С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
14 18 май 2016, 11:40, 11976 прочитания

Как действат руските разузнавателни служби

Те са вътрешно разединени и разкъсвани от бюрократични битки за територия, твърди анализ, публикуван от ЕСВП

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Малки държави като България, Кипър и Чехия, в които има значителни количества руски пари, да превърнат проследяването на финансите в свой приоритет, се препоръчва в анализа.
Руските разузнавателни служби провеждат активна и агресивна кампания в подкрепа на по-широкия геополитически дневен ред на Кремъл. Освен с шпионаж те се занимават с дейности, насочени към дестабилизиране на европейските правителства, защита на руските икономически интереси и атакуване на политическите врагове. Това твърди анализът "Хидрата на Путин: руските разузнавателни служби отвътре" на Марк Галеоти, публикуван от Европейския съвет за външна политика.

Днес Западът се намира в състояние на "горещ мир", в който мнозина смятат Русия не само за дразнител, но и за заплаха. За Европа обаче тази заплаха е малко вероятно да придобие военни измерения. По-скоро тя идва от едни прикрити, индиректни и политически операции, извършвани, контролирани или улеснявани от руските разузнавателни служби, които удрят от всички страни, но са движени от една цел.


Вътрешни войни

Москва е развила мрежа от дублиращи работата си и конкурентни служби за сигурност и шпионаж, като целта е да се насърчи поемането на рискове и получаването на информация от различни източници. Но резултатът от това са вътрешни войни вместо споделяне на разузнавателна информация, а желанието да се угоди на Кремъл води до ниско качество на събраната информация. Според анализа на Галеоти руските разузнавателни служби далеч не са всевластна "шпионокрация", която контролира Кремъл, а са вътрешно разединени и разкъсвани от бюрократични битки за територия.

Разузнавателните служби понякога са принудени да нагласяват и да разкрасяват фактите, за да се харесат на властите. Въпреки че се събира полезна информация, механизмът за обработване и анализиране на данните е ограничен. В резултат капацитетът на службите да влияят на политическите стратегии е поставен под въпрос.



Всяка външна операция на първо място има вътрешен корен и най-важната роля на службите е да подсигурят режима. Галеоти разбива мита, че те са властта, която действа зад гърба на "руския трон". Службите са твърдо подчинени на Кремъл и президентът Владимир Путин ги използва една срещу друга. По-скоро са разнородна група, солидарността в която изчезва при всяка възможност да се направят пари. "Путин разполага с разузнавателната общност и службите за сигурност, които искаше - мощна, дива, многоглава и послушна хидра. Но самият Путин и мечтите му за Русия като Велика сила са реалната жертва на това лошо управлявано чудовище. Службите засилват нагласите му и по-скоро играят според фантазиите му, отколкото да го информират и да поставят под съмнение виждането му за света", смята Галеоти.

Останали в плен на разделението от времето на студената война, руските служби предприемат крайни мерки в чужбина – дори убийства. Ходовете им на Запад може да изглеждат тактически ефективни, но са стратегически пагубни, представяйки Русия като непредвидима заплаха.

По-твърд подход

Европейското разбиране за шпионските агенции е базирано на остарели и дори карикатурни представи. Европа трябва да се ангажира с по-твърд подход към руските операции, като инвестира ресурси и политическа воля в контраразузнаването, както и да се справи със слабостите в управлението, които улесняват кампанията на Кремъл, включително чрез по-строг контрол върху парите със съмнителен произход.

Анализът препоръчва малки държави като България, Кипър и Чехия, в които има значителни количества руски пари, да превърнат проследяването на финансите в свой приоритет. Голяма част от тези пари може и да са законни или да не са свързани с разузнавателна дейност, но способността на Кремъл да премества средства из Европа в подкрепа на целите си остава голям проблем.

Все пак в заключение Галеоти напомня, че не става въпрос за нова студена война. Според него руснаците не представляват дългосрочна геополитическа заплаха за Запада и европейските правителства трябва да мислят в перспектива за възстановяване на връзките си с Русия в една неизбежна постпутинова ера.

Европа трябва да намери правилния баланс в защитата си от руските разузнавателни дейности, тъй като въпреки цялата официална пропаганда руснаците все пак са културно свързани със Запада и в бъдеще вероятно ще поискат да подражават на неговия социален, законов, икономически и политически напредък.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

SpaceX изстреля и приземи ракета четирикратно 9 SpaceX изстреля и приземи ракета четирикратно

Компанията на Мъск изведе в орбита първата официална порция интернет сателити от системата Starlink

11 ное 2019, 1787 прочитания

ЕС налага санкции на турски граждани заради сондажите около Кипър 1 ЕС налага санкции на турски граждани заради сондажите около Кипър

България има интерес Брюксел да отправи силни предупреждения към Турция

11 ное 2019, 643 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
САЩ увеличиха с над 500% митата за китайска стомана

С това решение Вашингтон иска да ограничи евтиния китайски внос

Още от Капитал
Сбогом, кабели

Първите дошли в автосектора се изнасят първи към по-евтини дестинации

Местните избори отвъд резултатите

В София и други градове проличаха възможности за по-широк фронт срещу наложения от ГЕРБ модел на управление

30 години след 10-и: Каква я мислехме, каква стана

Българите са по-богати от всякога, но и все по-тревожни, че демокрацията, в която живеят, е имитация

Мавродиев, който назначи Мавродиев, който вдигна заплатата на Мавродиев

В явен конфликт на интереси директорът на ББР се е избрал да управлява дъщерни дружества и е увеличил възнаграждението си

К като "Култура", К като "край"

"К - вестник за критика, дебати и културни удоволствия" спира да излиза в началото на следващата година

20 въпроса: Христо Христозов

"Практиката показва, че бързите решения имат висока цена и рядко са устойчиви"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10