Под знака на атома
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Под знака на атома

Под знака на атома

Има ли риск от нов Чернобил в Украйна и какъв е животът в близост до най-голямата ядрена централа в Европа

9461 прочитания

© Томаш Халас/MONO за CEE Bankwatch


Малко преди 6 ч. сутринта е и двайсетина рибари седят притихнали в студа на брега на река Днепър. Слънцето бавно започва да се показва зад двете кули на АЕЦ "Запорожие". Предупредителните табели, ограничаващи зоната около най-голямата ядрена централа в Европа, са скрити в парата, издигаща се от намиращата се наблизо охладителна система.

В следобедните часове мъглата вече се е разсеяла. Рибарската торба на Владимир още е празна. "Понякога успявам да хвана дори по 10-15 риби на ден", казва 50-годишният мъж, вперил поглед в силно водно течение, идващо от резервоар. Няма по-добро място за улов - температурата на водата, използвана за охлаждане на реакторите, е с до 7 градуса по-топла от тази в Днепър.

Владимир познава района, живее тук от 32 години, от времето, когато е пуснат в експлоатация първият блок на централата. От 20 години работи там като шофьор. Според него водата е чиста. "Вечерям с тази риба. Няма причини за тревога."

За Владимир и много други в украинския град Енерходар атомът е всичко. Той е част от ежедневния живот и градът е изцяло зависим от него. Но планираното удължаване на живота на украинските ядрени реактори буди притеснения за безопасността и бъдещето. А миналото продължава да напомня за себе си три десетилетия след аварията в АЕЦ "Чернобил".

Градът на електричеството

Преди 50 години на мястото на левия бряг на Днепър, където днес е АЕЦ "Запорожие", е имало само пясъчни дюни, борове и вятър. Те не са изчезнали съвсем, но оттогава тук се е появил Енерходар, столицата на украинския енергиен сектор. Този 54-хиляден град е издигнат с една-единствена цел - да създаде условия за живот на работниците в двете електроцентрали - една ТЕЦ и една АЕЦ.

През годините са се появили няколко дузини блокове и фамилни къщи, както и четири ресторанта, голям парк, десетки магазини, културният дом "Сучасник", две дискотеки, алея край реката и църкви. В средата на тази вселена се намира АЕЦ "Запорожие" с нейния капацитет от 6000 мегаватчаса, произвеждаща почти половината от нужното на Украйна електричество.

Местните хора са свикнали да живеят в сянката й. Проектният живот на два от нейните шест реактора изтече миналата година, а три от останалите трябва да бъдат затворени до 2020 г. според документите. Но украинското правителство не желае да се отказва от мирния атом. Причината не е само, че хората тук са изцяло зависими от работните си места и нямат алтернатива. Става въпрос и за пари - преди три години Киев получи заем от 600 млн. евро от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и "Евроатом" за повишаване на сигурността на всички украински реактори.

Почти една трета от близо 150-те ядрени реактора в Европа (без Русия) продължават да се използват след изтичането на проектния им живот. Украйна има 15 реактора в четири АЕЦ-а, всички построени по съветско време. Дванадесет от тях би трябвало да приключат работа до 2020 г. Но стратегията е ясна - ядрената енергия все още е приоритет за Украйна и реакторите могат да получат зелена светлина да оперират в следващите десет или дори повече години.

Фотогалерия: Животът в забранената зона около Чернобил тридесет години след ядрената авария

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18
Цялата галерия

Въпрос на безопасност

По стените на Киевския офис на Националния екологичен център на Украйна (НЕЦУ) висят плакати, призоваващи за ограничаване на ядрената енергетика. НЕЦУ е част от международната неправителствена организация CEE Bankwatch Network, която наблюдава влагането на публични средства в проекти, които може да имат негативни ефекти за хората и околната среда. Удължаването на живота на украинските ядрени реактори може да е един от тях.

"Това е политически въпрос и трябва да бъде решен политически", казва активистът от Bankwatch Олекси Пасюк. Проблемът е, че правилата не винаги се спазват. Например в случая с разрешението за удължаване на живота на реакторите в Южноукраинската АЕЦ. "Държавният ядрен регулатор каза на ръководството на АЕЦ-а, че ако бъдат изпълнени определени мерки, ще помисли за удължаване на живота на реакторите. Но когато дойде времето за взимане на решение, някои от мерките не бяха изпълнени. Въпреки това регулаторът даде зелена светлина. Просто казаха - добре, може да направите това, когато реакторите работят", припомня Пасюк. Държавният ядрен енергиен оператор Енергоатом съди НЕЦУ за клевета и украинският касационен съд реши в негова полза.

Споменатият заем от 600 млн. евро ЕБВР и Евроатом е за повишаване на сигурността на украинските реактори, но не и за удължаване на работата им. "Удължаването на живота е отговорност на Евроатом и банката не е въвлечена по никакъв начин в такава програма", казва Аксел Райзерер от комуникационния отдел на ЕБВР.

Въпросът е дали украинските власти приемат достатъчно сериозно ядрената сигурност и дали Европа има нужния контрол върху проектите, които подкрепя, и може да проследи дали парите се харчат по предназначение. Миналата година Европейската комисия разкритикува Украйна за удължаването на живота на реакторите без консултации със съседните държави, както се изисква от международните конвенции.

От АЕЦ "Запорожие" твърдят, че не са нужни международни консултации за продължаване на експлоатацията на реакторите, макар Словакия, Румъния и Унгария да поискаха такива. В случая с АЕЦ "Ривно" Киев вече наруши конвенциите. Освен това от централата посочват, че удължаването на живота на реакторите с десет или повече години не представлява риск. "Решението се взима от държавния регулатор, не от нас. Ако те кажат не, значи не. Те разрешиха удължаването на живота на реакторите в АЕЦ "Ровно" и в Южноукраинската АЕЦ. Имаме установени правила и се надяваме на позитивно решение", посочва изявление на АЕЦ "Запорожие".

Целият живот около една АЕЦ

Енерходар е град на атома. Неговият символ е навсякъде - по сградите, в спортните зали, на входа на града. Ядрената централа организира и конкурс за рисуване под надслова "Атоми за мир - бъдещето на света".

Градът пулсира с ритъма на АЕЦ-а. Преди 7 ч. сутринта ведомствени автобуси откарват работниците от сутрешната смяна към централата, намираща се на около 4 км от центъра на Енерходар. В огромния комплекс има и хранилище за отработено ядрено гориво. За разлика от АЕЦ "Запорожие" останалите три украински ядрени централи още изпращат отработеното гориво за съхранение в Русия. И без това скъпият процес сега е още по-оскъпен заради конфликта между двете държави. Ето защо Украйна търси алтернативи - едната е да построи централно хранилище в зоната на Чернобил.

Днес над 11 хил. души работят в АЕЦ "Запорожие", а още няколко хиляди - в компании, притежавани от централата. В ранната утрин служителите се редят на опашка, за да се регистрират, преди да влязат в АЕЦ-а, сменяйки онези, които току-що са приключили нощната си смяна.

Вероятно нищо не се променило през последните 20 години в коридора на една от сградите на управлението. Отегчен войник в униформа седи до входа с голяма книга за вписване пред себе си и стар черен телефонен апарат без бутони за набиране. Зад една от вратите в този стерилен социалистически коридор ни посреща Александър Чернолюбов. Той е изминал пътя от най-ниското ниво до оператор на реактора. Днес той е в стая, много подобна нa онази, в която е работил доскоро. Само че тук най-лошото, до което може да доведе натискането на грешен бутон, е съсипването на шансовете за израстване в кариерата.

"Преди да се озовете тук, трябва да работите на реактора няколко години", посочва опитният инструктор. Симулаторът на контролната зала изглежда като истинската - цветни бутони, множество превключватели и измервателни уреди. И над всичко това - една икона. "Характер и разсъдливост. Това е важното тук", казва инструкторът. Докато някой успее до стигне до поста ръководител на реактора, може да са нужни 20 години. За мнозина това означава да прекарат целия си живот в един град и на едно работно място.

Ядрото на нещата

В понеделник центърът на Енерходар е пълен с хора. Фермери от околните села разпъват сергиите си по улиците. "Лук, репички, салати... Мога да ги продавам само тук в града", казва Светлана, която живее в едно от близките села. Но с всяка година става все по-трудно, оплаква се тя. Покрай обтегнатите отношения с Русия украинските фермери изгубиха огромен пазар за продуктите си.

Градът процъфтява икономически - поне според статистиката. Докато в Запорожкия регион доходите се движат около 4200 хривни (146 евро) месечно, в Енерходар средната заплата е почти на нивата в Киев - 7127 хривни (248 евро). Естествено, най-високите средни доходи в Украйна почти винаги са в т.нар. ядрени градове.

Светлана Блинкова е родена в Енерходар и е прекарала половината си живот, работейки в АЕЦ-а. Тя шие дрехи за останалите служители, но й липсва възможността за творчество в нещата, които прави. И тя, както другите, казва, че добрите заплати позволяват на служителите да пътуват през отпуските или да инвестират в образованието на децата си. Може би това е причината Енерходар да не прилича на богат град - местните хора харчат парите си другаде или ги спестяват за бъдещето.

Но има и друго - в Енерходар не се намират много възможности за харчене на пари и забавления. "Понякога сдруженията към централата организират вечери за демонстриране на таланти и аз обичам да ходя и да танцувам", споделя 33-годишната жена. А има ли стрес или страх? "Наясно сме с риска, но имаме редовни обучения. Само тези, които идват тук, се страхуват", казва Светлана. Но не всички са толкова спокойни.

Сянката на Чернобил

Ако правителството реши да не удължава живота на реакторите, след 2020 г. само един от шестте в АЕЦ "Запорожие" ще продължава да действа. Дори процесът на затварянето и конесервирането да продължат с години, това автоматично ще означава по-малко работни места в града, който зависи от функционирането на централата.

Тя е и честа тема на разговорите в Енерходар. "Страхуваме се малко, но мисля, че хората са си научили уроците след Чернобил", казва Наталия Книш. Тя живее тук повече от 30 години и работи в културния център "Сучасник". Сградата му напомня културните центрове в много градове в бившия Източен блок - сиви колони, просторно антре със стени, покрити с фрески, студен каменен под и тежки завеси. На пръв поглед "Сучасник" изглежда празен, но после виждате бягащите из коридорите деца, а главната зала е изпълнена предимно с възрастни хора.

Енерходар не е забравил аварията в Чернобил, но мисълта за нея витае дълбоко под повърхността, под множеството пластове на всекидневието. На други места обаче споменът е още свеж.

"Беше рай за живеене. Изглеждаше, сякаш е построен от ангели, не от хора", връща се в миналото 74-годишната Валентина Соченок, докато вдъхва аромата на маточината в спретнатата си градина. Тя не говори за Енерходар, а за един друг град, вероятно приличал на него преди 30 години.

Припят е трябвало да бъде една от перлите на СССР със своите широки улици, рамкирани с цветя, с културен център, басейн, 15 детски градини, увеселителен парк с блъскащи се колички и виенско колело и с магазини, изпълнени със стоки, можещи да предизвикат завист в цяла Украйна и Съветска Русия.

Културният център, наречен "Енергетик", има фрески, подобни на онези в Енерходар, но антрето е по-малко. Тук обаче не тичат деца. В основната зала подът e изронен, столовете са изхвърлени, а над сцената продължават да висят прашен портрет на Михаил Горбачов и плакат, отбелязващ 60-годишнината на СССР. Припят се превръща в призрачен град в 01.23 ч. на 26 април 1986 г. с експлозията в намиращата се на само два километра АЕЦ "Чернобил".

Валентина си спомня ясно онази нощ. Тя живее в Припят вече от 15 години, когато злополучен тест води до експлозия в реактор номер 4. "Събудих се от среднощно позвъняване, но отсреща на телефона никой не проговори."

По това време тя е на 44 години и работи като медицинска сестра в местната болница. В апартамента са били само тя и децата, съпругът й е бил в дома на родителите си в село Теремци, на около 40 км от Припят. Валентина чула чукане по вратата. "Отворих и видях колеги от болницата. Казаха ми бързо да тръгвам с тях, имало извънреден случай и трябвало да отида на работа. Качихме се в линейка и събудихме всички лекари в града. Работих цяла нощ, докато караха първите пострадали от блока на централата." Когато се прибира към къщи сутринта, забелязва, че хората по улиците се държат както обикновено. Повечето от тях нямат никаква представа, че на няколко километра местни пожарникари и работници от АЕЦ-а правят всичко възможно не само да спасят живота им, но и да предотвратят случването на още по-голяма катастрофа.

Според експерти, ако нещата се бяха развили по друг начин, можело е Киев също да бъде унищожен, а радиоактивната зона да достигне до Словакия и Полша. Седмица след аварията пострадалият реактор започва да потъва през пода в помещение, пълно със замърсена вода, използвана за охлаждането му. Ако реакторът беше влязъл в контакт с нея, щеше да има нов, още по-голям радиоактивен теч. Ситуацията е спасена от трима мъже, които се гмуркат във водния резервоар и го изпразват. След това умират за по-малко от седмица.

Аварията се оказва фатална за близо 30 работници в централата и пожарникари. Над 100 хил. души са принудени да напуснат завинаги домовете си. Но в първите часове никой не знае за опасността. Хората от Припят разбират за теча и за евакуацията едва 36 часа след инцидента. Междувременно се наслаждават на зрелищен панаир на централния площад и на сватба, а нищо неподозиращи посетители от Киев и Беларус пият кафето си на брега на реката. Шумът от хеликоптерите в небето и увеличеният брой на войниците по улиците още не говорят, че животът на десетки хиляди души от околността ще се промени завинаги.

Валентина си спомня деня, когато нейна колежка я моли да й помогне да открие съпруга си, който е пожарникар и е бил извикан през нощта, когато е трябвало да бъде изгасен огънят в реактора. "Разхождахме се около централата около десетина минути. После ни казаха, че мъжът й вече не е жив и трябва да си тръгнем. Обещаха да намерят тялото му."

Валентина живее в забранената зона около Чернобил. Завърнала се е в дома на родителите на съпруга си в Теремци след евакуацията. Всички е трябвало да опаковат живота си и да започнат отначало някъде другаде. Едва малцина са се завърнали. Някои от последните обитатели на селото живеят насред гъстата гора в края на изпочупен път.

"Сега нищо не расте. Елате през лятото", казва Валентина, докато ни изпраща и се разхожда бавно из градината си, където прокарват първите филизи. "Зная всичко за билките. Трябва да ги берете на специален ден като Деня на Св. Петър. Ако кажа молитва, докато ги бера, стават лековити."

Първо животните, после хората

Някои от живеещите в забранената зона около Чернобил са напълно откъснати. Хранителни продукти се доставят два пъти седмично, а най-близките населени села са на десетки километри. Въпреки че нивата на радиоактивност в зоната са нормални, в нея са се завърнали под 200 души.

"Искате ли да хапнете нещо, или да ви почерпя с домашна водка", пита 78-годишната Олга Сапурова от село Куповатое. Заради влошеното си здраве тази година вероятно няма да сади картофи. Това ще бъде първият път, когато ще разчита изцяло на помощта на други хора. Спомня си ясно дните след аварията. "Точно се приготвяхме за Великден - чистене, готвене... И после изведнъж трябваше да тръгнем."

Първи идват камионите и вземат животните. Хората е трябвало да изчакат пристигането на автобусите. Олга се завръща година по-късно. Сега понякога съжалява. "Сама съм. Няма кой да ме погребе."

Няколко къщи по-нататък срещаме 85-годишната Хана Заваротна. Предлага ни ябълков сладкиш, който е приготвила за сестра си. "Казаха ни, че ще върнем след три дни." Тя също си идва обратно след година. Макар селото да е евакуирано седмица след експлозията, тя не се притеснява. "Нашият народ не се бои от радиацията", казва тя, докато затяга възела на забрадката си.

Извън членове на семействата тук идват само малки групи туристи. Изпълненото с адреналин пътуване до Чернобил е популярна атракция от години.

Местните баби работят в своите малки градини. Ако успеят да намерят превоз, могат да отидат до хранителен магазин. Тъй като няколко хиляди работници все още работят в зоната, има няколко малки магазина. Нивата на радиоактивност в зоната рядко надхвърлят тези в Киев например.

Корупция, война и сепаратизъм

Стотици километри на юг Енерходар си има други проблеми. Единият е корупцията, която буди безпокойство както за опазването на сигурността на ядрената централа, така и за начина, по който ще бъде изразходван заемът от ЕБВР и Евроатом. Другият е войната с Русия.

Енерходар и АЕЦ "Запорожие" са на около 230 км от фронта. Конфликтът не изглежда да върви към край и макар ядрената централа да е затегнала охранителните мерки, рискът е висок. Битките не са достигнали до града, но войната се усеща и тук. Включително по това, че всеки инцидент в АЕЦ-а бива обилно отразяван в руските медии, които се противопоставят на битката на Украйна да се свободи от енергийната зависимост от Москва.

Проблемът преди две години с изключването на един от блоковете според официалната версия се дължи на инцидент с трансформатора. Според руските медии обаче причината е новото американско гориво, което не е подходящо за съветските реактори. От ръководството на централата смятат подобни информации за пропаганда.

В исторически план градът е леко проруски - повечето от хората, работещи в ядрената централа, са учили в университета в Севастопол, Крим, а днес тук пристигат хора, бягащи от битките в Донбас. При срещата с Вячеслав Зайцев, 35-годишен член на общинския съвет на Запорожие, военната му униформа се набива на очи. Според медиите той е един от т. нар. киборги. Така наричат украинските войници, отбранявали в продължение на месеци летището в Донбас срещу проруските сепаратисти. "Някаква форма на сепаратизъм винаги е присъствала в Енерходар", казва Зайцев, макар кметът на града да се опитва да ни убеди точно в обратното. Той посочва, че тук е първият мемориал в Украйна за загиналите войници и че градът осигурява помощ за доброволците в украинската армия.

Никой не знае обаче къде ще бъде фронтът след година или две. От АЕЦ-а твърдят, че тя е подготвена за нападения, но според експерти не би могла да устои при сблъсък със самолет или голяма бомбена атака. "Има ред пробойни, когато става въпрос за сигурността на ядрените централи," казва физикът Ода Бекерова, независим консултант по ядрена сигурност. Тя се занимава включително с анализиране на възможни сценарии при терористична атака. Този риск не важи само за Украйна, а и за Западна Европа. След терористичните удари в Брюксел, когато стана ясно, че атентаторите са следили ръководителя на изследователското звено на белгийската ядрена програма, има нарастващо притеснение, че джихадисти могат да атакуват АЕЦ.

Когато няма алтернатива

"Гражданите на Енерходар винаги са знаели, че виното и водката са най-доброто лекарство срещу радиацията, не йодът," шегува се Зайцев. Когато се случва аварията в Чернобил, той е на шест и е започнал да ходи на училище в Енерходар. Спомня си газовите маски, убежището в мазето на училището и как са му казвали да носи вода със себе си. "Обучението беше на добро ниво. Малко по малко се научихме да живеем с това."

Трудно е човек да си представи как би изглеждал Енерходар без ядрената централа. Или по-точно дали изобщо би съществувал без нея.

Сергей Григориевич Парикваш все още работи в АЕЦ "Чернобил". Той е на 55 години и е прекарал 32 от тях в централата, превърнала се в мястото на най-тежкия ядрен инцидент в света.

Срещаме се със Сергей в контролната зала на блок номер 3, на няколко десетки метра от мястото на аварията, белязала Украйна и Европа. Нивата на радиоактивност в залата са нормални. Гайгеровите ни броячи започват да издават звук само в коридора, водил някога до блок номер 4. Заради високата радиоактивност този коридор е затворен със стена. Има паметна плоча с името на пожарникар, загинал тук преди 30 години.

Сергей не е бил на работа онази нощ. "Бях с приятел, когато чухме двете експлозии." Минават покрай централата в 4 ч. сутринта и веднага разбират, че не става въпрос за незначителен инцидент. Защитният капак на блок номер 4 вече го няма. "Казах на жена ми да затвори прозорците, да почисти всичко и да остане у дома с децата. Вечерта ми се обадиха да дойда тук и да помогна да се справим със ситуацията."

Когато започват да извличат тела изпод развалините и първите жертви започват да усещат ефектите от радиацията, Припят продължава да живее сякаш нищо не се случило. "Обадиха се хора от Швеция да попитат дали е имало експлозия. Всички знаеха с изключение на хората, живеещи тук. Видях войници с газови маски да минават покрай играещи си в пясъчник деца," разказва Сергей.

"Не се страхувам от радиацията. Никога не съм имал здравословни проблеми. Но човек трябва да внимава през цялото време. Това, което се случи тук, може да се случи навсякъде. И трябва да правим всичко възможно да го избегнем", казва Сергей, докато сме още в контролната зала. После ни повежда към някогашния си апартамент.

Деветият етаж на жилищния блок изглежда като всички други - останки от стари фурни, рамки на легла, купчини разпилени книги, холни мебели, детски играчки. Влизаме в жилището на Сергей и виждаме скъсани тапети, счупен стол и пиано. Сергей изсвирва няколко акорда и се усмихва. Съседният апартамент също е почти изпразнен. Изпочупени стъкла, разкъсан матрак и отворена книга с кратки украински разкази на перваза на прозореца. Кратък стих от нея идва някак на място: "О, милостиви Боже, светът е полудял, мъж изоставя жена си и води друга в леглото."

* Лукаш Ондерчанин е журналист от словашкото онлайн издание MONO. Този текст е направен с подкрепата на CEE Bankwatch Network и е предоставен на "Капитал" и няколко медии в други европейски държави.

Малко преди 6 ч. сутринта е и двайсетина рибари седят притихнали в студа на брега на река Днепър. Слънцето бавно започва да се показва зад двете кули на АЕЦ "Запорожие". Предупредителните табели, ограничаващи зоната около най-голямата ядрена централа в Европа, са скрити в парата, издигаща се от намиращата се наблизо охладителна система.

В следобедните часове мъглата вече се е разсеяла. Рибарската торба на Владимир още е празна. "Понякога успявам да хвана дори по 10-15 риби на ден", казва 50-годишният мъж, вперил поглед в силно водно течение, идващо от резервоар. Няма по-добро място за улов - температурата на водата, използвана за охлаждане на реакторите, е с до 7 градуса по-топла от тази в Днепър.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    qblue_63 avatar :-|
    Явор Атанасов

    Градът се казва Енергодар. Не знам как изобщо ви е хрумнало да сложите това Х. А паралелът на ЗАЕЦ с Чернобил е малко пресилен. Рискове има, като с всяка такава технология, но и нагнетяването на страх е безмислено. Глупоста в Чернобил трябва да се помни, но изводите не са толкова очевидни, колкото много хора смятат.

  • 2
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    "НЕЦУ е част от международната неправителствена организация CEE Bankwatch Network, която наблюдава влагането на публични средства в проекти, които може да имат негативни ефекти за хората и околната среда."

    Както виждаме в Припят, ядрената енергия е най-хубавото нещо, което се е случило на околната среда. След време градът спокойно може да се обяви за природен резерват. Само хората имат осезаем проблем с ядрените аварии в дългосрочен план.

  • 3
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    "Според експерти, ако нещата се бяха развили по друг начин, можело е Киев също да бъде унищожен, а радиоактивната зона да достигне до Словакия и Полша. Седмица след аварията пострадалият реактор започва да потъва през пода в помещение, пълно със замърсена вода, използвана за охлаждането му. Ако реакторът беше влязъл в контакт с нея, щеше да има нов, още по-голям радиоактивен теч. Ситуацията е спасена от трима мъже, които се гмуркат във водния резервоар и го изпразват. След това умират за по-малко от седмица."

    Истински герои! Поинтересувах се и намерих тази статия:
    http://knowledgenuts.com/2014/04/13/when-three-divers-swam-into-the-jaws-of-chernobyl/


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.