Как да проработи сделката между ЕС и Турция
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Как да проработи сделката между ЕС и Турция

Как да проработи сделката между ЕС и Турция

Европа трябва да се фокусира върху изпълнението, за да не се окаже напразен моралният компромис

3277 прочитания

© Yannis Behrakis


Критиците нарекоха сделката за бежанците между ЕС и Турция неморална и дори незаконна. Но тя означава подобряване на статуквото, което заплашваше да доведе до крах на Шенген и катастрофа в Гърция. Сега Европа трябва да се фокусира върху изпълнението като осигури техническа помощ и политическа стабилност в Гърция и намери начин да направи така, че разселването на бежанци да проработи.

В преговорите с Турция целта на ЕС беше да се ограничи броя на пристигащите в Европа мигранти и да се удари бизнес модела на трафикантите. Ключовият елемент на сделката е споразумението за връщане в Турция на всички мигранти, пристигащи незаконно в Гърция, и приемане на същия брой сирийски бежанци директно от Турция. До голяма степен това напомня британския подход - Великобритания взима бежанци от Турция, като отказва достъп на онези, които са прекосили Европа.

Върховният комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН) и множество неправителствени организации обявиха, че повече няма да работят в бежанските лагери в Гърция. Те смятат, че връщането на мигранти в Турция е незаконно "масово експулсиране", Турция не е сигурна страна, а лагерите в Гърция наподобяват "центрове за задържане". Други критикуват условията на сделката с Анкара.

Тези критики са отчасти оправдани и ЕС трябва да им обърне внимание. Но те също така не стигат дотам да предложат смислена алтернатива. Имаше решение за разпределяне на бежанците в целия ЕС в съответствие с европейското законодателството. Това щеше да помогне на ЕС да се справи с многото пристигащи, но редица лидери отказаха да го изпълнят и броят на разселените бежанци е незначителен. Приемането на всички бежанци в Германия, Швеция и Австрия вече е политически невъзможно. Справка - затварянето на границата между Швеция и Австрия и възходът на анти-имигрантските партии в германските регионални избори.

Статуквото преди сделката означаваше продължаване на затварянето на границите на Балканите, в Централна Европа и към Италия. Това би провокирало де факто изместване на външните граници на ЕС и оставянето на Гърция и Италия извън функциониращата зона за свободно движение. В резултат голям брой бежанци биха останали в Гърция и други държави по външните граници на ЕС - крайно незадоволителен изход.

Ето защо сделката означава подобрение, но истинският въпрос сега и изпълнението й. Приоритетите са подкрепа за Гърция - най-слабото звено във веригата - и проработване на схемата за разселване.

ЕС обеща на Гърция техническа помощ с обработването на мигрантите. Спешната задача е тази помощ да бъде бързо доставена, особено предвид оттеглянето на ВКБООН и неправителствените организации. Според оценки на ЕК практическото изпълнение на споразумението ще струва 280 млн. евро в следващите шест месеца, което е изненадващо малка сума.

По-важна е общата политическа стабилност в Гърция. Завръщането на Тройката в Атина трябва да върви ръка за ръка с по-щедър подход към обслужването на гръцкия дълг. По-специално е време да се смекчат изискванията за вдигане на първичния бюджетен излишък до 3.5%. Обективно тази цел е твърде висока и заплашва с дестабилизиране на гръцката икономика и политическата система. Промяната в посоката има икономически смисъл и сама по себе си, но добавеното напрежение от бежанската криза я прави дори още по-важна.

Друг важен аспект е разселването на бежанците както от Гърция, така и от Турция. Сегашното споразумение предвижда разселване на поне 20 000 души от Гърция до средата на май. Това е твърде малко предвид факта, че в момента в страната има около 50 000 мигранти, живеещи в лоши условия. Този процес трябва да бъде ускорен.

Също толкова ключов е ефективният старт на разселването от турските бежански лагери, за да могат хората там да повярват на твърденията на ЕС, че за тях е по-добре да изчакат в Турция за получаване на бежански статут. Колкото по-голям е броят на хората, директно разселени от Турция в ЕС, толкова по-ефективно ще бъде обезкуражаването на опитите на трафикантите да търсят нови маршрути през Либия или Кавказ.

За съжаление все още няма детайли как ще бъде приложено разселването в ЕС. Към началото на април Германия започна да приема малък брой сирийци директно от Турция, но лиспсват подробности кои други европейски страни ще се включат, кога и как. Същевременно първоначалното разселване на 72 000 бежанци със сигурност е твърде малко, за да разбие бизнес модела на трафикантите. Страните от ЕС трябва да изпълнят ангажиментите си и доброволно да заявят приемането на повече бежанци.

Тази сделка с Турция е трудна за изпълнение. Без нея обаче външните граници на ЕС биха рухнали напълно и Гърция и други държави по периферията щяха да бъдат оставени да се справят сами с мигрантската криза. Фокусът сега трябва да бъде върху щедра подкрепа за Гърция и бързо увеличаване на броя на бежанците, взимани директно от Турция, за да се не се дава шанс на трафикантите. Без тези действия моралният компромис, направен със споразумението с Турция, ще се окаже напразен.

Гунтрам Волф е директор на аналитичния център Bruegel. Текстът е предоставен на "Капитал" от Bruegel.

Критиците нарекоха сделката за бежанците между ЕС и Турция неморална и дори незаконна. Но тя означава подобряване на статуквото, което заплашваше да доведе до крах на Шенген и катастрофа в Гърция. Сега Европа трябва да се фокусира върху изпълнението като осигури техническа помощ и политическа стабилност в Гърция и намери начин да направи така, че разселването на бежанци да проработи.

В преговорите с Турция целта на ЕС беше да се ограничи броя на пристигащите в Европа мигранти и да се удари бизнес модела на трафикантите. Ключовият елемент на сделката е споразумението за връщане в Турция на всички мигранти, пристигащи незаконно в Гърция, и приемане на същия брой сирийски бежанци директно от Турция. До голяма степен това напомня британския подход - Великобритания взима бежанци от Турция, като отказва достъп на онези, които са прекосили Европа.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK