По новото петролоброене

Сривът на суровия петрол от почти 120 долара за барел през лятото на 2014 г. до около 28 долара 17 месеца по-късно произведе дълготрайни ефекти и роди ясни глобални тенденции. Едно от последствията бе безпрецедентното признаване от Рияд на съвсем очевидна истина.

"В Саудитска Арабия сме развили зависимост към петрола", каза наскоро пред телевизия Al-Arabiya вторият в линията на престолонаследниците на страната принц Мухамад бин Салман. Малко по-късно 31-годишният принц, чиято титла е почетна, но властта му – реална, обяви стратегия за развитие на страната до 2030 г.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

"Никога вече няма да оставим страната си на произвола на цените на суровините или на външните пазари", каза той пред журналисти в Рияд миналата седмица, докато обявяваше "Визия 2030". Стратегията предвижда скъсване с "петрозависимостта". Тя в момента формира почти 98% от общия износ и над 55% от саудитския БВП, който стигна рекордните 746.25 млрд. долара през 2014 г.

Планът не дава подробности как най-големият износител на петрол в ОПЕК ще направи диверсификацията, но е симптоматичен как сривът на петрола от ноември 2014 г. насам пренареди балансите на икономики по целия свят.

В ерата на евтин петрол



"Освен икономическия ефект, по-важни и дълготрайни може да се окажат политическите промени", казва пред "Капитал" Давал Джоши, старши енергиен анализатор в лондонската компания за инвестиционни проучвания BCA Research. "Затова уверено можем да говорим за цяла нова ера в инвестиционното планиране."

Ако вярваме на председателя на Международната агенция по енергетика Фатих Бирол, тази ера ще продължи най-малко до края на 2017 г. "Можем да очакваме пазарът да се балансира през 2017 г.", казва Бирол, цитиран от Reuters. "От 2018 г. нататък ще има намаляване на запасите, което ще доведе до постепенно покачване на цените", допълва турският икономист, чийто екип всяка година издава смятаната за най-меродавна прогноза за глобалния енергиен пазар.

"Това е напълно достатъчно време за начало на глобалните промени", смята Джоши и посочва за пример Саудитска Арабия. В играта си едновременно срещу производителите на шистов газ от САЩ, добива в страни извън ОПЕК и главно Русия и срещу връщащия се на пазара Иран, Рияд поддържа нива на добив много над търсенето. През 2015 г. това коства на кралството над 150 млрд. долара от валутните му резерви, стигнали връх от 760 млрд. долара в края на 2014 г.

"Ако продължава със същия темп да трупа дефицит и да снижава валутните си резерви, Саудитска Арабия ще фалира до пет години", предупреди наскоро МВФ, преди агенция Fitch да намали кредитния й рейтинг до АА.

Това обяснява защо Рияд иска да се излекува от "петрозависимостта" си. За поданиците на краля това означава намаляване на субсидиите, орязване на заплатите от де факто единствения работодател държавата, както и продажба на част от Saudi Aramco, компанията с най-голям добив и най-големи доказани залежи на петрол.

"Това означава, че дейността на Aramco ще стане публична за първи път, посочва Джоши и допълва, че това няма да са единствените непосредствени ефекти. Дисбалансът влияе значително на страни като Бахрейн, Египет, Йордания и Палестина, чиито бюджети са субсидирани от саудитците."

Красноречив пример е 80-милионният Египет, който драстично намали субсидиите за гориво за населението, а саудитските пари пристигат в Кайро на все по-висока цена. В замяна на кредити и проекти за 24 млрд. долара от Рияд Египет отстъпи на кралството два острова, оспорвани от двете страни от десетилетия.

• 1
• 2
• Следваща страница » "Стари играчи с нови проблеми"