Големите сръбски надежди

Големите сръбски надежди

Бившият националист и може би бъдещ демократ Александър Вучич спечели нов мандат. Въпросът е какво ще направи с властта си

5368 прочитания

© Reuters


Той е най-голямата надежда на Сърбия да се превърне в нормална европейска демокрация. Или е балкански автократ с желязна хватка и националистически инстинкти, заплашващ да дестабилизира региона. Можете да получите и двата отговора за това кой е Александър Вучич в зависимост кого питате. Още преди окончателните резултати от изборите на 24 април да бъдат обявени, е ясно едно - той остава най-влиятелният човек в Сърбия и ключовият политик в Западните Балкани. Макар хазартният ход със свикването на предсрочни избори доведе до това, че неговата Сръбска прогресивна партия загуби 27 места в сравнение с предишния парламент, Вучич остава премиер. Въпросът е какво ще направи с властта, която получи.

Последна надежда?

Коментарите в международните медии след изборите и завалелите поздравления към победителя показват, че в очите на Запада Вучич е реформатор, готов да взема тежки решения и способен да постига резултатите, които мнозина нетърпеливо очакват. Брюкселското споразумение, подписано през 2014 г., което трябваше да спомогне за нормализирането на отношенията между Косово и Сърбия, визитата в Сребреница миналата година, прилагането на непопулярни мерки относно фискалната политика – всички тези стъпки, предприети от Вучич, убедиха западните му партньори, че засега някогашният националист и протеже на Воислав Шешел е по-надежден от либералните си предшественици.

Сръбските анализатори, от друга страна, не са големи оптимисти относно истинската същност на Вучич. Йелена Милич, директор на Центъра за евроатлантически изследвания, известен с подкрепата си за присъединяването на Сърбия към ЕС и НАТО, казва, че премиерът не е никакъв реформатор. Тя се притеснява, че ЕС си затваря очите за това, което той прави на вътрешната политическа сцена, и занижава стандартите си за сметка на поддържането на фалшива стабилност в региона – нещо, което Вучич изглежда, че гарантира.

"Дилемата между стабилността и демокрацията, която самият Вучич създава и все повече налага, е фалшива, тъй като вече няма устойчива стабилност без демокрация", посочва Милич пред "Капитал". И допълва, че е притеснително, че ЕС не реагира на изказванията на премиера за възможен "украински или македонски" сценарий в Сърбия, тъй като и в двата случая мирните протести на граждани (било то македонски или украински) срещу все по-тоталитарните решения на режими, поддържани от Москва, трябва да бъдат подкрепени. "Човек не може да каже, че е ориентиран към ЕС, и в същото време да поддържа близки връзки с Русия. В този случай очаквам ясна "путинизация" на Сърбия и много дълъг път до прием в ЕС", казва Милич.

Тя посочва, че в момента в страната са активни над 100 проруски организации. "Не разбирам защо победата на Вучич се обявява като победа за проевропейска Сърбия. Това, което наблюдаваме сега, е очевидна путинизация", твърди Милич. И допълва, че е лесно да си затваряш очите за случващото се в Сърбия, когато приемането в ЕС няма да се случи поне още десет години. Но тя се чуди дали през следващите пет години, когато законовите реформи ще бъдат на дневен ред, позицията на Брюксел ще бъде същата.

Милош Дамнянович, политически анализатор, работещ за BIRN, смята, че руското влияние не е истинска заплаха за демократичните ценности в Сърбия. "Ние, сърбите, нямаме негативно мнение за Русия, каквото например имат Полша, Словакия и Чехия. Чувстваме повече сантименталност, но фактът е, че Сърбия е по-ориентирана към Запада", казва той пред "Капитал". По думите му никой сърбин не иска да живее в Москва днес, имигрантите отиват на Запад и това е истинската сръбска обвързаност. "За сръбския политик винаги е добре да се снима с руски политици, но после отново се обръщаме на Запад", твърди Дамнянович, който е възпитаник на University of Oxford и има докторантура по политически науки със специалност "Демократизация на Хърватия и Сърбия през 90-те години".

Няма хора, има проблем

Дамнянович напуска Сърбия на 8-годишна възраст, но през 2012 г. решава да се върне обратно и се установява в Белград, където е роден. Днес, четири години по-късно, той не съжалява за решението си, но смята, че ситуацията в страната е по-малко оптимистична. "Тук най-големият проблем е бюрокрацията, както и липсата на човешки ресурси в ключови области", посочва той. И допълва, че това е едно от най-големите предизвикателства пред Вучич. "Отърваването от неквалифицираните и неработещи служители, които има в редиците на премиера, ще бъде най-голямата стъпка напред, която може да предприеме", смята Дамнянович.

На същото мнение е и Йово Бакич, известен социолог и политически анализатор от Белград. Според него тази ситуация може лесно да бъде забелязана в цялата страна. По думите му една от най-големите сръбски общини – Вождовац, е перфектният пример за това. "Само в градския съвет има седемдесет души, всичките членове на Прогресивната партия, които са наети като административни служители и никога не стоят на работните си места", казва Бакич пред "Капитал".

Дамнянович допълва, че през 2012 г., когато решава да се върне в Сърбия, идеята му е да донесе позитивна промяна в страната: "Обичам Сърбия и ми харесва да живея тук. Идеята ми беше да дам уменията си и да се заема с позитивни промени." Той се обръща към различни министри, но всеки път, когато се срещне с потенциален държавен работодател, отговорът е, че е прекалено квалифициран или че не могат да си позволят услугите му. "Вучич прави голяма грешка, същата, която направи Тадич, а именно да вкарва много лош човешки капитал в екипа си, където основният критерий не са способностите, а пълната сервилност", казва Дамнянович, който вече не иска държавна работа.

"Командирът на олигархията"

В разрез с традицията сред членовете на Прогресивната партия нямаше празненство след победата с 48.26% от гласовете (според последните данни на Републиканската избирателна комисия). Някои анализатори търсят причината в предстоящите тежки реформи, които Вучич обеща да въведе – като например уволнението на 75 000 служители в публичния сектор, за да изпълни обещанията към МВФ.

Йелена Милич не вярва в бързите промени. Тя казва, че още преди предсрочните избори, свикани с мотива, че иска повече подкрепа за реформи и влизане в ЕС, Вучич е имал пълен мандат да изпълни всяка болезнена промяна, но не е поискал да го направи. Дори "историческото" Брюкселско споразумение не е донесло очаквания резултат – отношенията между Косово и Сърбия не са били толкова лоши от войната през 1999 г., смята Милич.

"Сръбските граждани не спечелиха нищо от тези избори, дори напротив", заявява Йово Бакич, визирайки системата, която бе установена на 5 октомври. "Системата е същата, разликата е, че сега има само един командир и неговото име е Александър Вучич", твърди Бакич. Според него най-големият проблем е, че хората вярват, че премиерът ще донесе положителни промени, но действителността показва нещо различно. "Сърбите смятат, че ако изберат Вучич, гласуват срещу олигархията. Но не разбират, че той е точно командирът на олигархията, от когото искат да се отърват", казва Бакич и нарича Прогресивната партия на Вучич авторитарно нещастие.

"Още четири години стабилност"

Политическият пейзаж в Сърбия след 24 април е по-интересен от всякога. Според последните резултати Прогресивната партия очаквано спечели 131 мандата в 250-местния парламент. Но това не е точно резултатът, което искаше да постигне най-влиятелният политик в Сърбия.

Ако изборите бяха свикани от Вучич, за да спечели повече власт, то не се получи. Премиерът се надяваше да получи по-солидна подкрепа в парламента, но вместо това, докато гласовете още се броят, изглежда, че неговата партия ще загуби 27 депутатски места в полза на анти-ЕС или дори проруски партии, които намериха място в публичния дебат за пръв път от известно време насам. Такава е националистическата формация на прясно оправдания от трибунала в Хага Воислав Шешел, която ще бъде трета сила в парламента.

"Вучич остава най-влиятелният в Сърбия, но парадоксът е, че след предсрочните избори, които той лично свика, опозицията стана по-силна. Така че промяната на конституцията (например заради статута на Косово) може да бъде много по-трудна от преди вота", посочва Бакич.

Дамнянович е съгласен с Милич, че ще има напредък, но много бавен. "За Сърбия най-голямата опасност е, че ще се отдалечи от ЕС и ще стане страна като Румъния или България, които прилагат минимални реформи и не успяват да създадат силни институции. Този сценарий е много вероятен", казва той. Според него отговорни за това ще бъдат и страните от ЕС, които са изтъргували демокрацията за политическата стабилност. По думите му политическата свобода в страната е застрашена – ситуацията не е по-лоша от тази по времето на Слободан Милошевич, както твърдят някои анализатори, но е по-лоша от тази по времето на Борис Тадич, Воислав Кощуница и Зоран Джинджич.

Няколко скорошни примера само потвърждават думите му. Йелена Милич признава, че е използвала услугите на полицията, тъй като е получавала заплахи заради подкрепата си за присъединяването на страната към НАТО. Наскоро Светлана Божич Краинчич, журналист от телевизия "Войводина", е била уволнена и глобена, тъй като по време на пресконференция попитала премиера дали наистина отхвърля идеологията за Велика Сърбия. Нито един от последните случаи на заплахи и побой над журналисти не е бил изваден пред обществото. Нищо, че вече бе обявено, че Сърбия е избрала по-светло бъдеще – с широко затворени очи.

*Наталия Заба е полски журналист и преводач. Тя живее и работи в Белград

Той е най-голямата надежда на Сърбия да се превърне в нормална европейска демокрация. Или е балкански автократ с желязна хватка и националистически инстинкти, заплашващ да дестабилизира региона. Можете да получите и двата отговора за това кой е Александър Вучич в зависимост кого питате. Още преди окончателните резултати от изборите на 24 април да бъдат обявени, е ясно едно - той остава най-влиятелният човек в Сърбия и ключовият политик в Западните Балкани. Макар хазартният ход със свикването на предсрочни избори доведе до това, че неговата Сръбска прогресивна партия загуби 27 места в сравнение с предишния парламент, Вучич остава премиер. Въпросът е какво ще направи с властта, която получи.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
mb-3
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


2 коментара
  • 1
    misho73 avatar :-|
    misho73

    Разширяването на ЕС приключи много отдавна - още 2007-ма. Хърватия беше щастливо изключение. Същото важи и за НАТО, в което като нови членове виждам единствено Швеция и Черна Гора, и то за десетилетие. Въпросът с Косово няма да бъде решен в близките 10 години, което обрича Сърбия на международна изолация, доколкото статута на Косово ще е пречка за каквито и да било конкретни стъпки (договори). От друга страна, Цар Вова Къси ще направи и невъзможното да удържи Сърбия поне като неутрална страна, в което тя има богат опит. Чрез неутрална Сърбия Русия вижда шанс за отслабване на южния фланг, особено в сценария ислямска революция и/или гражданска война в Турция, което би замразила нейното членство, а точно Турция е силния играч на юг. Без Турция НАТО свършва на Капитанандреево и то по нелепо слаб начин. Всичко това, заедно с балканската клептокрация и вече високия външен дълг на Сърбия, плюс икономическата стагнация в която е в момента ме карат да си мисля че Сърбия е обречена на същата съдба като Македония - дългогодишен застой, олигархично и авторитарно държавно управление и безпътица. Плюс частична изолация и недоверие във всяка една посока. Западните Балкани задълго ще останат сиво петно на картата. Нито Сърбия, нито Македония, нито Босна, да не говорим за Албания или Косово имат необходимия устрем и условия за интеграция с когото и да било, най-малко с ЕС и НАТО. Отделно че ЕС и НАТО си имат други грижи и точно поредния балкански тарикат им идва отгоре :-) Цитираните сърби са предпазливи оптимисти, защото са сърби. Аз не споделям нотките на оптимизъм. Ако нях валутен спекулант уверено щях да заложа на девалвиращ денар :-)

  • 2
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    До коментар [#1] от "misho73":

    "...дългогодишен застой, олигархично и авторитарно държавно управление и безпътица. Плюс частична изолация и недоверие във всяка една посока. "

    Струва ми се че описваш и някои членове на ЕС. Нека си признаем, и ние притежаваме същите характеристики. Политическият плурализъм не трябва да те заблуждава - възхода на Пеевски–Василев ясно показа наличието на едно единствено управление от 2000 г. насам. Единствената разлика е, че вече сме в ЕС и цоцаме еврофондове. Именно ние (и доскоро Румъния) сме причината растежа на ЕС да се замрази за неопределен период. А пък те са виновни за беззъбата си политика относно провалени членки като България.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход