Добре измислен бежански рай
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Добре измислен бежански рай

По средата между Газиантеп в Турция и Кобане в Сирия се намира един от оазисите на бежанците - "Низип-2". Над 600 семейства се радват на добри условия за живот, но не всички сирийци, пребиваващи в Турция имат същия късмет

Добре измислен бежански рай

Лагерът "Низип-2" край Газиантеп показва тази страна на мигрантската криза, която Турция иска светът да види

Мартин Димитров
12105 прочитания

По средата между Газиантеп в Турция и Кобане в Сирия се намира един от оазисите на бежанците - "Низип-2". Над 600 семейства се радват на добри условия за живот, но не всички сирийци, пребиваващи в Турция имат същия късмет

© Мартин Димитров


Темата накратко:

- В навечерието на Световния хуманитарен форум Турция иска да покаже на света хуманното си отношение към бежанците.

- Лагерът край град Газиантеп в югоизточната част от страната е един от най-добрите примери за усилията на Турция да изгради добри условия за живот на своите "гости" от Сирия.

- Не всички сирийци в Турция живеят по този начин обаче. Извън лагерите бюрократични проблеми и неясен статут обричат стотици хиляди хора на изпадане от системата.

- Въпреки неоспоримите хуманитарни усилия Анкара не пропуска да използва кризата за своя политическа изгода.

"Още от началото на кризата Турция има политика на отворените врати към нашите сирийски съседи въпреки заплахите за сигурността ни. Не знам колко още сирийци можем да приемем, но колкото и да са те, това със сигурност ще се отрази и на Европа. От тук нататък не можем да говорим за капацитета на Турция, а за "нашия" капацитет." Тази картина е обрисувана от Фуат Октай, президент на Министерството за управление на бедствията и авариите на Турция (AFAD) пред дузина европейски журналисти. Това се случва на чашка чай в чисто новата внушителна сграда на AFAD в Анкара, която ще помещава разширяващото се министерство. То трябва да се превърне в символ на ангажираността на Турция с хуманитарната криза на нейната югоизточна граница. Срещата с европейските медии е добре дирижирана и се случва в ключов момент - месец преди провеждането на Световния хуманитарен форум в Истанбул и няколко седмици след подписването на спорното споразумение за размяна на бежанци между ЕС и Турция.

"От тук нататък не можем да говорим за капацитета на Турция, а за "нашия" капацитет." - Фуат Октай, президент на Министерството за управление на бедствията и авариите на Турция (AFAD)
Фотограф: Мартин Димитров

Посланието на турските власти, изразено от политиците, с които се срещаме, е едно и също - страната прави всичко възможно да предостави най-добрите възможни условия на бежанците и го прави в трудна обстановка за собствената си вътрешна сигурност. Благодарение на това повечето сирийци остават в Турция. Затова Европа трябва да ѝ покаже солидарност, да си затвори очите за проблемите в страната и да продължи процеса по приемането й в ЕС. Турските власти дори не се опитват да крият, че правят реалполитика, докато същевременно парадират със своята хуманност. Факт е, че Турция и турските граждани действително инвестират много държавни и частни средства в подпомагането на бежанците - общо над 25 млрд. долара, от които 10 млрд. само в 24-те лагера на тяхна територия. Но опитите за извличане на политически дивиденти от хуманитарната инвестиция включват и известна театралност. Основната й сцена е лагерът "Низип-2" край град Газиентеп в Югоизточна Турция.

Оазис на спокойствието

В провинция Газиентеп живеят над 350 хил. сирийци. Повечето от тях - в самия град, който междувременно се е превърнал в епицентър на сблъсъка между турските тайни служби, трафиканти на хора, артефакти и оръжие, както и на терористичните организации. Само три дни преди посещението ни кола-бомба се взривява край полицейски участък. Загиват трима полицаи. Въпреки това зам.-областният управител Халил Уюмаз се опитва да убеди журналистите, че нищо особено не се е случило. "Недейте да ходите на мястото на бомбения атентат. Посетете туристическите места, вижте хубавия бежански лагер", казва той и допълва, че "невероятно ефективните ни сили за сигурност" държат всичко под контрол.

"Хубавият бежански лагер" всъщност са контейнерите на "Низип-2". До тях се стига с кола по добре поддържано шосе в посока югоизток от Газиентеп. По пътя правят впечатление малките ферми, в които се отглежда най-често традиционният за региона шамфъстък. По нищо не личи, че на около половин час с кола на юг се водят люти сражения между бунтовническите групировки и армията на сирийския президент Башар Асад, а само на 50 км на югоизток се намира Кобане - обсаденият преди година град, превърнал се в символ на кюрдската борба с ИДИЛ и предизвикал началото на международната кампания по въздух срещу терористичната групировка.

Преди по-малко от месец в същия този лагер на посещение отидоха германският канцлер Ангела Меркел и (вече бившият) турски премиер Ахмет Давутоглу. Целта им бе да покажат готовността на двете страни да се придържат към сделката за размяна на бежанците, а и да покажат, че условията за търсещите убежище в Турция изобщо не са лоши. Вероятно няма по-добър пример за това от лагера "Низип-2".

Като от пощенска картичка

Лагерът е разделен на три зони, всяка от които има собствена охрана. Най-външната се пази от турската жандармерия, а двете вътрешни се охраняват от частни фирми. Едната половина на лагера помещава "обществените" сгради - училища, болница, аптека, приемен център и работилница за занаяти. В другата се намират контейнерите, в които живеят 600-те семейства (над 6500 души), потърсили убежище в лагера. Двустайните контейнери разполагат със собствена кухня с течаща вода, климатици и дори сателитни чинии. Бежанците имат супермаркет и джамия, също изградени от контейнери, както и синтетично игрище за футбол. Идиличната картина е допълнена от самото население на лагера - над 1/3 от обитателите му са деца. Спретнати и добре облечени с дарени дрехи и сини раници с логото на УНИЦЕФ, след учебните часове те тичат към своите домове контейнери. Предстоят часове футбол - със спихнала баскетболна топка, понеже друга няма - и игри на дама на саморъчно направените "дъски" от плат и разноцветни камъчета. Момчетата могат да посещават допълнително джамията и да преписват Корана, а момичетата - да се включат с майките и бабите си в кръжоци по шиене на дрехи и чанти или пък изработване на различни предмети на изкуството. Посетителите могат да си купят дрехи, за да помогнат на жените.

В лагерът има над 2000 деца и всичките ходят редовно на училище. Но от всички стотици хиляди сирийски деца на турска територия само между 30 и 35% посещават училише
Фотограф: Мартин Димитров

Турските власти признават, че проблемът с детското образование и интеграция остава първостепенен за страната. В лагерите в Турция живеят между 270 и 300 хил. бежанци, като 80 хил. от тях са деца в училищна възраст, казва президентът на AFAD Фуат Октай. По думите му само между 30% и 35% от тях са в училища, а целта на правителството е до две години да не остане сирийско дете, което да не посещава училище.

В лагера има три - предучилищно, начално и средно. Преподава се по арабската програма, но по думите на управителя му Ибрахим Халилдемиш желанието на родителите децата им да учат турски е сигнал, че повечето от тях не виждат възможност за връщане в Сирия в обозримо бъдеще. Полагат им се 85 лири седмично на човек за храна. Не се плаща за ток и вода.

Малкото контейнерово градче живее собствен живот, многообразен като сирийското общество. Над 160 деца са се родили в болницата на лагера от създаването му през 2013 г., а 40 възрастни обитатели са починали. Руси момиченца от кюрдски произход тичат след топката наравно с мургави сирийчета. Жени, плътно забулени в своите никаби, чакат пред кабинета за семейно планиране с малките си деца на ръце. Млади момичета с многоцветни хиджаби излизат от училището, шушукайки си нещо. Една от тях е Джаама, която разказва, че е в лагера от три години. "Искам да се върна в Сирия, не да стоя тук. Или пък да ида в Европа, но не можем. Чичо ми стигна до Дания. Искам да стана хирург, но не мисля, че е възможно", споделя момичето. Според управителя на лагера не е съвсем така - 37 от децата бежанци са отишли да следват в университет.

Като на гости, но не съвсем

Изобщо, официалните лица се стараят да ни убедят, че отношението към сирийците е като към "гости" (по думите на управителя на Газиантеп), като към равни. "Повече от 15 милиона медицински услуги и половин милион операции на сирийци са били извършени в публичните болници от началото на кризата", казва Фуат Октай. Според него това създава ограничения за достъпа на турското население. И наистина, в много турски градове вече живеят компактни групи сирийци, които понякога са повече от турците в съответния град. Такъв пример е Килис, на изток от Газиентеп, където при 90 хил. души местно население живеят 130 хил. сирийци. В самия Газиентеп и околността има над 350 хил. бежанци, като само 120 хил. от тях живеят в лагерите, част от които изглеждат като "Низип-2", но други не предлагат толкова добри условия. Съпрузите Ахмед Бакур и Хатиджа Хасан разказват, че предпочитат да останат в лагера, където всичко е достъпно, евтино или безплатно - храна, подслон, училища и медицинска помощ.

Не толкова просто стоят нещата за онези 85% от бежанците в Турция, които живеят извън лагерите и трябва да се справят с проблемите на неустановения им статут. Едва през януари турското правителство обяви схема за издаване на разрешителни за работа за сирийците. Но достъпът до тях бе толкова ограничен, че министерството на миграцията призна през април, че едва 2000 души са получили такива за 4 месеца. Причината е, че турските фирми не намират причина да наемат хора на трудов договор и им е по-изгодно да избягват плащането на осигуровки и да подбиват заплатите на сирийците.

В наскоро публикуван доклад на четири турски неправителствени организации, които подпомагат бежанците, се изброяват редица проблеми, пред които сирийците се изправят заради неясния си статут на "гости" в Турция. За тях например е трудно да си отворят банкова сметка или да се регистрират адресно, като по този начин стават лесни цели за измамници. В крайна сметка мнозина отпадат от системата напълно и стават част от групи, занимаващи се с проституция и просия. Журналист, който често посещава Истанбул, отбелязва, че просяците, сводниците и проститутките в центъра на града от две години са само от сирийски произход.

Срещу Асад, ИДИЛ и руснаците

Въпреки това бежанците в "Низип-2" са убедени, че властите наистина се опитват да им помогнат. "Турското правителство прави всичко възможно да помогне на бежанците, но ситуацията остава много трудна", разказва Меджид Сайеди. Той и съпругата му Самар Шебли са от региона около Алепо - един от центровете на съпротива срещу Асад. Бягат към Турция с колата си преди три години и както повечето семейства оттогава са в лагера. Според управителя на лагера повечето от семействата в "Низип-2" са там още от създаването му и само 70 от тях са излезли на квартира в близките градове. Около 30 пък са се върнали доброволно в Сирия. Тенденцията, според учителя по английски език Мустафа, е продължила до началото на руските бомбардировки през септември миналата година. "Преди да започнат бомбардировките на Русия, повечето семейства мислеха да се връщат към по-спокойните зони.

Но след началото на офанзивата всички се отказват. "Тези бомбардировки са срещу болници, срещу цивилни, не срещу ДАЕШ (арабското име на ИДИЛ - бел. ред.)", убеден е учителят. Мненията на хората, с които успяваме да говорим, са все едни и същи - ДАЕШ са зли, Асад е по-лош от ДАЕШ, а руснаците му помагат. Ненавистта на хората от този лагер към Асад и Русия не е необяснима - все пак те са от региона около Алепо, където атаките на силите на режима срещу цивилното население, подкрепящо бунтовниците, станаха пословични. Самият Мустафа губи брат си при една такава атака през 2013 г. По-големият син на Ахмед Бакур и Хатиджа Хасан пък се бие на страната на бунтовниците в Алепо. "Преди войната целият сирийски народ бе като едно цяло. Християни, мюсюлмани, туркмени, всички бяхме като едно семейство. Но по време на войната Башар Асад направи всичко, за да раздели народа ни. И успя. Той трябва да напусне Сирия", завършва Ахмед Бакур.

И срещу избягалите към Европа

Мненията на сирийците си приличат и по още едно нещо - те всячески се опитват да убедят журналистите, че техните съграждани, избягали в Европа, са направили нещо лошо. "За мен повечето хора, които отидоха в Европа, не заслужават да са там. Те са богати хора или хора, които са лоялни на Асад", смята Бакур. "Тук сме щастливи, тук сме свободни, имаме приятели. Харесвам Европа, но искам да остана близо до дома", казват съпрузите Самар Шебли и Меджид Сайеди. Семейството разказва, че се е срещнало с канцлера Меркел преди две седмици и са я помолили да им помогне да се върнат в Сирия. Тя пък им е обещала, че ще намери политическо решение на конфликта. На въпрос какво ще правят след войната в разрушената си страна мъжът отговаря убедено: "В света има много войни. Когато се върнем, ще построим Сирия отново."

Учителят Мустафа не споделя оптимизма им. "Не очаквам нищо за мен и съпругата ми. Ние загубихме бъдещето си - чудя се какво ще стане с трите ми деца. Ами ако Турция каже, че няма повече пари за нас, че трябва да се върнем в Сирия или да идем в Европа", чуди се той. Колкото и да са убедени, че войната в Сирия не може да спре без премахването на Асад, никой от събеседниците ни не може да предложи негова алтернатива.

Официалната версия: сделката работи

Секретарят на турското външно министерство Мурат Салим Есенли твърди, че турските съдилища са осъдили 43-ма каналджии през 2015 г. и 54-ма през първите месеци на 2016 г.
Фотограф: Мартин Димитров

Обратно в хладните конферентни зали в Анкара, официалните лица са оптимистични за бъдещето на сделката между Турция и ЕС. На среща с вицепремиера Нуман Куртумлуш той казва, че след подписването на споразумението с ЕС броят на мигрантите, опитващи да пресекат Егейско море, е спаднал от над 1700 души на ден до 100 души на ден. Куртумлуш твърди, че през миналата година турските власти са заловили над 4000 организатори на нелегални мигрантски канали към Гърция. Секретарят на турското външно министерство Мурат Салим Есенли цитира много по-скромни числа - 43-ма осъдени каналджии през 2015 г. и 54-ма през първите месеци на 2016 г. Според президента на AFAD Фуат Октай причината за ниския брой заловени каналджии е липсата на координация с ЕС. "За да танцуваш танго са нужни двама", описва ситуацията той с английския идиом.

Турският вицепремиер Нуман Куртумлуш пък твърди, че заловените каналджии през миналата година са над 4000
Фотограф: Мартин Димитров

Според него причината за мигрантския натиск от края на миналата година са неправилно разбраните послания на европейските лидери след смъртта на Айлан Кюрди, които са били подети от каналджиите. "Призивите за отворени врати объркаха бежанците и те опитаха да тръгнат към Европа, мислейки си, че там ще ги очакват по-добри условия на живот. Аз отидох в Измир лично и се опитах да говоря с тях не като държавен служител, а като човек, да ги питам какви са мотивите им. Те бяха убедени, че когато отидат в Европа, ще получат достъп до образование, подслон, надници. Колкото и да ги убеждавахме в обратното, каналджиите вече ни бяха изпреварили", казва Октай. Според него това, от което сирийците се нуждаят, е да се върнат в собствената си държава. "Не успяхме да убедим международната общност, че трябва да създадем сигурно пространство за тези хора в собствената им страна, за да не им се налага да бягат в други. Това бе определено като политическо искане, а то беше и си остава хуманитарно", заключва президентът на AFAD. Но докато самата Турция подхожда политически към хуманитарните нужди на сирийците, трудно някой може да обвини международната общност, че се съмнява в мотивите ѝ.

Очаквайте фоторепорепортаж от "Низип-2" на capital.bg през уикенда.

Преди по-малко от месец в същия този лагер на посещение отидоха германският канцлер Ангела Меркел и (вече бившият) турски премиер Ахмет Давутоглу. Целта им бе да покажат готовността на двете страни да се придържат към сделката за размяна на бежанците
Фотограф: Мартин Димитров
Темата накратко:

- В навечерието на Световния хуманитарен форум Турция иска да покаже на света хуманното си отношение към бежанците.

- Лагерът край град Газиантеп в югоизточната част от страната е един от най-добрите примери за усилията на Турция да изгради добри условия за живот на своите "гости" от Сирия.

- Не всички сирийци в Турция живеят по този начин обаче. Извън лагерите бюрократични проблеми и неясен статут обричат стотици хиляди хора на изпадане от системата.

- Въпреки неоспоримите хуманитарни усилия Анкара не пропуска да използва кризата за своя политическа изгода.

"Още от началото на кризата Турция има политика на отворените врати към нашите сирийски съседи въпреки заплахите за сигурността ни. Не знам колко още сирийци можем да приемем, но колкото и да са те, това със сигурност ще се отрази и на Европа. От тук нататък не можем да говорим за капацитета на Турция, а за "нашия" капацитет." Тази картина е обрисувана от Фуат Октай, президент на Министерството за управление на бедствията и авариите на Турция (AFAD) пред дузина европейски журналисти. Това се случва на чашка чай в чисто новата внушителна сграда на AFAD в Анкара, която ще помещава разширяващото се министерство. То трябва да се превърне в символ на ангажираността на Турция с хуманитарната криза на нейната югоизточна граница. Срещата с европейските медии е добре дирижирана и се случва в ключов момент - месец преди провеждането на Световния хуманитарен форум в Истанбул и няколко седмици след подписването на спорното споразумение за размяна на бежанци между ЕС и Турция.

"От тук нататък не можем да говорим за капацитета на Турция, а за "нашия" капацитет." - Фуат Октай, президент на Министерството за управление на бедствията и авариите на Турция (AFAD)
Фотограф: Мартин Димитров

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK