Когато Ердоган удари
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Когато Ердоган удари

Тук се слуша само Ердоган

Когато Ердоган удари

Отстраняването на премиера Давутоглу означава засилване на авторитаризма в Турция и вероятен разпад на сделката с ЕС за бежанците

Светломира Гюрова
14309 прочитания

Тук се слуша само Ердоган

© Reuters


Имаше време, когато паралелите между двата политически тандема - руският президент Владимир Путин и неговият верен премиер Дмитрий Медведев и техните аналози в Анкара Реджеп Тайип Ердоган и Ахмед Давутоглу - изглеждаха особено изкушаващи. Само че тази аналогия, винаги по-скоро атрактивна, отколкото вярна, вече не е валидна. Защото докато Медведев продължава да служи послушно на своя патрон, Давутоглу беше свален от сцената.

Внезапното му отстраняване каза много за посоката, в която е поела Турция, и за амбициите на Ердоган към абсолютна власт. За България това означава, че ще трябва да се настрои към все по-притеснителните развития в големия съсед от юг. Един от първите преки ефекти от тях е изглеждащият силно вероятен разпад на сделката между Турция и ЕС за възпиране на бежанската вълна. Ако това се случи, България ще бъде на първа линия на нов мигрантски поток. Дори и да не се стигне дотам Турция да товари бежанци на автобуси и да ги праща към България, няма съмнение, че в отсъствието на относително умерения Давутоглу, както за София, така и за Брюксел и Вашингтон ще е по-трудно да намерят общ език с Анкара.

По волята на султана

Изненадата не беше от това, че Давутоглу слиза от премиерския пост (не по желание, а "по необходимост", както подчерта самият той), а че се случва точно сега. От месеци в Анкара се говори за нарастващото напрежение между премиер и президент, но не се очакваше развръзката от задкулисната битка за власт да стане толкова бързо.

Тя дойде точно в деня, когато Европейската комисия препоръча отпадане на визите за турски граждани до края на юни. Заслугата е до голяма степен на Давутоглу, който постави това условие в замяна на помощта на Анкара за ограничаване на бежанския поток към Европа и проведе трудните преговори с Брюксел през март. Вместо да се радва на триумфа си, премиерът бе привикан на разговор с президента и до края на деня съдбата му беше ясна.

"Давутоглу беше принуден от Ердоган да се оттегли. Основните причини за оставката му могат да бъдат сведени до две групи - неговите провали и неговите успехи", казва пред "Капитал" д-р Дидем Бухари Гюлмез, преподавател по международни отношения в истанбулския университет "Кемербургаз". Към втората категория могат да бъдат причислени опитите на Давутоглу да се еманципира от президента, а също и международният имидж, който си изгради. Той беше "доброто ченге", което успя да сключи сделката с ЕС за бежанците. Докато той говореше с германския канцлер Ангела Меркел в Брюксел, Ердоган сипеше обиди и гневни тиради по адрес на Европа в Анкара. Посещението на Ердоган във Вашингтон в края на март беше на крачка от пълно фиаско, след като американският президент Барак Обама първоначално отказа да се види с него, а след това все пак се съгласи на разговор в кулоарите на провеждащия се в този момент форум на върха по ядрената сигурност. Давутоглу, от друга страна, беше поканен на официално посещение и получи бързи потвърждения за срещи с Обама и вицепрезидента Джо Байдън в началото на май. Точно тогава обаче дойде новината за оставката му.

Най-големият от провалите на премиера, които доведоха до нея, е невъзможността да убеди президента да се ограничи в рамките на отредената му от конституцията символична и церемониална роля. Давутоглу и Ердоган се разминаваха по много неща - като се започне от дерайлиралия мирен процес с кюрдите, мине се през икономиката (Ердоган притиска централната банка да сваля лихвите и противно на икономическата теория смята, че високите лихви водят до инфлация) и се стигне до задушаването на всякакви критични гласове в страната. Но решаващото противоречие, коствало поста на Давутоглу, е неохотата му да работи достатъчно активно за прокарване на плана на Ердоган за промяна на конституцията и въвеждане на президентска република.

Лошото и още по-лошото ченге

"Новият премиер ще бъде някой, който подкрепя прехода към президентска система начело с Ердоган", казва д-р Дидем Бухари Гюлмез. Тримата спрягани наследници на Давутоглу - министърът на транспорта Бинали Йълдъръм, министърът на правосъдието Бекир Боздаг и министърът на енергетиката и зет на Ердоган Берат Албайрак, имат едно общо нещо помежду си - пълна лоялност към президента. Който и от тях да бъде избран за премиер и лидер на управляващата Партия на справедливостта и развитието (АКР) на извънредния й конгрес на 22 май, посоката ще бъде към осъществяване на амбициите на Ердоган за абсолютна власт. И тъй като АКР няма нужното парламентарно мнозинство, нови избори през есента (трети за последната година и половина) изглеждат като все по-вероятен сценарий.

Според д-р Дидем Бухари Гюлмез всичко това означава, "че сделката за бежанците между ЕС и Турция най-вероятно е вече зачеркната". За същото говори отказът на Ердоган да промени антитерористичните закони в Турция, което е едно от условията за премахването на визите. "Ние ще вървим по нашия път, а вие - по вашия", заяви Ердоган по адрес на "лицемерния" и "обърнал гръб на демокрацията и свободите" ЕС.

Надеждата е, че турският президент блъфира и накрая все пак ще се намери компромис, който да спаси сделката от пълен разпад. Но оцеляването й ще зависи най-вече от това доколко ЕС е склонен да проявява гъвкавост и да отстъпва пред Ердоган.

"Отношения между Турция и ЕС в момента са базирани на отчаяние. Това са отношения между двама губещи. Турция вече няма партньори и приятели. ЕС вече няма надежда и решение за бежанците", казва пред "Капитал" д-р Мурат Ердоган, преподавател във Факултета по политология в анкарския университет "Хаджетепе". Според него споразумението за бежанците е изпълнено с проблеми и е мъртвородено. И колкото и да е важна визовата либерализация за турските политици и граждани, ако ЕС не приеме условията на Анкара, е трудно да се види как може да се върви напред. "От друга страна, ако Турция отвори вратите за бежанците към Европа, това ще бъде вредно и за нея самата и ще бъде много рискова политика", смята д-р Мурат Ердоган. Но турският президент не е известен като човек, който се бои от рискови ходове. А без смекчаващото влияние на Давутоглу досегашните договорки изглеждат невалидни и всички залози започват отначало.

Имаше време, когато паралелите между двата политически тандема - руският президент Владимир Путин и неговият верен премиер Дмитрий Медведев и техните аналози в Анкара Реджеп Тайип Ердоган и Ахмед Давутоглу - изглеждаха особено изкушаващи. Само че тази аналогия, винаги по-скоро атрактивна, отколкото вярна, вече не е валидна. Защото докато Медведев продължава да служи послушно на своя патрон, Давутоглу беше свален от сцената.

Внезапното му отстраняване каза много за посоката, в която е поела Турция, и за амбициите на Ердоган към абсолютна власт. За България това означава, че ще трябва да се настрои към все по-притеснителните развития в големия съсед от юг. Един от първите преки ефекти от тях е изглеждащият силно вероятен разпад на сделката между Турция и ЕС за възпиране на бежанската вълна. Ако това се случи, България ще бъде на първа линия на нов мигрантски поток. Дори и да не се стигне дотам Турция да товари бежанци на автобуси и да ги праща към България, няма съмнение, че в отсъствието на относително умерения Давутоглу, както за София, така и за Брюксел и Вашингтон ще е по-трудно да намерят общ език с Анкара.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Бях се зарекъл да не чета Светломира Гюрова, защото превежда лошо и много тенденциозно неща, които представя за свой авторски коментар, но темата "Турция" ме интересува и се изкуших.
    Напразно.
    Тенденциите в турската политика, които г-жа Гюрова обяснява с днешна дата, са видими и за неекспертите още от изборите през лютото на 2015 г., когато ПСР не получи парламентарно мнозинство. И трябваше да се случат атентатите в Суруч и в Анкара, за да се накара стадото да избере сигурността, разбирай - Ердоган.

    По-интересно е не да се гадае за името на бъдещия премиер, което прави авторката, а да се анализират вариантите на отношенията ЕС - Турция.
    Но това Гюрова не може да го направи...

  • 2
    jle45496879 avatar :-(
    jle45496879

    Здравейте!
    Българските политици трябва да провеждат такава политика, която да не позволява на турската страна да се включва във вътрешният и външен политически живот на страната ни! А то в последните 20 години политическите сили и особено управляващите нашата страна, предадоха руководящите роли в ръцете на турските власти и сега има такова осещане че, България е колония на турция, а в скоро време ще стане официално територия на турция. Цялата юго, югоисточна и югозападна територия на България принадлежи на турското правителство. Селскостопанските земи и управленческите органи са под управление на турското правителство. Нашата България постепенно умира, и това е по вина на управляващите органи на страната!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK