Затова фондът ревизира прогнозата си за икономически растеж на Великобритания през 2016 г. до 1.9% от нейния БВП. Това е по-малко от записаните през 2015 г. 2.2% растеж, но и от януарската прогноза на МВФ отново за 2.2% тази година. Освен това докладът от 12 април е първият път, когато фондът официално нарече Brexit "реална възможност", предупреди, че това ще засегне пряко икономиката на страната, и даде количествено изражение на опасността. Досега единствено управляващият директор на вашингтонската институция Кристин Лагард бе казала, че въпросите около бъдещето на Великобритания могат да костват на страната загуба на работни места и инвестиции.

Сегашният доклад накара британския премиер Дейвид Камерън да преоткрие неволно мъдростта на Дън и да напише в Twitter, че МВФ е прав - "напускането на ЕС ще донесе огромни рискове за британската икономика. Ние сме по-силни, спокойни и добре в Европейския съюз". Финансовият му министър Джордж Озбърн нарече прогнозата "най-ясното независимо предупреждение за вкуса на задаващите се лоши неща".

В същото време неговото министерство публикува доклад от 200 страници, които трябва да докажат, че Brexit е неизгоден, и да покажат, че цената за това ще падне основно върху данъкоплатците. МВФ ще пусне по-подробна оценка за Brexit през май, когато същото ще направи и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Както след изказването на Лагард, така и сега лагерът за излизане от ЕС нападна тези оценки. Първия път организация Vote Leave омаловажи думите на Лагард с аргумента, че тя е разследвана в родината си за плащания към бизнесмен. Сега изпълнителният директор на Vote Leave Матю Елиът нападна и Озбърн. "МВФ е правил тежки прогнози за Великобритания и друг път, а сега го прави отново по искане на нашия министър", каза Елиът, цитиран от Guardian. "Сгрешиха тогава, ще сгрешат и сега."

Три сценария

Нападките на Елиът не попречиха на Озбърн да представи проучването на министерството си с не по-малко популисткото предупреждение, че при Brexit "Великобритания трайно ще обеднее, а... цената за това ще падне върху хората" заради неминуемо по-високите данъци. Докладът разглежда три сценария, наречени условно моделите на Норвегия, Канада и Световната търговска организация (СТО).

Норвежкият модел предполага, че Великобритания ще се присъедини към Европейското икономическо пространство (ЕИП) по подобие на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия. Те са част от единния пазар, а Норвегия по свое желание - и към Шенген и Дъблинския регламент.

"Трите държави обаче си плащат за това, като вноската на Норвегия е с едва 17% по-ниска от тази на Великобритания", казва пред "Капитал" преподавателят в London School of Economics Томас Сампсън, автор на проучване за икономическата цена на Brexit.

Според анализаторите на Озбърн "норвежкият модел" ще означава свиване на БВП с между 3.4% и 4.3% сумарно до 2030 г. Това означава между 2400 и 2900 паунда по-нисък годишен доход средно на всяко семейство в страната, посочва министерството. Сампсън допълва, че фискът също няма да спести пари в този случай.

Швейцарският модел означава Великобритания да не е член на ЕИП, но да сключва двустранни договори с ЕС и евентуално да се присъедини към Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ). Икономическата цена на този вариант е свиване на британския БВП с между 4.6% и 7.8% до 2030 г. Това прави средна годишна загуба за доходите на всяко семейство в страната между 3200 и 5400 лири, се казва в документа. Освен това "резултатът от напускане на ЕС ще бъде по-висока задлъжнялост на правителството и следователно - дълг, голямо увеличение на данъците или мащабно орязване на държавните разходи".

Третият сценарий е най-тежък, но и най-малко вероятен според доклада. Опцията СТО предполага Великобритания да не предоговори по никакъв начин отношенията си с ЕС, а да остави търговията си със съюза, но и с почти останалия цял свят да се регулира от СТО. Правилата на организацията задължават всеки от нейните 161 членове да предоставят на останалите статут на най-облагодетелствана нация.

"За Великобритания това означава, че нейният износ както към ЕС, така и към останалите страни в СТО ще се обмитява с вносните преференциални тарифи на съответната страна", обяснява Сампсън. "Това ще оскъпи британския износ за ЕС", продължава той. Вероятно затова докладът на Озбърн го определя като "най-неблагоприятния" вариант.

"Във всеки случай този доклад се фокусира основно върху политическия аспект, като пропуска един очевиден факт", подчертава Сампсън. "Досега няма случай на суверенна държава, напуснала ЕС. Това означава не само че не можем да моделираме и предвидим процеса, но и не знаем какво и как ще договори Лондон с ЕС."

Според Лисабонския договор от момента, в който Великобритания обяви намерението си да напусне ЕС, има две години да постигне споразумение за това с Европейския съвет. Ако не успее, членството се прекратява автоматично след изтичане на срока.

За това време Лондон трябва "да реши уравнения с много неизвестни", казва Сампсън. Това означава първо да реши кой модел ще следва. От това зависи каква част от европейското законодателство, в момента транспонирано в собствените й закони, ще промени. В същото време трябва да развие собствен капацитет във всяка област в отношенията на страната със света, която понастоящем се ръководи от Брюксел - от търговски преговори до дипломатически представителства.

След това трябва да реши дали и в каква степен ще продължи да субсидира политики, като например научни изследвания и развойна дейност, по които в момента е сред най-големите получатели на средства в ЕС.

Не на последно място, в случай че лагерът на евроскептиците спечели, той ще трябва да разчита на проевропейското правителство на Камерън да предоговори отношенията с ЕС по модел, който не подкрепя. "Дори и ако не се усъмним, че в този случай Камерън ще работи за интересите на нацията, то остава Европейският съвет - дори 35% от гласовете в него са достатъчни, за да се възпрепятства желаното от британските евроскептици споразумение", казва Сампсън.

Федералният резерв на САЩ посочи някои от другите неизвестни, като поиска от банките на Уолстрийт с бизнес във Великобритания да представят планове за действие в случай на Brexit. Въпросът, който най-много тревожи финансовите регулатори в САЩ, е колко време ще отнеме на Лондон да предоговори с ЕС основните свободи - на движение на капитали, хора, стоки и бизнес. От това ще зависи дали инвестиционните банки ще останат в Лондон, но и дали ще могат да извършват всички финансови услуги, както досега. Това например е тревожно за много швейцарски банки, но и показателно за евентуалното британско бъдеще. Тъй като в момента Швейцария и ЕС нямат изчерпателно споразумение за свободно предоставяне на финансови услуги, много швейцарски финансови институции обслужват европейските си клиенти през свои клонове в Лондон.

Промяната на това положение безспорно ще засегне бизнеса на тези швейцарски банки, но и показва колко деликатно е предоговарянето на британските отношения с Европа.

"Това са факти, над които всеки трябва да помисли, преди да реши как да гласува в референдума на 23 юни", каза министър Озбърн. Френският му колега Еманюел Макрон бе по-краен с думите: "Днес вие сте силни, защото сте част от ЕС... Ако това се промени, няма да имате никаква преговорна тежест." Председателят на мюнхенския институт за икономически изследвания (IFO) Клеменс Фюст пък допълни в статия за ProjectSyndicate, че "последствията за Германия ще бъдат тежки... защото ЕС като цяло и Германия в частност ще станат по-малко привлекателни за инвеститори".

"Затова, без да забравяме, че никой не може да предвиди как ще изглежда страната в деня след Brexit, не бива да пропускаме предупрежденията на икономистите, защото камбаната бие за нас", заключава Сампсън. С това той неволно е цитирал края на "Молитвите при неочаквани случаи".