Новата революция на Франция
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Новата революция на Франция

Синдикатите, които представляват 8% от трудещите се, и младежите са най-гласовитите противници на предлаганата трудова реформа

Новата революция на Франция

Президентът Оланд предлага трудова реформа, като залага едновременно на успеха и провала й

5671 прочитания

Синдикатите, които представляват 8% от трудещите се, и младежите са най-гласовитите противници на предлаганата трудова реформа

© Reuters


"Ако президентът Франсоа Оланд прокара трудовата си реформа, това ще бъде новата френска революция", казва пред "Капитал" Сесил Алдюи, преподавател в Станфордския университет. Афоризмът на експертката по история на френските избори обрисува един от най-актуалните въпроси в родината й.

Франция от години надвишава лимита за бюджетен дефицит от 3% от БВП, който самата тя заедно с Германия наложи в еврозоната преди 13 години. За да се върне в границите, страната се нуждае от съживяване на икономиката си. Социалистическото правителство на президента Франсоа Оланд смята да го постигне, като реформира трудовия пазар. Целта е да се намали безработицата, която в момента е около 10%. "Ако се справя с безработицата и особено тази сред младежите, може да се кандидатирам за втори мандат", посочи наскоро Оланд.

Труден кодекс

Най-шумно обсъждано в медиите, но и сред гражданите на Петата република бе предложението за промяна на 35-часовата работна седмица. Макар и въведена едва преди 15-ина години от президента Жак Ширак, тя е "електоралната емблема" на френските социалисти, коментира Алдюи.

Друга от мерките предвижда облекчаване на процедурата, по която съдът се произнася за съкращаването на персонал и обезщетяването му. В момента е практика съдилища да отсъждат в полза на съкратени преди няколко години служители и да задължат бившите им работодатели с компенсации за по две и повече години. Това безспорно лишава бизнеса от гъвкавост.

Следва предложението съкращенията да стават не в зависимост от нуждите на съответното предприятие, както е досега, а на цялата търговска група. Това означава например, че Volkswagen ще може да съкрати служители от фабриката си във Вилер-Котрет, като се позове на затруднения в Германия. Френските синдикати намират това за крайно несправедливо.

Накрая реформата на Оланд визира самите синдикати. Сега кодексът на труда задължава всяка компания с над 50 служители да учреди синдикат. Негови представители пък влизат по право в трудовите съвети на компанията и пращат свой човек в управителния съвет. "На теория това е добре, но на практика - не", казва пред "Капитал" Ален Траноа, икономист и изследовател в Марсилския университет за социални науки. Това е така, защото "синдикатите имат много власт, а никакво представителство", обяснява той и посочва, че едва 8% от трудещите се французи членуват в профсъюзи. "За сравнение, всеки трети работник в Германия е синдикален член", продължава Траноа. Затова Оланд предвижда орязване на някои от правата на синдикатите при преговорите с работодателите.

"Всичко това ще направи френската икономика по-гъвкава, а компаниите ще се адаптират по-лесно към макроикономическите цикли", посочва още Траноа. Има и още основания за трудова реформа. Критици на сегашната ситуация посочват, че френският кодекс на труда се променя и усложнява непрекъснато. Това затруднява неимоверно прилагането му. Само за последните 10 години той е нараснал с над 10%, стигайки почти 1300 страници.

"Франция от години се нуждае от реформа на трудовия пазар и за това има консенсус в страната", посочва Алдюи. Тя припомня, че в първите години след въвеждане на правилото за 3% бюджетен дефицит и Германия на Герхард Шрьодер, и Франция на Жак Ширак сами са го нарушавали. В годините на растеж обаче това е било простимо. В първите години на кризата и след консенсус в обществото Берлин променя трудовото си законодателство така, че работниците да могат да работят до 60 часа седмично. Това прекарва германската икономика през турбулентните времена.

Митът за "мързеливите французи"

Франция следва друга логика. Париж решава да пази правата на трудещите се, като прехвърля рисковете върху бизнеса. Така минава през бурите на кризата "точно като девиза на Париж - клатушкайки се, но без да потъваме", шегува се Адюи. За това решение на Франция също има консенсус. Въпреки че 35-часовата работна седмица е свещена крава на социалистите, на нея не посяга дори консерваторът Никола Саркози, който печели президентските избори през 2007 г. и с обещание за реформа на трудовия пазар.

Резултатите от решението на уравнението с германската икономика са видими и еднозначни. Не е така в случая на Франция. "Трябва да признаем, че според статистиката производителността на френския работник е по-висока от тази на германския", посочва Траноа.

Данните на ОИСР го подкрепят. През 2014 г. френският работник се е трудил средно 1473 часа, а германският – 1371 часа. Също така средно френският работник е произвел 93% от годишния БВП на работник в САЩ, а германският – 91%.

Това означава, че френските работници се трудят повече от германските и имат по-висока производителност. Въпреки това френският БВП неотменно намалява в последните години до 32 689.20 евро на глава от населението през 2014 г., а германският неизменно се увеличава до 38 304.10 евро.

Париж е наясно, че има проблем. Екип на икономическия министър Еманюел Макрон разработи план за промени, който после бе представен от министъра на труда Мириам ел Хомри.

"Истината обаче е, че безработицата и растежът на френската икономика не зависят, никога не са зависели и няма занапред да зависят от това, доколко е гъвкава работната ръка", пише преподавателят по европейска политикономика в London School of Economics and Political Science Боб Ханке в статия за университетския блог EUROPP.

"Проблемът на Франция е прост – тя е в монетарен съюз с Германия, която е много по-добре организирана и силна икономика", продължава Ханке. "Работниците в нея са добре обучени, работодатели и профсъюзи си общуват, а компаниите взимат стратегическите си решения с оглед на финансовите резултати на първо място. Така че Париж просто плаща високата цена на това да няма вече контрол над основните механизми за коригиране на икономиката – от валутен курс и следователно лихви, до фискална политика."

Според него решението е или една от двете страни да напусне еврозоната, което очевидно не може да се случи, или Германия рязко да стимулира вътрешното си потребление, на което очевидно Париж не може да повлияе. Следователно, макар и насочена към реален икономически проблем, така представена, френската трудова реформа няма капацитет да го разреши. Вместо това тя рискува да обслужи политически цели и да постигне резултати със съмнителна стойност.

Най-важните мерки в предложенията на Макрон - тези за по-лесното наемане на млади служители и обучението им, "не само са твърде малко, но и не бяха комуникирани приоритетно. Това насочи вниманието на медиите и обществото към не толкова важния въпрос за 35-те часа, които изпълниха целта си по време на кризата и е време така или иначе да бъдат променени", коментира Алдюи. В резултат макар 70% от французите да искат същински промени, "страната и законодателите започват да отстъпват пред осемте процента синдикалисти, които са единствените, излезли на улицата да викат за правата си", допълва тя.

"В същото време президентът отстъпи и пред исканията на едрия бизнес и така имаме опит за задоволяване едновременно исканията на работници и корпорации. Единственият губещ са малките и средните предприятия", посочва Траноа.

"За да разберете двойствената ситуация, трябва да имате предвид, че негативите от имитацията на реформа ще паднат върху Макрон", казва Алдюи. Трийсет и осем годишният министър се радва на завидните 54% рейтинг при малко под 50% за правителството на премиера Манюел Валс и едва 20% за президента Оланд, сочат проучвания от януари. Това изстрелва Макрон на стартова позиция, ако реши да участва в първичните избори на социалистите за кандидат-президентска номинация. "Не и ако трудовата реформа, номинално създадена от неговия екип, се провали шумно", заключава Алдюи.

В същото време един от най-гласовитите противници на реформата в самата социалистическата партия е Мартин Обри, която като министър въведе през 2000 г. 35-часовата работна седмица. Освен че е генерален секретар на партията, дъщерята на емблематичния за Европа Жак Делор е първата жена кмет на работнически Лил. През 2011-а тя загуби първичните избори за кандидат-президент от Оланд. Макар още да не го е заявила изрично, вероятно ще иска реванш. Дори и той да дойде с цената на провален опит за оздравяване на икономиката.

Всичко това означава, че най-вероятно френските политици ще прекарат времето си до президентските избори другата пролет в обсъждане на нещо, което няма отношение към причините за френската болест", но им носи популярност, прогнозира в заключение Ханке.

"Ако президентът Франсоа Оланд прокара трудовата си реформа, това ще бъде новата френска революция", казва пред "Капитал" Сесил Алдюи, преподавател в Станфордския университет. Афоризмът на експертката по история на френските избори обрисува един от най-актуалните въпроси в родината й.

Франция от години надвишава лимита за бюджетен дефицит от 3% от БВП, който самата тя заедно с Германия наложи в еврозоната преди 13 години. За да се върне в границите, страната се нуждае от съживяване на икономиката си. Социалистическото правителство на президента Франсоа Оланд смята да го постигне, като реформира трудовия пазар. Целта е да се намали безработицата, която в момента е около 10%. "Ако се справя с безработицата и особено тази сред младежите, може да се кандидатирам за втори мандат", посочи наскоро Оланд.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    irv1424242340390894 avatar :-|
    MARKET BMD

    Френският работник работи повече, но произвежда по-малко БВП от немският. Изводът е ясен - не работи ефективно и не добавя достатъчно стойност. А немският работник работи по-малко часове но с повече акъл! Къде ли се намира в тази статистика българският работник...? Ааа забравих, при нас статистика не може да се направи защото 70% работят в сивата икономика...

  • 2
    dgerald avatar :-|
    dgerald


    До коментар [#1] от "MARKET BMD":
    "Трябва да признаем, че според статистиката производителността на френския работник е по-висока от тази на германския", посочва Траноа.
    Това означава, че френските работници се трудят повече от германските и имат по-висока производителност. Също така средно френският работник е произвел 93% от годишния БВП на работник в САЩ, а германският – 91%.
    Не си разбрал нещо или ти просто така, да похвалиш "немеца"!
    БВП на глава намалява, защото франсетата имат по-голяма безработица


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK