С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 1 апр 2016, 17:17, 5470 прочитания

Новата революция на Франция

Президентът Оланд предлага трудова реформа, като залага едновременно на успеха и провала й

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Митът за "мързеливите французи"

Франция следва друга логика. Париж решава да пази правата на трудещите се, като прехвърля рисковете върху бизнеса. Така минава през бурите на кризата "точно като девиза на Париж - клатушкайки се, но без да потъваме", шегува се Адюи. За това решение на Франция също има консенсус. Въпреки че 35-часовата работна седмица е свещена крава на социалистите, на нея не посяга дори консерваторът Никола Саркози, който печели президентските избори през 2007 г. и с обещание за реформа на трудовия пазар.

Резултатите от решението на уравнението с германската икономика са видими и еднозначни. Не е така в случая на Франция. "Трябва да признаем, че според статистиката производителността на френския работник е по-висока от тази на германския", посочва Траноа.


Данните на ОИСР го подкрепят. През 2014 г. френският работник се е трудил средно 1473 часа, а германският – 1371 часа. Също така средно френският работник е произвел 93% от годишния БВП на работник в САЩ, а германският – 91%.

Това означава, че френските работници се трудят повече от германските и имат по-висока производителност. Въпреки това френският БВП неотменно намалява в последните години до 32 689.20 евро на глава от населението през 2014 г., а германският неизменно се увеличава до 38 304.10 евро.

Париж е наясно, че има проблем. Екип на икономическия министър Еманюел Макрон разработи план за промени, който после бе представен от министъра на труда Мириам ел Хомри.



"Истината обаче е, че безработицата и растежът на френската икономика не зависят, никога не са зависели и няма занапред да зависят от това, доколко е гъвкава работната ръка", пише преподавателят по европейска политикономика в London School of Economics and Political Science Боб Ханке в статия за университетския блог EUROPP.

"Проблемът на Франция е прост – тя е в монетарен съюз с Германия, която е много по-добре организирана и силна икономика", продължава Ханке. "Работниците в нея са добре обучени, работодатели и профсъюзи си общуват, а компаниите взимат стратегическите си решения с оглед на финансовите резултати на първо място. Така че Париж просто плаща високата цена на това да няма вече контрол над основните механизми за коригиране на икономиката – от валутен курс и следователно лихви, до фискална политика."

Според него решението е или една от двете страни да напусне еврозоната, което очевидно не може да се случи, или Германия рязко да стимулира вътрешното си потребление, на което очевидно Париж не може да повлияе. Следователно, макар и насочена към реален икономически проблем, така представена, френската трудова реформа няма капацитет да го разреши. Вместо това тя рискува да обслужи политически цели и да постигне резултати със съмнителна стойност.

Най-важните мерки в предложенията на Макрон - тези за по-лесното наемане на млади служители и обучението им, "не само са твърде малко, но и не бяха комуникирани приоритетно. Това насочи вниманието на медиите и обществото към не толкова важния въпрос за 35-те часа, които изпълниха целта си по време на кризата и е време така или иначе да бъдат променени", коментира Алдюи. В резултат макар 70% от французите да искат същински промени, "страната и законодателите започват да отстъпват пред осемте процента синдикалисти, които са единствените, излезли на улицата да викат за правата си", допълва тя.

"В същото време президентът отстъпи и пред исканията на едрия бизнес и така имаме опит за задоволяване едновременно исканията на работници и корпорации. Единственият губещ са малките и средните предприятия", посочва Траноа.

"За да разберете двойствената ситуация, трябва да имате предвид, че негативите от имитацията на реформа ще паднат върху Макрон", казва Алдюи. Трийсет и осем годишният министър се радва на завидните 54% рейтинг при малко под 50% за правителството на премиера Манюел Валс и едва 20% за президента Оланд, сочат проучвания от януари. Това изстрелва Макрон на стартова позиция, ако реши да участва в първичните избори на социалистите за кандидат-президентска номинация. "Не и ако трудовата реформа, номинално създадена от неговия екип, се провали шумно", заключава Алдюи.

В същото време един от най-гласовитите противници на реформата в самата социалистическата партия е Мартин Обри, която като министър въведе през 2000 г. 35-часовата работна седмица. Освен че е генерален секретар на партията, дъщерята на емблематичния за Европа Жак Делор е първата жена кмет на работнически Лил. През 2011-а тя загуби първичните избори за кандидат-президент от Оланд. Макар още да не го е заявила изрично, вероятно ще иска реванш. Дори и той да дойде с цената на провален опит за оздравяване на икономиката.

Всичко това означава, че най-вероятно френските политици ще прекарат времето си до президентските избори другата пролет в обсъждане на нещо, което няма отношение към причините за френската болест", но им носи популярност, прогнозира в заключение Ханке.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Запали се ракетата на кандидата за "бронзов медал" при частните орбитални полети Запали се ракетата на кандидата за "бронзов медал" при частните орбитални полети

Космическата компания Firefly Aerospace вероятно няма да извърши премиерно изстрелване в през април, както планираше

24 яну 2020, 1260 прочитания

Маневрите на Путин: Той си тръгва, за да остане 2 Маневрите на Путин: Той си тръгва, за да остане

Руският президент не мисли да изпуска властта през 2024 г., а да си запази лостове за влияние и да си намери друга силна роля в новата политическа схема

24 яну 2020, 1041 прочитания

24 часа 7 дни
Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Армения и Азербайджан размрази конфликта в Нагорни Карабах

Геополитическите интереси на Русия и Турция отново се сблъскват

Още от Капитал
Две италиански офис сделки

Инвеститори от Рим купиха сгради до летището и над бизнес парка за 23.5 млн. евро

БТК ще бъде купена почти изцяло с дълг

Купувачът на телекома пласира облигации за общо 1.2 млрд. евро, които ще бъдат усвоени преди финализирането на сделката

Глътка надежда за БНР

Изненадващо медийният регулатор реши да даде шанс на Андон Балтаков, който има опит в доказани медийни компании като "Асошиейтед прес" и CNN.

Пътеводител на кандидат-програмиста

Какво е добре да се знае за академиите, които предлагат подобни обучения

Ново място: Музей на илюзиите

Оптични илюзии, интерактивност и древни експонати

Берлинска ръченица

Електронният артист Стефан Голдман за новаторския си поглед към музиката и защо винаги ще имаме нужда от човека в технологията

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10