На 31 000 гласа от кошмара
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

На 31 000 гласа от кошмара

След минималната победа на Александър ван дер Белен Австрия и Европа въздъхнаха с облекчение

На 31 000 гласа от кошмара

Крайнодесните изгубиха в Австрия, но показаха, че вече не са маргинална сила в Европа

Зорница Маркова, Светломира Гюрова
11470 прочитания

След минималната победа на Александър ван дер Белен Австрия и Европа въздъхнаха с облекчение

© Reuters


Темата накратко

- Настъплението на крайната десница в Австрия съвпада с подема на популистки и ксенофобски формации в цяла Европа, понесени на вълните на бежанската криза, страхът от тероризъм и бавното отърсване от рецесията.

- Австрия е предупреждение за Европа, че крайнодесните вече не са маргинална сила. Стратегията да бъдат игнорирани да се продължава постарому с надеждата те някак да изчезнат не работи.

- Макар все още да не са сериозна сила в управлението, силното присъствие на крайнодесните на сцената вече променя Европа и опасността е ЕС да става все по-слаб и разединен. От което страни като България могат много да загубят.

Матиас е австриец, на 35 години, симпатичен, образован, неженен, но обвързан с италианка. Работи в голяма международна компания, говори няколко езика. Покрай работата си е обиколил десетки близки и далечни държави, пътуването се е превърнало в хоби. Това му е позволило да изгради широк мироглед и да разбира хората извън границите на родната си страна.

Когато се връща в Австрия, често се събира с приятелите си от детството. Роден и израснал в малко село на 20-ина км от Виена, той се чувства като пришълец в местната динамика и теми. Напоследък все по-често му прави впечатление капсулирането, в което близките и дори роднините му се озовават. В откровените им разговори се прокрадват страх и несигурност от прииждащите бежанци, желание за опазване на "своето" и "австрийското". Из социалните мрежи в затворени групи се разменят шеги и анимации, базирани на стари нацистки песни или известни лозунги от едно време, агресивни към "различните" и "чуждите". Дори и баба му се е съгласила да приеме приятелката му само защото е италианка. Ако беше от някоя държава в източна посока, това едва ли щеше да стане, разказва самият Матиас.

На втория тур на президентските избори в Австрия на 22 май Матиас беше един от точно половината австрийци, които гласуваха за кандидата на зелените Александер ван дер Белен. Направи го не толкова от симпатизиране на ляво-либералните, колкото от протест срещу националистите. Приятелите му обаче подкрепиха издигнатия от популистката крайнодясна Партия на свободата (FPOe) Норберт Хофер.

В два критични дни (финалните резултати станаха ясни едва в късния следобед на 23 май) цяла Европа с притаен дъх наблюдаваше как националистите се разминаха от спечелването на най-висшия държавен пост с фотофиниш. Дълго време резултатът беше закован 50 на 50 при над 90% преброяване на подадените гласове. Политиците и международните наблюдатели вече рисуваха най-черните сценарии както за бъдещото развитие на Австрия, така и за оцеляването на ЕС, поне в сегашната му форма. Кошмарът се размина със само 31 000 гласа. Но той очерта още по-ясно симптомите на политическата болест, която пълзи по артериите на ЕС.

Възходът на FPOe, довел Хофер на милиметри от президентския пост, е отчасти австрийски, отчасти европейски феномен. В алпийската република крайната десница винаги е била силна. Но сега настъплението й съвпада с подема на популистки и ксенофобски формации в цяла Европа, понесени на вълните на бежанската криза, страхът от тероризъм и бавното отърсване от рецесията. Партии като френския "Национален фронт", гръцката "Златна зора", унгарската "Йоббик" и датската Партия на свободата варират в позициите си в политическия спектър. Но това, което ги обединява, са силният фокус върху националната идентичност, съпротивата срещу миграцията, подозрението към ЕС и противопоставянето срещу отворените икономики и граници. Макар все още да не са сериозна сила в управлението, силното им присъствие на сцената вече променя Европа и опасността е ЕС да става все по-слаб и разединен. От което страни като България могат много да загубят.

Само 0.6% повече в полза на разума

Никога досега Австрия не е имала по-нервни и напрегнати президентски избори, както тези от изминалата седмица. Въпреки че президентският пост на практика няма управленски функции, ако той беше попаднал в ръцете на националистите, това щеше да преначертае политическата карта в страната и да даде на Западна Европа първият крайнодесен президент след Втората световна война. Първо, президентът има правото да разпусне кабинета ако прецени, че той не се справя с повереното му управление. А при последващи парламентарни избори победата на издигналата го Партия на свободата би била твърде реалистична. Второ, успехът на популистите в Австрия би дал нов тласък и самочувствие на популистките партии в други държави. Неслучайно не само съседна Германия, но и цяла Европа тревожно гледаха драматичната развръзка на вота.

В 17 ч. в неделя, когато затвориха изборните секции, преброяването на малко над 90% от гласовете даде преднина от четири процентни пункта (50.2%) за националиста Норберт Хофер. Малко след това, след пълното преброяване на бюлетините в урните, Хофер запази тази разлика, дори леко я увеличи. Нито един от двамата кандидати обаче не можа да се зарадва на успеха си, тъй като липсваха още 700 хил. непреброени гласа, пуснати с избирателна карта по пощата. Тяхното преброяване беше оставено за понеделник.

На следващия ден вътрешното министерство на Австрия, което контролира процеса по преброяване, обяви, че след 15 ч. ще е готово с крайния резултат. Малко преди този час повечето новинарски сайтове се сринаха, явно не издържали на масовата жажда за информация. И все пак преброяването завърши - 31 хил. гласа решиха проевропейската съдба на Австрия и сложиха зелен президент в двореца "Хофбург". И въпреки това точно 2 223 458 (49.7%) избиратели гласуваха за неговия опонент националист.

"Основната причина за успеха на Хофер е упадъкът на традиционните доминиращи партии - дясноцентристката Народна партия и лявоцентристката Социалдемократическа партия. И двете са в низходяща спирала от близо три десетилетия. Формациите, които печелят от тази тенденция, са Партията на свободата и Зелените, които могат да бъдат определени като ляво-либерални.

FPOe привлича най-вече губещите от модернизацията - не толкова добре образовани хора, повече мъже, отколкото жени, и страхуващи се от бъдещето, което все повече е под знака на безработицата, но също и миграцията. Мигрантите са удобна изкупителна жертва. Другата изкупителна жертва за много австрийци (и особено за гласоподавателите на FPOe) е ЕС, на който се приписва отговорността за отворените граници", коментира пред "Капитал" Антон Пелинка - австрийски професор по политология и изследване на национализмите от Централноевропейския университет в Будапеща.

Популизъм по австрийски

От друга страна, процесът в Австрия има своите характерни специфики, които го отличават от останалите страни в Европа. Густав Гресел, анализатор от берлинския офис на Европейския съвет за външна политика (ECFR), казва пред "Капитал", че бежанската криза е само част от обяснението. "Например, когато аз емигрирах от Австрия в Германия през 2014 г., нямаше бежанска вълна, но австрийците пак бяха силно разочаровани от правителството. Имаме коалиция между двете големи партии от 2007 г. И особено вече бившият канцлер (Вернер Файман, който подаде оставката си между двата тура на президентските избори – бел. ред.) не беше известен с това, че прокарва реформи. Беше патово положение, застой, двете партии се блокираха една друга. Нивото на корупция и непотизъм се увеличаваше и на хората вече им беше писнало от правителството. Партията на свободата винаги е била партията, която печели най-много от протестния вот. Това е старо правило, което важи вече десетилетия. Разбира се, бежанската криза помогна на FPOe повече, отколкото на останалите партии. Със сигурност вдигна резултата им, но не всичко се дължи на нея", смята той.

Причината за колапса на политическия център в Австрия е, че установените партии действат по начина, по който са функционирали десетилетия наред. А това очевидно вече не се харесва на австрийците. "В Австрия партиите традиционно поляризират страната, има два лагера – социалисти и консерватори – и в зависимост от това в какво семейство си роден и как си възпитан, влизаш в един от тях. Тази идеологическа поляризация рухна с края на студената война, сега не е нужно да се страхуваме един от друг. Но практическите аспекти на тази поляризация още ги има – например, ако се стремиш към работа в някое министерство, най-важното нещо е партийната ти книжка. Ако искаш да направиш кариера в социалното министерство, трябва да си член на социалистическата партия, да си в синдикат, да си активен партиец. Не е нужно да си компетентен, да си умен и да работиш. Но трябва да си лоялен и смел партиен войник. И това е нещо, което много хора вече не желаят да търпят", казва Гресел. И добавя, че сега, във времето на интернет и социалните мрежи, това е все по-малко приемливо, но все още множество фигури в Австрия играят тази игра. "Хората вече нямат търпимост към корупцията и разделянето на страната на приятелски и фамилни бизнеси за стария партиен елит", посочва анализаторът от ECFR.

В същото време крайнодесните и популистите стъпват на това недоволство и се представят като най-радикалната алтернатива на системата и на старите елити. И така печелят гласове. Това е протестен вот, но насочен към всичко и всички – както навътре в страната, така и навън към Европа.

Има и нещо друго, което може да бъде преписано към чисто австрийските причини за възхода на националистите. Това е способността на австрийското общество, от една страна, да се капсулира и живее в своя динамика, традиции и дневен ред, а от друга, исторически да предлага подходяща почва за развиването на националистическите идеи. Още в края на Австро-Унгарската империя именно в Австрия се зараждат първите течения, мутирали след това в зловещата форма на националсоциализма. Роденият в Австрия Адолф Хитлер в младежките си години се заразява от лозунгите и тезите за прочистване на нацията, които от дълго време вече се разпространяват сред обществото. За разлика от Германия, след 1945 г. Австрия не преминава през процеса на прочистване и темата за вината и войната никога не е била преодоляна.

В момента е отчетлива тенденцията за затваряне и опит за предпазване от околния свят. В села, в които населението никога не е имало и няма допирни точки с чужденци, страхът от мигрантската криза е най-голям. Там подкрепата за популистите е най-еднозначна, а по време на предизборната кампания плакатите на Норберт Хофер бяха единствените, които призоваваха населението да гласува.

Всички тези причини обясняват защо Австрия успя да мобилизира гласоподаватели от различни социални групи и статус да подкрепят крайнодесния кандидат. Обобщените данни показват, че за Хофер са гласували 60% от мъжете, 46% от гласоподавателите до 29 години, 46% от избирателите над 60 години, 86% от работниците, 45% от служителите в държавната администрация и като цяло австрийците с по-ниска образователна степен. Любопитен факт е и този, че сред поддръжниците на популистите до голяма степен са и новорегистрираните австрийци, които имат миграционно минало. На първия кръг на изборите Хофер спечели в квартали на Виена като "Фаворитен" и "Зимеринг", в които населението е предимно от турски или балкански произход.

Уроците за Европа

Независимо че кандидатът на Зелените успя да пресече на косъм пътя на националистите към властта, това е повод за въздишка на облекчение, но не и радост. Както отбелязва в анализ за Politico Кас Муде, професор от Университета в Джорджия и анализатор в Центъра за изследване на екстремизма в Университета в Осло: "Самият факт, че празнуваме изхода от избори, в които кандидатът на крайнодесните получава близо 50% от гласовете, показва колко драматично са се променили нещата в Европа." Затова и първата реч на новоизбрания президент Ван дер Белен беше по-скоро реалистична, с равен тон, без фанфари. За Австрия това означава, че от ден първи след президентските избори политическият елит трябва да започне работа по нова стратегия за изваждане на страната от кризата на недоверие, в която се намира, след като половината от населението изрази ясно своя протест.

Същевременно в Германия вече се появиха първите опасения, че успехът на FPOe може да даде тласък на братската партия "Алтернатива за Германия" (AfD), която при последните изборни кампании печели все повече привърженици. "Възходът на FPOe в Австрия е симптом за силно разочарование от наложилите се партии от голямата коалиция и това не е случайност, а дълготрайно състояние... Германия по никакъв начин не е застрахована срещу подобен сценарий", предупреди председателят на фракцията на социалдемократите в германския парламент Томас Оперман, цитиран от Der Spiegel. На последните регионални избори през март в Германия популистката партия AfD стигна до 13% национална подкрепа в допитванията и финишира преди социалдемократите в някои от провинциите.

"Изводът от Австрия за Европа е, че за политиците е много трудно да задоволят противоположни очаквания - тези на победителите от модернизацията (по-добре образованите, по-скоро еврооптимисти, които донесоха победата на кандидата на Зелените) и тези на губещите от модернизацията", казва проф. Пелинка.

Според Густав Гресел първият урок от Австрия е, че когато управляваш, трябва ефективно да комуникираш какво правиш. "Ако взимаш трудни или противоречиви решения, трябва да комуникираш дори още повече. И наистина да обясняваш на хората защо правиш това, как си взел това решение и защо то е най-доброто. Не просто да използваш традиционни кухи фрази като "Няма алтернатива" или "ЕС го изисква", а наистина да въвлечеш хората в политическите дискусии, за да могат да видят различните опции. Иначе те просто ще се чувстват конфронтирани от решения, които не разбират, не знаят откъде са дошли и ще имат усещането, че са предадени от старите елити, че има някакъв скрит втори план, задкулисие", казва анализаторът от ECFR. "Мисля, че комуникацията и мобилизацията, особено за трудни решения, е едно от най-ключовите неща, които трябва да направят традиционните партии. И също – просто да бъдат по-чисти. Колкото по-малко корупция има, толкова по-малко шансове за популистите да атакуват", обобщава Гресел.

Австрия е предупреждение за Европа, че крайнодесните вече не са маргинална сила. Стратегията да бъдат игнорирани да се продължава постарому с надеждата те някак да изчезнат не работи. Призивите на популистите за разпускане на Шенген и затваряне на границите, за излизане от еврото или направо от ЕС успяват да убедят все повече хора, че това е правилният път. А че той е грешен, ще го разберат и приятелите на Матиас. Дано обаче не е прекалено късно.

Темата накратко

- Настъплението на крайната десница в Австрия съвпада с подема на популистки и ксенофобски формации в цяла Европа, понесени на вълните на бежанската криза, страхът от тероризъм и бавното отърсване от рецесията.

- Австрия е предупреждение за Европа, че крайнодесните вече не са маргинална сила. Стратегията да бъдат игнорирани да се продължава постарому с надеждата те някак да изчезнат не работи.

- Макар все още да не са сериозна сила в управлението, силното присъствие на крайнодесните на сцената вече променя Европа и опасността е ЕС да става все по-слаб и разединен. От което страни като България могат много да загубят.

Матиас е австриец, на 35 години, симпатичен, образован, неженен, но обвързан с италианка. Работи в голяма международна компания, говори няколко езика. Покрай работата си е обиколил десетки близки и далечни държави, пътуването се е превърнало в хоби. Това му е позволило да изгради широк мироглед и да разбира хората извън границите на родната си страна.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

14 коментара
  • 1
    be_free avatar :-P
    Борислава (be_free)

    Само гей пропагандата ще ни спаси!

  • D-r D

    "Политиците и международните наблюдатели вече рисуваха най-черните сценарии както за бъдещото развитие на Австрия, така и за оцеляването на ЕС..."

    Какво значи "крайно десни"?
    "Крайно десни" ли са българите от Любимец, Харманли, Симитли, Овча купел и пр., които не искаха лагери/общежития за преселниците до домовете си?

    Нима не от държавния бюджет на Германия ще се извадят 9,3 млрд Е за "приобщаване" на мигрантите там? С тези средства ще се намалят бюджетите за социални дейности, за здравеопазване, за образование на германските граждани. И смятате ли, че те ще останат доволни? Те "крайно десни" ли са?
    Омаскаряването на естествените човешки притеснения за сметка на някаква ефимерна и провалила се отвсякъде "толерантност" обслужва схемата за разбиване на естествени цивилизационни християнски ценности.
    А че това се изтъква като заплаха за ЕС означава само едно - че в този си вид водената от върхушката в ЕС политика се разминава с разбиранията на гражданите.

    Несистемните граждански движения в Европа набират сила. Ако не отстоим своите разбирания пред елейното политическо бъбрене, всичко, което ни свързва, ще отиде на кино.

    ЕС политиканите продължават да лазят пред Ердоган, който стои и ги гледа отвисоко.
    Това е ЕС - без достойнство, без перспективи.

  • 3
    stoiank avatar :-?
    stoiank

    Много са ми любопитни статии у нас, които назидателно обвиняват австрийци и германци за това, че не искат бежанци при условие, че ние и 1000 не можем да устроим. Да не говорим, че в Германия само ако учи немски бежанецът автоматично получава 900 евро, а ние за пенсионерите си които са изработили 30-40 години трудов стаж определяме пенсии от 100-200 евро.
    В момента по върховете на ЕС има всичко друго, но не политици с характер и тези резултати идват вследствие на това. Как досега през всичките години от ВСВ досега винаги в Австрия имаше кандидати на големите партии, а сега на балотажа нямаше - там е проблемът, а не в избирателя. Да не говорим, че човекът не оспори и с една дума изборите, макар че бяха прекалено съмнително. Много лесно е да се "профанизират" едните за сметка на другите /интелигентен, работил в международна компания и т.н./, вместо да се търси рационално решение за обикновените хора.

  • 4
    knb avatar :-(
    knb

    Истинския кошмар е когато правителствата се избират от хора пенсионери, които са повече от работещите. Защото пенсионерите имат само една цел: да не се мени нищо. И става във все повече страни от Европа.

  • 5
    ruark avatar :-|
    ruark

    статията дълбоко поврежда представите на читателя защото е платена или вестника се спонсорира от правилните демократи. добре че има такива като нас да кажат мнение и да коригират авторите на статиите
    Това с матиас е малко като недодялан роман. ние сме доста отдавна в чужбина и знаем доста неща, та матиас не живее при баба си и никои в австрия не се интересува от мнение на баба си. това не е ориента. ако този матиас имаше за приятелка или жена българка или азиятка. и ако е свястна родителите и бабите в австрия се радват че син или внук е щастлив, така че статията е.....
    въпроса на недоволството в европа е че политиците в брюксел слдват сляпо и изцяло американската геостратегическа доктрина, която е написана още преди 15 години от збигнев и компания, който може би има зъб на русия понеже е поляк и тнт. Друга тема.
    И точно тези потентни зомби политици, коато юнкер, меркел, шулц, ьошка фишер, и хилядите зомби добре платени западни журналисти следват американската доктрина:
    германия трябва да е разделена или скарана икономичеки с русия и между тях трябва да има пояс от васални държави на америка, от балтика до бг, които да изпълняват ролята на пречещи елементи.
    Ам. геаостратези са изчислили, че такова руско европейско икономическо сътрудничество е заплаха за сигурността им. не случайно народа вижда че икономическите интереси и свободите на евр. държави се погазват и не се зачитът по никъкъв начин, и народа почва да избира алтернативата. тоест потентните зомби политици от управляващите създават с тяхната зависима политика десен и ляв модел на управление..............Западна европа търпи санкции, бежанци, украинските фашисти и изис се подкрепят от ЕУ политици като меркел и юнкер, което е пагубно за европа, на за уса е брилятно, защото в тези конфликти само тя печели а ние в европа само губим. от ик. санкции насаденият изкуствен в украйна конфликт, навсякъде американската армия в европа има участие. блокират се проекти от русия и същевременно се кара газ от уса. Нищо против само че уса диктуват също цените на покупка на петрола във васалните държави и диктуват за какви годишни суми трябва да се купува американско оръжие и стоки от петролните васали. не случайно натискат за свободна търговия с европа....
    На хората им писва от този американски диктат в европа въпреки че медиите се стараят да убеждават че това е правилната посока.... нещата се диктуват от вашингтон. и за земеделеца в европа който губи от ик. санкции с русия не ги е грижа. Да не говорим че като дойдат големите хранителни концерни че половината малки земеделци в западна европа с високо качество на продукция ще фалират. Защо ни е ТИПП. и сега без него ни е по добре. и сега европа прави голям търг. оборот с америка..... НО ДИКТАТА си е диктат.... Това е демокрацията на уса. тя трябва да важи само за тях и в тяхната държава, и другите трябва да се подчиняват.......
    и ако не сам прав да си зададем въпроса, как так и леви партии и десни партии в европа имат обща позиция по външната политика в европа. Американците не позволиха европейска армия и те ни налагат доктрина тип 80. тоест че ввропа не би било възможно да се защити без помоща на америка и затова се налагат натовски стандарти. НАТО е контролиран изцяло от ам. Защо в бг няма германска или френска база на нато, тоест под ръководството на нато........... нещата са сложни понеже американската политика в западна европа ги прави сложни и набива страх от путин.........путин прави търговия с европа а не война. Америка иска да изкара така нещата и прави раздори, все едно че путин изка да прави война севропа и застрашава европа. а десетте изминали години на сътрудничество с путин в европа се забрави бързо от доста медии, когато оборота между ЕУ и русия скочи десеторно.... Как пък на северен поток не се врътна кранчето а н украинския се врътна. понеже украинците не плащаха........и крадяха......
    Начина да се спре иконом газова инвазия бе америкнците да имат пръст в тези проекти а не да карат шистов газ от америка и за добива му замърсяват подпочвените води и правят заметресения, и да създават страх и изкуствени раздори в европа.....
    Това предизвиква реакция в обществото и затова се гласува за десните леви и алтернативни партии в европа. как така една партия афд в германия,която съществува от една година има до 20 %. и защо лига норд в италия, льо пен във франция, ФПО в австрия в холандия крайно десните набират мощно гласове и с изкл. на холандия и германия са първи партии.... това е народно недоволство и левите и десните партии и земеделци и индустрия искат снемане на ик. санкции срещу русия , но американците не позоляват. тази зависимост изяжда главите на големите соц и либерални партии. и затова резултатът е налице и в австрия. Най силната партия е крайно дясната и кандидата хофер замалко да не стане президент.......

  • 6
    ruark avatar :-|
    ruark

    До коментар [#4] от "knb":
    песнионерите ги манипулират като им всяват страх както в бг че ако други сили са на власт ще им намалят пенсиите или че путин ще ги напада, и колко е необходима да сме грижовни към бежанците, даже ако някои вземе под покрива си е герои, това последноте е ок, само ако бежанците са свестни хора а не долни песове.....

  • 7
    pag avatar :-P
    pag

    "Кошмара"?
    И какво толкова кошмарно щеше да се случи?
    Ако Тръмп стане президент на САЩ, като нищо ще поозапти свръхлибералните им напъни, след което и в ЕС "внезапно" ще се преоткрият "традиционните ценности" и "горкичките бежанци" ще се превърнат в това, което са - нелегални икономически емигранти.
    Току-виж отменили и някой гей-парад......
    Кошмар, кошмар!!!

  • 8
    kazushi avatar :-|
    kazushi

    Голям "кошмар", че хората си провели едни избори и гласували. И не става дума само за Австрия. "Капитал" се изказва така и за други страни.
    Първо, не подходжа да българги да коментират така избора на други страни, ние би трябвало да уважим демокрацията и тях самите. Второ, не подхожда на журналисти така субективно да определят различни политици, в различни страни.
    Трето, мнозинството от такива статии в "Капитал" и "Дневник" са пълни не само със субективни определения, но и с пълни лъжи!

  • 9
    qvd50491823 avatar :-P
    Костадин Иванов

    Кое му е кошмарното на кошмара?
    Когато някой не ни изнася, веднага го обявяваме за крайно някакъв и популист. Не виждам по-популистко внушение от това, че мигрантите ще се интегрират. Това не се е случило в нито една страна.

  • intergalactic

    Нищо кошмарно няма. Това е демокрацията. Представяте евентуалните победи на евроскептиците и Тръмп като края на света. Не е така. Те с нищо не са по-лошо от твърде либералните Меркел, Оланд, Ренци. Кошмар е тяхното избиране.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK