Френският Тони Блеър
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Френският Тони Блеър

Макрон основа ново движение - "Напред!" ("En Marche!"), за което твърди, че няма да е нито ляво, нито дясно

Френският Тони Блеър

Какви са шансовете за Елисейския дворец на новата звезда - икономическия министър Еманюел Макрон

Марина Станева
7466 прочитания

Макрон основа ново движение - "Напред!" ("En Marche!"), за което твърди, че няма да е нито ляво, нито дясно

© Reuters


"Аз съм в ляво правителство, но също така искам да работя с хора отдясно, които са отдадени на същите ценности." Това заяви френският икономически министър Еманюел Макрон, който в началото на април основа ново движение - "Напред!" ("En Marche!"), за което твърди, че няма да е нито ляво, нито дясно.

"Радикално е, дори е малко лудо, но в тази страна има толкова много енергия", посочи тридесет и осем годишният бивш инвестиционен банкер. Само година преди президентските избори този негов ход може да размести политическите пластове във Франция. И засилва предположенията, че Макрон всъщност има по-големи политически амбиции.

Един центрист в действие

В момента Макрон е в сложна ситуация. Опитите му да прокара реформи, които са насочени към силно регулираните икономически сектори и които трябва да направят трудовия пазар по-гъвкав, срещнаха съпротива. И все пак той е един от най-популярните министри в правителството, въпреки че някои от подкрепяните от него промени са отричани от традиционните леви гласоподаватели, а младежите и профсъюзите се вдигнаха на протест срещу либерализирането на трудовите закони. Засега Макрон твърди, че целта на движението му са идеите, не политиката, като иска да изгради онлайн мрежа чрез социалните медии. Той настоява, че президентските избори не са негов приоритет, но и не отхвърля вероятността да се кандидатира за Елисейския дворец.

Рейтингите на президента Франсоа Оланд и на премиера Манюел Валс стигнаха нови низини на фона на високата безработица и анемичния икономически растеж. И Социалистическата партия е изправена пред дилемата кой да бъде кандидатът й за президентския вот. Центристката ориентация на Макрон го поставя в изгодно положение спрямо общия електорат, но скорошно социологическо проучване, цитирано от Reuters, показва, че министърът трудно ще спечели традиционните социалисти. Той е на първо място като най-добрият кандидат вляво, но се нарежда четвърти (зад Оланд, Валс и Мартин Обри), когато анкетата е проведена само сред симпатизантите на социалистите.

Анализаторите са предпазливи в оценките си. "Трудно е да се каже колко сериозен играч е Макрон, тъй като никога не е заемал изборен пост и не се знае какво ще направи, когато провежда кампанията си. Наистина той създаде движение, но няма политическа машина зад него. Което означава, че е популярен във Франция, но ще му е трудно да стане президент. Вдясно Макрон ще има ограничен дял от гласовете. В крайна сметка той е сам човек и ще бъде сложно да бъде избран", казва пред "Капитал" Филип Моро Дуфарж от Френския институт по международни отношения (IFRI).

И все пак икономическият министър не е за подценяване. В. Le Monde попита дали той е новият Тони Блеър, а канадското издание Globe and Mail писа: "Тези дни никой френски политик не се издига по-бързо от него." Според в. Financial Times "френската политика се нуждае от ново лице, което е готово да предизвика статуквото и остарелите доктрини". И въпросът е дали това е Макрон. Той казва, че ще създаде консенсус за промяна и ще търси начини да се справи с причините за френските проблеми – дисфункционален и несправедлив трудов пазар, предпочитания за социалната справедливост за сметка на свободната инициатива и загуба на доверие в европейската интеграция. По думите му французите трябва да престанат да се тревожат от неуспеха, да сграбчат предоставените възможности и да се приспособят към новата дигитална икономика.

Макрон се опитва да смекчи разделението между лявото и дясното, а това е рисковано в една система, която облагодетелства традиционните партии и която се е доказала като лобно място за тези, които са извън обичайните партийни структури. Пред него има редица пречки. За някои той прилича прекалено много на член на парижкия елит заради миналото си на инвестиционен банкер. Според други е неизпитан аутсайдер, на който му липсва подкрепата на партийната база, тъй като не е член на Социалистическата партия. Трети посочват, че Макрон е изправен пред конкуренция от страна на Валс, който има сходни възгледи, но се опитва да постигне промяната от сърцевината на социалистическите редици. Съществуват и спекулации, че Оланд е натоварил икономическия министър с трудните реформи, тъй като, ако се провали, вече няма да бъде вътрешна конкуренция за президентския пост.

Междувременно Макрон вече бе предупреден от колегите си да не се разсейва с други дейности и да се концентрира върху работата си в правителството. Премиерът Валс посочи, че "всеки министър трябва да се придържа към службата и към задълженията си", а министърът на отбраната Жан-Ив льо Дриан заяви, че Макрон трябва да бъде "екипен играч".

Ерозирала политическа сцена

В момента френската политическа сцена ерозира. Вляво се предполага, че Оланд ще се кандидатира за втори мандат въпреки ниския си рейтинг. Вдясно като претенденти се открояват бившият президент Никола Саркози и бившият премиер Ален Жупе. Същевременно подкрепата за крайнодесния "Национален фронт" расте, а лидерът му Марин льо Пен има всички шансове да достигне втория тур на президентския вот.

В интервю за Politico Макрон казва: "Защо сме в това положение с "Национален фронт"? Защото двете класически политически партии не успяха да предложат нещо убедително на хората. Не съм аз този, който създаде тази ситуация." Министърът допълва, че се чувства изключен от френския административен елит и възнамерява да изготви политическия манифест на новото си движение най-късно до края на 2016 г. Попитан за плановете си за Елисейския дворец, той заявява, че не се ангажира, че ще подкрепи Оланд, но и не казва, че самият той ще се кандидатира. "Аз съм много близък до президента", посочва Макрон, но поставя на преден план отговорностите си към движението.

"Нашите проучвания показват, че традиционните политически партии са дълбоко дискредитирани и има голяма нужда от друг начин за правене на политика. Но когато попиташ гласоподавателите, те все още се позиционират или вляво, или вдясно. Традиционното разделение е дълбоко вкоренено", обяснява пред в. Financial Times Брюно Котре, професор от Sciences Po. Каквото и да стане с новото движение на Макрон в бъдеще, засега той дава надежди, че ще опита да разтърси закостенялото статукво. Дори и само това ще е значим успех.

"Аз съм в ляво правителство, но също така искам да работя с хора отдясно, които са отдадени на същите ценности." Това заяви френският икономически министър Еманюел Макрон, който в началото на април основа ново движение - "Напред!" ("En Marche!"), за което твърди, че няма да е нито ляво, нито дясно.

"Радикално е, дори е малко лудо, но в тази страна има толкова много енергия", посочи тридесет и осем годишният бивш инвестиционен банкер. Само година преди президентските избори този негов ход може да размести политическите пластове във Франция. И засилва предположенията, че Макрон всъщност има по-големи политически амбиции.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    ijj avatar :-|
    ijj

    <Според в. Financial Times "френската политика се нуждае от ново лице, което е готово да предизвика статуквото и остарелите доктрини".>

    Това е така, но политиката на Макрон още отсега е много дискусионна. Не започнаха ли протестите на площад "Репюблик" точно по повод на така наречения закон Макрон?

  • 2
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    А французите кога ще осъзнаят, че щедрите социални придобивки като 4-дневната работна седмица им създават само проблеми в икономиката?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK