Призив за религиозна конституция разбуни духовете в Турция

Президентът Ердоган и премиерът Давутоглу подкрепиха секуларизма в страната

Председателят на турския парламент и член на управляващата Партия на справедливостта и развитието (AKP) Исмаил Кахраман предизвика скандал с изказването си, че принципът за секуларизъм трябва да бъде изваден от новата конституция, защото става въпрос за мюсюлманска страна. По думите му Турция трябва да има религиозна конституция, пише ВВС.

AKP, която има корени в политическия ислям, се опитва да събере подкрепа за изработване на нов основен закон. Сегашният, който не насърчава никоя религия, датира от военния преврат през 1980 г. Кахраман наблюдава работата по изготвянето на проекта за нова конституция.

Дистанция от всички религии

В отговор на изказването на Кахраман президентът Реджеп Тайип Ердоган заяви, че държавата трябва еднакво да се дистанцира от всички религии. Премиерът Ахмет Давутоглу пък коментира, че принципът на секуларизма ще присъства в новата конституция. Същевременно правителството обеща, че в новия текст базови ще са европейските стандарти за гарантиране правата на човека.

Председателят на парламентарната комисия за промяна на конституцията Мустафа Топташ, който също е член на AKP, посочи, че Кахраман не е говорил от името на партията и че не е било дискутирано премахването на елемента за светския характер на страната.

Критиците на правителството обаче се притесняват, че думите му са показали "истинското лице" на управляващите и че светските основи на Турция са под заплаха. Те също така се опасяват, че новата конституция може да концентрира прекалено много власт в ръцете на Ердоган, който иска президентска система да смени сегашната, която е парламентарна.

Турция, която е член на НАТО и дългогодишен кандидат за влизане в ЕС, е възприемана като пример за светска демокрация с преобладаващо мюсюлманско население. Но при Ердоган балансът се обърна и през последните две години правителството вдигна забраната за носенето на забрадки от жените в училищата и обществените учреждения. То също така ограничи продажбите на алкохол и опитва да забрани смесените общежития в държавните университети.

На този фон изказванията на Кахраман са смущаващи. "Ние сме мюсюлманска страна и в резултат на това трябва да имаме религиозна конституция. Секуларизмът не може да присъства в новата конституция", заяви той. Това е най-чувствителната разделителна линия в турското общество – секуларизмът срещу ислямизма, и с призива си председателят на парламента отново разкри дълбочината на проблема.

Защита на светските принципи

Кемал Кълъчдароглу, лидер на основната опозиционна и светска Републиканска народна партия (CHP), се обяви срещу изказването на Кахраман. "Хаосът в Близкия изток е продукт на начин на мислене, който превръща религията в инструмент на политиката, както правите вие. Секуларизмът съществува, за да може всеки да практикува своята религия свободно", смята Кълъчдароглу.

AKP има 317 от общо 550 места в парламента. Необходимо е тя да получи подкрепата на 330 депутати за проект за нова конституция, който да бъде гласуван на референдум. Това означава, че ще трябва да привлече на своя страна и представители на други партии.

Мустафа Кемал Ататюрк основава със съмишлениците си съвременната турска република през 1923 г. и на следващата година слага край на халифата. Той е смятал, че е невъзможно да се изгради модерна правова държава - особено с мюсюлманско общество - без да се раздели държавата от религията.

Турция в особена компания

Според Мустафа Топташ, който е и член на групата на АКР за подготовка на промените в основния закон, партията няма проблем със секуларизма, а само с прилагането му. Тази интерпретация на първите 4 члена на конституцията се възприема в турския елит и общество като частично основателна, защото особено режимите след военни преврати са прилагали принципа толкова строго, че са отблъснали мнозина вярващи мюсюлмани от държавата. От друга страна, именно светското начало позволи равенство на жените и многопартийна демокрация, благодарение на която АКР дойде на власт чрез избори.

В момента в мюсюлманските държави в Северна Африка и Близкия изток единствено Тунис опитва да намери бъдеще в устройство, разделящо държавата от религията. Другите традиционни варианти са били светски диктатури (Египет, Ирак, Либия или Сирия) или теокрации като Иран и Саудитска Арабия. Опитът на президента Реджеп Тайип Ердоган да концентрира чрез конституционни промени повече власт в ръцете си поставя Турция в особена позиция спрямо тези две групи.