С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
73 20 май 2016, 18:43, 17941 прочитания

Логистичната война на НАТО

Най-сериозната заплаха за източния фланг на алианса се оказва не толкова Русия, а... бавното придвижване на войски

Момчил Милев | Варшава
  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Ако случайно утре Русия реши да нахлуе в някоя от страните - членки на Северноатлантическия пакт, в Източна Европа, натовските сили най-вероятно няма да имат капацитет да спрат инвазията. И то не защото са по-слаби, по-зле оборудвани или по-неподготвени, а защото просто няма да са там навреме. Или поне не в необходимите количества.

Това все по-често признават с половин уста както високопоставени политически и военни източници от алианса, така и авторитетни мозъчни тръстове в сферата на сигурността. Парадоксално, най-големият враг на НАТО в ситуация на бързо ескалиращ конфликт би бил не толкова Русия, а... бюрокрацията и логистиката. За да парира потенциални руски операции от типа на кримския сценарий, на срещата на високо равнище в Уелс преди две години НАТО реши да създаде свое своеобразно "острие" - сили за бързо реагиране, наречени VJTF (Very High Readiness Joint Task Force). Тяхната численост е около 4-5 хил. души и трябва да са способни да се развърнат в потенциалния театър на военните действия в рамките на 48 часа. Това обаче е само на теория.


На практика за два дни може да бъде транспортирана само една батальонна бойна група с около 900 бойци и около 400 единици техника, и то ако няма допълнителни усложнения, коментираха неофициално пред "Капитал" двама високопоставени натовски офицери, запознати в детайли с проблемите по източния фланг. Пълното разполагане на 5 до 7 хил. военнослужещи с до 3000 бойни машини пък ще отнеме доста повече – от порядъка на 14-16 дни. "Видяхме, че при анексирането на Крим времето от издаването на заповедта на руския президент Владимир Путин до десанта на Псковската парашутна бригада беше от порядъка на 48 часа. Приблизително за толкова теоретично трябва да реагират новите натовски сили за бързо реагиране VJTF. Но едва след като бъде взето решение на Северноатлантическия съвет (ръководния политически орган на НАТО, съставен от представителите на 28-те държави членки – бел. авт.)", илюстрира ситуацията служител на полското външно министерство, също пожелал да не бъде цитиран с името си.

"Необходимо е това, което бих нарекъл "военен Шенген". Сега ми е необходима една седмица, за да получа разрешение за прехвърляне на сили от Германия в Полша. И две седмици за разрешение да прехвърля сили през територията на Чехия", коментира преди седмица главнокомандващият на Сухопътните сили на САЩ в Европа ген. Бен Ходжис в естонската столица Талин. "Все пак трябва да имаме предвид, че силите VJTF са предназначени за действие още при активиране на чл. 4 от Вашингтонския договор", казва пред "Капитал" бригаден генерал Криштов Крол, зам.-командир на Мултинационален корпус "Североизток", базиран в Шчечин, Полша. Въпросния щаб би трябвало да командва натовските сили в този регион в случай на евентуален конфликт. Преведено на достъпен език, това означава, че придвижването на силите за бързо реагиране VJTF може да стане още в условията на ескалираща криза, дори преди избухването на пълномащабна война (при която има активиране на чл. 5 на договора). Според натовските офицери обаче при внезапно възникване на въоръжен конфликт логистиката по транспортирането на съюзническите сили ще стане още по-трудна, сложна и разтеглена във времето. Същевременно аналитичен доклад на авторитетния мозъчен тръст RAND Corporation от април твърди, че в момента руските сили са способни да завземат в рамките на около 60 часа столиците на Естония и Латвия.

Дрънкане с оръжия на изток



Затова след около месец и половина политическите лидери на НАТО почти сигурно ще вземат решение за постоянно разполагане на съюзнически сили в страните по източната периферия на алианса. Това ще стане по време на срещата на върха, която ще се проведе във Варшава на 8 и 9 юли. "Полша е страна, която се отнася рационално към сигурността си. Трябва да се отчетат сериозно предизвикателствата пред сигурността в този регион... Доскоро Украйна беше мирна държава. Сега има война. Това показва колко крехка е сигурността ни", посочва полският премиер Беата Шидло. Преди седмица тя представи пред журналисти приоритетите, за които страната й ще лобира на предстоящата лидерска среща на НАТО. Един от тях ще е именно перманентното базиране на съюзнически войски, чието присъствие да има възпиращ ефект спрямо евентуални експанзионистични амбиции на Русия.

"Не ни трябва военен потенциал, за да се бием, а за въздържане, за да предотвратим избухването на война. Идеята е не да воюваме, а да се каже на Русия: Достатъчно, трябва да спрете! Границата на НАТО е червена линия, която не трябва да прекосявате", коментира пред "Капитал" полският военен министър Антони Мациеревич. За да подкрепи своята теза, той допълва, че в автономната руска Калининградска област (разположена между Полша и Литва и откъсната от останалата част на Руската федерация) вече има ново поколение квазибалистични ракети "Искандер", които потенциално могат да ударят цели не само в Литва, Латвия, Естония или Полша, а и в Германия. "Ракетите "Искандер" са много, много агресивно оръжие и ние трябва да имаме своя отговор", обобщава Мациеревич.

"В момента в НАТО имаме два различни статуса на сигурност. Единият е в Западна Европа, а другият е по така наречения източен фланг. За момента освен символичното присъствие на самолети и войски, които участват в учения, на изток няма постоянно присъствие на съюзнически въоръжени сили", допълва полският външен министър Витолд Вашиковски. За момента идеите в алианса са за разполагане само на четири батальонни бойни групи (всяка по 900 - 1000 души) – по една в трите балтийски републики и една в Полша. По всичко личи обаче, че във Варшава не са особено доволни от това и смятат подобно военно присъствие за абсолютния минимум. Полските политици ще се стремят да осигурят на своя земя поне една американска бронетанкова бригада, една мултинационална натовска бригада, както и подобряване на системите за наблюдение и разузнаване. Според доклада на RAND Corporation пък за ефективната защита на региона ще са нужни поне седем бригади, от които три бронетанкови, със съответната поддръжка по въздух, море и със специални сили. Поддръжката на подобен контингент би струвала астрономическите около 2.7 млрд. долара годишно.

Полският външен министър Вашиковски също така лансира тезата, че в момента има сблъсък на фундаментално ниво как източният фланг да бъде защитаван. Според него до срещата в Уелс е господствала гледната точка, че няма нужда от разполагане на войски, защото те могат да бъдат изпратени, в случай че нещо стане. "След това стана ясно, че Русия притежава възможности да предотврати такива мерки за гарантиране на сигурността от страна на западните съюзници при подобни инциденти. Според жаргона на НАТО това се нарича Anti-Area Access Denial (A2/AD), или блокиране на достъпа до територия. Това е простата причина, поради която трябва да разположим постоянно военно присъствие", коментира Вашиковски. В казуса с Полша и Прибалтика въпросната A2/AD е около Калининградска област, където Русия има базирани противовъздушни, противокорабни и квазибалистични ракети с обсег няколкостотин километра, както и няколко ескадрили бойни самолети. Когато говорим за югоизточния фланг на НАТО (Румъния, България и Турция), руската A2/AD зона е около полуостров Крим.

Проблемът с придвижването на натовски сили в източна посока е, че неминуемо върви ръка за ръка с пропорционален отговор от Русия. "Опитват се да ни въвлекат в нова надпревара във въоръжаването", коментира президентът Владимир Путин миналия петък, ден след като САЩ активираха наземната станция на своя противоракетен щит в Девеселу, Румъния, а в Полша бе направена първата копка на подобна инсталация. Въпреки че проектът е факт от много години и според Вашингтон е способен да унищожава ограничен брой балистични ракети, изстреляни от "бандитски" държави в Близкия изток, той се приема от Кремъл като опит да наруши ядрения баланс на суперсилите. "Сега, след като въпросните елементи на балистична противоракетна отбрана са разгърнати, ние сме принудени да мислим как да неутрализираме тази възникваща заплаха за Руската федерация", допълва Путин. Оттук нататък крачката до спиралата на новата надпревара във въоръжаването е в общи линии само една. И най-вероятно ще бъде направена на натовската среща във Варшава.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

САЩ обмислят данъчни облекчения, за да стимулират икономиката 1 САЩ обмислят данъчни облекчения, за да стимулират икономиката

Тръмп настоява, че икономиката е в добро състояние, но страховете за забавяне се трупат

21 авг 2019, 640 прочитания

Facebook ще спре да следи потребителите извън социалната мрежа, ако те го поискат Facebook ще спре да следи потребителите извън социалната мрежа, ако те го поискат

Компанията променя политиката си по отношение на събиране на данни, което може да се отрази на приходите

21 авг 2019, 1087 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
В търсене на нов курс

Никой не печели от конфликта между Марио Драги и Волфганг Шойбле. И докато Франкфурт и Берлин се карат, оживлението в еврозоната остава мираж

Обезлесяването в Бразилия: "Капитан Моторна резачка" срещу Амазонската гора

Бразилският президент Болсонаро отхвърля наложения му прякор, но при неговото управление загубата на дървесна покривка опасно се ускорява

Българската реклама в чужбина

Българските рекламни агенции все повече се ориентират към обслужването на клиент на чужди пазари

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

За нишките и хората

Чихару Шиота се завръща в Япония с първа голяма ретроспектива

Ново място: Bug Coffee

Най-новото попълнение на улица "Асен Златаров" идва на мястото на затворилото врати Percolate