Има ли живот след петрола
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Има ли живот след петрола

Принц Мохамад бин Салман е амбициран да преобрази икономиката на Саудитска Арабия.

Има ли живот след петрола

Визията на Саудитска Арабия за нова икономика е трудно осъществима. Алтернатива обаче няма

18683 прочитания

Принц Мохамад бин Салман е амбициран да преобрази икономиката на Саудитска Арабия.

© Reuters


Темата накратко

- Притисната от ниските цени на петрола, Саудитска Арабия излезе с амбициозен план "Визия 2030" за прекратяване на нефтената зависимост на икономиката си.

- Успехът на плана ще зависи най-вече от това дали страната ще съумее да стимулира развитието на частния сектор. Това преминава през задължителни промени в образователната система, включването на повече жени на пазара на труда и по-сигурна бизнес среда.

- Социалните и икономическите промени, включително орязването на субсидиите, вероятно трудно ще се приемат от саудитското общество. Страната обаче няма друг избор предвид надвисналите бюджетни дефицити и огромния брой младо население, от които една трета са безработни.

- При лошо стечение на обстоятелствата "Визия 2030" може да доведе до вътрешна нестабилност. При бездействие обаче такава така или иначе ще бъде неизбежна в близките години.
Планът за прекратяване на зависимостта на икономиката от петрола предлага радикални решения, без обаче да обяснява как те ще бъдат превърнати в реалност.
- Стефан Хертог, London School of Economics: "Има опасност политическият кредит и управленският капацитет на правителството да се изчерпят с второстепенни реформи (например приватизацията на Aramco), без да стигнат до основните пречки пред диверсификацията, каквато е например, че две трети от работещите са в публичния сектор."

Ако някой ви попита какво е общото между Саудитска Арабия и Норвегия, първосигналният отговор вероятно би бил: Нищо. Няколко секунди по-късно ще изплува думата "петрол". А тя върви ръка за ръка с едно друго понятие - "зависимост". И докато Норвегия традиционно се посочва като отличен пример за страна, производителка на петрол, която успешно превъзмогва зависимостта от ресурсите си, Саудитска Арабия тепърва тръгва в тази посока.

Натам иска да я поведе амбициозният тридесетгодишен принц Мохамед бин Салман, министър на икономиката и отбраната и втори човек в линията на престолонаследниците, който вече изработи визия как да се случи това. Съществена част от нея от нея представлява създаването на най-големия суверенен инвестиционен фонд в света, като средствата от него ще отиват за инвестиции в сектори, различни от петролния. Това е един от стандартните съвети за страни, богати на природни ресурси – да създават такива фондове по подобие на Норвегия, където е настоящият най-голям такъв. На теория целта е да се диверсифицира икономиката на страната, като се ограничи приливът на петролни средства, похарчени в нея, както и да предпазва от прекомерно поскъпване на валутата на страната. На практика обаче правителството Норвегия преди дни реши да използва повече от нефтените приходи във фонда, за да се справи с икономическите си проблеми. С това решение скандинавската държава на практика тръгва в точно обратната посока на първопричината за създаването на този фонд. И така омагьосаният кръг на въпроса как да се излезе от зависимостта от петрола и дали изобщо има успешни примери се завърта отначало.

Всяко начало е трудно

Все пак наличието на някакъв план е по-добрият вариант от никакъв, особено във времена, когато липсват признаци за скорошно трайно поскъпване на петрола. Поне така изглежда, след като на срещата в Доха през април Саудитска Арабия постави условие да замрази добива си само ако и Иран ограничи своя. В момента кралството произвежда около 10 млн. барела петрол на ден в опит да запази пазарния си дял. Малко след провала на преговорите дългогодишният саудитски министър на петрола Али ал Наими беше отстранен от поста си. Вероятната причина е по-смекчената му позиция по време на срещата.

Междувременно принц Мохамад бин Салман остава твърд по отношение на условията към Иран и все по-смел в плановете си. "Никога вече няма да оставим страната си на произвола на цените на суровините или на външните пазари", заяви той, докато обявяваше своята "Визия 2030" в края на април. Нейната цел е Саудитска Арабия да трансформира икономиката си, така че да прекрати зависимостта от петрола, който генерира 73% от приходите ѝ за 2015 г. и ниската му цена е основната причина за очаквания през тази година бюджетен дефицит от 13.5% от БВП.

Планът предлага радикални решения, без обаче да обяснява как те ще бъдат превърнати в реалност. Мнозина анализатори побързаха да заявят, че е неизпълним. Адам Барън, анализатор в Европейския съвет за външни политики, коментира пред "Капитал", че все още е твърде рано да се отписва "Визия 2030". С какво обаче най-голямата производителка и износителка на петрол в света, която разполага с една четвърт от глобалните резерви (над 260 млрд. барела), може да замени единствения си източник на стабилни приходи?

За начало се предвижда преобразуването на публичния инвестиционен фонд на държавата в най-големия в света суверенен инвестиционен фонд с активи, достигащи 3 трлн. долара, с цел през него да преминават местните и задграничните инвестиции на Саудитска Арабия. Така принц Салман се надява, че източникът на финансиране за правителството де факто ще бъде изместен от петрола към приходите от инвестиции. Средствата във фонда трябва да дойдат най-вече чрез прехвърлянето на държавната петролна компания Aramco, която се оценява на 2 трлн. долара. Една малка част от нея (под 5%) ще бъде и продадена на борсата през 2017 г., като първичното публично предлагане на този дял се очаква да достигне 100 млрд. долара. За да излезе на борсата, компанията би трябвало да разкрие финансовите си показатели, което не е правила никога досега. Това вероятно не е особено примамлива перспектива за правителството предвид факта, че приходите на Aramco от петрол съставляват 73% от планирания бюджет на страната за 2016 г. Освен това, както коментира в анализ за Reuters Амир Ханджани от Atlantic Council, във "Визия 2030" всъщност няма отговор на въпроса защо инвеститорите биха купили акции в Aramco вместо в доста по-прозрачни петролни гиганти. Останалите предвидени ресурси във фонда на практика представляват преместване на активи от една графа в отчетите на правителството в друга, а така трудно ще се заместят спадащите петролни приходи, добавя още Ханджани.

Когато държава е равно на икономика

Вторият важен елемент в стратегията е стимулирането на частния сектор, като делът му в икономиката трябва да стигне 65%. Въпреки че принц Салман очертава като приоритети още минната индустрия, военното производство, туризма, възобновяемата енергия, инфраструктурата, здравеопазването и предвижда частична приватизация на държавни услуги, в плана засега липсват конкретни мерки. За да постигне икономическите си цели, кралството се нуждае от необвързан с петрола процъфтяващ частен сектор, който да задоволи частното търсене, да предложи достатъчно работни места и да генерира значителен износ на стоки и услуги извън петролната индустрия. Стефан Хертог, преподавател в London School of Economics, коментира пред "Капитал", че Саудитска Арабия е много далеч от това. "Нивата на търсенето, което не се генерира от държавата, са ниски, защото бизнесът е зависим както от договорите си с правителството, така и от потребителското търсене, което се подхранва от държавни заплати. И докато облагането с данъци на частния сектор е възможно, то ще удари печалбите и ще доведе до по-високи цени (включително на стоки и услуги, които са предназначени за правителствено ползване)."

Точно тук идва един от големите проблеми на Саудитска Арабия, за който липсва решение във "Визия 2030" - около две трети от работещите саудитци са в публичния сектор. Така обещанията за намаляване на тромавата администрация пораждат нов проблем - къде ще идат съкратените работници, при положение че в слабо развития частен сектор 80% от заетите са по-ниско платени чужденци (предимно индийци), които вече са една трета от цялото население на страната. Принц Мохамед бин Салман предлага въвеждането на "зелени карти" в близките пет години, като работодателите ще трябва да плащат такси, ако преминат определена квота на наетите несаудитци. Така чуждите работници ще продължават да се увеличават, но кралството се надява да получава от това приходи от близо 10 млрд. долара всяка година. Според Хертог обаче "в обстановка на строги икономии зависимият от държавата частен сектор няма да успее да създаде достатъчно добри работни места за саудитците, така че натискът върху държавата да действа като "работодател от последна инстанция" ще продължи".

Тук идва и още едно огромно предизвикателство - близо две трети от саудитците са под 30 години, а от тях една трета са безработни. Разглезени от постоянните петролни приходи, те нямат нито образованието, нито уменията, нито мотивацията, за да се реализират в частния сектор. И въпреки че "Визия 2030" определя като приоритет създаването на образователна система, отговаряща на пазарните нужди, тази цел е в трудно преодолимо противоречие със сегашната система, центрирана върху религията. В плана се говори и за даване на равни възможности за мъже и жени. До 2030 г. участието на жените на трудовия пазар трябва да се увеличи от сегашните 22% до 30%. Как ще се случи, при положение че мъжете и жените нямат право да работят в близост, остава неясно. Още повече че инвестирането на чужди фирми (и съответно създаването на работни места) в страна, където властва краен религиозен контрол, едва ли ще стане изведнъж значително по-привлекателно.

Краят на субсидиите и началото на икономиите

Най-сигурното в целия този план е краят на субсидиите. След две поредни години на големи бюджетни дефицити и в очакване за такива и през следващите 4 години Саудитска Арабия е наясно, че не може да продължава да ги финансира с тегления от паричните си резерви, продажби на активи или заеми. Идеите на принц Салман за осигуряване на допълнителни приходи за бюджета включват увеличаване на данъци и орязване на субсидиите за горива, електричество и вода. Засега кралството не предвижда въвеждане на данък върху доходите. Оттук нататък субсидиите обаче ще са само за тези, "които се нуждаят от тях най-много".

Въпросът е, че тези неща няма да са достатъчни за осигуряването на нужните приходи в държавния бюджет. Стефан Хертог посочва, че предизвикателството пред плана на принца е именно фискалната устойчивост. "Дори и при оптимистични сценарии предвидените мерки като реформата на субсидиите, въвеждането на ДДС, данък върху земята и бъдещите данъци върху "зелените карти" за чуждите работници няма как да осигурят заложените като цел приходи от непетролни дейности от 100 млрд. щатски долара до 2020 г. По-високата цел от 600 млрд. саудитски реала (160 млрд. долара), спомената при представянето на визията, изглежда още по-трудно осъществима – освен ако приходите от националната петролна компания Saudi Aramco не се преквалифицират като такива от инвестиции в "други сектори", което не променя съществуващата зависимост от петрола."

Тази част от плана изглежда и доста рискова за властта на самия принц, защото саудитците са свикнали държавата да отговаря за почти всичките им нужди. С други думи, те смятат, че печалбите от петрола им се полагат като техни граждански права, а не просто като временни добавки, коментират Шмуел Ивън и Йоел Гузански за IMRA. Това може да доведе до подкопаването на лоялността към управляващото семейство в определени кръгове. При нов ръст на цените на петрола общественият натиск за връщане към стария начин на живот вероятно също ще бъде доста труден за овладяване. Освен това осъществяването на плана ще представлява и лично предизвикателство пред тридесетгодишния принц Салман, който има достатъчно противници в самото кралско семейство предвид все по-голямата власт, с която се сдобива, и консервативните религиозни кръгове. Според Адам Барън репутацията на Мохамед бин Салман зависи пряко от успеха на проекта. Залогът не е само неговото лично бъдеще, а и това на страната. Една вътрешна нестабилност, породена от конфликти заради плана, може дори да влоши допълнително икономическото положение на кралството, вместо да го подобри. При все това рискът може би си струва: "Промени от този мащаб винаги са рискови, но да се оставят нещата такива, каквито са, е може би дори още по-рисково", допълва Барън. И предвид предупреждението на МВФ, че ако продължава със същия темп да трупа дефицит и да снижава валутните си резерви, Саудитска Арабия ще фалира до пет години, опитът за промяна може би си струва повече, отколкото чакането Иран да се съгласи да замрази петролните си добиви. Защото, както предупреждава Луай ал Хатиб в анализ за Brookings, Саудитска Арабия е изправена пред тиктакаща икономическа бомба и времето е лукс, който вече не може да си позволи.

Темата накратко

- Притисната от ниските цени на петрола, Саудитска Арабия излезе с амбициозен план "Визия 2030" за прекратяване на нефтената зависимост на икономиката си.

- Успехът на плана ще зависи най-вече от това дали страната ще съумее да стимулира развитието на частния сектор. Това преминава през задължителни промени в образователната система, включването на повече жени на пазара на труда и по-сигурна бизнес среда.

- Социалните и икономическите промени, включително орязването на субсидиите, вероятно трудно ще се приемат от саудитското общество. Страната обаче няма друг избор предвид надвисналите бюджетни дефицити и огромния брой младо население, от които една трета са безработни.

- При лошо стечение на обстоятелствата "Визия 2030" може да доведе до вътрешна нестабилност. При бездействие обаче такава така или иначе ще бъде неизбежна в близките години.
Планът за прекратяване на зависимостта на икономиката от петрола предлага радикални решения, без обаче да обяснява как те ще бъдат превърнати в реалност.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

35 коментара
  • 1
    xyha avatar :-|
  • 2
    boby1945 avatar :-|
    boby1945

    Не я мислете Саудитска Арабия поне още едно 100 години

  • 3
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Това няма как да стане, защото в С.Арабия:
    - реално няма друга индустрия, освен петролната;
    - бюджетът влиза в свредел с хроничен дефицит, който за 2015 г. по предварителна информация от Ройтерс е около 20%!!!;
    - населението й от 2 поколения не знае какво е това да плащаш данъци;
    - огромното мнозинство от населението се държавни служители, които се радват на нечувани привилегии;
    - няма ЕДИН СВЕТСКИ УНИВЕРСИТЕТ, като не броим десетките религиозни;
    - тлее сериозен конфликт между шиитскито малцинство в източната чест и сунитското мнозинство;
    - забъркването на СА във военните конфликти с Иран (директно в Йемен и по-косвено в Сирия) е крачката, която ще разтури кралството, защото аятолласите няма да оставят нещата така. Въпрос на време е.
    СА няма никакво бъдеще.

    СА скоро ще започне да разпродава, защото наскоро рейтинговите агенции понижиха кредитния й рейтинг.

  • 4
    suedlaender avatar :-|
    Schliwobeatz

    На СА гражданската война не им мърда.

  • 5
    ahasver avatar :-|
    ahasver

    До коментар [#4] от "Schliwobeatz": И кой срещу кого ще воюва ? Оръжието е у саудитци. Само те служат в армия и полиция. Работят чужденци . Местните са рентиери.

  • 6
    numen avatar :-|
    АБПФК

    [quote#3:"D-r D"]Това няма как да стане, защото в С.Арабия:
    - реално няма друга индустрия, освен петролната;[/quote]Преди няколко години, говореха за амбициозен план, да построят 60! реактора. Скоро не съм чувал, да говорят за това.

    До коментар [#3] от "D-r D":

  • 7
    the_core avatar :-?
    The Core

    Ваня, а кой Ви каза, че : " Норвегия традиционно ... превъзмогва зависимостта от ресурсите си.. " и че Норвежкият инвестиционен фонд е създаден с цел "диверсификация на икономиката"?
    И двете твърдения са някакви медийни мантри, но просто не са верни.
    До момента единствената диверсификация в Норвегия са фермите за сьомга, всичко останало са пари от петрол!
    Включително и 1 милиард евро, с които Теленор закупи Глобул и подмени оборудването на мрежата.

  • 8
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#5] от "ahasver":

    Кой срещу кого ще воюва ли?

    Ще ви припомня историята на района.
    Със споразумението "Сайкс-Пико" от 1916 г. Англия и Франция "на зелено" си поделят територията на Османската империя. То обаче никога няма да бъде приложено напълно, защото през 1919 г. Клемансо отстъпва Мосул на Англия и градът вместо към Сирия е присъединен към Ирак. Падането на Османската империя води до създаването на светска Турция от Мустафа Кемал, който прогонва французите от Киликия и обърква разпоредбите на Версайския и Севърския договори. А през 1924 г. Ибн Сауд със своите ударни джихадистки части прогонва хашемитите от Мека и Хиджаз, създавайки днешна Саудитска Арабия.

    Връщам ви към историята, за да напомня, че страните в Близкия Изток, както ги познаваме днес, са продукт на англо-френско политическо инженерство и границите им не лежат на историческа, национална или религиозна традиция.
    В този смисъл конфликтите в Ливан, Палестина, Сирия, Ирак, СА, Йемен, Йордания са тлеещи и единствено силните авторитарни режими са успявали да ги потискат.
    Няма да се впускам в повече подробности, но най-основният конфликт е между привържениците на двете течения в исляма: сунитите и шиитите, които са неравномерно разпръснати из целия Близък Изток. Шиитски са Иран, половината Ирак, почти половината Сирия, Ливан, Йемен. Преобладаващо сунитски са Турция, СА, Катар, шейхствата и останалата половина от Ирак, Сирия, Йемен.
    Конкретна в СА шиитското малцинство населява източните, БОГАТИ НА ПЕТРОЛ РАЙОНИ! То е силно маргинализирано и държано в бедност от управляващата сунитска династия.
    Изключително малко усилие се изисква от Иран, за да предизвика кървава гражданска война в СА.
    Вие за картата на полковник Питърс не сте ли чувал?
    Е, там такава държава СА няма. Има 5 племенни образувания. Ето:

    https://infobalkani.wordpress.com/2012/09/27/%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%86%D0%B5%D0%BF%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B0%D1%89-%D0%B7%D0%B0-%D0%BD%D0%BE%D0%B2-%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BA-%D0%B8%D0%B7%D1%82/


  • 9
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    С 5% дълг към БВП и 13% бюджетен дефицит тази държава по никакъв начин няма да фалира за 5 години. Още по-малко при плавно покачващи се цени. Въпреки това, главния им проблем е с разглезеното население. Образованието им не работи за икономиката, а за джамиите. А въпреки това имат изисквания за осигурени работни места в публичния и частния сектор. Как да стане? Една държава с толкова много ресурси може преспокойно да обвърже субсидиите с образователната система, за да може да произвежда способни служители за новия си бизнес. Едва след това може да се мисли за диверсификация.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK