С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
35 13 май 2016, 17:25, 18248 прочитания

Има ли живот след петрола

Визията на Саудитска Арабия за нова икономика е трудно осъществима. Алтернатива обаче няма

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко

- Притисната от ниските цени на петрола, Саудитска Арабия излезе с амбициозен план "Визия 2030" за прекратяване на нефтената зависимост на икономиката си.
- Успехът на плана ще зависи най-вече от това дали страната ще съумее да стимулира развитието на частния сектор. Това преминава през задължителни промени в образователната система, включването на повече жени на пазара на труда и по-сигурна бизнес среда.
- Социалните и икономическите промени, включително орязването на субсидиите, вероятно трудно ще се приемат от саудитското общество. Страната обаче няма друг избор предвид надвисналите бюджетни дефицити и огромния брой младо население, от които една трета са безработни.
- При лошо стечение на обстоятелствата "Визия 2030" може да доведе до вътрешна нестабилност. При бездействие обаче такава така или иначе ще бъде неизбежна в близките години.
Планът за прекратяване на зависимостта на икономиката от петрола предлага радикални решения, без обаче да обяснява как те ще бъдат превърнати в реалност.
- Стефан Хертог, London School of Economics: "Има опасност политическият кредит и управленският капацитет на правителството да се изчерпят с второстепенни реформи (например приватизацията на Aramco), без да стигнат до основните пречки пред диверсификацията, каквато е например, че две трети от работещите са в публичния сектор."

Ако някой ви попита какво е общото между Саудитска Арабия и Норвегия, първосигналният отговор вероятно би бил: Нищо. Няколко секунди по-късно ще изплува думата "петрол". А тя върви ръка за ръка с едно друго понятие - "зависимост". И докато Норвегия традиционно се посочва като отличен пример за страна, производителка на петрол, която успешно превъзмогва зависимостта от ресурсите си, Саудитска Арабия тепърва тръгва в тази посока.

Натам иска да я поведе амбициозният тридесетгодишен принц Мохамед бин Салман, министър на икономиката и отбраната и втори човек в линията на престолонаследниците, който вече изработи визия как да се случи това. Съществена част от нея от нея представлява създаването на най-големия суверенен инвестиционен фонд в света, като средствата от него ще отиват за инвестиции в сектори, различни от петролния. Това е един от стандартните съвети за страни, богати на природни ресурси – да създават такива фондове по подобие на Норвегия, където е настоящият най-голям такъв. На теория целта е да се диверсифицира икономиката на страната, като се ограничи приливът на петролни средства, похарчени в нея, както и да предпазва от прекомерно поскъпване на валутата на страната. На практика обаче правителството Норвегия преди дни реши да използва повече от нефтените приходи във фонда, за да се справи с икономическите си проблеми. С това решение скандинавската държава на практика тръгва в точно обратната посока на първопричината за създаването на този фонд. И така омагьосаният кръг на въпроса как да се излезе от зависимостта от петрола и дали изобщо има успешни примери се завърта отначало.


Всяко начало е трудно

Все пак наличието на някакъв план е по-добрият вариант от никакъв, особено във времена, когато липсват признаци за скорошно трайно поскъпване на петрола. Поне така изглежда, след като на срещата в Доха през април Саудитска Арабия постави условие да замрази добива си само ако и Иран ограничи своя. В момента кралството произвежда около 10 млн. барела петрол на ден в опит да запази пазарния си дял. Малко след провала на преговорите дългогодишният саудитски министър на петрола Али ал Наими беше отстранен от поста си. Вероятната причина е по-смекчената му позиция по време на срещата.

Междувременно принц Мохамад бин Салман остава твърд по отношение на условията към Иран и все по-смел в плановете си. "Никога вече няма да оставим страната си на произвола на цените на суровините или на външните пазари", заяви той, докато обявяваше своята "Визия 2030" в края на април. Нейната цел е Саудитска Арабия да трансформира икономиката си, така че да прекрати зависимостта от петрола, който генерира 73% от приходите ѝ за 2015 г. и ниската му цена е основната причина за очаквания през тази година бюджетен дефицит от 13.5% от БВП.



Планът предлага радикални решения, без обаче да обяснява как те ще бъдат превърнати в реалност. Мнозина анализатори побързаха да заявят, че е неизпълним. Адам Барън, анализатор в Европейския съвет за външни политики, коментира пред "Капитал", че все още е твърде рано да се отписва "Визия 2030". С какво обаче най-голямата производителка и износителка на петрол в света, която разполага с една четвърт от глобалните резерви (над 260 млрд. барела), може да замени единствения си източник на стабилни приходи?

За начало се предвижда преобразуването на публичния инвестиционен фонд на държавата в най-големия в света суверенен инвестиционен фонд с активи, достигащи 3 трлн. долара, с цел през него да преминават местните и задграничните инвестиции на Саудитска Арабия. Така принц Салман се надява, че източникът на финансиране за правителството де факто ще бъде изместен от петрола към приходите от инвестиции. Средствата във фонда трябва да дойдат най-вече чрез прехвърлянето на държавната петролна компания Aramco, която се оценява на 2 трлн. долара. Една малка част от нея (под 5%) ще бъде и продадена на борсата през 2017 г., като първичното публично предлагане на този дял се очаква да достигне 100 млрд. долара. За да излезе на борсата, компанията би трябвало да разкрие финансовите си показатели, което не е правила никога досега. Това вероятно не е особено примамлива перспектива за правителството предвид факта, че приходите на Aramco от петрол съставляват 73% от планирания бюджет на страната за 2016 г. Освен това, както коментира в анализ за Reuters Амир Ханджани от Atlantic Council, във "Визия 2030" всъщност няма отговор на въпроса защо инвеститорите биха купили акции в Aramco вместо в доста по-прозрачни петролни гиганти. Останалите предвидени ресурси във фонда на практика представляват преместване на активи от една графа в отчетите на правителството в друга, а така трудно ще се заместят спадащите петролни приходи, добавя още Ханджани.

Когато държава е равно на икономика

Вторият важен елемент в стратегията е стимулирането на частния сектор, като делът му в икономиката трябва да стигне 65%. Въпреки че принц Салман очертава като приоритети още минната индустрия, военното производство, туризма, възобновяемата енергия, инфраструктурата, здравеопазването и предвижда частична приватизация на държавни услуги, в плана засега липсват конкретни мерки. За да постигне икономическите си цели, кралството се нуждае от необвързан с петрола процъфтяващ частен сектор, който да задоволи частното търсене, да предложи достатъчно работни места и да генерира значителен износ на стоки и услуги извън петролната индустрия. Стефан Хертог, преподавател в London School of Economics, коментира пред "Капитал", че Саудитска Арабия е много далеч от това. "Нивата на търсенето, което не се генерира от държавата, са ниски, защото бизнесът е зависим както от договорите си с правителството, така и от потребителското търсене, което се подхранва от държавни заплати. И докато облагането с данъци на частния сектор е възможно, то ще удари печалбите и ще доведе до по-високи цени (включително на стоки и услуги, които са предназначени за правителствено ползване)."

Точно тук идва един от големите проблеми на Саудитска Арабия, за който липсва решение във "Визия 2030" - около две трети от работещите саудитци са в публичния сектор. Така обещанията за намаляване на тромавата администрация пораждат нов проблем - къде ще идат съкратените работници, при положение че в слабо развития частен сектор 80% от заетите са по-ниско платени чужденци (предимно индийци), които вече са една трета от цялото население на страната. Принц Мохамед бин Салман предлага въвеждането на "зелени карти" в близките пет години, като работодателите ще трябва да плащат такси, ако преминат определена квота на наетите несаудитци. Така чуждите работници ще продължават да се увеличават, но кралството се надява да получава от това приходи от близо 10 млрд. долара всяка година. Според Хертог обаче "в обстановка на строги икономии зависимият от държавата частен сектор няма да успее да създаде достатъчно добри работни места за саудитците, така че натискът върху държавата да действа като "работодател от последна инстанция" ще продължи".

Тук идва и още едно огромно предизвикателство - близо две трети от саудитците са под 30 години, а от тях една трета са безработни. Разглезени от постоянните петролни приходи, те нямат нито образованието, нито уменията, нито мотивацията, за да се реализират в частния сектор. И въпреки че "Визия 2030" определя като приоритет създаването на образователна система, отговаряща на пазарните нужди, тази цел е в трудно преодолимо противоречие със сегашната система, центрирана върху религията. В плана се говори и за даване на равни възможности за мъже и жени. До 2030 г. участието на жените на трудовия пазар трябва да се увеличи от сегашните 22% до 30%. Как ще се случи, при положение че мъжете и жените нямат право да работят в близост, остава неясно. Още повече че инвестирането на чужди фирми (и съответно създаването на работни места) в страна, където властва краен религиозен контрол, едва ли ще стане изведнъж значително по-привлекателно.

Краят на субсидиите и началото на икономиите

Най-сигурното в целия този план е краят на субсидиите. След две поредни години на големи бюджетни дефицити и в очакване за такива и през следващите 4 години Саудитска Арабия е наясно, че не може да продължава да ги финансира с тегления от паричните си резерви, продажби на активи или заеми. Идеите на принц Салман за осигуряване на допълнителни приходи за бюджета включват увеличаване на данъци и орязване на субсидиите за горива, електричество и вода. Засега кралството не предвижда въвеждане на данък върху доходите. Оттук нататък субсидиите обаче ще са само за тези, "които се нуждаят от тях най-много".

Въпросът е, че тези неща няма да са достатъчни за осигуряването на нужните приходи в държавния бюджет. Стефан Хертог посочва, че предизвикателството пред плана на принца е именно фискалната устойчивост. "Дори и при оптимистични сценарии предвидените мерки като реформата на субсидиите, въвеждането на ДДС, данък върху земята и бъдещите данъци върху "зелените карти" за чуждите работници няма как да осигурят заложените като цел приходи от непетролни дейности от 100 млрд. щатски долара до 2020 г. По-високата цел от 600 млрд. саудитски реала (160 млрд. долара), спомената при представянето на визията, изглежда още по-трудно осъществима – освен ако приходите от националната петролна компания Saudi Aramco не се преквалифицират като такива от инвестиции в "други сектори", което не променя съществуващата зависимост от петрола."

Тази част от плана изглежда и доста рискова за властта на самия принц, защото саудитците са свикнали държавата да отговаря за почти всичките им нужди. С други думи, те смятат, че печалбите от петрола им се полагат като техни граждански права, а не просто като временни добавки, коментират Шмуел Ивън и Йоел Гузански за IMRA. Това може да доведе до подкопаването на лоялността към управляващото семейство в определени кръгове. При нов ръст на цените на петрола общественият натиск за връщане към стария начин на живот вероятно също ще бъде доста труден за овладяване. Освен това осъществяването на плана ще представлява и лично предизвикателство пред тридесетгодишния принц Салман, който има достатъчно противници в самото кралско семейство предвид все по-голямата власт, с която се сдобива, и консервативните религиозни кръгове. Според Адам Барън репутацията на Мохамед бин Салман зависи пряко от успеха на проекта. Залогът не е само неговото лично бъдеще, а и това на страната. Една вътрешна нестабилност, породена от конфликти заради плана, може дори да влоши допълнително икономическото положение на кралството, вместо да го подобри. При все това рискът може би си струва: "Промени от този мащаб винаги са рискови, но да се оставят нещата такива, каквито са, е може би дори още по-рисково", допълва Барън. И предвид предупреждението на МВФ, че ако продължава със същия темп да трупа дефицит и да снижава валутните си резерви, Саудитска Арабия ще фалира до пет години, опитът за промяна може би си струва повече, отколкото чакането Иран да се съгласи да замрази петролните си добиви. Защото, както предупреждава Луай ал Хатиб в анализ за Brookings, Саудитска Арабия е изправена пред тиктакаща икономическа бомба и времето е лукс, който вече не може да си позволи.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Европейската инвестиционна банка спира финансирането на въглища и газ Европейската инвестиционна банка спира финансирането на въглища и газ

Решението на ЕИБ рязко ще повиши цената на енергийните проекти, които разчитат на изкопаеми горива

15 ное 2019, 979 прочитания

Майкъл Карпентър: Подкопаването на демокрацията е най-сериозният проблем за НАТО Майкъл Карпентър: Подкопаването на демокрацията е най-сериозният проблем за НАТО

Старши директорът на тинк-танка Penn Biden пред "Капитал"

15 ное 2019, 932 прочитания

24 часа 7 дни

15 ное 2019, 2388 прочитания

15 ное 2019, 1879 прочитания

15 ное 2019, 1690 прочитания

15 ное 2019, 1362 прочитания

15 ное 2019, 1356 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Едно табу по-малко

Атина отново е в режим на икономии, а на фона на кризата с бежанците Германия отваря пътя към облекчаване на гръцкия дълг

Още от Капитал
Трудни времена за SoftBank

След фиаското с WeWork империята на Масайоши Сон има нужда от промяна

Пресъхналият Перник

Приблизително 60 хил. души ще бъдат засегнати от бъдещия воден режим в област Перник

Европа и светът според Макрон

Френският президент е прав за проблемите на ЕС. Но не успява да намери партньори за решаването им

Приемно село

"Резиденция Баба" изпраща на село млади хора, които в продължение на три седмици опознават местните и техните традиции

Филм след филм

Забравени класики и модерно авторско кино на "Киномания" 2019

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10