниченията и отмяната на правилата на Шенген са временни. Макар да не съм особен оптимист предвид начина, по който се съгласихме или по-точно полусъгласихме с тези мерки. Трябва да бъдем много предпазливи и внимателни това, което се случва в момента, да не се превърне в постоянно. Имаме нужда от повече Европа, не по-малко. Имаме нужда да върнем нормалното придвижване между държавите в ЕС и да премахнем оградите по вътрешните му граници. Дори временният разпад на шенгенския режим е изключително вреден за свободата на движение, която е основополагащ принцип на ЕС. Ако допуснем тази свобода да бъде нарушена и да изчезне, тогава Европа ще имплодира. И ЕС такъв, какъвто го познаваме, ще спре да съществува.

Що се отнася до влизането в Шенген на България и Хърватия, то няма да бъде лесно. На 1 юли започват инспекциите дали Хърватия отговаря на техническите критерии. Но знаем, че не става въпрос само за това. С миграционната криза и новите заплахи за сигурността нещата стават още по-сложни. Влизането в Шенген не е само технически, а и политически процес. И се надявам, че ще бъде взето политическо решение за разширяване на свободите в ЕС.

Каква може да бъде ролята на НАТО в охраната на границите на Европа?

Като човек, работил в НАТО, мога да ви кажа, че това е една много ефективна организация в справянето с предизвикателства пред сигурността и в бързото създаване на системи за контрол и командване. Радвам се, че НАТО най-после беше въвлечено в мигрантската криза с мисията в Средиземно море. Аз бях от хората, които призоваваха за това. Алиансът може да има и по-голяма роля в справянето със специфични заплахи като терористично проникване и риск от терористични атаки. Не бива да забравяме също, че НАТО не е просто военна организация, а и политическа. Това е алианс, основан на ценности, и опазването им е важно в борбата срещу тероризма. Не всички терористични атаки могат да бъдат предотвратени с оръжия. Идеите не могат да бъдат унищожени с бомби и автомати. Идеите могат да бъдат победени с образование, с информация, с работа по тази система от ценности, която НАТО и ЕС отстояват.

Ключово е и противодействието онлайн - знаем, че терористичните групи използват социалните мрежи за вербуване на млади и податливи на радикализиране хора в интернет. Не забравяйте и научната програма на НАТО, която инвестира в борбата с тероризма чрез специфични технически способи, включително разкриване на устройства за фалшиви документи и домашно направени експлозиви.

А какво може да направи ЕС за собствената си сигурност? След Париж и Брюксел се заговори за създаване на "европейски съюз за сигурност".

Тероризмът е относително нова заплаха и това, което трябва да направим, е да бъдем много бдителни. Това означава повече контрол, разузнаване, обмен на информация, работа заедно. Вече споменах, че Хърватия изпрати полицаи и оборудване в Македония по границата с Гърция. Това ни позволява да получаваме на момента информация за всеки, който пресича границата. Така можем да се подготвим, да проучваме и да работим с други разузнавателни служби по засичането на потенциални терористични заплахи.

Говорим за ценности и солидарност. Но точно те в момента са заплашени и прокарват разделителна линия между източната и западната част на ЕС. Дали всички в ЕС разбират ценностите и солидарността по един и същ начин?

Да, абсолютно вярвам в това. Една от причините да искаме да влезем в ЕС освен икономическите ползи от общия пазар и свободата на движение са именно фундаменталните ценности. Имам предвид фактът, че ЕС е основан като мирен проект, който работи не само за просперитет, но и за стабилност и сигурност. Има, разбира се, национални особености, но съм сигурна, че макар да говорим различни езици, когато говорим за ценности, всички в ЕС говорим на общ език.

Хърватия има ли план за влизане в еврозоната?

Да, но сега сме по-далече от еврозоната, отколкото бяхме преди началото на икономическата криза от 2008 г. Работим за изпълняване на критериите за членство, макар да няма шанс това да се случи в близките поне четири-пет години. Но влизането в еврозоната не е цел само по себе си, самото покриване на критериите помага за стабилизиране на икономиката. А и ние вече сме силно обвързани и случващото се в еврозоната влияе и върху хърватската икономика, тъй като голяма част от нашия износ отива натам и много от инвеститорите у нас идват оттам. Освен това повечето от кредитите в Хърватия са деноминирани в евро. Дори нашата национална валута, хърватската куна, макар да не е технически привързана към еврото, се влияе от него и следва неговите движения. Така до голяма степен вече сме интегрирани, макар да остават няколко важни стъпки, които трябва да предприемем.

Във и извън еврозоната е едно от деленията в ЕС. Казахте, че не искате да го виждате с различни скорости, с ядро и периферия. Но как може да се избегне това?

Като бъдем много активни и амбициозни в ЕС, като формираме общи политики, натискаме за следване на общи цели, обща визия, като показваме лидерство и взимаме смели решения. И като не забравяме, че солидарността е двустранна.

Какви са общите цели и интереси на България и Хърватия?

Дори само заради географската си близост имаме много общи въпроси по отношение на външната политика. А също по отношение на вътрешната ситуация - справянето с икономическата криза, привличането на чуждестранни инвестиции, битката срещу корупцията, изграждането на по-стабилна и прозрачна администрация, осигуряването на благоприятен и предвидим бизнес климат и т.н. Имаме общи интереси и по отношение на охраната на границите. България и Хърватия са на два фланга - вие на Черно море, ние на Адриатическо море. Моята инициатива за свързване на регионите на Адриатическо, Балтийско и Черно море е важна за съединяване на изтока, севера и юга на Централна Европа. Става въпрос за свързване по отношение на дигитализацията, за изграждане на обща транспортна и енергийна инфраструктура. Един от проектите е изграждането на терминал за втечнен газ на хърватския остров Кърк, който да се свърже с газопроводи и интерконектори, газът да се транспортира към Сърбия, България и Унгария и да се създаде общо енергийно пространство в Югоизточна Европа. Същото важи и за транспортните коридори - за да летя до София, сега аз минах през Виена. Надявам се, че ще успеем да свържем нашите държави с модерен интермодален транспорт. Не бива да забравяме и важността на Дунавската стратегия, според мен нейният потенциал не се използва достатъчно. Адриатика и Черно море могат да бъдат свързани по-добре и чрез река Дунав.

На фона на множеството кризи, има ли съмнения в Хърватия дали влизането в ЕС и НАТО е било и остава без алтернатива?

Подкрепата за ЕС в Хърватия е сред най-високите в Европа, над 60%, за НАТО е дори още по-голяма. Не мисля, че има съмнения. Но хърватите още не са почувствали напълно ползите от влизането в ЕС. Вие, в България, например сте много успешни в използването на фондовете от ЕС. Ако някой в България има съмнения, дори само финансовите потоци и вървящата с тях модернизация и европеизация би трябвало да ги разсеят. Освен това ЕС и НАТО са катализатор за вътрешни реформи. Да, ние го направихме заради самите нас и го направихме ние самите. Но перспективата за влизане в ЕС и НАТО ни помогна да направим обществата и управлението си много по-прозрачни. Имаме още много работа и заради множеството кризи има разочарование. Само че никой не може да отрече, че днес живеем по-добре, отколкото преди 25 години.

Профил

Колинда Грабар-Китарович стана първата жена президент на Хърватия през 2015 г. Преди да се превърне в най-младия и четвърти по ред държавен глава на страната, тя е министър по европейските въпроси (2003-2005 г.) и министър на външните работи (2005-2008 г.) в първото и второто правителство на Иво Санадер. После отива като посланик в САЩ (2008-2011 г.), а след завръщането си от Вашингтон е назначена за помощник генерален секретар на НАТО (където също е първата жена на този пост). През април миналата година президентът Росен Плевнелиев бе първият държавен глава, който направи официално посещение в Хърватия след встъпването в длъжност на Колинда Грабар-Китарович. Сега от 30 март до 1 април тя бе на визита в България по покана на Плевнелиев.

ЕС е разтърсван от комбинация от кризи - бежанска вълна, тероризъм, рискът от Brexit, ситуацията в Гърция. Как го променят те и какви са рисковете за страни като България и Хърватия?

ЕС без съмнение се променя. Той вече е различен от това, което беше, когато България и Хърватия започнаха своята европейска и евроатлантическа интеграция. За съжаление заради множеството предизвикателства в момента и най-вече заради мигрантската криза виждаме ерозия на европейските ценности и особено на солидарността. И когато говоря за солидарност, аз вярвам, че тя е двупосочна. Имам предвид солидарност с онези, които са членове на ЕС по-дълго от нас и техните икономики са станали по-солидни междувременно срещу солидарност със страните, които до съвсем скоро бяха в преход и той още не е приключил в определени сфери от икономиките и администрациите им. Това, което не бих искала да виждам, е ЕС на няколко скорости, на няколко нива. Не искам да виждам ядро от стари страни членки и периферия от нови. Гледам на процеса на европейска интеграция не като на разширяване, а като на консолидация на Европа, на присъединяване на част от континента, която в продължение на десетилетия беше от грешната страна на Желязната завеса против своята воля. Този процес на интеграция трябва да продължи.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    qvb21311044 avatar :-|
    Алф

    За сужаление диагнозата е вярна.

  • 2
    iliadiliev1959 avatar :-|
    iliadiliev1959

    ЕС има един основен проблем-икономическия!
    Идва времето ,когато ще трябва да се закриват работни места , поради спадане на способноста да се конкурира с азиатските тигри.
    Сега вече азиатците произвеждат не саме евтино , но и качествено!
    А и в стремежа да лишат Русия от възможност да модернизира производството си , ЕС понесе загуби не само в икономически ,но и в политически аспект!
    Казано право , те прибавиха и Русия към основните си конкуренти!
    А това означава още ислямски емигранти!
    И грубата грешка на западния елит да използва ислямската палка срещу собствения си народ с идващата криза!
    И едва ли ще се получи ефеката ,както с кулите в САЩ ,които ги използваха за да решата толкова много проблеми. Най-вече наложиха тотален контрол върху обществото си!
    Или толкова много проблеми пред Европа не се решават със силови методи ,као на Германия! Поне да бяха подготвили другите и да бяха дали шанс на всеки да вземе решение сам за себе си!

  • 3
    tarpana avatar :-|
    Търпана

    Абре Капитал, какво значи "имплодира"?!

  • 4
    panta_rhei avatar :-|
    Nedyalko Lazarov

    До коментар [#3] от "Търпана":

    Брачед, недей да задаваш глупави въпроси. "Имплодира", както ти добре знаеш означава "да се спука" или "да изпусне въздуха". Обаче, казано на български това звучи скучно и не "софистикейтид". Прояви малко разбиране към децата. Учили са в американски университет. Научили са много думи. Каква е ползата, ако не не ги използват? Ученото си е учено.

  • 5
    panta_rhei avatar :-|
    Nedyalko Lazarov

    Освен това интрвюто е взето от г-ца С. Гюрова. Какво можем да очакваме?- "имплодиране" разбира се.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK