Тайната на свободната търговия
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Тайната на свободната търговия

Най-големият страх сред противниците на ТПТИ в Германия идва от непрозрачните преговори. Затова Greenpeace разпространиха изтеклите документи в прозрачни павилиони край Бранденбургската порта.

Тайната на свободната търговия

Преговорите за споразумението ТПТИ между САЩ и ЕС няма да приключат скоро

16889 прочитания

Най-големият страх сред противниците на ТПТИ в Германия идва от непрозрачните преговори. Затова Greenpeace разпространиха изтеклите документи в прозрачни павилиони край Бранденбургската порта.

© Reuters


От февруари насам всеки депутат в Бундестага можеше спокойно да се запознае с текстовете по преговорите за Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ), но при някои условия. Трябваше да го прави в изолирана стая в германското министерство на икономиката, да предаде на влизане връхните дрехи, пособията за писане и електронните си устройства, да работи само два часа под погледа на пазач, но без експерт до себе си и да не разгласява нищо от прочетеното.

Затова, когато преди седмица Greenpeace публикува 248 страници, за които твърди, че са бележки от преговорите по ТПТИ, организацията направи стъклена читалня край Бранденбургската порта в Берлин, където всеки можеше да види, чете и снима всичко от поредния теч на поверителни документи.

Европейският комисар по въпросите на търговията Сесилия Малмстрьом призна негласно истинността им, но увери, че това са консолидирани преговорни текстове, а не окончателна позиция на Брюксел.

Тя написа в блога си, че течът на документи "проси да повтаряме отново и отново: Нито едно търговско споразумение на ЕС няма да занижи нашето ниво на закрила на потребителите, нито сигурността на храните или на околната среда. Търговските споразумения няма да променят законите ни за генномодифицираните храни или как произвеждаме безопасно говеждо месо или как опазваме природата".

Така еврокомисарят постигна два ефекта. Тя едновременно пресече опитите за конспиративни тълкувания по изтеклата информация и очерта демаркационната линия в преговорите между ЕС и САЩ.

Какво иска всеки

Лидерите от двете страни на Атлантика искат споразумение, и то преди изборите за президент в САЩ през ноември. Ако споразумението беше факт при днешните условия, то би засягало 45% от световната икономика, като ще носи на ЕС до 119 млрд. евро допълнително годишно, а на САЩ - до 95 млрд. евро годишно. Това сочи проучване на независимия Centre for Economic Policy Research (CEPR), изготвено по поръчка на ЕК. На теория договорът ще добави 0.5% и 0.4% към икономиките на ЕС и САЩ съответно към 2027 г.

На практика обаче обществената подкрепа за ТПТИ в Германия е спаднала от 55% през 2014 г. до 17% днес, а в САЩ - от 53 до 18%. Това сочи проучване на YouGov от февруари. Недоверието в Германия се подклажда от тайната в преговорите. Тя ражда конспиративни теории, че ЕК ще предаде интересите на малките и средните компании в полза на мултинационалните.

Според противниците на ТПТИ в Германия това може да се случи с въвеждането на специални арбитражи за разрешаване на спорове между инвеститор и държава (ISDS). Този механизъм дава право на компаниите да търсят компенсации в случаи на изземване на техни активи или в случай на дискриминационни регулации, които обезценяват тези активи. Той обаче не може да прати на арбитраж една държава заради политиката си например на забрана за проучване и добив на шистов газ или използване на ГМО продукти. ISDS прокарва разделителна линия между самите европейски партньори.

От едната й страна са страни като Германия, Франция и Австрия, а от другата - дори България. Първите имат изключително силен малък и среден бизнес, но нямат договорен арбитражен механизъм със САЩ, макар да имат подобни с десетки други страни. Това означава, че докато са осигурили възможност за своя бизнес да защитава интересите си в чужбина, го пазят у дома от мощни чужди корпорации. Промяната на това положение би означавала за Париж и Берлин въвеждане на нов режим и свързаните с него неясноти за бизнеса. Повечето страни членки, включително и ние, имат подобни двустранни споразумения и със САЩ.

За да успокои притесненията на първите, екипът на комисар Малмстрьом предложи създаването на двустепенни публични съдилища. Те трябва да заменят досегашните международни частни арбитражи. Такива в момента са заложени в споразумението за свободна търговия между ЕС и Канада, влязло в сила в началото на годината.

Друга засега непреодолима разлика между преговарящите страни е въпросът за държавните поръчки. От 1993 г. федералното правителство на САЩ е задължено със закон да избира за повечето от поръчките си местни компании. Днес това е стандарт и за повечето щатски и местни правителства. ЕС настоява ТПТИ да има върховенство, което да осигурява равен достъп на европейския бизнес. Дори и при силното желание на президента Обама, окончателното споразумение трябва да мине през доминирания от Републиканската партия Конгрес на САЩ.

Не на последно място докладът на ECPR сочи, че ако за сектори като автомобилостроенето и химическата индустрия ТПТИ ще бъде мощен стимул, то влиянието му върху земеделието като цяло ще е едва 0.06%, а в някои подсектори дори ще бъде отрицателно. Това накара президента на Франция Франсоа Оланд да заяви, че в този си вид "имаме лош договор", който Париж няма да ратифицира и дори препоръчва преговорите по него да спрат.

Защо няма бързо решение

Парадоксално или не, на този въпрос дават отговор публикуваните от Greenpeace консолидирани документи. Терминът означава, че това са събраните в един текст предложения и на двете страни, като се посочва, на много места буквално дума по дума, кой за какво настоява. От тях си личи например дълбокото несъгласие по либерализирането на услугите, конкретно нежеланието на САЩ да отвори каботажното плаване за европейски компании.

Подобни проблеми има в сектора земеделие, където силни лобита и от двете страни на океана заявиха решимостта си да запазят своите привилегии или чрез митнически тарифи, или чрез регулации. Това означава дълги преговори както за хормоните при храненето на телета, за които говори Малмстрьом в блога си, така и за европейските "географски означения".

Всъщност изтеклите работни бележки говорят за "непреодолими" различия в някои области, като например козметиката, където европейските регулации не позволяват клинични изпитания върху животни. "Дискусиите по сектора на козметиката остават много трудни, а начертаните общи цели - съвсем ограничени", се казва в една от бележките за вътрешна употреба на европейския преговорен екип. Заради европейската забрана разликите в "подхода на ЕС и САЩ остават непреодолими".

Този пример е симптоматичен за бизнес философията в двете страни и за най-голямото опасение сред противниците на ТПТИ. Европейските регулации лежат на превантивния принцип. Той казва, че една стока или услуга не може да се продава, ако доказано не е безопасна. Вашингтон допуска всяка стока или услуга, докато употребата й не се докаже като опасна.

Ако вярваме на Сесилия Малмстрьом, Брюксел няма да спре да преговаря в полза на 500-те милиона свои граждани. "Аз просто не си падам по занижаването на стандартите", написа тя в блога си преди седмица. Нейната решимост означава, че европейците можем да сме спокойни за бъдещите ни изгоди от евентуалния договор. За да стане той реалност обаче, трябва не само да бъде договорен от ЕК, но и ратифициран от Европарламента, от всяка страна членка, както и от Конгреса на САЩ. Съединените щати обаче имат след месеци президентски избори, след които вероятно Конгресът и президентът ще са опоненти. Германия и Франция имат трудно предвидими избори догодина.

Това означава, че преговарящите може да получат време за сближаване на позициите и изглаждане на различията си поне до 2021 г.

От февруари насам всеки депутат в Бундестага можеше спокойно да се запознае с текстовете по преговорите за Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ), но при някои условия. Трябваше да го прави в изолирана стая в германското министерство на икономиката, да предаде на влизане връхните дрехи, пособията за писане и електронните си устройства, да работи само два часа под погледа на пазач, но без експерт до себе си и да не разгласява нищо от прочетеното.

Затова, когато преди седмица Greenpeace публикува 248 страници, за които твърди, че са бележки от преговорите по ТПТИ, организацията направи стъклена читалня край Бранденбургската порта в Берлин, където всеки можеше да види, чете и снима всичко от поредния теч на поверителни документи.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

14 коментара
  • 1
    Clint_Eastwood avatar :-|
    Clint_Eastwood

    По въпроса за арбитража между държави и инвеститори - това е линк към държавите, страни по Конвенцията на Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове от 1966 г. във Вашингтон: https://icsid.worldbank.org/apps/ICSIDWEB/about/Pages/Database-of-Member-States.aspx?tab=AtoE&rdo=BOTH Вижда се, че освен България е подписана от всички членки на ЕС, вкл. и Австрия, Германия и Франция, изрично посочени по-горе в статията. Така че наистина бих искал да получа повече информация защо нещо всъщност тривиално като разрешаването на правни спорове между държава и чужд частен инвеститор се истеризира до такава степен!

  • 2
    bobsyn avatar :-|
    Batezuzi

    Както САЩ гледат да осигурят държавните поръчки на американски фирма така и ЕС прави същото. Сигурно може и да има някои наивници, но аз лично не вярвам да видя японски влакове в метрото на Прага например. За правото само американци да правят курсове между техните си пристанища нека да си го пазят, защото не мисля, че в ЕС имаме чак толкова много мераклии за моряци, а и все пак явно партньорствата ни и с другите държави също е важна. За козметика и други неща обаче предпопитам първо да се докаже безопасността и после да излиза на пазара.

  • 3
    yts04475665 avatar :-|
    Georgi

    Статията е пропуснала всичко касаещи ГМО проблеми от доклада на Грийнпийс, а за будните демократи от Икономедия, винаги готови да протестират за прозрачност, фактът че те пази пазач, докато четеш този корпоративен буламач и те претърсват като престъпник, е съвсем в реда на нещата. Грант ми дай, мила моя Фондацийо и не ме мъчи.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK