След двудневна среща на финансовите министри от еврозоната в Амстердам германският финансов министър Волфганг Шойбле каза, че Гърция не се нуждае от облекчаване на дълга и Атина няма да го поиска, докато тройката кредитори намира нивото на дълга за устойчиво, съобщи Bloomberg.
Под устойчивост министрите от еврогрупата имат предвид възможността Гърция да обслужва дълга си, без да трупа нови задължения, допълва Financial Times. С това Германия и още няколко страни от еврозоната потвърдиха позицията си срещу частично опрощаване на гръцки дълг. По това те се различават с Международния валутен фонд (МВФ), според който без опрощаване дългът на Гърция няма да е устойчив.
"Анализът по устойчивостта на дълга ще реши дали са необходими допълнителни мерки в помощ на Гърция, каза Шойбле след края на срещата в събота, цитиран от Bloomberg. "Според мен такова нещо няма да се наложи в близките години."
Преговорните екипи от Гърция и тройката ЕС, ЕЦБ и МВФ още не са постигнали съгласие по бъдещите реформи, договорени принципно в третия кредитен пакет, който е на обща стойност 86 млрд. евро. За да стане това, Гърция трябва да гласува и наложи мерки, които да осигурят 1.7 млрд. евро, с които да се запълни прогнозният бюджетен дефицит за 2017 и 2018 г., припомня в. "Катимерини". Времето за одобряване на тези мерки от гръцкия парламент, което да отключи нов транш от свежи капитали, намалява бързо.
В петък правителството на Алексис Ципрас внесе за обсъждане в парламента законопроект за реформа на пенсионната система и за увеличаване на непреките данъци.
Според информация на "Катимерини" сред предложението мерки е увеличаване на основната ставка на данък добавена стойност от 23% на 24%. Това определено не е от полза за икономиката, защото стимулира укриването на данъци, коментира вестникът и посочва, че приходите от ДДС от 2009 до 2015 г. са намалели с 3.5 млрд. евро в абсолютни стойности.
Старата история, но с нов край
По този повод Financial Times коментира в петък, че сегашната дългова криза в Гърция звучи познато от миналото лято, но този път последствията може да бъдат и по-лоши.
"Точно както гръцката криза разтърси ЕС миналата година, сега отново може да има челен сблъсък: ако Атина не получи следващия транш от кредитния пакет, рискува да фалира по плащания по дълга си в размер от 3.5 млрд. евро през юли, а това вече засилва тягостната перспектива от Grexit", пише коментаторът от Брюксел на Financial Times Питър Шпигел.
Кризата тогава бе разрешена със смяната на тогавашния гръцки финансов министър Янис Варуфакис с Евклидис Цакалотос. Последвалото подписване на кредитен меморандум за 86 млрд. евро убеди Брюксел, че премиерът бунтовник Ципрас се е превърнал в съвестен икономически реформатор. "ЕС обаче изобщо не взе предвид икономически реалности в Гърция", пише "Шпигел". "В крайна сметка непосредственият ефект бе светкавичен заем от 13 млрд. евро, за да не фалира Гърция по предстоящи плащания, срещу обещания за съвсем конкретни пенсионни и данъчни реформи".
Основната част от кредита трябваше да бъде договорена след преглед по най-неотложните задачи на Атина след края на първото тримесечие. "Сякаш да подчертае колко несигурна е тази сделка, МВФ даде ясно да се разбере, че няма да участва, докато не е ясно, че Ципрас, който се превърна в първия лидер на развита страна, фалирала пред МВФ, ще спази обещанията си за реформи."
Това доведе до забавяне на първата ревизия с още две тримесечия, както и до задълбочаване на тристранния конфликт между Атина, Берлин и МВФ.
В резултат МВФ иска преструктуриране на гръцкия дълг, Германия – не, а Гърция зае отбранителна позиция срещу кредиторите. И ако играчите и техните позиции приличат много на миналогодишната криза, изходът може да е различен, продължава "Шпигел".
Миналия юли Брюксел беше убеден, че евентуален Grexit, макар и тежък за местната икономика, няма да засегне особено останалата част от еврозоната. Сега перспективата пред фалирала европейска страна с 50 000 сирийци, иракчани и афганистанци в лагерите й е много по-мрачна.
След двудневна среща на финансовите министри от еврозоната в Амстердам германският финансов министър Волфганг Шойбле каза, че Гърция не се нуждае от облекчаване на дълга и Атина няма да го поиска, докато тройката кредитори намира нивото на дълга за устойчиво, съобщи Bloomberg.
Под устойчивост министрите от еврогрупата имат предвид възможността Гърция да обслужва дълга си, без да трупа нови задължения, допълва Financial Times. С това Германия и още няколко страни от еврозоната потвърдиха позицията си срещу частично опрощаване на гръцки дълг. По това те се различават с Международния валутен фонд (МВФ), според който без опрощаване дългът на Гърция няма да е устойчив.
5 коментара
"правителството на Алексис Ципрас внесе за обсъждане в парламента законопроект... за увеличаване на непреките данъци ... сред предложението мерки е увеличаване на основната ставка на данък добавена стойност от 23% на 24%. "
ДДС е най-десния данък. Увеличава го (още) емблематичен за днешния ден левичар. И ПЕС-оглавците (нашичкия пък въведе плосък данък, за което - благодаря) имат още наглостта да се наричат леви :-) Драги ми Смехурко ... :-)
Социалистите са шайка корумпета, за които лъжата е като въздуха и водата за всяко живо същество :-) На гласувалите - Честито!
И какво се случва сега, ще трябва ЕС да плаща не само на Турция а и на Гърция, защото видите ли ставало лошо с "бежанците". Интересно колко още изнудвачи може да се закачат на този влак. Например Италия е перфектен кандидат.
До коментар [#2] от " just ": С Гърция е по-различно. Предишниат председател на ЕЦБ Трише изкупи дълга на частните кредитори на Гърция, които иначе щяха да го загубят, и го направи дълг към европейските данъкоплатци. Без отписване на дълг няма как да стане и Шойбле много добре го знае, но лихвите за Дойче банк са си чиста печалба.
Този гръцки театър най накрая няма ли да свърши...???
Щом МВФ смята, че дългът трябва да бъде частично отписан, да отпише от своята част.