С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
16 17 апр 2016, 16:26, 24829 прочитания

Оградите в ЕС водят само до по-опасни маршрути за имигрантите

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
От падането на Берлинската стена европейските държави са построили или са започнали да строят 1200 км огради срещу бежанците за поне 500 млн. евро.

В началото на март европейският комисар за имиграцията Димитрис Аврамопулос посети бежански лагер на гръцката граница с Македония, където ограда стои между десетки хиляди имигранти в Гърция и по-богатите страни на север, пише Reuters.

"Строенето на огради и поставянето на телени ограждения не е решението", посочи Аврамопулос. Но той невинаги е бил на това мнение. През 2012 г., когато е бил министър на отбраната на Гърция, Атина построи ограда и постави електронна система за наблюдение по границата с Турция с цел да спре покачващата се вълна от нелегални имигранти. Тогава Аврамопулос защити проекта, казвайки, че оградата е дала резултати: "Влизането на незаконни имигранти в Гърция от тази страна беше почти елиминирано".


Затворени врати

Официалният европейски отговор на бежанската криза, воден от германския канцлер Ангела Меркел, е да се даде убежище на хората, бягащи от война и гонения, особено на сирийците. Но на практика повечето страни членки не изпълняват ангажиментите си по приема на бежанци на квотен принцип, а някои строят огради, за да спрат имигрантските потоци. Същевременно ЕС се опитва да приложи на практика договорена сделка, според която Турция ще приема обратно имигранти.

ЕС е изграден на принципа на свободното движение на хора и стоки сред страните членки. Но от падането на Берлинската стена насам европейските държави са построили или са започнали да строят 1200 км огради срещу имигрантите на стойност от поне 500 млн. евро. Много от тези ограждения отделят страните от ЕС от държави извън блока, но някои са между страните членки, включително между членки на шенгенската зона. По-голямата част от изграждането е започнало през 2015 г. "Където има много имигранти или бежанци, опитващи се да влязат в ЕС, тази тенденция е последвана от ограда", казва Ирем Арф от Amnesty International.



За правителствата оградите изглеждат като лесно решение. Строежът им е напълно законен и страните имат право да контролират кой влиза на тяхна територия. Всяка нова ограда рязко намалява броя на нелегалните имигранти по даден маршрут.

По-опасни маршрути

Но загражденията не спират изцяло хората, които искат да влязат. Вместо това те ги отклоняват по други по-опасни маршрути. А правозащитни организации казват, че в някои случаи оградите пречат на търсещите убежище да подадат молба, въпреки че европейските закони постановяват, че всеки има правото на справедлива процедура по кандидатстване за убежище.

Гръцката гранична ограда е една от първите и Аврамопулос все още я защитава, тъй като твърди, че тя е изградена, за да отклонява хората към официалните транзитни точки, където те да подадат молби за убежище. На практика обаче правозащитните организации казват, че така се отпращат всички новодошли, което не позволява на уязвими хора да поискат защита. Това е така, защото някои нови огради имат паспортен контрол и имигрантите трябва да представят документи, за да влязат в страната, в която искат да потърсят убежище. Много от тях нямат паспорти и това автоматично блокира придвижването им.

Правозащитни организации са регистрирали случаи, в които гранични служители бият или ограбват имигранти, преди да ги върнат обратно. В отговор някои бежанци купуват фалшиви паспорти или се обръщат към трафиканти.

Този текст е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Цялата отговорност за съдържанието на този текст се носи от фондация “Капитал” и “Икономедиа” и при никакви обстоятелства не може да се приема, че той отразява официалното становище на ФМ на ЕИП и Оператора на Програмата за подкрепа на НПО в България.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Интернет от звездите Интернет от звездите

SpaceX изстрелва 60 сателита от Starlink – най-мащабната спътникова система за бърз пренос на данни

23 май 2019, 310 прочитания

Какво представлява иранската мрежа от бойци 3 Какво представлява иранската мрежа от бойци

Неразбирането на сложността на иранските проксита може да доведе до ескалация между Вашингтон и Техеран

22 май 2019, 907 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Последните въглищни мини в Европа се борят за оцеляване

Производителите в Чехия, Румъния и Полша търсят правителствена подкрепа.

Да летиш в облака

Стефан Бумов, съосновател и главен оперативен директор на HeleCloud

Екатерина Тупарева: Ръстът на рекламния пазар ще се забави

Изпълнителният директор на Ogilvy Group Bulgaria пред "Капитал"

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

In memoriam: Владимир Трендафилов (1955 - 2019)

"Не си създавай кумир" - това беше първата заповед, която следваше

Фотографът на печалния образ

Изложбата "Изгнания" на документиралия Пражката пролет Йозеф Куделка за пръв път напуска Париж, за да гостува в София