Валс с крайнодясното
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Валс с крайнодясното

Най-притеснителният сценарий е Хофер (вдясно) да стане президент, а Щрахе - канцлер

Валс с крайнодясното

Победата на Норберт Хофер на президентските избори в Австрия ще бъде тревожен сигнал, че политическият център в Европа се пропуква

11609 прочитания

Най-притеснителният сценарий е Хофер (вдясно) да стане президент, а Щрахе - канцлер

© Reuters


Темата накратко

- ако Норберт Хофер спечели балотажа на президентските избори в Австрия на 22 май, Западна Европа ще има своя първи крайнодесен държавен глава от Втората световна война насам.

- обяснението за възхода на Партията на свободата в Австрия не се изчерпва само с бежанската криза, тя по-скоро катализира недоволството и страховете.

- допитване показва, че 52% от австрийците биха искали да видят крайнодесните в управлението на федерално ниво.

- докато лидерите от Париж през Амстердам до Берлин водят свои собствени битки с надигащите се популисти, случващото се в Австрия предизвиква тревога и лоши предчувствия.

"Не бих искал кандидатът на Партията на свободата да стане президент на Австрия. Пожелавам на кандидата на Зелените да победи." Когато председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, който също като предшествениците си се въздържа да коментира вътрешнополитически теми, каже подобно нещо дни преди балотажа на президентските избори в Австрия на 22 май, то само показва колко висок е залогът в тях. Защото кой ще заеме мястото на настоящия австрийски президент Хайнц Фишер в някогашния имперски дворец "Хофбург" ще повлия не само на посоката на алпийската република.

На втория тур в неделя един срещу друг ще се изправят Норберт Хофер от крайнодясната Партия на свободата (FPO) и Александър ван дер Белен от Зелените. В първия кръг на 24 април популистът Хофер успя да вземе над 35% от гласовете, а Белен се класира втори с 21%. Претендентите от двете партии, доминирали страната от 1945 г. насам - социалдемократите и Австрийската народната партия - получиха по около 11% и финишираха на четвърто и пето място.

Шокиращият провал на управляващата "голяма коалиция" беше определен като политическо земетресение. То помете и канцлера Вернер Файман, подал оставка на 9 май и превърнал се в първия лидер в ЕС, паднал жертва на бежанската криза. Ако Хофер спечели, Западна Европа ще има и своя първи крайнодесен държавен глава от Втората световна война насам. Победата му ще бъде тревожен прецедент и ще засили усещането, че политическият център в Европа се пропуква и ксенофобията и популизмът стават част от новата нормалност.

Бежанци и още нещо

Шансовете това да се случи са големи. "Не желая нашата страна да се ислямизира" и "Ако днес трябваше да се решава влизането на Австрия в ЕС, аз щях да съм против", са част от посланията на Норберт Хофер, които печелят разочарованите и недоволни австрийци. А такива има много. Във Великобритания, където следващият месец ще има референдум за излизане или оставане в ЕС, 31% от хората имат негативно мнение за съюза. В Австрия са 41% и страната е шампион по евроскептицизъм заедно с Кипър, показват последните данни на "Евробарометър". Същевременно на въпрос на Института за стратегически анализи как оценяват политиката в страната си едва 20% от гласувалите на първия тур австрийци посочват, че са доволни. Останалите 80% са разочаровани и дори гневни.

"Естествено е неудовлетворени и сърдити граждани да не подкрепят кандидатите на управляващите партии", отбелязва пред "Капитал" директорът на института, политологът проф. Петер Филцмайер. "Гласовете на разочарованите се разпределиха между Норберт Хофер и Александър ван дер Белен, двама кандидати на опозиционни партии, както и независимата кандидатка Ирмград Грис (завършила трета на първия тур - бел. ред.). Но безспорно протестният вот отиде най-силно при Хофер", казва проф. Филцмайер.

Обяснението за това не се изчерпва с мигрантската вълна. Миналата година Австрия прие над 90 000 бежанци - което на глава от населението е повече от Германия - а други стотици хиляди преминаха през страната на път за федералната република. "Партията на свободата спечели от бежанската криза. Но тази криза само катализира развитие, което отдавна беше налице, а именно недоволството от бездействието на правителството, в което двата големи лагера, този на социалдемократите и на консерваторите, системно се блокират взаимно. Да определяме хората, гласували за Норберт Хофер, като симпатизанти на екстремисти би било грешка. Техният вот е антисистемен вот", обяснява пред "Капитал" анализаторът от консултантската агенция HPPA Томас Хофер.

"Наред с факта, че мнозинството от гражданите смятат, че страната им отива в неправилната посока, трябва да се отбележи, че те лично губят от това, лично са потърпевши в икономически и социален план", допълва проф. Филцмайер. Проучванията показват, че избирателите на Партията на свободата са основно занимаващи се с физически труд работници, нискоквалифицирани специалисти и трайно изолирани от активния живот на обществото. Профилът им напомня на електората на Доналд Тръмп в САЩ. "В Австрия става въпрос за гневни бели мъже, страхуващи се от чужденците, от отварянето на границите. Враговете са имиграцията и ЕС", казва политологът Антон Пелинка, професор от Централноевропейския университет в Будапеща, пред в. Financial Times.

Но застой чувстват всички в Австрия. Растежът е муден, а безработицата върви нагоре и вече е над 9.4%, което е почти два пъти повече, отколкото беше по времето на последните парламентарни избори преди три години. Бизнесмените се оплакват от недостатъчно добри условия, които да насърчават конкурентоспособността. Години наред се говори за промени в образованието, но както много други реформи и тази бива отлагана от правителство на правителство.

За да може Хофер да бъде спрян, неговият опонент Александър ван дер Белен има нелеката задача да привлече поне 15% негласували или подкрепили на първия тур други партии избиратели. Професорът по икономика отправи молба до всички австрийци да изберат именно него и да спрат офанзивата на FPO. В два местни парламента - в Горна Австрия и в Бургенланд, крайнодесните вече са в коалиция с представители на правителствени партии, а обществено допитване показва, че 52% от австрийците биха искали да ги видят в управлението на федерално ниво.

Бившият лидер на Зелените Александър ван дер Белен е роден в Австрия, но е потомък на руснак и естонка, която има далечно холандско потекло. Заради биографията си в консервативните среди той е считан за комунист, а заради твърдата си позиция против икономическата имиграция (но "за" отворените граници и приемането на бежанци) минава за десен сред либералите. Въпреки различните предубеждения към Ван дер Белен видни представители на Народната партия се обявиха в негова подкрепа, а антиглобалисти, леви и артисти ги последваха. "Не искаме Австрия да получи в понеделник поздравления от френския "Национален фронт" и Датската народна партия", написаха те в декларация. В Германия, където наблюдават с притеснение събитията в Австрия, вицеканцлерът Зигмар Габриел си позволи рядка намеса в политиката на съседната страна, като призова "демократичните сили" да се обединят зад Ван дер Белен.

Кой се страхува от Норберт Хофер

Превземането на "Хофбург" ще означава нещо повече от това, че президентският пост ще попадне във властта на Партията на свободата. То ще отвори на лидера й Ханс-Кристиян Щрахе път към канцлерството при следващите парламентарни избори. Според политическия календар те трябва да са през 2018 г., но избирането на Хофер може да ги приближи.

Поради тази причина обикновено вяло протичащите и незабелязвани навън президентски избори в алпийската република този път са изключително драматични. Особено след като покрай Хофер всички си припомниха, че постът на държавния глава съвсем не е само церемониален и според конституцията от 1929 г. обитателят на "Хофбург" има правото да разпуска правителството и да отказва да назначи канцлер, когото смята за неподходящ. Хофер твърди, че ще даде на управляващата коалиция шест месеца да се пребори с миграцията, престъпността и нарастващата безработица. И ако тя не се справя, ще разпусне кабинета.

Ван дер Белен от своя страна обещава, че никога няма да допусне Щрахе да положи клетва като канцлер. И говори за заплаха за демократичния ред и въдворяване на "синя република". Синя по цвета на метличината, закичвана на ревера на традиционната униформа на членовете на FPO. Полското цвете е германофилски символ на любов към народното, използван лично с умиление от Адолф Хитлер.

Когато през 1999 г. вече покойният харизматичен лидер на считаната тогава за убежище на бивши нацисти FPO Йорг Хайдер успя да спечели близо 30% от гласовете и влезе в коалиционно правителство начело с Австрийската народна партия, европейските партньори на Виена бяха ужасени. Те прекратиха дипломатическите връзки с Австрия и я сложиха под карантина в ЕС. Сега ситуацията е доста по-различна.

"Спектакълът на самозабравилите се във властта и забравили за бъдещето на страната трябва да спре", заяви при встъпването си в длъжност преди дни новият канцлер и досегашен директор на Австрийските държавни железници Кристиян Керн. Той предупреди, че ако коалицията на двете управляващи партии продължава както досега, изчезването им е сигурно. И показа смел стил с формирането на кабинета, в който за пръв път в Австрия мюсюлманка стана държавен секретар. Но макар Керн да застана зад Ван дер Белен, не успя да му предложи формалната подкрепа на своята Социалдемократическа партия на Австрия, защото в нея има крила, които са готови да влязат в коалиция с FPO на федерално ниво. Същото важи за консерваторите.

Австрийската партия на свободата вече не е изолиран феномен и в Европа. Крайнодесните са в управляващите коалиции във Финландия и Норвегия. Във Франция и Холандия Националният фронт на Марин льо Пен и Партията на свободата на Герт Вилдерс водят в социологическите проучвания. В Германия на последните регионални избори "Алтернатива за Германия" финишира преди социалдемократите в някои от провинциите и продължава да вдига проценти на национално ниво. И докато лидерите от Париж през Амстердам до Берлин водят свои собствени битки с надигащите се популисти, случващото се в Австрия предизвиква по-скоро тревога и лоши предчувствия, отколкото призиви за - вече невъзможна - нова дипломатическа карантина.

Темата накратко

- ако Норберт Хофер спечели балотажа на президентските избори в Австрия на 22 май, Западна Европа ще има своя първи крайнодесен държавен глава от Втората световна война насам.

- обяснението за възхода на Партията на свободата в Австрия не се изчерпва само с бежанската криза, тя по-скоро катализира недоволството и страховете.

- допитване показва, че 52% от австрийците биха искали да видят крайнодесните в управлението на федерално ниво.

- докато лидерите от Париж през Амстердам до Берлин водят свои собствени битки с надигащите се популисти, случващото се в Австрия предизвиква тревога и лоши предчувствия.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

30 коментара
  • 1
    glog avatar :-|
    glog

    Правдива във фактите, но манипулативна в оценъчните си съставки статия. И боледуваща от същата болест, от която боледува и цялата управленческа система на политическия ЗАПАД. Защото ако в САЩ, в Германия , във Франция и в Австрия се надига недоволството на БЕЛИТЕ ФИЗИЧЕСКИ РАБОТНИЦИ, ако те са в състояние вече да разтърсят САЩ и основните държави в ЕС, това означава че основните народни маси в тези държави са недоволни от политическата система, която господства в техните държави от няколко десетилетия. От вътрешно противоречивата неолибералната демокрация, която за избора на управляващите разчита на целия народ, а води политика, изгодна само за бизнеселита и за работническо-чиновническа аристокрация, към която спадат банковите чиновници и IT-специалистите например. И неизгода, с нескрито презрение, към основната част от народа извън горните тесни граници. Защото пренебрегва умствените и интелектуалните възможности на тази част от народа и наивно предполага, че може да го води за носа колкото си иска.

    Но някъде около 2007/2008 година тази политика доведе до първата сериозна криза в тези държава, която все още не е окончателно преодоляна, а грешките на Обама с АРАБСКАТА ПРОЛЕТ и последвалото в Европа ислямско нашествие усили противоречията и ги извади на бял свят. И народът, онази основна част от него, чийто интереси, осноно материалните, са пренебрегнати, се надигна срещу враждебната към него система.

    Така че ако искат да се оправят, държавите от политическия ЗАПАД трябва така да реформират своята система, че тя да е еднакво демократична за всички, като в еднаква степан зачита интересите на всички социални групи и прослойки в държавата. Или да се откаже от демокрацията и да въведат една откровено аристократическа система, нещо като модерен феодализъм, при който народът няма право да избира кой да го управлява.

  • 2
    areta avatar :-|
    areta

    Прави ли ви впечатление преднамерният избор на определения за кандидатите с цел да се внушат точно опредени изводи? Защото на мен ми правят впечатление.
    Единият претендент е описан като "лош: (популист, крайнодесен, тревожен прецедент, ксенофобия...), а другият като "добър" (никакво прилагателно, към него имало предубеждения, представител на демократичните сили)...

    Изключително неприятен и силно манипулативен стил на писане. Читателите на Капитал не са глупаци. Може ли да им представите нормален коментар, а не тази рядка и преднамерено едностранчиво компилирана бозица.

    "крайнодясната Партия на свободата" с/у "от Зелените"
    "популистът Хофер" с/у "Белен"
    "крайнодесен държавен глава" с/у "паднал жертва на бежанската криза"
    "тревожен прецедент", "ксенофобията и популизмът"
    "предубеждения към Ван дер Белен"
    "демократичните сили" да се обединят зад Ван дер Белен."

  • 3
    sandman avatar :-|
    sandman

    Ще печелят крайно десни да.Тепърва предстоят дивотиите,които западните правителства предизвикаха с политиките си последните 20-на години.Не можеш системно да наказваш работещите,за сметка на нежелаещи да работят и огромен чиновнически апарат.Не може банките да колят и бесят,а обикновения човек да е като крепостен селянин пред тях.Залитнаха по популистки социалистически политики и сега обвиняват десните в популизъм.Наглост.
    Как може професионален безработен,да получава понякога по-голям необлагаем доход,то този на работещ?Как успяха да сътворят толкова гнетяща и тежка данъчна система?Как изобщо очакваха,че икономоките им ще се развиват,докато водят на практика война срещу средната си класа?Политиците в западна Европа или трябва да се събудят или ще бъдат събудени от нов Хитлер.Избора е техен.
    "Бежанците" са само върха на айсберга.Проблемите са трупани с години.

  • 4
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#2] от "luda_krava":

    Че кое в Капитал не е манипулативно?
    Вече само като мерна заглавието и знам какво ще намеря в несръчно преведените подборки от чужди вестници отдолу.
    Затова по теми, които ме интересуват, след заглавието първо прочитам коментарите от форума. Улавям много повече неща.

    "Крайно дясно" трябва да внушава подсъзнателна заплаха, някаква неопределена тревожност. А като ви се внуши, че така го разбират и "авторитети" по даденост, като Юнкер в случая, (той всъщност по какво е авторитет, освен, като офшорен гешефтар?), се убеждавате, че това са лошите. Въобще не се запитвате какви са тия хора в тая партия, каква им е платформата, направили ли са нещо досега и какво - отписвате си ги от воле.
    И Диляна Ламбрева си и свършила работата: вече на подсъзнателно ново ви и внушено кои са "нашите" и кои "лошите".

    Улавям се, че ви говоря като доктор, ама така елементарно се въздейства на психиката. За кучета на Павлов сте чували, вярвам? Е, същото е...

  • 5
    adrianaczer avatar :-|
    adrianaczer

    Напротив, статията е написана информативно, и макар и в съкратен вид всичко най-важно е казано. Определенията, които не се харесват на коментиращите тук са европейски стандарт. Така се наричат програми и платформи с такова съдържание на това ниво - дясно популистки. Това, че явно и този форум започна да се пълни необразования, бял и недоволен пролетариат е малко странно. Но може би най- важното е, че сте бели!

  • 6
    wsxdre avatar :-|
    wsxdre

    и без путин се справят ¬

  • soren

    Терминът "крайна десница" е крайно манипулативен. По дефиниция десните партии защитават интересите на капитала, а левите - на наемния труд. От статията разбираме, че избирателите на Партията на свободата са основно занимаващи се с физически труд работници. По какви критерии авторката на статията определя тази партия като "крайнодясна", за политнекоретния читател остава неизвестно.

  • 8
    soren avatar :-|
    soren

    Едно време другарят Сталин е искал пълен монопол върху левите движения по света. Затова той наредил на шефа на Коминтерна, другаря Георги Димитров, да обяви хитлеровата Национал-социалистическата работническа партия на Германия за крайно дясна. И тази коминтерновска терминология се следва и до ден днешен от разни либералстващи журналистки. Партията на Хитлер е била недемократична, расистка, нацистка, милитаристична, реваншистка и т.н., но провежданата от нея икономическа политика е била откровено лява. Това обаче във факултета по журналистика на СУ не се преподава.

  • 9
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#7] от "soren":

    "...По какви критерии авторката на статията определя тази партия като "крайнодясна"..."

    Авторката е невинна. Ако в момента я запитате за името на партията и на лидера й, едва ли ще може да ги възпроизведе, защото Австрия е случайна тема.
    Схемата с външнополитическите теми в Капитал е елементарна: от информационния поток се подбират, превеждат и компилират отделни части, изрази и мнения по актуални въпроси, като правилото е те да съвпадат с политиката на редакцията. Това се преразказва със свои думи и се подписва като авторски материал.
    Да сте попаднали в Капитал на коментар на външен автор, на авторитетен експерт, на популярна личност? Или на критичен материал към неолибералния модел, към политики на ЕС или САЩ? Няма да намерите.

  • 10
    kratun.ko avatar :-|
    kratun.ko

    Изборът на партии и политици с националистически платформи е най-просто казано имунна реакция на обществото срещу насилсветното натрапване на чужди за него разбирания и политики. В този ред на мисли, радвам се, че тази реакция на обществото е налична и не е убита от безкрайно противната за мен философия на криворазбрана толерантност, мулти култи и други подобни, които имат за цел единствено да разрушат ясните общественоприети ценнтости. Такива философии променят ценностите като поставят за ценност абсолютната липса на ценности. Толернтно във вида, в които се проповядва означава тотално съгласие с всичко и отстъпление от позиции - морални, етични, културни.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK