Има ли живот след Brexit

ТЕМАТА НАКРАТКО - МВФ за пръв път официално предупреди, че излизане на Великобритания от ЕС ще причини "сериозни глобални щети" и може да забави с години развитието на страната. - Британското финансово министерство пресметна, че националният БВП ще се свие с най-малко 3.4% до 2030 г., като цената ще платят британците, а страната ще бъде "трайно по-бедна". - Експерти припомнят, че никой не знае какво би се случило при Brexit, защото няма прецедент със суверенна държава, излязла от ЕС, и следователно - сценарий за моделиране.

Днес вероятно всеки курс по английска литература обсъжда думите на Джон Дън, че "човекът не е остров, вътре в себе си затворен". Малцина си спомнят, че неговите "Молитви при неочаквани случаи" продължават с "...отмъкне ли морето буца пръст, Европа се смалява". Прозрението на поета отпреди 400 години обаче е пуснало корени, при това в необичайна почва - сред финансови и икономически регулатори, политици и европейските партньори на Великобритания.

В първия ден от кампанията преди референдума за оставане или излизане на страната от ЕС Международният валутен фонд (МВФ) и британското финансово министерство публикуваха заключенията си за икономическите последствия от евентуален Brexit. В априлската си прогноза за глобалната икономика МВФ посочва ясно, че "евентуален Brexit може да нанесе сериозни регионални и глобални щети, като разруши установени търговски отношения".

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Затова фондът ревизира прогнозата си за икономически растеж на Великобритания през 2016 г. до 1.9% от нейния БВП. Това е по-малко от записаните през 2015 г. 2.2% растеж, но и от януарската прогноза на МВФ отново за 2.2% тази година. Освен това докладът от 12 април е първият път, когато фондът официално нарече Brexit "реална възможност", предупреди, че това ще засегне пряко икономиката на страната, и даде количествено изражение на опасността. Досега единствено управляващият директор на вашингтонската институция Кристин Лагард бе казала, че въпросите около бъдещето на Великобритания могат да костват на страната загуба на работни места и инвестиции.

Сегашният доклад накара британския премиер Дейвид Камерън да преоткрие неволно мъдростта на Дън и да напише в Twitter, че МВФ е прав - "напускането на ЕС ще донесе огромни рискове за британската икономика. Ние сме по-силни, спокойни и добре в Европейския съюз". Финансовият му министър Джордж Озбърн нарече прогнозата "най-ясното независимо предупреждение за вкуса на задаващите се лоши неща".

В същото време неговото министерство публикува доклад от 200 страници, които трябва да докажат, че Brexit е неизгоден, и да покажат, че цената за това ще падне основно върху данъкоплатците. МВФ ще пусне по-подробна оценка за Brexit през май, когато същото ще направи и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).



Както след изказването на Лагард, така и сега лагерът за излизане от ЕС нападна тези оценки. Първия път организация Vote Leave омаловажи думите на Лагард с аргумента, че тя е разследвана в родината си за плащания към бизнесмен. Сега изпълнителният директор на Vote Leave Матю Елиът нападна и Озбърн. "МВФ е правил тежки прогнози за Великобритания и друг път, а сега го прави отново по искане на нашия министър", каза Елиът, цитиран от Guardian. "Сгрешиха тогава, ще сгрешат и сега."

Три сценария
Нападките на Елиът не попречиха на Озбърн да представи проучването на министерството си с не по-малко популисткото предупреждение, че при Brexit "Великобритания трайно ще обеднее, а... цената за това ще падне върху хората" заради неминуемо по-високите данъци. Докладът разглежда три сценария, наречени условно моделите на Норвегия, Канада и Световната търговска организация (СТО).

Норвежкият модел предполага, че Великобритания ще се присъедини към Европейското икономическо пространство (ЕИП) по подобие на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия. Те са част от единния пазар, а Норвегия по свое желание - и към Шенген и Дъблинския регламент.

"Трите държави обаче си плащат за това, като вноската на Норвегия е с едва 17% по-ниска от тази на Великобритания", казва пред "Капитал" преподавателят в London School of Economics Томас Сампсън, автор на проучване за икономическата цена на Brexit.

Според анализаторите на Озбърн "норвежкият модел" ще означава свиване на БВП с между 3.4% и 4.3% сумарно до 2030 г. Това означава между 2400 и 2900 паунда по-нисък годишен доход средно на всяко семейство в страната, посочва министерството. Сампсън допълва, че фискът също няма да спести пари в този случай.

Швейцарският модел означава Великобритания да не е член на ЕИП, но да сключва двустранни договори с ЕС и евентуално да се присъедини към Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ). Икономическата цена на този вариант е свиване на британския БВП с между 4.6% и 7.8% до 2030 г. Това прави средна годишна загуба за доходите на всяко семейство в страната между 3200 и 5400 лири, се казва в документа. Освен това "резултатът от напускане на ЕС ще бъде по-висока задлъжнялост на правителството и следователно - дълг, голямо увеличение на данъците или мащабно орязване на държавните разходи".

Третият сценарий е най-тежък, но и най-малко вероятен според доклада. Опцията СТО предполага Великобритания да не предоговори по никакъв начин отношенията си с ЕС, а да остави търговията си със съюза, но и с почти останалия цял свят да се регулира от СТО. Правилата на организацията задължават всеки от нейните 161 членове да предоставят на останалите статут на най-облагодетелствана нация.

"За Великобритания това означава, че нейният износ както към ЕС, така и към останалите страни в СТО ще се обмитява с вносните преференциални тарифи на съответната страна", обяснява Сампсън. "Това ще оскъпи британския износ за ЕС", продължава той. Вероятно затова докладът на Озбърн го определя като "най-неблагоприятния" вариант.

• 1
• 2
• Следваща страница » "Уравнение с много неизвестни"