С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
14 27 май 2016, 17:05, 11128 прочитания

На 31 000 гласа от кошмара

Крайнодесните изгубиха в Австрия, но показаха, че вече не са маргинална сила в Европа

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Темата накратко
- Настъплението на крайната десница в Австрия съвпада с подема на популистки и ксенофобски формации в цяла Европа, понесени на вълните на бежанската криза, страхът от тероризъм и бавното отърсване от рецесията.
- Австрия е предупреждение за Европа, че крайнодесните вече не са маргинална сила. Стратегията да бъдат игнорирани да се продължава постарому с надеждата те някак да изчезнат не работи.
- Макар все още да не са сериозна сила в управлението, силното присъствие на крайнодесните на сцената вече променя Европа и опасността е ЕС да става все по-слаб и разединен. От което страни като България могат много да загубят.

Матиас е австриец, на 35 години, симпатичен, образован, неженен, но обвързан с италианка. Работи в голяма международна компания, говори няколко езика. Покрай работата си е обиколил десетки близки и далечни държави, пътуването се е превърнало в хоби. Това му е позволило да изгради широк мироглед и да разбира хората извън границите на родната си страна.

Когато се връща в Австрия, често се събира с приятелите си от детството. Роден и израснал в малко село на 20-ина км от Виена, той се чувства като пришълец в местната динамика и теми. Напоследък все по-често му прави впечатление капсулирането, в което близките и дори роднините му се озовават. В откровените им разговори се прокрадват страх и несигурност от прииждащите бежанци, желание за опазване на "своето" и "австрийското". Из социалните мрежи в затворени групи се разменят шеги и анимации, базирани на стари нацистки песни или известни лозунги от едно време, агресивни към "различните" и "чуждите". Дори и баба му се е съгласила да приеме приятелката му само защото е италианка. Ако беше от някоя държава в източна посока, това едва ли щеше да стане, разказва самият Матиас.


На втория тур на президентските избори в Австрия на 22 май Матиас беше един от точно половината австрийци, които гласуваха за кандидата на зелените Александер ван дер Белен. Направи го не толкова от симпатизиране на ляво-либералните, колкото от протест срещу националистите. Приятелите му обаче подкрепиха издигнатия от популистката крайнодясна Партия на свободата (FPOe) Норберт Хофер.

В два критични дни (финалните резултати станаха ясни едва в късния следобед на 23 май) цяла Европа с притаен дъх наблюдаваше как националистите се разминаха от спечелването на най-висшия държавен пост с фотофиниш. Дълго време резултатът беше закован 50 на 50 при над 90% преброяване на подадените гласове. Политиците и международните наблюдатели вече рисуваха най-черните сценарии както за бъдещото развитие на Австрия, така и за оцеляването на ЕС, поне в сегашната му форма. Кошмарът се размина със само 31 000 гласа. Но той очерта още по-ясно симптомите на политическата болест, която пълзи по артериите на ЕС.

Възходът на FPOe, довел Хофер на милиметри от президентския пост, е отчасти австрийски, отчасти европейски феномен. В алпийската република крайната десница винаги е била силна. Но сега настъплението й съвпада с подема на популистки и ксенофобски формации в цяла Европа, понесени на вълните на бежанската криза, страхът от тероризъм и бавното отърсване от рецесията. Партии като френския "Национален фронт", гръцката "Златна зора", унгарската "Йоббик" и датската Партия на свободата варират в позициите си в политическия спектър. Но това, което ги обединява, са силният фокус върху националната идентичност, съпротивата срещу миграцията, подозрението към ЕС и противопоставянето срещу отворените икономики и граници. Макар все още да не са сериозна сила в управлението, силното им присъствие на сцената вече променя Европа и опасността е ЕС да става все по-слаб и разединен. От което страни като България могат много да загубят.



Само 0.6% повече в полза на разума

Никога досега Австрия не е имала по-нервни и напрегнати президентски избори, както тези от изминалата седмица. Въпреки че президентският пост на практика няма управленски функции, ако той беше попаднал в ръцете на националистите, това щеше да преначертае политическата карта в страната и да даде на Западна Европа първият крайнодесен президент след Втората световна война. Първо, президентът има правото да разпусне кабинета ако прецени, че той не се справя с повереното му управление. А при последващи парламентарни избори победата на издигналата го Партия на свободата би била твърде реалистична. Второ, успехът на популистите в Австрия би дал нов тласък и самочувствие на популистките партии в други държави. Неслучайно не само съседна Германия, но и цяла Европа тревожно гледаха драматичната развръзка на вота.

В 17 ч. в неделя, когато затвориха изборните секции, преброяването на малко над 90% от гласовете даде преднина от четири процентни пункта (50.2%) за националиста Норберт Хофер. Малко след това, след пълното преброяване на бюлетините в урните, Хофер запази тази разлика, дори леко я увеличи. Нито един от двамата кандидати обаче не можа да се зарадва на успеха си, тъй като липсваха още 700 хил. непреброени гласа, пуснати с избирателна карта по пощата. Тяхното преброяване беше оставено за понеделник.

На следващия ден вътрешното министерство на Австрия, което контролира процеса по преброяване, обяви, че след 15 ч. ще е готово с крайния резултат. Малко преди този час повечето новинарски сайтове се сринаха, явно не издържали на масовата жажда за информация. И все пак преброяването завърши - 31 хил. гласа решиха проевропейската съдба на Австрия и сложиха зелен президент в двореца "Хофбург". И въпреки това точно 2 223 458 (49.7%) избиратели гласуваха за неговия опонент националист.

"Основната причина за успеха на Хофер е упадъкът на традиционните доминиращи партии - дясноцентристката Народна партия и лявоцентристката Социалдемократическа партия. И двете са в низходяща спирала от близо три десетилетия. Формациите, които печелят от тази тенденция, са Партията на свободата и Зелените, които могат да бъдат определени като ляво-либерални.
FPOe привлича най-вече губещите от модернизацията - не толкова добре образовани хора, повече мъже, отколкото жени, и страхуващи се от бъдещето, което все повече е под знака на безработицата, но също и миграцията. Мигрантите са удобна изкупителна жертва. Другата изкупителна жертва за много австрийци (и особено за гласоподавателите на FPOe) е ЕС, на който се приписва отговорността за отворените граници", коментира пред "Капитал" Антон Пелинка - австрийски професор по политология и изследване на национализмите от Централноевропейския университет в Будапеща.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Саудитското производство на петрол и газ се сви след нападение с дронове 4 Саудитското производство на петрол и газ се сви след нападение с дронове

Според САЩ става въпрос за "безпрецедентна атака по световните енергийни доставки"

15 сеп 2019, 1299 прочитания

ЕС обмисля въвеждането на нови енергийни данъци ЕС обмисля въвеждането на нови енергийни данъци

Новият председател на ЕК Урсула фон дер Лайен иска Европа да е лидер по темата

15 сеп 2019, 997 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Когато спре да бъде смешно

Вече стана сериозно – Доналд Тръмп има достатъчно делегати за републиканската президентска номинация. Това е лоша новина за САЩ и света

Португалският инвеститор в българско стъкло

До пет години новият собственик на фабриките за бутилки и буркани в Пловдив и София - BA Glass, планира да вложи 400 млн. лв.

ПИК-ът на отровената среда

Очернянето на годеницата на кандидат-кмет на София от кафявия сайт "ПИК" за първи път породи консенсус сред политици, журналисти и PR-и за това какво НЕ е журналистиката

Експериментът Бобов дол

В замрялото сърце на въгледобива е разрешено най-мащабното изгаряне на отпадъци на Ковачки

Понижена или повишена е България в новата Еврокомисия

Мария Габриел ще отговаря за обширен ресор с огромен бюджет, но с малка политическа тежест

20 въпроса: Ралица Петрова

Режисьорката на "Безбог" завършва сценария към следващия си филм

Книга: Иън Макюън - "Машини като мен"

Най-новият роман на популярния британски писател