С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
4 8 апр 2016, 15:12, 7260 прочитания

Какво ще променят "Досиетата от Панама"

Офшорната индустрия беше на прицел още преди скандала. Сега я очакват още по-тежки времена и натиск за по-голям контрол

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко

Макар вече да свалиха един премиер и да предизвикаха трусове по целия свят, "Досиетата от Панама" тепърва ще отекват. Разкритията от последните дни са едва началото и от всичките 2.6 терабайта данни, изтекли от панамската кантора Mossack Fonseca, ще излизат още много схеми и имена, включително български. Предположението е, че изплувалите до момента Николай Банев, Петър Манджуков и техните съпруги са само прелюдия. Не е изключено обаче очакванията да се появят български политици и по-значими бизнесмени да не се изпълнят. Причината е, че огромният масив документи изисква много работа за засичане на връзки и не е задължително да разкрият хората, които се облагодетелстват от офшорните мрежи. Името на руския президент Владимир Путин например така и не присъства черно на бяло, макар да изплува плетеница от офшорни мрежи, водещи до най-близкото му обкръжение. И макар "Панамагейт" да разкрива схемите на корупцията и властта в Русия, едва ли ще нанесе особени щети на Путин (виж на стр. 28-29). Със сигурност обаче скандалът ще увеличи натиска върху офшорните центрове и техните клиенти и ще

Когато от файловете излязат още български имена, в зависимост от естеството на данните вниманието ще бъде насочено към НАП (укриване на доходи), прокуратурата (данъчни престъпления, пране на пари и корупция), финансовото разузнаване в ДАНС, Сметната палата (недеклариране на имущество, притежавано от лица, заемащи висши държавни постове) или Комисията за конфликт на интереси (недеклариран конфликт на инетереси). Като се има предвид, нито един предходен теч на инфорамция не е довел до ефективни проверки в България, вроятно и сега не можем да очакваме много от властите. В същото време фактът, че информацията идва отвън, със сигурност ще е окаже допълнителен натиск върху институциите, а за медиите ще е по-трудно да заметат данните под килима.

"Привет. Аз съм Джон Доу. Интересувате ли се от данни?" Това енигматично съобщение от анонимен източник до в. Sueddeutsche Zeitung преди повече от година слага началото на най-голямото изтичане на информация.

"Досиетата от Панама" започнаха да заливат света на 3 април, когато екип репортери от 76 държави под шапката на Международната коалиция на разследващите журналисти (ICIJ) публикува първите истории, отекнали от Москва през Рейкявик до Буенос Айрес.


Стъпващи върху 11.5 млн. документа от панамската кантора Mossack Fonseca, те чертаят простираща се по целия свят мрежа от офшорни компании, банки, адвокати и посредници. По нея дискретно и необезпокоявано текат парични потоци на хора и организации, включително такива, подложени на международни санкции и свързани с тероризъм или наркокартели.

Зашеметяващ е мащабът както на теча, така и на замесените имена и суми. Скандалът, наричан Wikileaks за богати и свалил един премиер (на Исландия), идва в момент, когато офшорната индустрия вече е на прицел. Финансовата криза и болезненото свиване на публични разходи изострят чувствителността към укриването на данъци. Икономисти като Тома Пикети и неговият студент Габриел Зукман печелят привърженици с тезите си, че неравенството е заплаха за демокрацията и офшорните зони само изострят проблема.

Според изчисления на Зукман 8% от световното богатство, или 7.6 трлн. долара, са в офшорни сметки. Голяма част от тях са там съвсем законно. Но на фона на усещането за разширяваща се пропаст между елитите и останалите, за които плащането на данъци продължава да е толкова неизбежно, колкото и смъртта, нещо трябва да се промени.



Политиците долавят настроенията. Доскоро маргиналните въпроси за данъчната справедливост и избягването на данъци са централна тема в президентската кампания в САЩ, доминирана от популистки гняв, обект на подготвяна директива на ЕС за корпоративното облагане и база за нови правила за финансовата прозрачност, промотирани от Г-20. Остава "Панамагейт" да накара правителствата да превърнат думите в действия и да сложат началото на края на мръсните финансови тайни.

Тече, всичко тече

"Най-поразителното нещо в разкритията е колко лесно е всъщност да се създаде анонимна "куха" компания. Mossack Fonseca са специализирали в това и признават, че през годините са основали близо четвърт милион подобни дружества. При толкова потайни фирми, създадени от една кантора, следващият логичен въпрос е колко такива съществуват по света и защо на хората се позволява да се крият зад корпоративни имена", пита риторично пред "Капитал" Том Кардамон, управляващ директор на Global Financial Integrity.

Отговорът всъщност е, че има ред легитимни причини за прибягване до офшорни компании и сметки. И само защото някои неприятни хора ги използват за пране на пари и укриване на данъци, това не означава, че всички, регистрирани в Панама, Каймановите острови или Бермудите, са ако не престъпници, то поне мошеници. Офшорните зони например дават възможност на компании да се справят с плетеница от данъчни закони и регулации, ако оперират в няколко юрисдикции. А за гражданите на размирни държави те са шанс да сложат авоарите си на сигурно място.

За добро или лошо, търсенето на офшорни услуги не спира да расте, въпреки натиска върху тях. Изследване на Boston Consulting Group от миналата година показва, че през 2014 г. частните активи в офшорни центрове са се увеличили със 7%. "Политическото и икономическо напрежение в региони като Близкия Изток и Латинска Америка продължава да стимулира търсенето на офшорни юрисдикции, които предлагат висока степен на сигурност," отбелязва консултантската компания. Другият им основен продукт обаче е потайността, която улеснява престъпността и корупцията.

"В "Досиетата от Панама" особено токсични са разкритията за поведението на политици. То показва паралели със SwissLeaks (изтичане на документи за схеми за избягване на данъци, свързани с HSBC - бел. ред.), от които се видя, че заради личен интерес политици са били част от заговора за укриване на данни. Това подхранва липсата на доверие и прави нуждата от прозрачност и отчетност още по-спешна", казва пред "Капитал" Алекс Кобъм, директор на изследователския отдел на Tax Justice Network. Документите от Mossack Fonseca потвърждават, че проблемът е системен и "не става въпрос за дребни оператори в периферията, а за пазар, движен от големи финансови институции, предлагащи секретност на богати клиенти".


На война срещу тайните

Скандалът вече предизвика разследвания във Франция, Испания, Швеция, Австралия, Нова Зеландия, Великобритания. Германия обяви, че планира нов национален регистър, който ще задължава офшорните компании да разкриват самоличността на собствениците си. Вицеканцлерът Зигмар Габриел заяви, че "Панамагейт" отива далеч отвъд темата за укриването на данъци и засяга жизненоважни национални интереси и върховенството на закона. "Става въпрос за организирана престъпност, избягване на санкции на ООН и финансиране на тероризъм. Сенчестата икономика е риск за националната сигурност", категоричен бе Габриел. Американският президент Барак Обама също обяви укриването на данъци за световен проблем и призова за затягане на правилата.


Само че от добрите намерения до резултатите разстоянието е голямо. Британският премиер Дейвид Камерън например обяви още миналата година, че ще поведе света към елиминиране на мръсните пари и посланието му към измамниците е, че "Лондон не е място, където да складирате съмнителните си авоари". Великобритания обаче още не може да притисне островите под своя юрисдикция и множеството си отвъдморски територии да направят офшорните си индустрии по-прозрачни. А от разследваните близо 1 000 британци, възползвали се от тайните швейцарски сметки на HSBC, само на един е повдигнато обвинение.


Според Алекс Кобъм има шанс "Панамагейт" да се превърнат в катализатор на промяна най-малко по две причини. "Първо, всеки, който използва финансова секретност по некорупционни причини, ще си помисли два пъти - ако нямаш нищо за криене, защо да се излагаш на риск да бъдеш заклеймен за това, че го криеш? Мразовитата тръпка, която "Досиетата от Панама" със сигурност са изпратили по гърбовете на онези, които правят легитимен бизнес през офшорни юрисдикции, ще помогне този прикрит бизнес да бъде отделен от чисто корупционния", смята директорът на Tax Justice Network. И макар че корумпираните ще продължават да търсят тайни убежища, тези места и посредниците, които ги обслужват, ще станат по-дребни и маргинални. "Второ, натискът за промяна е огромен. Никой не може да твърди, че тази секретност е легитимна", казва Кобъм.

Великобритания например, особено след като стана ясно, че не само бащата на премиера, а и самият той преди време е използвал офшорни услуги, ще трябва най-после сериозно да се заеме с това да накара подопечните си територии да направят публични регистри на реалните собственици на компании и да споделят автоматично данъчна информация по правилата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). "САЩ, които в момента са най-голямата пречка за напредък, може също да започват да чувстват жегата", добавя Кобъм.

Всъщност най-важният ефект от "Панамагейт" може да е чисто психологически. "Нещото, което може да донесе промяна, е заплахата да бъдеш заловен. И санкциите, когато те хванат. Фундаменталната реформа на офшорната система е политически трудна и практически предизвикателна. Не може да се случи бързо. Това, което има шанс да промени поведението, е осъзнаването, че подобни течове са възможни. И когато станат, замесените ще имат неприятности", казва пред "Капитал" проф. Даниел Хау, директор на Центъра за изследване на корупцията към University of Sussex.

Ако все пак и политиците искат да направят нещо, първият им шанс ще е още следващия месец, когато Дейвид Камерън е домакин на световна антикорупционна среща на върха. Алекс Кобъм изброява две мерки, които трябва да бъдат взети, за да може в най-тъмните ъгълчета на глобалната финансова система да влезе повече светлина - публични регистри на реалните собственици и автоматичен обмен на данъчна информация. А Том Кардамон отговаря с една дума какво е нужно, за да се случи това: "Лидерство."
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Малта задържа бизнесмен за убийството на журналистката Дафне Галиция Малта задържа бизнесмен за убийството на журналистката Дафне Галиция

Арестуван е един от най-влиятелните предприемачи в страната

20 ное 2019, 212 прочитания

ЕЦБ не очаква икономиката на еврозоната да изпадне в рецесия 1 ЕЦБ не очаква икономиката на еврозоната да изпадне в рецесия

Главният икономист на банката Филип Лейн прогнозира възстановяване през следващите една-две години

20 ное 2019, 417 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Кой ми проби бюджета

Испания приключи 2015 г. с неочаквано голям дефицит с общите усилия на политици, региони и нереформиран трудов пазар

Още от Капитал
Фасулска работа

За 20 години Милко Младенов създаде една от най-разпознаваемите компании за варива в България "СуиКо"

Кой, ако не той

"Български пощи" може да използват дружество на Пеевски за подизпълнител на задачата да разнасят вестници и списания

Новата дългова криза на здравната каса

Институцията плаща със здравни вноски наказателни лихви и адвокатски хонорари

Европа и светът според Макрон

Френският президент е прав за проблемите на ЕС. Но не успява да намери партньори за решаването им

20 въпроса: Силвия Великова

Казва, че не знае какво е рутина. И това личи от факта, че толкова години тя не е загубила хъса да задава въпроси

Филм след филм

Забравени класики и модерно авторско кино на "Киномания" 2019

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10