Обама: Последиците в Либия са най-голямата ми грешка като президент

Президентът на САЩ Барак Обама обяви, че най-голямата грешка в двата му мандата е това, че Белият дом не се е подготвил за последствията след падането на либийския диктатор Муамар Кадафи, когато страната изпадна в хаос, съобщи AFP. Попитан от телевизия Fox News по време на интервю, излъчено в неделя, да посочи "най-голямата грешка" по време на президентството си, Обама каза, че "вероятно това е пропускът да се подготвим за последствията от интервенцията ни в Либия, която смятам, че беше правилна".

Нужни са били повече усилия, за да не изпадне Либия в хаос
Обама нееднократно е признавал, че САЩ и техните съюзници са можели да направят повече, за да предотвратят изпадането на Либия в хаос след края на бунта срещу Кадафи, който беше подкрепен от НАТО и който доведе до залавянето и убиването на диктатора през лятото на 2011 г.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

В дълго интервю за сп. Atlantic миналия месец президентът изрази съжаление за последващите действията на администрацията му, като нарече ситуацията в Либия "бъркотия". Обама също разкритикува остро британския премиер Дейвид Камерън и бившия френски президент Никола Саркози за тяхната роля в либийската кампания, като посочи конкретно, че Камерън се е "разсеял" след началото на интервенцията.

След края на Кадафи Либия изпадна в почти пълна неколкогодишна анархия, в която няколко милиции и правителства се бореха за властта, докато самопровъзгласената "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ) печелеше влияние в страната. През 2012 г. в източния град Бенгази беше убит новопристигналият посланик на САЩ в Либия Кристофър Стивънс заедно с още трима американци.

По това време, както и при инвазията, държавен секретар на Съединените щати беше Хилъри Клинтън. Тогава тя беше сред най-разпалените поддръжници на идеята за бойни действия на американската армия и авиация в Либия. Нейните действия преди, по време и след нападението в Бенгази предизвикаха редица скандали в САЩ. Днес Клинтън е основен претендент за номинация на Демократическата партия в предстоящите избори за президент на страната. Изказването на Обама може да създаде проблеми за кандидатурата на Клинтън, коментира Washington Post.



Въпреки това мирният процес в Либия отбеляза крехък успех този месец. На 12 март на борда на кораб, потеглил от Тунис, в столицата Триполи пристигна коалиционно правителство, договорено от различните либийски фракции през декември в Мароко. Новият премиер Файез Сарадж беше признат от редица ключови институции, включително от националната банка.

Грешки и в Сирия
Донякъде заради този крехък успех Либия едва ли може да се нарече най-голямата външнополитическа грешка на Обама, коментира наблюдателят на Bloomberg Джош Рогин. Според него най-голямата грешка на 44-ия президент на САЩ е Сирия. Най-малкото "защото, докато в Либия в момента има около 6000 бойци на ИДИЛ, в Сирия те са между 20 хил. и 30 хил., сочат данни на ЦРУ".

"По-важното обаче е, че Сирия и Ирак представляват ядрото на ИДИЛ, където тя контролира големи градове и откъдето изнася идеология и бойци към места като Либия. Сирия е също така мястото, където са подготвяни терористичните актове в Европа - нападателите в Париж и Брюксел са тренирани в Сирия, а не в Либия", посочва Рогин.

След това той прави сравнение на политическата обстановка в двете страни. Докато в Либия "има ясен път напред, все по-голям консенсус за следването му и сравнително голям шанс за реално политическо помирение", то женевските преговори за Сирия не успяват за момента да постигнат резултат, смята Рогин. Според него това е така, защото въпреки договорката за избори и преходен период, в който да управлява правителство на националното съгласие, "Асад ще остане на власт още най-малко 18 месеца, а може и след това, ако спечели изборите".

Най-важният пропуск на Обама според Рогин обаче е, че провалът на американската политика в Сирия ще се отрази по-непосредствено на националните интереси на САЩ, както и непосредствено на техните близки съюзници Турция и Израел. Сега, "каквото и да се случи в Либия, сред хората ще е останала малко добронамереност към САЩ за намесата им. Не и в Сирия, където цяло поколение млади хора израства във война и се чувства изоставено от водещите държави в света."