С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
15 22 май 2016, 9:13, 11223 прочитания

В търсене на нов курс

Никой не печели от конфликта между Марио Драги и Волфганг Шойбле. И докато Франкфурт и Берлин се карат, оживлението в еврозоната остава мираж

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко
- Словесните атаки на Волфганг Шойбле срещу президента на ЕЦБ Марио Драги в последните седмици прескачат всички граници. Включително табуто за опити за политическа намеса в работата на ЕЦБ.
- Засилват се критиките, че Германия е най-големият проблем на еврозоната, защото диктува политики, които не са в интерес на всички в нея.
- Германският модел на растеж, базиран на износ, пречи на периферните страни да тръгнат отново към ръст. Това би могло до доведе до сценарий, в който излизането от еврото ще бъде единственият устойчив път за някои държави, за да могат да възвърнат конкурентоспособността си.
- С повече инвестиции Германия може да раздвижи не само собствената си икономика, но и да стимулира растежа в еврозоната.
Германската култура на спестяване, фобията от инфлация и фиксидеята за балансиран бюджет струват скъпо на останалите в еврозоната.

Икономичност
8% от БВП е разликата между спестяванията и инвестициите в Германия.


Германският финансов министър Волфганг Шойбле не е известен като политик, който се изразява особено дипломатично. Но словесната му престрелка с президента на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги в последните седмици прескочи всички граници. Включително табуто за опити за политическа намеса в работата на ЕЦБ.


"Казах на Марио Драги: можеш да се гордееш – 50% от изборните резултати на тази партия ("Алтернатива за Германия") се дължат на паричната политика на ЕЦБ." Така Шойбле обясни нарастването на популярността на крайнодясната евроскептична партия в Германия и демонстрира категоричното си несъгласие с политиките на количествено облекчение и на отрицателни лихви, които ЕЦБ води. Сред най-потърпевшите от тях са пенсионните фондове, застрахователните дружества и спестовните банки във Федералната република.

Драги не закъсня с отговора: "Има изкушение да се твърди, че... много ниските лихви са проблемът. Те обаче не са проблемът, а симптомът на друг съществен проблем." В превод - по-скоро се погрижете за излишъка от спестявания и липсата на желание за инвестиране. Точно слабите места на германската икономика, от които тя не само страда, но и е критикувана, че ги подхранва.

Страната поддържа търговски излишък над 5% през последното десетилетие, който се увеличи до над 8% от БВП през последната година. Това означава, че потребява по-малко, отколкото произвежда, а това е проблем в обстановка на потиснато търсене в еврозоната. Освен това прекалено високото предлагане на капитал навън с ниска възвращаемост (а тя е ниска именно заради дисбаланса между спестяванията и инвестициите, отбеляза Марио Драги) всъщност затваря порочния кръг – и води именно до ниски лихви.



И ако всички са съгласни, че "глобалното пренасищане със спестявания" (ситуация, в която предпочитанието да се спестява надвишава желанието за инвестиране) е общ проблем както за Германия, така и за еврозоната и голяма част от останалия свят, консенсусът за това кое е правилното решение е далеч по-трудно постижим. Най-малкото защото интересите на различните държави в еврозоната няма как да са еднакви, след като северните страни - начело с Германия, са кредитори, а южните – длъжници.

Всички се нуждаят от растеж и стабилност, но формулите за него са различни. Според Драги единственото решение е да се вдигне търсенето на капитал. Ето защо той призовава за по-хлабава фискална политика и структурни реформи. ЕЦБ няма други механизми, с които да стимулира търсенето, инфлацията и икономическия растеж освен монетарната политика. И след като тя е направила всичко възможно, сега е ред на политиците да свършат своята част.

Германия пък разчита на балансирания си бюджет и силния си износ, с които да компенсира недостатъчното търсене и инвестиции у дома. Само че, както пита икономическият коментатор на в. Financial Times Мартин Уолф: "Защо структурните реформи, препоръчвани от Германия, на други места да генерират инвестиционния ръст, който липсва у дома? Защо някой трябва да очаква задлъжнялостта да спадне, когато търсенето и цялостният растеж са толкова ниски в еврозоната като цяло?" И заключава, че Германия е най-големият проблем на еврозоната, защото диктува политики, които не са в интерес на всички в нея. Освен това германската култура на спестяване, фобията от инфлация и фиксидеята за балансиран бюджет струват скъпо на останалите страни във валутния съюз.

На практика целият този дебат води до стария въпрос – възможно ли е общо бъдеще за еврозоната (и още по-голяма интеграция в нея), или някой трябва да я напусне. Засега няма скорошни изгледи за нито един от двата варианта. Но неотстъпчивостта от всички страни може да доведе само до нови проблеми.

Неотстъпчивият хегемон

Всъщност в момента Германия може да се похвали с най-силното си икономическо представяне от две години насам. През първото тримесечие на 2016 г. нейният БВП се е увеличил с 0.7% на тримесечна база, и то благодарение на повишеното вътрешно търсене. Така Германия е най-бързо растящата от групата на седемте водещи развити икономики.

На втори поглед обаче място за еуфория няма – за добрия резултат са помогнали фактори като меката зима и освен това правителството в Берлин вече предупреди, че ще има забавяне на растежа през второто тримесечие. Особени поводи за оптимизъм в по-дългосрочен план също липсват - населението на страната застарява, инвестициите остават ниски, а недоволството води до засилваща се популярност на крайнодясната популистка партия "Алтернатива за Германия". Над Федералната република са надвиснали и още облаци като прилива на бежанци и възможното излизане на Великобритания от ЕС. Така в пролетната си прогноза Европейската комисия намали очакванията си за ръста на германската икономика от 1.8% до 1.6% за 2016 и 2017 г.

Същевременно както ЕК, така и МВФ предупреждават, че са необходими структурни реформи. МВФ беше съвсем конкретен в доклада си от началото на май – Германия има нужда от "по-динамична" икономика и трябва да интегрира бежанците на трудовия си пазар, да окуражи частните инвестиции и да направи повече държавни такива в инфраструктурата. Само с подобни мерки Германия може да осигури дългосрочния си икономически просперитет и да подпомогне "все още крехкото възстановяване в еврозоната".

Препоръките бяха посрещнати остро в Берлин – Германия няма никакво намерение да влиза в повече държавни разходи и бюджетен дефицит просто защото не смята, че това е правилният начин да стимулира икономиката. Нито пък счита, че големият търговски излишък е недостатък. И именно заради това се ядосва и на политиките на ЕЦБ, които в очите на германците изглеждат като подкопаващи стабилността.

Берлин срещу Франкфурт

Негативните ефекти в Германия от отрицателните лихви са видими, като сериозните предизвикателства пред финансовия сектор (банки, застрахователни компании, спестяващи) са само върхът на айсберга. "Финансирането на пенсиите става все по-трудно, тъй като хората не получават лихва по депозитите си. Следователно делът на участие на частния сектор за финансирането на пенсиите вероятно ще намалее. В допълнение има тенденция за закупуване на по-рискови активи, което може да допринесе за образуването на спекулативни балони, особено на имотния пазар", посочва пред "Капитал" проф. д-р Кристиан Дрегер от Германския институт за икономически изследвания (DIW Berlin). И докато това е голям проблем в настоящия момент, в дългосрочен план може да се очаква още един: "Продължителният период на изкуствено поддържани ниски лихви изкривява производствената структура в реалната икономика, което много вероятно ще ни доведе до нова криза и ще причини големи икономически разходи", предупреждава пред "Капитал" проф. д-р Щефан Коотс, ръководител на центъра за прогнози в Института за световна икономика към Университета в Кил.

Само че това няма да спре ЕЦБ да продължава по избрания курс, и то не защото Драги е чак толкова голям привърженик на отрицателните лихви, колкото защото не разполага с други инструменти, за да избегне дефлацията и да подкрепи възстановяването в еврозоната. Проблемът е, че то върви с доста бавен ход, а строгите правила за икономии в комбинация с високи нива на спестявания и слаби инвестиции не помагат на растежа да дръпне нагоре.

Ако фискалната политика на Германия беше малко по-неутрална, тогава ЕЦБ щеше да постигне по-лесно целевата инфлация от 2% и нямаше да се стигне до толкова голямо орязване на лихвите, пише в анализ за в. Financial Times колумнистът Волфганг Мюнхау. И констатира, че, "настоявайки за строги икономии по време на кризата в еврозоната и предвид липсата на успех да повиши инвестициите у дома, Берлин имаше своята роля за потискането на търсенето у дома и в еврозоната като цяло". Същевременно мерките на ЕЦБ помогнаха на периферните страни, защото свалиха лихвите, които те трябва да плащат по дълговете си. Така задачите пред бюджетите на страни като Италия, Испания и Португалия се пооблекчиха.

Монетата обаче има и друга страна – паричната политика трудно може да реши структурните проблеми в страните от еврозоната, които също са част от причината за недостатъчните инвестиции. Само че никое правителство не иска да помогне на ЕЦБ и да помисли в посока структурни реформи. Отчасти "вината" е програмата за количествено облекчение, с която ЕЦБ се явява "спасителят" на задлъжнелите членки на еврозоната – покупките на държавни облигации успокояват затруднените правителства. А реформите са труден избор, защото, преди да дадат резултати, водят до политически рискове за изпълняващите ги. Така "проблемът е, че другите участници (извън ЕЦБ) не допринасят. Еврозоната е регион с по-скоро нисък икономически ръст и това вероятно ще продължи, ако не се въведат по-експанзионистични фискални политики и/или структурни реформи", обобщава пред "Капитал" Дирк Шьонмакер от авторитетния брюкселски анализаторски център Bruegel. Реформите обаче са нужни и в ядрото на еврозоната – Германия, а тя просто не смята, че такива трябва да се случват на базата на по-големи държавни разходи. "Аз мисля, че германската фискална политика е по-скоро успешна", заяви Шойбле пред репортери по време на срещата на Г-7 в Япония през седмицата. "Правилните рецепти са различни за различните страни", добави той.

Действително засега германската икономика се справя сравнително добре. "Вътрешното търсене вече беше стимулирано. Основните синдикати постигнаха увеличаване на заплатите от почти 5%, безработицата е 4.2%, а ръстът на БВП е най-високият в Г-7 именно заради местното търсене. За разлика от инвестициите, където наистина трябва повече да се похарчи, не виждам необходимост от допълнително стимулиране на вътрешното търсене", казва пред "Капитал" Марк Халерберг, преподавател от Hertie School of Governance. Според проф. д-р Щефан Коотс не само няма нужда от стимули като по-високи публични разходи, но и те "биха дестабилизирали германската икономика и едва ли ще допринесат за по-добри икономически перспективи за еврозоната като цяло. Тъй като проблемите в затруднените страни в еврозоната са от структурен характер, няма как макроуправление – нито монетарно, нито фискално, да бъде ключово за проспериране".

Има ли обща рецепта за растеж

Само че структурно периферията на еврозоната се различава от Германия и няма как всички да са доволни от едни и същи мерки. "Симетрично приспособяване в еврозоната би включвало ограничаване на заплатите и на икономиите в периферията и по-високи заплати и правителствени разходи в ядрото. Но Германия не желае да позволи нито едно. На теория правителството би могло да започне да увеличава разходите си, особено за публична инфраструктура. Ако не го направи, рискът е допълнително да се затвърди моделът на растеж, базиран на износ, който пречи на периферните страни да тръгнат отново към ръст. Това би могло до доведе до сценарий, в който излизането от еврото ще бъде единственият устойчив път за някои държави, за да могат да възвърнат конкурентоспособността си", посочва пред "Капитал" Бенджамин Браун от Max Planck Institute в Кьолн.

Така излиза, че за да стигнат до някакъв успех, участниците в цялата тази борба трябва да си подадат ръка за по-координирани действия, но без желанието на Германия ще е трудно. Сами по себе си политиките на ЕЦБ засега не успяват кой знае колко да вдигнат инфлацията и икономическия ръст. Структурните реформи, за които Германия настоява, в периферията на еврозоната са нужни, но трудно могат да дадат бърз резултат, а и често са доста болезнени, което застрашава изпълнението им. Особено без раздвижване на търсенето, за което ниските лихви отварят златна възможност. "Истинското предизвикателство е да се увеличат както частните, така и държавните инвестиции. Германия например би могла да се заеме с пътищата си, които не са в много добро състояние", посочва Дирк Шьонмакер. Така Германия може да раздвижи не само собствената си икономика, но и да стимулира еврозоната. Другият вариант е да продължава да влиза в словесни престрелки с ЕЦБ, от които никой не печели.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Природните бедствия са нанесли рекордни загуби през последното десетилетие Природните бедствия са нанесли рекордни загуби през последното десетилетие

Икономическите щети за периода са достигнали 3 трлн. долара

26 яну 2020, 479 прочитания

Снимка на деня 1 Снимка на деня

Земетресение от 6.8 в Източна Турция взе жертви и срути сгради

25 яну 2020, 1133 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Меркел: Безвизовият режим за Турция от 1 юли трябва да се отложи

Анкара все още не е изпълнила всички условия, поставени от Брюксел

Още от Капитал
Свинското: скъпо и дефицитно

Чумата по свинете в Азия вдигна световните цени, създаде дефицит и проблемите заразиха и България

Ryanair става Buzz в София

Нискотарифната компания планира реорганизация и ребрандиране на част от поделенията си под марката Buzz. Сред тях е това в Полша, което ще поеме управлението на София

Защо си отиват експертите

Отстраняването на неудобните и неадекватните партийни назначения подменя функцията на държавната администрация

Маневрите на Путин: Той си тръгва, за да остане

Руският президент не мисли да изпуска властта през 2024 г., а да си запази лостове за влияние и да си намери друга силна роля в новата политическа схема

Ново място: Музей на илюзиите

Оптични илюзии, интерактивност и древни експонати

Ален де Ботон, писател, философ, основател на The School of Life: Ние сме любов и мрак

Ботон за емоционалната интелигентност, стоицизма и деструктивното в човешкия вид пред "Капитал"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10