С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
14 27 май 2016, 17:05, 11253 прочитания

На 31 000 гласа от кошмара

Крайнодесните изгубиха в Австрия, но показаха, че вече не са маргинална сила в Европа

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Темата накратко
- Настъплението на крайната десница в Австрия съвпада с подема на популистки и ксенофобски формации в цяла Европа, понесени на вълните на бежанската криза, страхът от тероризъм и бавното отърсване от рецесията.
- Австрия е предупреждение за Европа, че крайнодесните вече не са маргинална сила. Стратегията да бъдат игнорирани да се продължава постарому с надеждата те някак да изчезнат не работи.
- Макар все още да не са сериозна сила в управлението, силното присъствие на крайнодесните на сцената вече променя Европа и опасността е ЕС да става все по-слаб и разединен. От което страни като България могат много да загубят.

Матиас е австриец, на 35 години, симпатичен, образован, неженен, но обвързан с италианка. Работи в голяма международна компания, говори няколко езика. Покрай работата си е обиколил десетки близки и далечни държави, пътуването се е превърнало в хоби. Това му е позволило да изгради широк мироглед и да разбира хората извън границите на родната си страна.

Когато се връща в Австрия, често се събира с приятелите си от детството. Роден и израснал в малко село на 20-ина км от Виена, той се чувства като пришълец в местната динамика и теми. Напоследък все по-често му прави впечатление капсулирането, в което близките и дори роднините му се озовават. В откровените им разговори се прокрадват страх и несигурност от прииждащите бежанци, желание за опазване на "своето" и "австрийското". Из социалните мрежи в затворени групи се разменят шеги и анимации, базирани на стари нацистки песни или известни лозунги от едно време, агресивни към "различните" и "чуждите". Дори и баба му се е съгласила да приеме приятелката му само защото е италианка. Ако беше от някоя държава в източна посока, това едва ли щеше да стане, разказва самият Матиас.


На втория тур на президентските избори в Австрия на 22 май Матиас беше един от точно половината австрийци, които гласуваха за кандидата на зелените Александер ван дер Белен. Направи го не толкова от симпатизиране на ляво-либералните, колкото от протест срещу националистите. Приятелите му обаче подкрепиха издигнатия от популистката крайнодясна Партия на свободата (FPOe) Норберт Хофер.

В два критични дни (финалните резултати станаха ясни едва в късния следобед на 23 май) цяла Европа с притаен дъх наблюдаваше как националистите се разминаха от спечелването на най-висшия държавен пост с фотофиниш. Дълго време резултатът беше закован 50 на 50 при над 90% преброяване на подадените гласове. Политиците и международните наблюдатели вече рисуваха най-черните сценарии както за бъдещото развитие на Австрия, така и за оцеляването на ЕС, поне в сегашната му форма. Кошмарът се размина със само 31 000 гласа. Но той очерта още по-ясно симптомите на политическата болест, която пълзи по артериите на ЕС.

Възходът на FPOe, довел Хофер на милиметри от президентския пост, е отчасти австрийски, отчасти европейски феномен. В алпийската република крайната десница винаги е била силна. Но сега настъплението й съвпада с подема на популистки и ксенофобски формации в цяла Европа, понесени на вълните на бежанската криза, страхът от тероризъм и бавното отърсване от рецесията. Партии като френския "Национален фронт", гръцката "Златна зора", унгарската "Йоббик" и датската Партия на свободата варират в позициите си в политическия спектър. Но това, което ги обединява, са силният фокус върху националната идентичност, съпротивата срещу миграцията, подозрението към ЕС и противопоставянето срещу отворените икономики и граници. Макар все още да не са сериозна сила в управлението, силното им присъствие на сцената вече променя Европа и опасността е ЕС да става все по-слаб и разединен. От което страни като България могат много да загубят.



Само 0.6% повече в полза на разума

Никога досега Австрия не е имала по-нервни и напрегнати президентски избори, както тези от изминалата седмица. Въпреки че президентският пост на практика няма управленски функции, ако той беше попаднал в ръцете на националистите, това щеше да преначертае политическата карта в страната и да даде на Западна Европа първият крайнодесен президент след Втората световна война. Първо, президентът има правото да разпусне кабинета ако прецени, че той не се справя с повереното му управление. А при последващи парламентарни избори победата на издигналата го Партия на свободата би била твърде реалистична. Второ, успехът на популистите в Австрия би дал нов тласък и самочувствие на популистките партии в други държави. Неслучайно не само съседна Германия, но и цяла Европа тревожно гледаха драматичната развръзка на вота.

В 17 ч. в неделя, когато затвориха изборните секции, преброяването на малко над 90% от гласовете даде преднина от четири процентни пункта (50.2%) за националиста Норберт Хофер. Малко след това, след пълното преброяване на бюлетините в урните, Хофер запази тази разлика, дори леко я увеличи. Нито един от двамата кандидати обаче не можа да се зарадва на успеха си, тъй като липсваха още 700 хил. непреброени гласа, пуснати с избирателна карта по пощата. Тяхното преброяване беше оставено за понеделник.

На следващия ден вътрешното министерство на Австрия, което контролира процеса по преброяване, обяви, че след 15 ч. ще е готово с крайния резултат. Малко преди този час повечето новинарски сайтове се сринаха, явно не издържали на масовата жажда за информация. И все пак преброяването завърши - 31 хил. гласа решиха проевропейската съдба на Австрия и сложиха зелен президент в двореца "Хофбург". И въпреки това точно 2 223 458 (49.7%) избиратели гласуваха за неговия опонент националист.

"Основната причина за успеха на Хофер е упадъкът на традиционните доминиращи партии - дясноцентристката Народна партия и лявоцентристката Социалдемократическа партия. И двете са в низходяща спирала от близо три десетилетия. Формациите, които печелят от тази тенденция, са Партията на свободата и Зелените, които могат да бъдат определени като ляво-либерални.
FPOe привлича най-вече губещите от модернизацията - не толкова добре образовани хора, повече мъже, отколкото жени, и страхуващи се от бъдещето, което все повече е под знака на безработицата, но също и миграцията. Мигрантите са удобна изкупителна жертва. Другата изкупителна жертва за много австрийци (и особено за гласоподавателите на FPOe) е ЕС, на който се приписва отговорността за отворените граници", коментира пред "Капитал" Антон Пелинка - австрийски професор по политология и изследване на национализмите от Централноевропейския университет в Будапеща.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Климатичните промени спънаха разширяването на лондонското летище "Хийтроу" Климатичните промени спънаха разширяването на лондонското летище "Хийтроу"

Ръководството на най-голямата британска аерогара ще обжалва казуса пред Върховния съд на страната

28 фев 2020, 749 прочитания

Полша обърква миграцията по чисто европейски начин Полша обърква миграцията по чисто европейски начин

Поляците повтарят грешката на Германия, преструвайки се, че имигрантите ще се върнат вкъщи

28 фев 2020, 896 прочитания

24 часа 7 дни

28 фев 2020, 15545 прочитания

28 фев 2020, 5315 прочитания

28 фев 2020, 2991 прочитания

28 фев 2020, 2706 прочитания

28 фев 2020, 2416 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Когато спре да бъде смешно

Вече стана сериозно – Доналд Тръмп има достатъчно делегати за републиканската президентска номинация. Това е лоша новина за САЩ и света

Още от Капитал
"Белите" петна на София

Главният архитект посочи 684 ха свободни терени в София в потвърждение на идеята си за компактно развитие на столицата

Сбогом, Lafka

Очакването на пазара е веригата да заработи като място за продажба на продуктите на държавния тотализатор

Супермаркет у дома

Иван Александров, изпълнителен директор и основател на eBag.bg, пред "Капитал"

Борсовата оферта на Eleven

Анализатори смятат, че ще има интерес към акциите на "Илевън кепитъл", но и посочват някои особености заради специфичната й дейност

Произходът на видовете според Сабина Радева

Детската книга за труда на Чарлз Дарвин, която стана хит във Великобритания и по света, излиза на български

20 въпроса: Капка Тодорова

От журналистите, които успяват да си изковат име независимо от или въпреки медията, в която работят

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10