Как действат руските разузнавателни служби

Малки държави като България, Кипър и Чехия, в които има значителни количества руски пари, да превърнат проследяването на финансите в свой приоритет, се препоръчва в анализа.

Руските разузнавателни служби провеждат активна и агресивна кампания в подкрепа на по-широкия геополитически дневен ред на Кремъл. Освен с шпионаж те се занимават с дейности, насочени към дестабилизиране на европейските правителства, защита на руските икономически интереси и атакуване на политическите врагове. Това твърди анализът "Хидрата на Путин: руските разузнавателни служби отвътре" на Марк Галеоти, публикуван от Европейския съвет за външна политика.

Днес Западът се намира в състояние на "горещ мир", в който мнозина смятат Русия не само за дразнител, но и за заплаха. За Европа обаче тази заплаха е малко вероятно да придобие военни измерения. По-скоро тя идва от едни прикрити, индиректни и политически операции, извършвани, контролирани или улеснявани от руските разузнавателни служби, които удрят от всички страни, но са движени от една цел.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Вътрешни войни

Москва е развила мрежа от дублиращи работата си и конкурентни служби за сигурност и шпионаж, като целта е да се насърчи поемането на рискове и получаването на информация от различни източници. Но резултатът от това са вътрешни войни вместо споделяне на разузнавателна информация, а желанието да се угоди на Кремъл води до ниско качество на събраната информация. Според анализа на Галеоти руските разузнавателни служби далеч не са всевластна "шпионокрация", която контролира Кремъл, а са вътрешно разединени и разкъсвани от бюрократични битки за територия.

Разузнавателните служби понякога са принудени да нагласяват и да разкрасяват фактите, за да се харесат на властите. Въпреки че се събира полезна информация, механизмът за обработване и анализиране на данните е ограничен. В резултат капацитетът на службите да влияят на политическите стратегии е поставен под въпрос.



Всяка външна операция на първо място има вътрешен корен и най-важната роля на службите е да подсигурят режима. Галеоти разбива мита, че те са властта, която действа зад гърба на "руския трон". Службите са твърдо подчинени на Кремъл и президентът Владимир Путин ги използва една срещу друга. По-скоро са разнородна група, солидарността в която изчезва при всяка възможност да се направят пари. "Путин разполага с разузнавателната общност и службите за сигурност, които искаше - мощна, дива, многоглава и послушна хидра. Но самият Путин и мечтите му за Русия като Велика сила са реалната жертва на това лошо управлявано чудовище. Службите засилват нагласите му и по-скоро играят според фантазиите му, отколкото да го информират и да поставят под съмнение виждането му за света", смята Галеоти.

Останали в плен на разделението от времето на студената война, руските служби предприемат крайни мерки в чужбина – дори убийства. Ходовете им на Запад може да изглеждат тактически ефективни, но са стратегически пагубни, представяйки Русия като непредвидима заплаха.

По-твърд подход

Европейското разбиране за шпионските агенции е базирано на остарели и дори карикатурни представи. Европа трябва да се ангажира с по-твърд подход към руските операции, като инвестира ресурси и политическа воля в контраразузнаването, както и да се справи със слабостите в управлението, които улесняват кампанията на Кремъл, включително чрез по-строг контрол върху парите със съмнителен произход.

Анализът препоръчва малки държави като България, Кипър и Чехия, в които има значителни количества руски пари, да превърнат проследяването на финансите в свой приоритет. Голяма част от тези пари може и да са законни или да не са свързани с разузнавателна дейност, но способността на Кремъл да премества средства из Европа в подкрепа на целите си остава голям проблем.

Все пак в заключение Галеоти напомня, че не става въпрос за нова студена война. Според него руснаците не представляват дългосрочна геополитическа заплаха за Запада и европейските правителства трябва да мислят в перспектива за възстановяване на връзките си с Русия в една неизбежна постпутинова ера.

Европа трябва да намери правилния баланс в защитата си от руските разузнавателни дейности, тъй като въпреки цялата официална пропаганда руснаците все пак са културно свързани със Запада и в бъдеще вероятно ще поискат да подражават на неговия социален, законов, икономически и политически напредък.