Преговорните екипи от Гърция и тройката ЕС, ЕЦБ и МВФ още не са постигнали съгласие по бъдещите реформи, договорени принципно в третия кредитен пакет, който е на обща стойност 86 млрд. евро. За да стане това, Гърция трябва да гласува и наложи мерки, които да осигурят 1.7 млрд. евро, с които да се запълни прогнозният бюджетен дефицит за 2017 и 2018 г., припомня в. "Катимерини". Времето за одобряване на тези мерки от гръцкия парламент, което да отключи нов транш от свежи капитали, намалява бързо.

В петък правителството на Алексис Ципрас внесе за обсъждане в парламента законопроект за реформа на пенсионната система и за увеличаване на непреките данъци.

Според информация на "Катимерини" сред предложението мерки е увеличаване на основната ставка на данък добавена стойност от 23% на 24%. Това определено не е от полза за икономиката, защото стимулира укриването на данъци, коментира вестникът и посочва, че приходите от ДДС от 2009 до 2015 г. са намалели с 3.5 млрд. евро в абсолютни стойности.

Старата история, но с нов край

По този повод Financial Times коментира в петък, че сегашната дългова криза в Гърция звучи познато от миналото лято, но този път последствията може да бъдат и по-лоши.

"Точно както гръцката криза разтърси ЕС миналата година, сега отново може да има челен сблъсък: ако Атина не получи следващия транш от кредитния пакет, рискува да фалира по плащания по дълга си в размер от 3.5 млрд. евро през юли, а това вече засилва тягостната перспектива от Grexit", пише коментаторът от Брюксел на Financial Times Питър Шпигел.

Кризата тогава бе разрешена със смяната на тогавашния гръцки финансов министър Янис Варуфакис с Евклидис Цакалотос. Последвалото подписване на кредитен меморандум за 86 млрд. евро убеди Брюксел, че премиерът бунтовник Ципрас се е превърнал в съвестен икономически реформатор. "ЕС обаче изобщо не взе предвид икономически реалности в Гърция", пише "Шпигел". "В крайна сметка непосредственият ефект бе светкавичен заем от 13 млрд. евро, за да не фалира Гърция по предстоящи плащания, срещу обещания за съвсем конкретни пенсионни и данъчни реформи".

Основната част от кредита трябваше да бъде договорена след преглед по най-неотложните задачи на Атина след края на първото тримесечие. "Сякаш да подчертае колко несигурна е тази сделка, МВФ даде ясно да се разбере, че няма да участва, докато не е ясно, че Ципрас, който се превърна в първия лидер на развита страна, фалирала пред МВФ, ще спази обещанията си за реформи."

Това доведе до забавяне на първата ревизия с още две тримесечия, както и до задълбочаване на тристранния конфликт между Атина, Берлин и МВФ.

В резултат МВФ иска преструктуриране на гръцкия дълг, Германия – не, а Гърция зае отбранителна позиция срещу кредиторите. И ако играчите и техните позиции приличат много на миналогодишната криза, изходът може да е различен, продължава "Шпигел".

Миналия юли Брюксел беше убеден, че евентуален Grexit, макар и тежък за местната икономика, няма да засегне особено останалата част от еврозоната. Сега перспективата пред фалирала европейска страна с 50 000 сирийци, иракчани и афганистанци в лагерите й е много по-мрачна.