Армения и Азербайджан размрази конфликта в Нагорни Карабах
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Армения и Азербайджан размрази конфликта в Нагорни Карабах

Останките на унищожен азербайджански хеликоптер бяха показани в репортаж на арменската телевизия Reuters

Армения и Азербайджан размрази конфликта в Нагорни Карабах

Геополитическите интереси на Русия и Турция отново се сблъскват

7253 прочитания

Останките на унищожен азербайджански хеликоптер бяха показани в репортаж на арменската телевизия Reuters

© Капитал


Застрашени са важни за Европа и България енергийни и транспортни трасета.

В нощта срещу събота в Южен Кавказ със сражения, десетки убити и разрушения бе размразен един от най-старите конфликти на територията на бившия СССР. Армията на Азербайджан влезе в бой с частите на самопровъзгласилата се преди повече от 20 години Нагорно-Карабахска република на етническите арменци и подкрепящите ги военни на Армения.

В неделя Баку обяви, че спира огъня, но ще отвръща на всяка провокация. От арменска страна още няма реакция.

Кризата застрашава важни за района и за Европа и България трасета за пренос на енергийни ресурси и транспортен участък от т.нар. Нов път на коприната, свързващ Китай с Европа. Ситуацията се усложнява от конфликта между Русия и Турция, които традиционно подкрепят християнска Армения и мюсюлмански Азербайджан.

Енергетика и транспорт

Конфликтът избухна в деня, когато държавната азербайджанска компания SOCAR обяви, че планира да привлече допълнително 2 млрд. долара за реализиране на "Южния газов коридор". Това е проект за пренос на азербайджански газ през Грузия и Турция към Европа. Енергийните интереси на Баку и Анкара са свързани още с проекти по цялото трасе – Трансанадолския газопровод (ТАNAР), Трансадриатическия газопровод (ТАР) и петролопровода Баку-Тбилиси-Джейхан. Част от тях минават между Нагорни Карабах и Армения (на юг) и издържаната от Русия отцепила се от Грузия територия Южна Осетия (на север). През 2008 г., по време на кратката руско-грузинска война, армията на Москва окупира град Гори и фактически разцепи Грузия на две, а близостта с тръбопроводите принуди операторите им да ги затворят временно.

Другата важна инфраструктурна артерия, нуждаеща се от защита от конфликт, е железницата Баку-Тбилиси-Ахалкалаки-Карс, свързваща целия Каспийски район с Източна Турция. Китайците прогнозират по нея да превозват до 6.5 милиона тона стоки от Азия до Европа.

Сблъсъкът е започнал по цялото протежение на разделителната линия в отцепилия се през 1994 г. район в западната част на Азербайджан, както и по арменско-азербайджанската граница. Това е най-голямата ескалация на насилие от замразяването на конфликта в началото на 90-те години.

Тя обаче не е изненадваща, защото през последните две години броят на инцидентите със стрелба се увеличи в пъти и достигна десетки хиляди годишно.

Двете страни се обвиняват взаимно, че другата е провокирала насилието, но на терен няма независими наблюдатели да потвърдят или опровергаят каквото и да е. Ереван и Баку признават за общо около 40 загинали и твърдят, че другата страна е изгубила стотици военни и цивилни, както и танкове, хеликоптери, оръдия.

Армения опровергава съобщенията за мобилизация, но не крие, че в страната се събират доброволци, отправящи се към Нагорни Карабах. Очевидци съобщават още за колона от бронирана техника и предупреждения към населението в Нагорни Карабах да не се стряска от шума от бойни самолети, защото са арменски.

Ескалацията на военните действия може да доведе до регионален конфликт с участието на Русия и Турция, смята анализаторът по въпросите на отбраната Павел Фелгенгауер. "Турция винаги е подкрепяла Азербайджан, а Русия – Армения. Конфликтът между Москва и Анкара не помага за потушаването на такъв сблъсък, ако се стигне до него. Напротив, това може допълнително да ескалира до по-сериозен конфликт – но не и открита война - в който да се окажат въвлечени Русия и Турция", каза той пред радио "Ехото на Москва".

Фелгенгуаер също смята, че сегашната експлозия на насилие е била лесна да предвиждане, тъй като и в Армения, и в Азерабайджан имало неблагоприятна вътрешнополитическа обстановка. В този смисъл военното противопоставяне изглежда изгодно и на Ереван, и на Баку.

"В Азербайджан рязко се влоши финансово-икономическата ситуация заради поевтиняването на петрола (бел.ред. - в седмицата преди 1 април Azeri Light струваше 40.55 долара, с 1.8 долара по-ниско от предишната седмица). В Армения към президента Саргсян и карабахската група във властта също има достатъчно много претенции от арменското общество. В такива условия изострянето на нагорно-карабахския конфликт им помага, защото сплотява и двете нации. Не е изключено и да има други вътрешнополитически фактори, тъй като прави впечатление, че кръвопролитието избухна, докато президентите на Армения, Азербайджан и Турция бяха във Вашингтон.

Москва и Анкара

Президентът на Русия Владимир Путин призова страните в конфликта в Нагорни Карабах незабавно да прекратят огъня. Той настоява и да се прояви сдържаност, за да не се допускат повече човешки жертви, заяви говорителят му Дмитрий Песков, цитиран от "Интерфакс". Спешни преговори с колегите си от двете страни проведоха министрите на отбраната Сергей Шойгу и на външните работи Сергей Лавров.

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган е изразил подкрепата и солидарността на страната си с Азербайджан, а Министерството на външните работи на Турция осъди Армения за артилерийския обстрел на азербайджанска територия и я обвини в агресивно поведение. През деня министрите на отбраната на двете страни – Закир Гасанов и Исмет Ялмъз, обсъдиха по телефона кризата.

Анкара и Баку имат военно сътрудничество още от 1992 г. насам, когато се споразумяха за обучение на кадри, предимно такива на граничната охрана. Но през 2010 г. те създадоха официално стратегическо партньорство, включващо и обещания за взаимна военна помощ в случай на голям конфликт. След това Турция увеличи военните си доставки за Азербайджан и двете страни започнаха съвместно производство на артилерийски установки.

Следващата голяма промяна настъпи две години по-късно – от 2012 г. за пръв път Грузия се включи в азербайджанско-турските военни учения. През лятото на 2014 г. министрите на отбраната на трите държави се споразумяха два пъти годишно да провеждат тристранни срещи и по-често да провеждат маневри и учения. Но Москва реагира на това с отпускане на 200 млн. долара нисколихвен заем на Ереван, покриващ почти 50% от отбранителния бюджет на Армения, удължи до 2044 г. договора за наем на базата в Гюмри и разположи през февруари модерни самолети в база край столицата. Освен това от Русия идва около 85% от въоръжението на Азербайджан и това едва ли ще се промени скоро.

Конфликтът

започна още през 1988 г.

Конфликтът между двете страни в Южен Кавказ започва през 1988 г. още докато те са част от СССР. Той засяга част от Западен Азербайджан, граничещ с Армения, населен с етнически арменци и представляващ по различни оценки между 15 и 20% от територията на страната.

След кървави етнически сблъсъци, бягството на десетки хиляди от двете страни и намесата на арменската армия след разпадането на СССР през 1991 г. се стига до режим на прекратяване на огъня през 1994 г. Създадена е група на ОССЕ в Минск със съпредседатели Русия, Франция и САЩ, а членове са още Беларус, Германия, Италия, Португалия, Холандия, Швеция, Финландия и Турция. Целта ѝ е да събере враждуващите страни на мирни преговори и да бъде уреден конфликтът. Почти 22 години по-късно нищо не е постигнато.

Миналата година преговорният процес се активизира и руският министър на външните работи Сергей Лавров посети двете столици. След визитата му московският в. "Комерсант" написа, че един от обсъжданите варианти бил арменците да върнат на Азербайджан контрола над територии около Нагорни Карабах, които са завзели преди 23 години, и да ги демилитаризират, но да запазят сухопътния коридор към Армения, а може би и още един такъв канал за снабдяване и комуникации. Но изданието няма отговор за статута на непризнатата република, защото съобщава, че от Баку нямало да се изисква да я признава, но и трябва да се ангажира, че няма да търси военно решение.

Четирите резолюции на Съвета за сигурност на ООН от 1993 г., призоваващи за изтеглянето на арменската армия, не се спазват и от двете страни. Самообявилата се Нагорно-Карабахска република (НКР) е призната фактически от Армения и юридически от Абхазия, Северна Осетия и Приднестровието. Роберт Кочарян - първият "президент на НКР", бе избран през 1998 година за втори президент на Армения.

Властите в НКР твърдят, че корените на конфликта са още в 1918 г., когато "с помощта на Османската империя" била създадена никога несъществувала дотогава държава Азербайджан, а след това болшевиките прехвърлили към нейната територия района на Нагорни Карабах, за да разпространят революцията си.
Застрашени са важни за Европа и България енергийни и транспортни трасета.

В нощта срещу събота в Южен Кавказ със сражения, десетки убити и разрушения бе размразен един от най-старите конфликти на територията на бившия СССР. Армията на Азербайджан влезе в бой с частите на самопровъзгласилата се преди повече от 20 години Нагорно-Карабахска република на етническите арменци и подкрепящите ги военни на Армения.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK