Кой ми проби бюджета
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Кой ми проби бюджета

Дясноцентристкото правителство на Мариано Рахой прие и не изпълни бюджета за 2015 г. Сега като временен премиер той има отговорност за тазгодишния бюджет.

Кой ми проби бюджета

Испания приключи 2015 г. с неочаквано голям дефицит с общите усилия на политици, региони и нереформиран трудов пазар

3373 прочитания

Дясноцентристкото правителство на Мариано Рахой прие и не изпълни бюджета за 2015 г. Сега като временен премиер той има отговорност за тазгодишния бюджет.

© Andrea Comas


Ако търсеше разсейващ ефект в иначе неприятното признание, че Испания е приключила 2015 г. с 55.8 млрд. евро (5.16% от БВП) бюджетен дефицит, финансовият министър Кристобал Монторо можеше да каже, че има добра и лоша новина.

Добрата е, че прогнозите на Европейската комисия са се сбъднали и Испания наистина не е изпълнила бюджетните си цели за 2015 г. Лошата е, че дупката е по-голяма както от заложената от Мадрид, така и от пресметнатата в Брюксел.

Регионите...

В изключение от маастрихтския критерий за 3% лимит Европейската комисия беше поставила цел от 4.2% дефицит през 2015 г. за възстановяващата се испанска икономика. През февруари временният премиер Мариано Рахой каза, че дупката ще бъде около 4.5% от БВП. В последния четвъртък на март министър Монторо обяви по-лоши от очакваните данни, като обвини за разликата от почти процент автономните региони, които масово не успяха да изпълнят фискалните си цели от 0.7% дефицит.

Разбира се, Испания не е единствената страна в еврозоната, която надхвърля лимита. Съседна Португалия например обяви дефицит за 2015 г. от 4.4% при заложени 2.7%. Испанският случай обаче тревожи повече политиците в Брюксел и Мадрид, както и инвеститорите. Освен че с 1.098 трлн. евро БВП през 2015 г. Испания е четвъртата най-голяма икономика в еврозоната, страната се превърна в така желания от Европа пример за възстановяваща се "спасена" държава.

"Последните икономически данни може и да развалят положителния наратив, но онова, което със сигурност показват, е, че проблемът с фиска е едновременно симптом за политическата криза и следствие от нея", коментира пред "Капитал" икономистът Алберт Карерас, преподавател в Universitat Autonoma de Barcelona. Той не е съгласен с обвиненията на министър Монторо, че регионите носят голямата вина за надвишения процент, въпреки че 17-те региона имат средно дефицит от 1.66% при цел 0.7%. Само три региона - Канарските острови, Галисия и Страната на баските, се вписват под прага. Каталуния пък е записала рекордните 2.7% дефицит. "Разбира се, заради изключенията в разходите, позволени от ЕК, дефицитът на Каталуния следва да се редуцира до 1.7%, но дори и тогава... регионът не се възстановява достатъчно бързо", се казва още в доклада на министерството, с който Карерас не е съгласен.

"Ако следваме изключенията на ЕК и критериите на Закона за финансова стабилност, който отразява известна пропорционалност сред отделните администрации, заложената от Мадрид цел от 0.7% би трябвало всъщност да бъде 1.62%", посочва той. Това означава, че Каталуния и "още три други регионални правителства с над 2% дефицит, като и четирите не са управлявани от Народната партия на Рахой", са ощетени. При нормално изчисляване техните отклонения от целите биха били едва 0.04% и няма причина да бъдат обвинявани в липса на фискална дисциплина", заключава Карерас.

Неговият аргумент също не е неоспорим, но пренася тежестта върху друг фактор - политическото противостоене между централната власт и регионите, особено в светлината на референдума за независимост на Каталуния. Към това се прибавя и фактът, че 2015 г. беше за Испания не само изборна година, но и вододел, с който бе разчупен почти 40-годишният двупартиен модел.

В началото на 2015 г. битката на партиите от естаблишмънта срещу антисистемните "Подемос" и "Сиудаданос" се очертаваше почти като предизвестено поражение. За да го избегне, консервативното правителство на Рахой "разхлаби финансовата дисциплина с оглед на изборната година, а ЕК извърна поглед. Това беше много лоша фискална политика", коментира пред "Капитал" Хосе Игнасио Конде-Руис, преподавател по икономика в мадридския университет Complutense.

... пенсиите...

"Предизборните харчове са важна, но не главна причина за бюджетната дупка", пояснява Конде-Руис. Той припомня, че дефицит има неизменно от 2008 г., но през 2015 г. е бил най-ниският за последните седем години. "Това означава, че въпреки всичко правителствата успяват постепенно да запълнят дупките. Единствената постоянна величина и изглежда неразрешим проблем са социалните разходи", посочва той. Данните на финансовото министерство го подкрепят. "Междувременно с резултат от 1.26% при цел от 0.6% социалните разходи бележат най-големия си дефицит за последните 20 години", се казва в доклада.

"За съжаление проблемът не е партиен или политически", смята Конде-Руис. "Става дума за неумолими закони на демографията", казва той. Неговата прогноза е, че в следващите четири години испанците в групата между 20 и 64 години ще намаляват с почти 200 000 души годишно, докато тази на 65-годишните ще се увеличава с около 150 000 души. В същото време дългът ще остане почти 120% спрямо БВП. "Независимо кой управлява първата спешна мярка е устойчива реформа на трудовия пазар", заключава Конде-Руис.

...и корупцията

Освен теорията на правителството за разточителните региони на Карерас за политиците и на Конде-Руис за нереформирания трудов пазар съществува и гледната точка на "Подемос". Един от нейните активисти и борец срещу корупцията Педро Аранкон препубликува наскоро данни от испанските органи за борба с корупцията. Според тях в страната се гледат 1700 дела за корупция на обща стойност 40 млрд. евро. "Корупцията (с 4% от БВП) почти се равнява на дупката в бюджета (5.16%)", написа Аранкон в Twitter.

Думите му може и да звучат разтърсващо за испанците, особено в светлината на нови разкрития от "Досиетата от Панама", стигащи до кралското семейство, но не тревожат особено бизнеса и инвеститорите. През 2015 г. испанската икономика нарасна с 3.2%, което бе сред най-добрите резултати в еврозоната. Това означава, че страната трайно излиза от рецесията. През първото тримесечие на тази година е добавила нови 2.3% спрямо предходния период и 0.7% на годишна база. Което означава, че липсата на правителство от декември насам още не е притеснила пазарите. В първите два месеца на годината покупките на нови автомобили са нараснали с 12.4% на годишна база, т.е. потребителите вече не се страхуват да правят по-големи разходи.

Туризмът също очаква добра година. Това се дължи основно на отлива на туристи от Турция, Египет и Тунис, както и на отварянето на кубинския пазар, където отдавна са стъпили испански хотели и туроператори.

Засега и бизнесът тече както обикновено. Преди броени седмици португалски инвестиционен фонд продаде луксозния мадридски хотел Villa Magna на турския холдинг Dogan. Германската Siemens пък е пред сделка за сливане с испанския производител на вятърни турбини Gamesa.

"Не съм песимист за 2016 г.", казва пред в. Financial Times икономистът от уелския Bangor University Сантяго Карбо. "Притеснявам се за 2017, когато много от попътните ветрове в платната на испанската икономика ще стихнат. А след това отново ще останем с 18-19% безработица", посочва той. Което връща към неотложните трудови реформи.

За да се случи, има нужда от правителство, и то в близките месеци, единодушни са всички. Пътят към него е белязан от няколко репера. Първо на 20 април ЕК трябва да коментира испанските данни и да реши дали ще ги приеме, както и дали ще промени методиката за изчисляване на дефицита, което поискаха шест държави, включително Испания. От това ще зависи дали страни като Испания и Италия ще постигат фискалните си цели и следователно дали ще заемат при ниски или високи лихви на международните пазари.

След това идва 2 май, когато е срокът партиите в парламента да се договорят за правителство. Ако не успеят, страната ще отиде на избори "вероятно на 26 юни", уточнява Конде-Руис. Това е само три дни след британския референдум за излизане или оставане в ЕС и означава, че пред урните испанците може да имат много по-големи притеснения от това да си отговорят на въпроса кой е пробил дупка в бюджета.

Ако търсеше разсейващ ефект в иначе неприятното признание, че Испания е приключила 2015 г. с 55.8 млрд. евро (5.16% от БВП) бюджетен дефицит, финансовият министър Кристобал Монторо можеше да каже, че има добра и лоша новина.

Добрата е, че прогнозите на Европейската комисия са се сбъднали и Испания наистина не е изпълнила бюджетните си цели за 2015 г. Лошата е, че дупката е по-голяма както от заложената от Мадрид, така и от пресметнатата в Брюксел.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    glog avatar :-|
    glog

    Браво на автора. Умна статия. Шокиращо заглавие, начало като на заупокойна молитва, същинска част, която вдъхва нещо като почти оптимизъм, въпреки че не всичко е тип-топ (което не е премълчано), и съвсем на края само с няколко думи загатване за възможната политическа трагедия на сегашните управляващи. Е, наистина браво на автора!.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK