Тези критики са отчасти оправдани и ЕС трябва да им обърне внимание. Но те също така не стигат дотам да предложат смислена алтернатива. Имаше решение за разпределяне на бежанците в целия ЕС в съответствие с европейското законодателството. Това щеше да помогне на ЕС да се справи с многото пристигащи, но редица лидери отказаха да го изпълнят и броят на разселените бежанци е незначителен. Приемането на всички бежанци в Германия, Швеция и Австрия вече е политически невъзможно. Справка - затварянето на границата между Швеция и Австрия и възходът на анти-имигрантските партии в германските регионални избори.

Статуквото преди сделката означаваше продължаване на затварянето на границите на Балканите, в Централна Европа и към Италия. Това би провокирало де факто изместване на външните граници на ЕС и оставянето на Гърция и Италия извън функциониращата зона за свободно движение. В резултат голям брой бежанци биха останали в Гърция и други държави по външните граници на ЕС - крайно незадоволителен изход.

Ето защо сделката означава подобрение, но истинският въпрос сега и изпълнението й. Приоритетите са подкрепа за Гърция - най-слабото звено във веригата - и проработване на схемата за разселване.

ЕС обеща на Гърция техническа помощ с обработването на мигрантите. Спешната задача е тази помощ да бъде бързо доставена, особено предвид оттеглянето на ВКБООН и неправителствените организации. Според оценки на ЕК практическото изпълнение на споразумението ще струва 280 млн. евро в следващите шест месеца, което е изненадващо малка сума.

По-важна е общата политическа стабилност в Гърция. Завръщането на Тройката в Атина трябва да върви ръка за ръка с по-щедър подход към обслужването на гръцкия дълг. По-специално е време да се смекчат изискванията за вдигане на първичния бюджетен излишък до 3.5%. Обективно тази цел е твърде висока и заплашва с дестабилизиране на гръцката икономика и политическата система. Промяната в посоката има икономически смисъл и сама по себе си, но добавеното напрежение от бежанската криза я прави дори още по-важна.

Друг важен аспект е разселването на бежанците както от Гърция, така и от Турция. Сегашното споразумение предвижда разселване на поне 20 000 души от Гърция до средата на май. Това е твърде малко предвид факта, че в момента в страната има около 50 000 мигранти, живеещи в лоши условия. Този процес трябва да бъде ускорен.

Също толкова ключов е ефективният старт на разселването от турските бежански лагери, за да могат хората там да повярват на твърденията на ЕС, че за тях е по-добре да изчакат в Турция за получаване на бежански статут. Колкото по-голям е броят на хората, директно разселени от Турция в ЕС, толкова по-ефективно ще бъде обезкуражаването на опитите на трафикантите да търсят нови маршрути през Либия или Кавказ.

За съжаление все още няма детайли как ще бъде приложено разселването в ЕС. Към началото на април Германия започна да приема малък брой сирийци директно от Турция, но лиспсват подробности кои други европейски страни ще се включат, кога и как. Същевременно първоначалното разселване на 72 000 бежанци със сигурност е твърде малко, за да разбие бизнес модела на трафикантите. Страните от ЕС трябва да изпълнят ангажиментите си и доброволно да заявят приемането на повече бежанци.

Тази сделка с Турция е трудна за изпълнение. Без нея обаче външните граници на ЕС биха рухнали напълно и Гърция и други държави по периферията щяха да бъдат оставени да се справят сами с мигрантската криза. Фокусът сега трябва да бъде върху щедра подкрепа за Гърция и бързо увеличаване на броя на бежанците, взимани директно от Турция, за да се не се дава шанс на трафикантите. Без тези действия моралният компромис, направен със споразумението с Турция, ще се окаже напразен.

Гунтрам Волф е директор на аналитичния център Bruegel. Текстът е предоставен на "Капитал" от Bruegel.