Битката срещу "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ) е в разгара си. Саудитска Арабия е начело на коалиция, която води война в Йемен. Иранската ядрена сделка повиши опасенията за промени в баланса на силите в Близкия изток. Китай продължава експанзията си в Южнокитайско море. Анексирането на Крим и руската подкрепа за сепаратистите в Украйна събудиха териториални притеснения сред съседните държави.

Изглежда, че старото китайско проклятие "Дано живееш в интересни времена" се сбъдва. И на този фон не е чудно, че през 2015 г. военните разходи в световен мащаб са се покачили с 1% спрямо предходната година и са достигнали почти 1.7 трилиона долара. Това е първото повишение от 2011 г. насам и отразява увеличението на военни бюджети в Азия и Океания, Централна и Източна Европа, както и в някои страни от Близкия изток. Освен това свиването на отбранителното перо в бюджетите на западните страни се е забавило.

Цялостната картина обаче е смесена, тъй като военните разходи са се свили в Африка, Латинска Америка и Карибите. Така спадът в цените на петрола и икономическите кризи създават контрастиращи тенденции. Това показва доклад на Международния институт за изследване на мира в Стокхолм (SIPRI), който следи развитията в отбраната и е сред най-надеждните източници на данни. В случая под военни разходи се разбират всички правителствени разходи във връзка с военните сили и техните действия, включително заплати и бонуси, оперативни плащания, покупка на оръжие и оборудване, военни съоръжения, изследвания и развитие, разходи за централната администрация, командването и поддръжката.

"Военните разходи през 2015 г. представляват противоположни трендове. От една страна, те отразяват ескалиращите конфликти и напрежението в много части на света. От друга, показват ясно скъсване с подклажданото от петрола покачване на военните разходи през изминалото десетилетие. Тази променлива икономическа и политическа ситуация създава една несигурна картина през идващите години", казва Сам Перло-Фриймън от SIPRI.

Кой е номер едно

Първенците са ясни. САЩ отново са похарчили най-много средства във военната сфера през 2015 г. - 596 млрд. долара, което е спад с 2.4%. Китай заема второто място с 215 млрд. долара, или повишение от 7.4%. Трета е Саудитска Арабия, която отбелязва ръст от 5.7% и достига 87.2 млрд. долара. Следва Русия, която е увеличила военния си бюджет със 7.5% до 66.4 млрд. долара.

Въпросът, който занимава анализаторите, е дали идва краят на свиването на военните разходи на западните страни. Спадът в Северна Америка и Западна и Централна Европа е налице от 2009 г. насам заради икономическата криза, както и поради изтеглянето на повечето американски и съюзнически войски от Афганистан и Ирак. През 2015 г. обаче се наблюдават признаци, че тази тенденция е на път да приключи, твърди докладът. Военните разходи на САЩ наистина вървят надолу през миналата година, но с много по-бавна скорост на спад в сравнение с минали години. В същото време общите разходи на Западна и Централна Европа са намалели едва с 0.2% през 2015 г. Само за Централна Европа военните бюджети са се увеличили с 13%, като се наблюдава особено покачване в страните около Русия и Украйна - например Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Словакия. Това отразява факта, че те са сред най-притеснените от действията на Москва на фона на украинската криза. В Западна Европа е регистриран спад на разходите от 1.3%, но Великобритания, Франция и Германия обявиха планове за увеличение през идващите години, цитирайки две причини - опасенията заради Русия и заплахата от ИДИЛ. Що се отнася до военните разходи на Украйна, за 2015 г. те са били 3.6 млрд. долара, което е покачване от 10% спрямо предходната година. Заради боевете в източните части на страната отбранителният бюджет е бил ревизиран няколко пъти.

И в сферата на въоръжаването петролът оказва голямо влияние, показват данните на SIPRI. През изминалото десетилетие високите цени на суровината и откриването на нови залежи допринесе за увеличаване на военните разходи в много страни. Но сривът в цените започва да преобръща тази тенденция в някои държави, които са зависими от петрола, като очакванията са за допълнително орязване през тази година. Най-драстични примери в това отношение през 2015 г. са Венецуела с намаляване на военните разходи с 64% и Ангола - с 42%. Свиване на военните бюджети има и в Бахрейн, Бруней, Чад, Еквадор, Казахстан, Оман и Южен Судан. Въпреки това обаче някои износителки на петрол са продължили да увеличават военните си разходи за миналата година. Причината е, че много от тях - например Алжир, Азербайджан, Русия, Саудитска Арабия и Виетнам, са или свързани с конфликт, или се сблъскват с повишено регионално напрежение. И все пак разходите на Русия са били по-ниски от предвиденото в бюджета, а тези на Саудитска Арабия биха спаднали, ако не бяха допълнителните 5.3 млрд. долара заради интервенцията в Йемен. През тази година и Русия, и Саудитска Арабия планират орязване на разходите.

Регионални тенденции

Докладът разглежда някои от най-важните регионални тенденции. Покачването на разходите в Азия и Океания с 5.4% в голяма степен се дължи на напрежението покрай Китай, което доведе до увеличение на военните бюджети на Индонезия, Филипините и Виетнам и предизвика обрат в разходите на Япония, които преди това намаляваха. Почти всички страни в региона отделят повече пари за тази сфера в периода 2006 - 2015 г., но с различни вариации. Афганистан, Нова Зеландия и Сингапур отбелязват ръст от около 9%, докато Китай и Индонезия - съответно от 132% и 150%.

Относно Близкия изток SIPRI уточнява, че разполага с данни само за някои страни, които сочат тенденция на повишаване с 4.1% за миналата година. Разходите на Ирак, който изгражда наново въоръжените си сили и се бори срещу ИДИЛ, са скочили с 536% между 2006 и 2015 г., което е най-голямото увеличение в световен мащаб за този период. Иранският военен бюджет пък се е свил с 30% между 2006 и 2015 г. и за миналата година той е в размер на 10.3 млрд. долара. Очакванията обаче са, че вдигането на международните санкции в резултат на ядрената сделка ще подсили икономиката на страната и ще доведе до ръст във военните разходи.

След 11 години на покачване Африка регистрира спад във военния си бюджет с 5.3%, като това е повлияно основно от Ангола на фона на срива на цените на петрола. Намаляване с 2.9% е отчетено и в Латинска Америка и Карибите предимно заради огромните проблеми на Венецуела. Икономическата криза е довела и до леко орязване на разходите от страна на Бразилия. Заради нарастващата милитаризация на войната срещу наркокартелите обратната тенденция се наблюдава в Централна Америка.

Общите военни разходи за миналата година се равняват на около 2.3% от световния БВП. Това е сума, за която мнозина биха се запитали не е ли прекалено висока. Разбира се, всяко правителство само решава как да разпределя парите спрямо различните си приоритети, но от тези данни има един сигурен извод - повечето конфликти по света, изглежда, са далече от разрешаване и поне през близките години ще продължат да създават нестабилност.

Преглед на оригинала

Преглед на оригинала