Ердоган отказа да изпълни условията на Европейския съюз за визите

Турският президент обвини Европа, че "загърбва демокрацията"

След оставката на Ахмет Давутоглу като премиер на Турция взаимоотношенията на Ердоган с ЕС се обтягат
След оставката на Ахмет Давутоглу като премиер на Турция взаимоотношенията на Ердоган с ЕС се обтягат    ©  Murad Sezer
След оставката на Ахмет Давутоглу като премиер на Турция взаимоотношенията на Ердоган с ЕС се обтягат
След оставката на Ахмет Давутоглу като премиер на Турция взаимоотношенията на Ердоган с ЕС се обтягат    ©  Murad Sezer
Ердоган върви все по-категорично към въвеждане на президентска система в Турция.

Разногласията между Ердоган и Давутоглу

- По въпроса за намеренията на президента за широка конституционна реформа, с която да промени политическата система в Турция на президентска.

- Давутоглу беше склонен да поднови преговорите за мир със забранената Кюрдска работническа партия.

- Двамата често са влизали и в спор по отношение на твърдия подход на Ердоган срещу критичните медии.

Турският президент Реджеп Ердоган зае твърда линия във взаимоотношенията с Европейския съюз, отказвайки да промени антитерористичните закони в страната в замяна на безвизово пътуване на турските граждани в ЕС. След като турският премиер Ахмет Давутоглу обяви оттеглянето си в четвъртък, консолидирането на властта на Ердоган изглежда все по-необратимо. В реч в петък Ердоган подчерта, че няма да се откаже от въвеждането на президентска система в страната, и същевременно обвини европейските страни, пострадали от атентати, че "обръщат гръб на демокрацията и свободите". В същото време двамата редактори на опозиционния вестник "Джумхуриет" Джан Дюндар и Ердем Гюл получиха ефективни присъди заради разследвания, които показват, че режимът на Ердоган е доставял оръжия на джихадистки групи в Сирия. Процесът срещу журналистите се счита за едно от показните нарушения на свободата на словото в страната.

Спряганият за нов премиер Берат Албайрак е зет на Ердоган

До оставката на премиера Давутоглу се стигна, след като наскоро изпълнителният съвет на управляващата Партия на справедливостта и развитието (АКП) отне правомощията на Давутоглу да назначава местни и областни лидери на партията. Съветът на партията взе решение и за провеждането на извънреден конгрес на 22 май, на който ще се избере ново ръководство. Съгласно традицията председателят на партията е едновременно и министър-председател на страната. Местните медии вече споменаха като вероятен наследник на Давутоглу енергийния министър Берат Албайрак, който е женен за по-голямата дъщеря на Ердоган. Друг много вероятен вариант е позицията да заеме министърът на транспорта Бинали Йълдъръм.

Освен разногласията между Ердоган и Давутоглу относно намеренията на президента за широка конституционна реформа, с която да промени политическата система в Турция на президентска, друга конфликтна точка се оказа това, че Давутоглу беше склонен да поднови преговорите за мир със забранената Кюрдска работническа партия (ПКК). Двамата често са влизали и в спор по отношение на твърдия подход на президента срещу критичните медии.

В речта си в петък Ердоган обяви, че законодателната власт трябва да "приеме" ползите от силна президентска система и да приеме нова конституция. Политици от опозицията смятат, че Ердоган може да свика нови избори, тъй като управляващата партия в момента няма достатъчно места в парламента, за да прокара директно такива поправки или да свика референдум, но президентът и правителството отрекоха подобни намерения.

"Турция ще върви по нейния си път, Европа по своя"

След отстраняването на Давутоглу Ердоган побърза да отхвърли идеята за промяна на турския антитерористичен закон, която Европейският съюз беше поставил като условие, за да либерализира визовия режим за турците. Именно Давутоглу допринесе най-много за издадената през миналата седмица препоръка от Европейската комисия за безвизово пътуване на турските граждани в ЕС, но Брюксел поиска Анкара да промени антитерористичните си закони и да защитава по-добре гражданските права. Тези условия очевидно няма да бъдат изпълнени, след като Ердоган разкритикува в речта си в петък исканията на ЕС: "Тези, които ни критикуват, оставиха демокрацията и свободите настрана, когато бомбите започнаха да избухват на тяхна територия (...) ЕС иска от нас да променим антитерористичния закон, за да отмени визите. Казва това в момент, когато Турция от всички страни е подложена на нападения от терористични организации и техни колаборационисти."

Турският президент още допълни, че "ние ще вървим по нашия път, а вие – по вашия". Същевременно турското правителство многократно е заявявало, че ще развали сделката за бежанците с ЕС, ако Брюксел не вдигне изискването за визи за турските граждани до края на юни. Wall Street Journal съобщи, че говорител на германския канцлер Ангела Меркел е заявил, че тя очаква сделката все пак да продължи, след като ЕС си изпълнява ангажиментите, и очаква, че Турция ще направи същото.

Въпреки това експерти от ЕС вече коментираха, че Анкара не работи и по други условия, поставени от Брюксел – гаранции за честни съдебни процеси, ненарушаване на свободата на словото и промени в законите за защита на данните, с които да се гарантира, че властите няма да злоупотребяват с лична информация.

Ефектът на политическото напрежение върху икономиката

Политическото напрежение в Турция вече се отрази на финансовите пазари и инвеститорското доверие. Турската лира поевтиня драстично (с почти 4%) спрямо щатския долар в сряда, а в четвъртък индексът BIST-100 спадна с 2.1% и достигна най-ниското си ниво от два месеца насам. Инвеститорите се притесняват от евентуални избори през тази година и от несигурната икономическа посока предвид високата междуфирмена задлъжнялост, ниските нива на спестявания и подкрепяните от Ердоган по-ниски лихвени проценти, които по принцип целят стимулиране на потреблението. Според Уилям Джаксън от Capital Economics в Лондон, "ако президентът Ердоган засили властта си, макроикономическите ефекти може да се забавят, но най-вероятно ще доведат до по-променлив и по-бавен икономически ръст". Световната банка прогнозира, че ръстът на БВП на Турция ще спадне от 4% през 2015 г. до 3.5% през 2016 г., доста под почти двуцифрения темп на растеж от първите години на управлението на АКП (партията стана управляваща през 2002 г.). Допълнително забавяне на икономиката идва и по линия на резкия спад на туристите в страната след поредицата от атентати и напрежението най-вече в югоизточните части на страната с предимно кюрдско население.