По новото петролоброене
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

По новото петролоброене

По новото петролоброене

Как сривът на нефта за година и половина пренареди глобални икономически и политически баланси

7894 прочитания

© Reuters


Сривът на суровия петрол от почти 120 долара за барел през лятото на 2014 г. до около 28 долара 17 месеца по-късно произведе дълготрайни ефекти и роди ясни глобални тенденции. Едно от последствията бе безпрецедентното признаване от Рияд на съвсем очевидна истина.

"В Саудитска Арабия сме развили зависимост към петрола", каза наскоро пред телевизия Al-Arabiya вторият в линията на престолонаследниците на страната принц Мухамад бин Салман. Малко по-късно 31-годишният принц, чиято титла е почетна, но властта му – реална, обяви стратегия за развитие на страната до 2030 г.

"Никога вече няма да оставим страната си на произвола на цените на суровините или на външните пазари", каза той пред журналисти в Рияд миналата седмица, докато обявяваше "Визия 2030". Стратегията предвижда скъсване с "петрозависимостта". Тя в момента формира почти 98% от общия износ и над 55% от саудитския БВП, който стигна рекордните 746.25 млрд. долара през 2014 г.

Планът не дава подробности как най-големият износител на петрол в ОПЕК ще направи диверсификацията, но е симптоматичен как сривът на петрола от ноември 2014 г. насам пренареди балансите на икономики по целия свят.

В ерата на евтин петрол

"Освен икономическия ефект, по-важни и дълготрайни може да се окажат политическите промени", казва пред "Капитал" Давал Джоши, старши енергиен анализатор в лондонската компания за инвестиционни проучвания BCA Research. "Затова уверено можем да говорим за цяла нова ера в инвестиционното планиране."

Ако вярваме на председателя на Международната агенция по енергетика Фатих Бирол, тази ера ще продължи най-малко до края на 2017 г. "Можем да очакваме пазарът да се балансира през 2017 г.", казва Бирол, цитиран от Reuters. "От 2018 г. нататък ще има намаляване на запасите, което ще доведе до постепенно покачване на цените", допълва турският икономист, чийто екип всяка година издава смятаната за най-меродавна прогноза за глобалния енергиен пазар.

"Това е напълно достатъчно време за начало на глобалните промени", смята Джоши и посочва за пример Саудитска Арабия. В играта си едновременно срещу производителите на шистов газ от САЩ, добива в страни извън ОПЕК и главно Русия и срещу връщащия се на пазара Иран, Рияд поддържа нива на добив много над търсенето. През 2015 г. това коства на кралството над 150 млрд. долара от валутните му резерви, стигнали връх от 760 млрд. долара в края на 2014 г.

"Ако продължава със същия темп да трупа дефицит и да снижава валутните си резерви, Саудитска Арабия ще фалира до пет години", предупреди наскоро МВФ, преди агенция Fitch да намали кредитния й рейтинг до АА.

Това обяснява защо Рияд иска да се излекува от "петрозависимостта" си. За поданиците на краля това означава намаляване на субсидиите, орязване на заплатите от де факто единствения работодател държавата, както и продажба на част от Saudi Aramco, компанията с най-голям добив и най-големи доказани залежи на петрол.

"Това означава, че дейността на Aramco ще стане публична за първи път, посочва Джоши и допълва, че това няма да са единствените непосредствени ефекти. Дисбалансът влияе значително на страни като Бахрейн, Египет, Йордания и Палестина, чиито бюджети са субсидирани от саудитците."

Красноречив пример е 80-милионният Египет, който драстично намали субсидиите за гориво за населението, а саудитските пари пристигат в Кайро на все по-висока цена. В замяна на кредити и проекти за 24 млрд. долара от Рияд Египет отстъпи на кралството два острова, оспорвани от двете страни от десетилетия.

Стари играчи с нови проблеми

И докато взима от Египет, Рияд няма никакво желание да отдава пазарен към новопоявили се на сцената стари играчи като Иран. След падането на западните санкции Техеран обяви намерение да изпомпва и продава поне колкото предембарговите 2.4 млн. барела дневно.

"На теория страната може да си го позволи и при сегашните цени от малко под 50 долара за барел, защото десетилетията икономически лишения са я научили на финансова дисциплина, а фактът, че има икономика, в която петролът формира едва 15% от износа, я прави много по-неподатлива на пазарите от Рияд", коментира Джоши.

На практика обаче Техеран се сблъска с първите логистични проблеми. Макар да сключи договор за доставка на петрол за Испания и Гърция през юни, както и за Индия по същото време, страната няма достатъчно кораби, за да транспортира суровината. Освен това има спешна нужда от обновяване и поддръжка на добивните си съоръжения. За целта Техеран предложи примамливи оферти на компании като BP и ExxonMobil.

Първата обаче бележи две поредни тримесечия на загуба главно заради наложената й глоба за разлива в Мексиканския залив. Втората току-що получи удар от S&P. Агенцията понижи за пръв път от 80 години кредитния рейтинг на ExxonMobil от ААА до АА плюс с мотива, че сривът на петрола, който агенцията очаква да продължи още две години, ще повлияе на приходите на компанията.

Това кара компаниите да задържат инвестиционните си планове, "поне докато барелът стигне 50 долара", казва Джоши. Примерът с ВР и ExxonMobil, от една страна, илюстрира новите проблеми пред традиционни играчи като Иран. От друга страна показва проблемите пред субнационалните играчи. Така например само през 2015 г. в САЩ са фалирали над 15% от конвенционалните производители на петрол, сочат данни на федералния регулатор. "Очакванията са консолидацията да продължи и до края на 2017 г. да изчезнат общо 65% от дребните производители", казва Джоши.

Не е ясна съдбата и на шистовите производители въпреки усилията на САЩ в тази посока. Така например преди броени дни Португалия стана първата европейска държава, получила доставка на втечнен природен газ, добит от шисти в САЩ. Предстои да се види дали той ще е конкурентен на руските суровини, идващи на континента през тръби.

"След шока от срива на цените, дошъл за Русия заедно с икономическите санкции от Запада, военната операция в Сирия и поевтиняването на рублата Москва започва да се приспособява към новата реалност", казва пред"Капитал" финансовата коментаторка на в. "Деловой Петербург" Елена Зборовская. Тя вижда в поддържането на евтина рубла, "стига да е управлявано балансирано, както прави това гуверньорът на централната ни банка Елвира Набиулина", добра възможност за руския бюджет дори и при цени от 50 долара за барел.

"По-важното в новата ситуация е шансът за Русия да се наложи като балансьор между Саудитска Арабия и Иран", допълва Джоши. В подкрепа на думите му е споразумението от януари между Рияд и Москва да замразят нивата на добива. Той вижда Русия като брокер между твърди играчи като Рияд, Багдад и Техеран и "начало на нов ОПЕК".

Дали е прав ще стане ясно още на срещата на организацията през юни във Виена. Дотогава е сигурно, че "цената на петрола, която винаги е била повече политика, отколкото пазари, ще е променила трайно политическия и инвестиционния климат от Китай и Индия до САЩ", казва Джоши.

Сривът на суровия петрол от почти 120 долара за барел през лятото на 2014 г. до около 28 долара 17 месеца по-късно произведе дълготрайни ефекти и роди ясни глобални тенденции. Едно от последствията бе безпрецедентното признаване от Рияд на съвсем очевидна истина.

"В Саудитска Арабия сме развили зависимост към петрола", каза наскоро пред телевизия Al-Arabiya вторият в линията на престолонаследниците на страната принц Мухамад бин Салман. Малко по-късно 31-годишният принц, чиято титла е почетна, но властта му – реална, обяви стратегия за развитие на страната до 2030 г.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

26 коментара
  • 1
    wanderer avatar :-P
    wanderer

    "Никога вече няма да оставим страната си на произвола на цените на суровините или на външните пазари" - принц Мухамад бин Салман

    "Затова уверено можем да говорим за цяла нова ера в инвестиционното планиране." - Давал Джоши, старши енергиен анализатор в лондонската компания

    Тия явно не са чували за "законите на икономиката", по които пазарът, свободния пазар решава на каква цена ще се търгува. Да не ги "удари" щатската прокуратура за манипулиране на пазарни цени, както удари европейските банки уж за манипулиране на пазарните лихви!?

  • 2
    voklev avatar :-|
    voklev

    Въпросът е , че ЕС взе решение постепенно да ограничи до спиране приемането на газ от Русия . Рашъните резнаха Турция за газ , те моментално почнаха да вземат от С. Арабия и други страни вече не ползват руски газ. И понеже рашъните , като цяло нямат друг конвертируем продукт , почнаха не да изнасят газ , а да пикаят газ. Инфлацията им расте на тримесечие . На практика "Крим " ще им изяде главата .

  • 3
    historama avatar :-|
    historama

    "...Тя вижда в поддържането на евтина рубла, "стига да е управлявано балансирано, както прави това гуверньорът на централната ни банка Елвира Набиулина", добра възможност за руския бюджет дори и при цени от 50 $ за барел..."
    т.е. рашките преглътнаха, че петролът няма да стигне 200 $, а най-много 50, нормална цена и за потребители, и за производители. Само че рускините ще се поукротят (цената на стабилизация е евтината рубла), генералите им ще се пооткажат от освобождения, а саудитците ще се ограничат в субсидирането на джамии в Европа.
    Но има по-лошо - даже и западноевропейците си имат едно наум за руснаците, а изгубеното доверие трудно се възстановява.

  • 4
    issunboshi avatar :-|
    xflood

    "даже и западноевропейците си имат едно наум за руснаците, а изгубеното доверие трудно се възстановява."

    Не мисля, че е такъв проблем. Европа кляка постоянно на Русия, така че се съмнявам..

  • 5
    iko15357786 avatar :-|
    iko15357786

    До коментар [#4] от " #43c6dB ": И как точно Европа кляка на Русия, че не ми е ясно? Ембарго от 2014, с тенденция за удължаване, диверсификация на газови доставки с пълна сила.

  • 6
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    петролът просто няма как да се срине, сам по себе си! Някой пак се е объркал!!!

  • 7
    thepirineagle avatar :-P
    thepirineagle

    До коментар [#6] от "boby1945":
    Както гласи популярния лаф: камъните не са свършили с края на Каменната ера. Аз бих добавила,че и бронзът също с приключването на Бронзовата ера. Бронзът е познат и днес, просто цената и употребата му са различни. Краят на Петролната ера дойде. Това е процес,отнема повече от година-две, но нещата са вече необратими. Който разбрал - разбрал.

  • 8
    venelingeologia avatar :-(
    venelingeologia

    До коментар [#7] от "thepirineagle":
    Доъде ли вече? Туй то булка Спасовден! То и краят на въглищната ера е обявен отпреди един век, ама на практика още го няма. Нефтът и природният газ правят днес повече от 50 % в световния енергиен микс. И това ще трае дълго. Докато геолозите и сондьорите успяват да ги добиват на конкурентна цена.

  • 9
    razlichen123 avatar :-|
    razlichen123

    До коментар [#3] от "historama":

    Бъркаш нещата и то тотално!

    Не е важно, какво мислят западно европейците вече за Русия, а какво мисли Русия за тях!
    Русия осъзна, че не може да разчита на Европа, като предсказуем и коректен партньор. Резултатът е повече от ясен. Европа налага ембарго, Русия им го връща тъпкано. Кой губи от това?? На този етап и двете. Но във времето губещият все повече ще става Европа.
    Както СА се преструктурира, така го прави и Русия. От 70-80% зависимост от износа на Енергоресурси, сега вече е 40-45%, а този дял ще намалява все повече. А с последната новина, за самодостатъчността на Русия и затварянето и в самата нея, означава мъка за тях, но и мъка за Европа. Европа произвеждаше, Русия купуваше, а сега Европа произвежда, ама купуващия все повече ще намалява покупките и ще разчита на собствено производство и на доставки от други приятелски държави, като Китай, Бразилия, Аржентина и т.н.н. Та какво прави тогава Европа?? Закрива работни места и идва края на благосъстоянието, защото САЩ не само няма да я пусне на нейният пазар, а напротив ще дозалее Европа с евтина стока. И какво правят производителите?Затварят!
    Да не забравяме и другият важен момент. Във времето все повече суровини ще се изчерпват И след едни 15-20 години, те ще могат да се купуват от Русия, но вече на фантастични цени. Тогава Русия икономически ще е независима и тя ще определя, дали да даде нещо и на какви цени.
    Та големият губещ, във времето, ще бъде Европа.

  • 10
    sinuhefromegypt avatar :-|
    Armagedon

    Надеждата умира последна.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK